Къде са левите интелектуалци? Хора без ценности се хващат за мъртвите като удавник за сламка

Митът, какъвто и да е той, не се опровергава, а се разрушава, казва пред Faktor.bg известният социолог

Интервю на Стойко Стонов

- Проф. Фотев, по книжаниците е новата ви книга „Човешката несигурност“, какъв феномен е тя от гледна точка на катастрофичното съзнание?

- Книгата е посветена на дълбочинни, трудни и големи въпроси на нашето време. Ключовият въпрос е несигурността. Човечеството е изправено пред усилваща се динамика на промени. С основание се казва, че единствена константа е самата промяна. Науките призвани да осветляват света на човека, между които на първо място е социологията, не смогват да обновяват своя речник, за да описват адекватно безпрецедентни процеси и нови феномени. „Границите на моя език означават граници на моя свят“, казва Витгенщайн. Случват се обаче странни неща днес с нашия език и със света. Светът в който живеем става сякаш все по-неразбираем.

Никога по-рано хората не са имали такова изобилие от информация, но никога толкова настойчиво и тревожно не е висял въпросът „Какво става?“. Липсва ни адекватно знание. Нужно ни е знание за произхода и характера на несигурността, в която се намира днешното човечество и всеки от нас. Тревожност навсякъде. Където има тревожност в основата е несигурност. Многомерна и многолика е днешната несигурност. Кардиналният проблем е в извършващия се безпрецедентен в историята на човечеството поврат. Водещ принцип в предходните епохи е превъзмогването на несигурността и постигане на сигурност. В настъпващата епоха задачата е да се живее по достоен начин в несигурност, защото една несигурност ще се сменя с друга. Един момент. Аз не съм някакъв лош пророк, каквито са се народили в изобилие, избрал скверното занимание да тревожи и без това разтревожените съвременници. Човек е единственото същество, което има съзнание за своята неизбежна смърт и е открил хиляда начини да се справя по възхитителен начин с тази участ. Моля да ме разберете правилно. За настроение една шега. Мой американски колега и добър приятел, име в световната социология, се беше пошегувал като каза, че в Америка имало две сигурни неща, че всеки ще умре и ще си плати данъците. Аз му отвърнах, че като по-малка страна у нас несигурното е само едно нещо. Досещате се кое. Призванието на човек, който се занимава с наука и особено с наука като моята, е да поставя своевременно действителни проблеми. Това е най-трудната задача днес. Съвременната глупост се изразява в гонене на вятъра и денонощно дърдорене.

Катастрофичното съзнание е потискаш начин на отнасяне към проблемите на нашето време и към обозримото бъдеще. В книгата правя разграничение между нещастно съзнание и катастрофично съзнание. Нашето време има нужда от хора, които знаят какво искат и лидери било те политически или духовни с характери, способни да отговарят на изискванията на деня и да са предани на етиката на отговорността. Чувате вебериански обертонове. Безпокои ме малодушието и крайно вредното досадно вайкане и тяхкане, с оплаквачество. В книгата съм отделим внимание и на подлото катастрофично съзнание на онези, които смятат имплозията на тоталитарно-комунистическата система е едва ли не края на света. Светът е станал рисков тъй като възникнаха нов тип рискове, непознати в историята на човечеството. Вземането на колективно обвързващи решения изправя обществата пред тежки дилеми. Вместо дебати по такива въпроси ни занимават с глупости.

- Къде се намира българинът в скалата на световната несигурност?

- Години наред ме измъчва фактът, че българите са на челно място в Европа и в света в преживяването на себе си като нещастни. Аз съм един от ръководителите на мегапроекта Европейско изследване на ценностите (четвъртата вълна обхвана 47 европейски страни и региони), което се провежда в интервал от девет години и сме в подготовка на петата вълна през идната година. Това изследване регистрира въпросния факт. Един от мотивите да напиша моята книга „Българската меланхолия“, публикувана от изд. „Изток-Запад“ преди няколко години, е да потърся отговор на въпроса за генеалогията и характера на националното ни самопреживяване като нещастни. Но вие очаквате от мен кратък отговор. Необходима ни е решителност и вяра в себе си, а не очакване някой да ни освободи, подлагане на тоя и оня, хленчене.

- Хаосът и рисковете все повече се превръщат в ежедневие – бежанската криза и ислямисткият тероризъм ли отприщиха тази лавина от нови страхове, как да се защитим от тях?

- Така е. Разработвам принципите и изводите на новата теория на хаоса с оглед на социалната система, която в днешно време се характеризира с нарастваща комплексност. Това е нов и фундаментален проблем пред голямата социология. Подразбира се, че нямам предвид нашата долина. Със традиционното и конвенционално понятие и представи за хаос доникъде няма да я докараме. Свързват новата теория на хаоса с прочутия ефект на пеперудата. Махайки крилцата си една пеперуда сред безброй други пеперуди в поля на Бразилия предизвиква от трептенето на въздуха след седмица торнадо в Тексас. Това не е налудна приказка. Въпросът е за незначителни промени в първите началата на много комплексна система, които имат несъразмерни последици. И сега реторичен и разбираем за всеки въпрос. Даваме ли си сметка какви са последиците от уж не кой знае и какви действия на човек или хора, които вземат колективно обвързващи решения, а това са политиците, какви са последиците за обществото като цяло? Не си даваме сметка за последиците в краткосрочен и дългосрочен план от безобразията, с които обществото ни се примирява, а огромната част от медиите си затварят очите като лижат и мажат. Последиците са несъпоставими с крилцата на голямо ято пеперуди по някои наши прекрасни поля, каквито по хубост няма никъде на нашата планета.

- Да се върнем към нашата си къщичка България – след 26 години преход се оказва, че сме сбъркали ценностите – как си обяснявате носталгията по комунизма на 9-ти септември, истерията за Живков в някои медии на рождения му ден, а в същото време мълчим за герои като ген. Колев, продължаваме да премълчаваме факта, че е разбил кавалерията на руснаците?

- В моята книга „Дългата нощ на комунизма в България“ въведох ключовото понятие имплозия на тоталитарно-комунистическата система, за да обознача безпрецедентния в историята на човечеството начин на такъв епохален поврат. За огромно съжаление европейското човечество не разбра важните задачи пред които се изправихме всички след една така да се каже щастлива развръзка по ръба на изправеното пред самоунищожение човечество. Интелектуалните елити се оказаха късогледи. За нещата у нас не ми се говори. Потърсете ме друг път. Каква ти носталгия по комунизма, когото наричан нежно „близкото минало“, какъв 9-ти септември, какъв Живков- скръбна работа. Не искам с омраза и не мога. Моля да ме разберете правилно. Не е допустим абсолютно никакъв компромис с проказата, но при прокажения сме длъжни да отидем, какъвто пример ни е дал Христос, и да помогнем, което никак не е лесно. Длъжни сме да помогнем на много хора да напуснат робството на илюзиите и на отровния комунистически егоизъм. Те бяха толкова безсърдечни към онези, които не бяха от тях. Този манталитет е проблем и днес. Както казваше един от големите френски философи Морис Мерло-Понти все искат да господстват.

- Но катастрофите в съзнанието ни не свършват до тук – на антибългарски събор русофили мачкаха с крака знамената на ЕС и НАТО, издигаха портрети на Ленин, Сталин и Димитров?

- Това е грозен скандал. Сякаш всичко започва отново. Объркани, загубили се по пътя и ужасно самотни хора. Къде са левите интелектуалци? Гробно мълчание. Самотна е тълпата. Хора без ценности, които се хващат за мъртвите като удавник за сламка.

- Патология ли е русофилството – такова животно няма никъде по света, а само у нас, или може би е някакъв неосъзнат комплекс за търсене на по-големия брат, на закрилника, комплекс от пет вековното робство и 45-годишния комунизъм?

- Да не би някой да си мисли, че така наречените русофили са чели Достоевски, Тургенев, Бунин, Солженицин, Булгаков и, О, Господи, как да изброим, че са слушали Скрябин, Чайковски, Стравински, Шостакович, Шнитке и др., които са Русия в човечеството. Да не би да си мислете, че са гледали Кандински, Шагал, Малевич и други, които са Русия в Човечеството и разбира се в нас. Има Русия на Сахаров и милиони жертви на безкрайния Архипелаг-гулаг. Нали? За какво говорим? Никой народ не може да бъде мразен или пък ей-така обичан, а всеки трябва да бъде уважаван, политическата извратеност на българските русофили е обида за истинския руски човек и обида за нас българите. Дори е глупаво някой да каже, че обича човечеството. Обичай конкретния човек от плът и кръв.

- А рубладжийството, у нас то има много последователи?

- Мошениците са мошеници. Какво друго може да се каже. Нищо. Политическите продажници са гнусна порода.

- На фона на вкоренените митове към Русия, как да се противодейства на хибридната война, която Кремъл води агресивно срещу нас и цивилизационния ни избор към ЕС и НАТО?

- С Ваше позволение- едно твърдение от високата теория. Митът, какъвто и да е той, не се опровергава, а се разрушава. Необходимо е да изграждаме в страната си критическа публичност. Това е занемарено. Много скъпа цена ще се плаща за тази нефелност. А може би трагедията ни се дължи от липса на свобода на словото, на гигантските манипулации. Както се казва в Исая „Кое време е, вардачо?“

- Ако се върнем към българската несигурност, каква е ролята на родните елите за възпроизвеждането й, провалиха ли се те в прехода към демокрация?

- Не бих сложил в един кюп всички политически партии и техните лидери. Не е вярно, че всички са се провалили. Нихилизмът е реваншът на продажната част от интелигенцията. Имаме епохални постижения и те са свързани с конкретни политици, които имат имена. Но драмата е голяма не е за дребнави душици. Но въпросът не е просто в елитите. Ние, редовите граждани, които всички до един сме ангели, ги избираме. Да видим какви ще ги забъркаме на предстоящите президентски избори. Вече мога да кажа на онези, които ще мрънкат отново, че нямало за кого да гласуват, че са просто страхливци, а Ницше би препоръчал нещо друго, но аз вярвам в невъзможното. 

Последвайте Faktor.bg в