ДПС провежда политика, с която събужда страх от нови „възродителни” процеси

Свързването на „радикалния ислям” с тероризма е дълбоко погрешно, казва пред Faktor.bg експертът по етнически политики

Интервю на Анелия Димитрова

- Проф. Иванова, как разчитате последната акция на ДАНС и прокуратурата срещу пазарджишките имами? Тенденция ли е ислямизирането на българските роми и доколко тя е масова и трайна?

- Съдебното дело в Пазарджик, мисля, беше започнато, за да се оправдаят обиските и арестите на имами от 2010 година. 

Тогавашната грандиозна акция на ДАНС трябваше да покаже пред света как България се бори с ислямския тероризъм. На следващия ден имаше международно съвещание на вътрешните министри именно по тези въпроси. Сегашната още по-грандиозна акция, вероятно, отново е резултат от нечие престараване.

За съжаление, трайният ефект от всичките тези престаравания ще бъде още по-масовото приемане на исляма и още по-драстичните демонстрации на „нетрадиционни” ислямски атрибути.

Защото преобладаващата мотивация към такова поведение на ромите е именно демонстративността. Това е поведение „напук”.

Eскалацията (и въобще – съществуването) на ислямизъм в една територия най-напред трябва да бъде доказано.

Проточилото се преди време дело в Пазарджик, от чиято медийна разгласа държавата изтръпна, в края на краищата завърши основно с глоби – за престъпления, по които инак се предвижда лишаване от свобода до 20 години.

Объркването на религиозни ориентации с конкретни политически действия не е най-добрата атестация нито за „компетентните органи”, нито за обществото ни. Защото политиката (етническа или всякаква друга) е въпрос и на компетентност.

Мащабната акция на ДАНС и прокуратурата от последните дни показа още веднъж липсата на координация между мисъл, познание и действие.

Сигурни ли сме, че притежанието на фланелки, шапки и други артикули с определени символи, или на материали, свързани с Ислямска държава, само по себе си е престъпен акт? Все едно да наречем нацист човек, който има в библиотеката си „Моята борба”…

И не е ли редно към „спящите клетки” да се отнасяме внимателно, за да не бъдат събудени?

Ако се докаже, че призиви към насилие действително съществуват, те трябва да бъдат пресечени с цялата сила на закона.

Никак не изключвам обаче и този път единствените свидетели да се окажат защитени, т.е. „тайни”, а други - да се откажат от уличаващите си показания в хода на делото, както се случи при предишния процес.

Ако след тези арести изобщо се стигне до процес…

- Съвременният националпопулизъм е доста сериозно представен в българския парламент, но не е белег само на тези партии. Как оценявате политическото поведение на така наречените системни политически формации в последния месец - шикалкавенето за новините на турски, скандалът с Орхан Исмаилов и най-вече заклинанието „ДПС извън властта”?

- Проблемът е именно в системните партии, а не в „Патриотичния фронт”, от когото именно такова поведение би трябвало да се очаква.

Доста дългото разтакаване със случая „Исмаилов” и неопределените обещания за „някакво решение” на въпроса с новините на турски показват боязънта на ГЕРБ не само да се лиши от гласовете на „патриотите”, но и да загуби собствения си патриотичен престиж в очите на избирателите.

Много по-лесно и по приемливо е да се изградят тематични мнозинства – без непременното заклинание „ДПС извън властта”.

Има немалко проблеми, за чието решаване ДПС би могла да бъде естествен съюзник на управляващите.

Достатъчен е примерът с плоския данък или с „Белене”. Вече не бих се учудила, ако ГЕРБ вземе да отхвърли плоския данък, само защото ДПС го приема…

- Какви дефицити в обществото пораждат агресивните патриотарски изблици? Те ли са причината за нападенията над чернокожи и тъмнокожи емигранти по улиците на София?

- Дефицит на самочувствие. В САЩ, например, съществува т.н. синдром „малки бели хора” (някои ги наричат „бели боклуци”), които – застанали на най-долното стъпало на социалната стълба – самоотвержено настояват, че черните трябва да са по-надолу от тях.

Лозунгът „България над всичко!” няма как да осигури победа на боксов мач…

Същият дефицит е в основата и на нападенията над емигрантите, обогатен с чувството на „прецакване” – убеждението, че „моите пари отиват за тези отрепки”.

- “Колебливата” идентичност на помаците е била досега обект на множество интерпретации - проблем ли е и за кого?

- Колебливата идентичност е проблем преди всичко за самите помаци, от които често може да се чуе изявлението: „Не знаем кои сме.”

Колкото до поредното плашило – „помашкия етнос”, нагласите към отделна, различна идентичност са по-скоро трайни. Разбира се, те не обхващат всички помаци: около 30% от тях се идентифицират като българи, около 5% - като турци. Останалите проценти са в полза на отделната идентичност, което никак не е малко.

Но и не бива да ни учудва: Системното отхвърляне и от двете общности – българската и турската – е естествено да доведе до желание за отделност.

От друга страна – системното вменяване на идентичност „отгоре” и „отвън” води до капсулиране, до страх от макрообществото и в крайна сметка – отново до стремеж към отделност.

- Колеблива или множествена идентичност? Преди изборите жена от помашката общност разказваше колко зле се отнася ДПС към тях, нищо не е направило за да подобри живота им, но ще гласува пак за тях, „защото гласува за вярата си”.

- Такива случаи има много. Разбира се, тук може да става дума и за инерция.

Но убеждението, че само ДПС защищава правата на мюсюлманите, все още е трайно. То се подкрепя от самата политика на ДПС да събужда страх от нови „възродителни” процеси, но и от нагласите на немалко политици и на определени сегменти от българското общество (и медии), че мюсюлманите представляват заплаха.

Нагнетяването на напрежение и от двете страни логично води до капсулиране и до гласуване за „единствената наша” партия – колкото и да не я харесваш…

- Има ли линия „ДПС-религия”? В партията има високопоставени политици, които изключително агресивно подчертават принадлежността си към исляма, това нова тенденция ли е в тази формация?

- По-скоро не. Тези политици все още са малко. ДПС, все пак, е светска партия.

Не бих се учудила обаче, ако периодичните акции срещу набедени „радикални ислямисти” предизвикат и такава вълна.

Примерът с Ахмед Башев е много показателен. Той беше независим кмет – срещу кандидата на ДПС, но нахлуването в дома му посред нощ от служителите на ДАНС бързо-бързо го хвърли в техните прегръдки.

- Съществуват ли нагласи за сепаратизъм?

- Изследванията ми показват, че няма. Но все повече мюсюлмани се оплакват, че България им е мащеха. И все повече се капсулират. Оттук до мисълта за сепаратизъм е все още твърде далеч, но може би това е първата стъпка.

- Какво знаем за мюсюлманските конфесии в България, има ли конфликт между тях, събитията в Ирак и Сирия пораждат ли напрежение?

- Конфликтите (като всичко в България) най-често са на битово ниво – едното мюфтийство си назначило имам, другото го махнало. Или (още по-битово) – борбата чий точно братовчед да стане имам.

Наскоро медиите показаха „етнически конфликт” в Света Петка, където случаят беше съвсем семеен. Същото периодически става и с. Рибново. И в двете села хората са от една и съща общност – какъв етнически конфликт?

Колкото до Ирак и Сирия, българските мюсюлмани нееднократно показаха неодобрението си към случващото се там.

- Променя ли се „формата” на традиционния ислям, практикуван на Балканите?

- Това е много сложен и специализиран проблем. Т.н. „традиционен” ислям (както и християнството, впрочем) на Балканите е обрасъл с множество различни примеси и се е поотдалечил от същинския традиционен ислям – ислямът на прадедите, който проповядват салафитите.

Не само имамите, завършили в арабските държави, но и повечето образовани духовници се стараят да отхвърлят тези примеси.

Разбира се, всеки го прави според манталитета и характера си. Понякога и при някои от тях това може да изглежда повече или по-малко „радикално”, но няма връзка с тероризма.

Крайно време е да се обясни на широката публика, че свързването на „радикалния ислям” с тероризма е дълбоко погрешно. Радикализмът в исляма е проблем на религията, а ислямизмът е политическо течение, което – само в някои случаи – е свързано с терористични акции.

- Как се проектира образът на ислямския терорист, очертан от западноевропейски и американски изследователи, върху българската ситуация? Има ли условия за развитие на крайни ислямистки доктрини в средите на българските мюсюлмани?

- Ислямският терорист (според най-компетентните специалисти) е човек, крайно разочарован, обиден, отхвърлен от западното общество, чийто възпитаник по правило е. Не мисля, че мнозинството от българските мюсюлмани биха се вписали в този образ.

- Каква би била мотивацията на български мюсюлмани за участие в крайни ислямистки движения?

- Да се почувстват крайно разочаровани, обидени, отхвърлени от обществото.

- Има ли "внос" на ислямизъм в България?

- За това трябва да попитате ДАНС.

- Има ли политически ислям в България?

- Дори ДАНС призна, че няма.

- Грешка ли се оказа мултикултурализмът и провали ли се като европейска политическа тенденция? Това вече открито го твърдят политици като немският канцлер Ангела Меркел, например?

- Опитът със Саркози показа, че – когато един бивш вътрешен министър, провалил се в политиката си към циганите или към емигрантите, стане президент – Франция бързо се разочарова от него.

- Как се отнасяте към теорията на германския политик Тило Северин, че мултикултурализмът отслбва националните държави?

- Не съм съгласна с възгледите нито на Тило Северин, нито на Ориана Фалачи. Напротив – смятам, че колкото по-силни, с повече самочувствие са хората или нациите, толкова по-толерантни са. На хората и на нациите без самочувствие винаги са им виновни другите.

- Може ли изобщо да говорим за мултикултурализъм в България?

- Бихме могли, ако се отървем от постоянното си усещане за прецакване от другите.