На руския президент би му харесало да унизи НАТО, да се покаже главният, който взема решенията

Русия е пред масови граждански протести – трудно е да се предскаже кога, казва известният анализатор

Руският политолог и публицист Андрей Пионтковски е бил принуден да напусне Русия. Неговият адвокат Марк Фейгин обясни, че Пионтковски е трябвало да напусне страната, заради факта, че руската прокуратура е открила „признаци на екстремизъм в негов текст на сайта на радио „Ехото на Москва“ със заглавие „Бомбата, която може да се взриви“, посветен на бъдещето на Чечня в рамките на Русия.

Пионтковски не разкрива обстоятелствата за бягството си, нито в коя страна се намира. По думите му, преследването срещу него е инициирано от чеченския „парламент“.

Според Пионтковски, в Русия назрява остър конфликт между силоваците и Путин, който може да прерасне дори в нова чеченска война. А всяка война – това е военно положение, което ще бъде използвано за тотална чистка срещу либералите.(Вижте ТУК превода на коментара, заради който Путин и чеченците подгониха Пионтковски, б.р.)

- В последно време наблюдаваме истинска вълна на гонения срещу руските либерали, лидери на опозицията. А сега и наказателното дело, заведено срещу Вас, заради статията Ви за Кадиров... Как ще коментирате тези действия?

- Любопитен е именно фактът, че множество от репресивните инициативи идват именно от Кадиров. Спрямо мен, например, преследването беше инициирано също от чеченския „парламент“. Толкова години какво ли не съм писал и говорил за нашата власт и досега си бях жив и здрав и, даже на свобода. Но щом казах няколко неприятни неща за Кадиров и целият чеченски „парламент“ в единодушен порив поиска съдебна разправа с мен. И какво става? Федералните власти, като послушно кученце, се хвърлиха да изпълнят волята на този, така наречен „парламент“-Думата, Следствения комитет, Генпрокуратурата, ФСБ, се надпреварват кой да се занимава с моето дело. Всичко това за пореден път потвърждава тази метафора, която използвам от много години-че Русия е в състава на Чечня, а не обратното.

- От какво, според Вас, толкова се бои Кадиров?

- Кадиров знае, че него отдавна го ненавиждат силоваците, които смятат, че Путин им открадна победата, давайки толкова власт на Кадиров и неговите бойци. Затова той по всякакъв начин се опитва да се докаже като много нужен и предан съюзник на Путин, защото Путин е единственият му съюзник в Москва.

Но начините Кадиров да направи това не винаги са точните, защото това всесилие на чеченците на руска територия предизвиква раздразнението не само на силоваците, но и сред „петата колона“ или „либералните шейтани“, както ги нарича той, а и у средностатистическия руснак, на който просто не му харесва, че на руска земя се разпореждат представителите на тази „равноправна“ република.

- Може ли тогава да предположим, че всички тези гонения срещу либералите са подготовка на Кремъл за нещо по-голямо?

- Путин попадна в капан – отначало в Украйна, след това и в Сирия. Той има нужда де демонстрира някакви победи пред руското общество. А за това трябва да предприема все по-големи авантюри. Къде именно-в Сирия или в Украйна? Ако успее да предизвика нов, трети Майдан, той ще действа в Украйна. А може театърът на военните действия да се прехвърли в Чечня. Силоваците ще убедят Путин или дори против волята му, може да разпалят трета чеченска война. Във всеки случай, войната означава военно положение, което пък предполага съвършено друго отношение към, така наречените, национал-предатели.

Затова и най-вероятното обяснение на това, което се случва е, че става дума за подготовка на обществото към пълна чистка на тези, които пропагандата нарича „пета колона“, либералите, чрез въвеждането на военно положение.

Населението постепенно трябва да бъде морално подготвено за идването на големия терор.

- А защо изобщо на Путин му е нужен Кадиров?

- Цялата легитимност на Путин се крепи на това, че той „спечели“ чеченската война. Помните, че него го доведоха от никъде през 1999 година. Нас ни взривяваха терористи (всъщност това беше ФСС) и изведнъж се появи героичният офицер от КГБ, който спря терористите, усмири Кавказ, обяви война...

И сега да обяви Кадиров за враг или да влезе в Чечня да го защити, както искат силоваците-това значи да признаем, че Путин ни е лъгал всичките тези 15 години и, че цялата му политика се е провалила.

Закриването на проекта „Кадиров“ се иска от силоваците. Те използват убийството на Немцов, което организираха самите те, като повод за закриването на проекта „Кадиров“. Непосредствените изпълнители, които бяха заловени, са кадировци. Следователите искат да разпитат най-приближените на Кадиров, самия Кадиров. И това е много остър политически конфликт, който се разгръща в Москва между силоваците и Путин.

- Каква е Вашата прогноза за развитието на събитията в Сирия? Виждаме, че военните действия все повече се доближават до границата с Турция...

- Да, и по отношение на Турция САЩ не играят ролята на съюзник. Путин провокира Турция: унищожава етнически близките до турците туркомани, въоръжава кюрдите и ги тласка в Сирия да се доближат до границата на Турция, а САЩ с всички сили сдържат Турция. Тя е техен съюзник в НАТО, но и Брюксел, и Вашингтон предупреждават Турция, че не може да разчита на член 5 от договора на НАТО за солидарност в случай на нападение на някоя от страните-съюзници.

- Какъв е интересът на Путин в тази провокация? Ердоган вече даде да се разбере, че игрите с него са опасни...

- Първо, на него би му харесало да унизи НАТО, да се покаже главният, който взема решенията... И засега това му се удава, защото войната в Сирия се развива по сценария на Путин. Защо отиде в Сирия: за да помгне на Асад и да унищожи цялата прозападна опозиция, така че в Сирия да останат само двама играчи Асад и „Ислямска държава“, и тогава Асад и Путин ще попитам световната общтност: „Е, кого ще подкрепяте сега, нас или тези, които ви режат главите?“

Единствената сила, която е способна да пречупи тази игра е Турция, но американците и връзват ръцете и краката.

- И какво излиза – Путин изигра всички?

- Не, само така изглежда. Всички тези тактически победи прокарват пътя за огромно стратегическо поражение. Стана очевидно, че той изгуби в Украйна, затова трябваше да нахлуе в Сирия и да демонстрира там някави „победи“, за да го поддържа населението. Но през това време икономиката се срина толкова сериозно, че вече се появи безработица, трудности със снабдяването, с продуктите. А Сирия е все пак далече и когато трудностите станат още по-големи ще започнат да задават въпроси.

- Тоест, вътрешният протест все пак расте?

- За това е трудно да се съди. Положението действително е сериозно кога ще избухне този протест-невъзможно е са де предскаже.

Класически пример: в края на февруари 1917 година, когато Ленин изнася лекция пред малди швейцарски социалдемократи, те го питали: „Ще започне революцията?“ И той отговорил: „Ние, старите, няма да я доживеем, но вие, младите, ще я дочакате“. Върнал се у дома си, а там го чакала телеграма от Петроград, че революцията е започнала. А каква била причината? Нищо особено, просто в хлебарниците два дни нямало хляб. И то не защото свършило зърното или брашното, а заради забавянето на ешелона.

Кога ще се изчерпи търпението на масите е много трудно да се прогнозира. Но векторът на промените неумолимо се движи в тази посока.

Zona.org

Превод: Faktor.bg