В църковното пространство звучат много силно зилотски гласове, можем да ги подозираме, че обслужват и руската геополитика

В този вид съществуващите традиционно десни са буквално осъдени да единодействат с партия ГЕРБ, казва пред Faktor.bg известният богослов

Интервю на Мая Георгиева

- Проф. Янакиев, кое е събитието от 2016 година, което със сигурност ще има своя резонанс и през новата 2017?

- Няма да мога да отчленя едно такова събитие. Онова, което бих определил като най-важна характеристика на изминаващата 2016 е, че бяха заложени много рискове за света. Рискове, чиито плодове ще видим да узряват през 2017 година. Рисковете са следните: първо, има една тревожна тенденция на руиниране на може би най-смисленото образувание след Втората световна война, а именно Обединена Европа. Европа, която ликвидира едно прискръбно минало - Европа на отделените и противоборстващи помежду си нации. Това стана с енергията преди всичко на християндемократическата идея, защото основоположниците на ЕС са до един християндемократи – Алчиде де Гаспари в Италия, Робер Шуман във Франция, Конрад Аденауер в Германия. Това най-смислено образувание след Втората световна война днес е подложено на риск след събитието на 2016, наречено Брекзит - напускането на Великобритания на Европейския съюз, при това с един референдум, в който, както се оказа, повече от гласувалите не са били наясно за какво гласуват. Сетне безспорно засилващите се сепаратистки и националистични настроения в онзи блок от европейски държави, който наричаме Централноевропейски. Имам предвид особената политика на такива правителства, като това на Унгария, на Чехия, на Словакия и на Полша. Към това мога да добавя и трудните процеси в Австрия и победата над националистическите сили там.

Вторият голям риск, който беше заложен през 2016 година бе изборът на Даналд Тръмп за президент на САЩ. Ние не знаем каква ще бъде политиката на тази най-велика сила през следващите години. Във всеки случай идеологията за изолация на Америка е идеология, която направо работи за политиката на Путинова Русия за регионализация на света. Това значи разделянето му на региони, които имат свои естествени хегемони и свои естествени периферии. При една изолация на САЩ от Европа, при едно разкъсване на евроатлантическия свят, Русия е готова със своя регион и с агресивната си политика спрямо своята, смятана от нея като онтологично определена периферия, към която, за съжаление, се числим и ние. В международен план това са много големи рискове, чиито следствия ще видим през 2017 година.

- Българите посрещат Новата година с нов президент, има ли риск в този избор, предвид публичните декларации и нескрити симпатии към Русия на ген. Радев, съзирате ли в тях знак за промяна в евроатлантически курс на развитие на страната ни?

- Невероятен риск е изборът на ген. Радев. Той не е направил все още много скандални изявления в тази посока, но направи няколко жеста, които не могат да не бъдат забелязани. Той така и не отговори еднозначно в процеса на кандидат-президентската кампания какво е неговото отношение към агресивната политика на Русия и анексирането на Крим. Той даде едно от първите си интервюта на одиозния български журналист Петър Волгин, известен с проевразийските си възгледи. А на излизане от това интервю позволи да бъде сниман със странния за мен, нито политически, нито академичен клуб, който се нарича „Виа Евразия“. Като прибавим към това и думите на не по-малко одиозния ген. Решетников, че той е консултирал БСП при изработването на профила на бъдещия президент на България, ние сме изправени пред много голям риск. Като съпоставим избора на ген. Радев с онова, което светът заложи през 2016 година, рискът за България става още по-голям. Защото у нас има не малко партии, които са изцяло проруски настроени. Нужно ли е да ги изброявам? БСП, макар да се именува социалистическа, е тази партия, която изпрати свои най-високопоставени представители на конгреса на иначе определящата се като „консервативна“ управляваща партия в Русия – „Единна Русия“. За мен това само на пръв поглед звучи като парадокс, защото какво наистина прави една социалистическа партия на конгрес на партия, която се самоопределя като консервативна и даже ултраконсервативна? Това ясно говори, че БСП нито е българска, нито е социалистическа. Тя си остава par excellence проруската партия на България. В това отношение тя действително е първоприемник на БКП, която не беше нищо друго, освен компрадорската върхушка на Съветския съюз в нашите географски територии.

Но в българския парламент присъстват още няколко проруски партии. Такава безспорно е „експертно-енергийната“ партия на Георги Първанов - АБВ, която е не по-малко русофилска и която е наследник на злощастния Голям шлем, който тогавашният президент Първанов се опита да ни нахлузи. Безспорно, че проруска партия, без да го крие при това, е и малката креслива групичка около Волен Сидеров. Имам силни съмнения, че в тъй наречения Патриотичен фронт поне 50 % от съставляващите го имат силни, ако не проруски, то антиевропейски наклонности. Това е изключително тревожно. Затова ако ген. Решетников казва, че у нас русофилите са силни, защото на българския народ, както и на останалите европейски народи им бил омръзнал либерализма на досегашните политически елити, аз бих го контрирал. Защото в България практически не съществува нито автентичен национализъм, нито автентичен консерватизъм. Всички тези партии, които изредих, са чисто и просто пета колона на Русия в България. Това е невероятно тревожно, защото на фона на политическата криза в страната, ние встъпваме в епохата на един президент – ген. Радев, който най-малкото дава знаци, че ще ориентира страната ни встрани от евроатлантическия свят.

- Ген. Решетников скандализира българското общество и с още едно свое изявление, отреждайки на България „божествената мисия да помага на Русия“, която той определя като „носител на светлината за християнския свят“, какъв е вашият прочит на това послание?

- Приказките на ген. Решетников действително не бива да бъдат взимани напълно сериозно. Бомбастични фрази от типа на „божественото призвание на България да бъде съюзник на Русия“, „Русия е носител на светлината в християнски свят“ са израз на един руски месианизъм, който е дълбоко присъщ на тази страна. Това, обаче, което е опасно в приказките и на ген. Решетников, и на лидера на евразийците – Александър Дугин, е че всъщност те поддържат една идеология, която руският президент не би могъл да изкаже директно. А това е идеологията за регионализацията на света, според която глобалният свят е довел само до лоши неща. Тя твърди, че върви една процес на деглобалицация на света, който отново трябва да се върне към своите изконни региони. Един от тези региони е Русия, която според бомбастичните фрази на ген. Решетников има някаква „божествена мисия“, в която и ние сме по някакъв начин замесени. Това е крайно опасното. Иначе и в България има един такъв типаж, който аз в един свой текст нарекох метафизически русофил. Това са хора, с политико-ментални отклонения, за които Русия нито е нация, нито е държава. Тя е някакъв дух, някаква нуминозна реалност, която не се състои от индивиди, но се представлява от своите гении. Тя представлява някаква цялост, която като през тръба се манифестира през душите и умовете на своите гении. Ние никога не сме чували „духът на Англия“ да се изказва през Чарлз Дикенс, нито „френският дух“ през Виктор Юго. Но и Достоевски, и Толстой, и Тургенев, и Чехов, и Тютчев – всички те не представляват нещо друго, а някакви онтологични тръби, през които се манифестира някакъв мистически, единен, неизменен руски дух. Това са митологии, които развити и транспонирани в политическото пространство намирисват на фашизъм от нов тип. Както през Втората световна война Германия има един „Geist“ – дух, така сега Русия има такъв дух.

- Без никакво съмнение Путинова Русия води масирана хибридна война и в България, имате ли усещането, че Кремъл се опитва да използва Православието, за да прокарва своята идеология и реализира агресивната си политика?

- Първо ще трябва да кажа, че опитът да бъде използвано Православието за политически цели е абсолютно безспорно, що се отнася до Руската Православна Църква. РПЦ безспорно се е превърнала в едно от идеологическите оръжия на Путиновата политика - в това няма каквото и да било съмнение. Но дали Българската православна църква също така е мобилизирана в тази война, аз мога да имам само подозрения, тъй като нищо експлицитно не е ясно. Светият синод на БПЦ многократно отрече отказът да участва във Всеправославния събор на остров Крит да е инспириран от Русия. Действително по-голямата част от аргументите на нашите синодали да не отидат на събора в Крит, а съвсем скоро да излязат и със становище, не приемащо решенията на Всеправославния събор, се декларира от тяхна страна като собствена позиция, която с никого не е съгласувана, още по-малко с РПЦ. Тук има по-голяма сложност. Българският Свети синод мобилизира, с цел да оправдае своето немъдро решение да се отклони от Всеправославния събор в Крит, твърде много гласове на зилоти, тоест на леко маниакални, именуващи се православни, които преживяват Православието като вечно заплашена и вечно оградена от врагове крепост. Мобилизирайки обаче тези гласове, църквата им даде голяма публичност и сега ще й бъде изключително трудно да ги прибере обратно. Защото всеки, който живее от години в църквата, като мен, знае, че този типаж – зилотският, никога не се успокоява. Той продължава да иска, да иска и да иска, и да поставя все нови условия, като ожесточава все повече своята позиция. Така че в момента в църковното пространство звучат много силно зилотски гласове. Дали те съзнателно или безсъзнателно обслужват и руската геополитика - не можем да бъдем сигурни, но можем да го подозираме, за съжаление. Аз не случайно - и това искам да подчертая – през цялото време използвам термини като Светия синод на БПЦ, зилотските гласове в БПЦ, защото Православието в България не се изчерпва нито с ръководния орган на църквата, нито с тъй гласовитите, но не толкова многобройни членове на зилотските групировки.

- През 2016 година още една тема разбуни духовете в българското общество - Законът за обявяването на комунистическият режим за престъпен. Как си обяснявате огромната съпротива на част от политиците срещу него, обявявайки го за безсмислен, разделящ нацията и непродуктивен?

- Определям това като бездънен цинизъм. Не може един режим, който е доказан като безспорно престъпен, да бъде помилван от историческата ни памет, защото в момента щял да предизвика брожение на духовете, защото щял да раздели нацията. Не мога да си представя аналогично поведение да се случи в Германия от 50-те или 60-те години на миналия век. Представяте ли си как някой би казал: „Стига с този нацизъм, той само разделя нацията!“ ? Представяте ли си как в Германия някой би тръгнал да защитава Хитлер, защото той, наред с лошите неща, които е извършил , бил построил твърде много къщи за трудещите си, бил построил пътища и т.н. ? Може ли да си представите осъденият от Нюрнбергският процес архитект на Хитлер – Шпеер, да бъде оправдан, само защото сградите, които е планирал и построил, са авангардни за времето си? Може ли да си представите някоя роднина на Херман Гьоринг, например, да кандидатства за висш международен пост в международна организация, и когато й бъде поставен въпросът: „Какво е отношението й към нейния баща или дядо?- тя да отговаря в духа на нашенската Ирина Бокова: „Оставете миналото на страна“. Това е изключително цинично. Аз трябва да ви кажа искрено, че не съм особено очарован от този закон, тъй като той е изключително минималистичен. Какво означава това да бъдат премахнати, а както разбрахме в последствие – да бъдат обяснени с определени табелки символите на комунистическата власт! Не символите просто, а самата комунистическа власт трябва да бъде осъдена много строго, защото тя е престъпен режим. Не могат да бъдат оправдавани комунистическите зверства с това, че видите ли идеологията на комунизма била благородна, но в практиката тази идеология била изкривена. Това просто не отговаря на истината и адептите на комунизма би трябвало да си препрочетат собствените класици – Маркс, Енгелс и Ленин. Те ясно говорят за това, че братството и раят ще настъпят на земята, когато бъде ликвидирана буржоазията като класа. Явно се говори за това, че цели категории хора трябва да бъдат ликвидирани. Комунизмът, както и нацизмът мислеше хората като принадлежащи към определени категории. Затова цели категории от хора бяха определяни като a priori врагове, като a priori подлежащи на унищожаване. Това говори, че комунистическият режим чисто и просто е престъпен. А в България той е още по-престъпен, защото в края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век той е унищожил по най-зверски начин в лагерите в Ловеч хора, които не са били дори идеологически врагове на този режим. Чисто и просто са представлявали цветни петна в нормативната сивота на комунизма. Чисто и просто са се отличавали, ако щете антропологически, от нормативния тип, който е трябвало да бъде наложен в България. „Героите“ на този зловещ лагер умряха без да дочакат присъда на земята. Със сигурност ще получат това, което им се полага на небесата, но някаква справедливост българското общество дължи на жертвите и техните наследници. Никога няма да се освободим от призрака на комунизма, ако продължаваме да се отнасяме по този начин – „прагматично“, към нашето близко минало. Не било сега времето да се осъди едно престъпление…А кога е времето за това?

- През последните години дясното силно се фрагментира. Има ли шанс десницата да излезе единна на предстоящите избори, така че десните избиратели да получат едно по-добро представителство в следващия парламент?

- Може би ще прозвуча доста нетрадиционно. Струва ми се, че онова, което казах преди повече от две години си остава в сила. Дясното в България се състои от две групи хора. Едната е представлявана от партия ГЕРБ, която се оформи като голямата народна или, за да си послужа с терминология от преди 9-ти септември 1944, „народняшка“ партия в България. Това е партия, която е едновременно дясна, но е и партия на властта. Партия донякъде и на клиентелизма. Аз не съм неин партиен привърженик, знам добре всичките й недостатъци. Същевременно, обаче, това е партията, която покрива най-широк спектър от люде, които нямат леви сантименти и които имат някаква проевропейска настроеност. Онова пък, което се нарича традиционно дясно, или онова дясно, което бе формирано в годините след 1990 година, същевременно бавно и постепенно се сведе до една група от хора от най-големите градове, да не кажа – от столицата, които имат следните характеристики: убедени антикомунисти са и продължават да бъдат, въпреки че са минали толкова години; силно проевропейски настроени са и са съзнателно демократични по своите възгледи. Това обаче е малка група от интелигентни хора, за да не кажа дори представители на интелигентското, гражданското дясно. Което означава, според мен, че за да има някакъв успех дясното в България - защото партиите се създават, за да осъществяват своите проекти и идеи във властта, а не в кръжоци встрани от властта - ние трябва да продължим да търсим пътища за някакво единодействие между тези две, макар доста различаващи се и ментално, и като стил десни образования в България. Какво да бъде това единодействие - аз не мога в момента да говоря. Но съм убеден, че без него шансове десницата няма.

- Но резултатите на президентските избори показаха, че автентичното дясно трудно ще си върне предишната електорална подкрепа, кои уроци не научиха през години десните политици у нас?

- Вярно е, че тъй нареченото традиционно дясно в този момент съществува фрагментирано на три части – част от формацията, която продължава да се именува РБ, бъдещата партия на Христо Иванов и партията ДСБ, която за мое голямо съжаление, се държи в политиката – ще използвам един термин от теологията – апофатично, тоест тя определя своите цели и задачи през това, което тя не е и с когото няма в никакъв случай да го прави. Така фрагментираното дясно поставя пред много голямо изпитание тази малка група, за която ви казах че се състои от хора, които са открити антикомунисти, проевропейци и демократи. Това е една единна и единствена група, която е силно травматизирана от това, че за нея се борят вече три политически субекта. Ако те не се обединят, не се съберат, ще претърпят абсолютен крах. Те нямат три електората, те имат един единствен електорат, както и да са се разделяли, както и да са се събирали през годините. Те сума-сумарно печелят един и същ процент от електората – между 5-9 %, тоест това е една стабилизирала се група. Да раздърпваш тази група в различни посоки, или да си съперничиш за привличането на тази група в една или друга посока - е абсолютно контрапродуктивно. Виждам себе си като радетел за събирането на традиционно десните политически субекти, за да могат да разчитат на този малък, стабилен, уви нерастящ, но можещ да започне да намалява, електорат от антикомунисти, проевропейци и съзнателни демократи. Отново повтарям, в този вид съществуващите традиционно десни са буквално осъдени да единодействат с партия ГЕРБ. Това поне се вижда от позицията на този исторически момент и според мен то ще бъде валидно за още няколко години нататък. Ако това нещо не стане, десните в България ще претърпят много тежки загуби. А в момент, в който и в България, и в света са заложени такива големи рискове, да се играе такава контрапродуктивна игра е направо казано исторически безотговорно. Това, което трябва да се прави е – кой каквито иска политически субекти да създава, но да ги създава така, че когато има избори, те да се явят като едно. Ако не могат да се превърнат в нещо единно, те следователно са се превърнали в сектанти. Точно като такъв сектант се проявява г-н Радан Кънев . Това да пребиваващ години наред като кръжок от много умни политически хора, които обаче нямат какъвто и да е достъп до властта, буквално казано не е политическо поведение. Политическите субекти се създават, за да реализират своите проекти във властта. Проблематиката е много трудна – как да не отстъпиш от своите принципи и да участваш във властта. Калкулацията на тези две неща не се удава на традиционната десница. Много искам да започне да й се удава. Не мога да се чувствам удовлетворен, представен от партии, които говорят много умно какво трябва да се направи в България, но така или иначе никога не се добират до властта, и по този начин се превръщат в политически кръжоци, а не в реални политически партии.

- Виждате ли обратна тенденция в лявото политическо пространство - опитва ли се БСП да яхне вълната след президентските избори, за да се върне отново на власт?

- Разбира се, че е така. БСП получи невероятен подарък след оставката на кабинета от Бойко Борисов, защото той не беше длъжен да подава тази оставка, не беше длъжен да я заявява. Управлението вървеше относително стабилно и аз бих казал дори успешно. След този неочакван подарък, който БСП получи, тя се отзова в ситуация, подобна на онази при и след идването на Симеон Сакскобургготски, когато беше стигнала буквално до дъното. Но след поредица от грешки социалистите получиха възможност да се върнат на власт и да вършат своите безобразия в различни конфигурации за много години. Аз не мисля обаче, че в ляво има такива групи, каквито има в дясното политическо пространство. В България има привърженици на БСП. Проектът АБВ е проект на енергийните колаборации с Русия, който след избора на Румен Радев едва ли ще продължи да съхранява своето политическо битие. Да не говорим за такива призрачни организации, като тази на Татяна Дончева и пр. Не съм сигурен обаче, до кога във времето БСП може да продължи да се издига като вълна. В края на краищата еуфорията на победата на ген. Радев, няма да трае дълго, от една страна. От друга страна, не е еуфорията в това – видите ли, ние социалистите се връщаме на власт. Изборът на Радев не е успех напълно на БСП. Той е резултат на по-дълбоки девиации в българското общество. Той беше избран не толкова защото, както твърдят апологетите на БСП, народът бил отвратен от политиката на ГЕРБ и пр. Радев спечели поради не особено успешния кандидат на ГЕРБ, поради разединението на десницата и поради надигането на ксенофобско-националистически настроения около лидери като Красимир Каракачанов, и страховете от тъй нареченото заливане от мигранти. Като добавим към това и светкавично изградените, но със сигурност неможещи да бъдат дълготрайни олигархични проекти, като този на г-н Марешки, това собствено са опорните пунктове, поради които ген. Радев спечели. Така че БСП да не си прави големи илюзии, че тя се намира в някакъв подем. Разбира се, че има надежди – когато изберат кандидата ти, почва да се обнадеждава и електоратът. Но това, прогнозирам, няма да продължи особено дълго. И ако в предстоящата вече предизборна кампания ГЕРБ бъде достатъчно енергичен, ако традиционната десница бъде достатъчно мъдра, да не продължава със своите разделения, апетитите на БСП към властта може да се окажат несъстоятелни.

- Само преди дни посрещнахме Рождество, но сякаш българските Освобождения все не се случват, можем ли да бъдем оптимисти за бъдещето на България?

- Аз мисля, че не бива да разсъждаваме на едро, когато говорим за България и за нашите шансове в бъдеще. Митологии са вече тези понятия, като български народ, български дух. В съвременното общество хората са отделни личности и за да има то шанс, трябва да даде шанс на собствените си личности и да престане да ги потапя в някакви големи групи, в които ни формират определени злонамерени субекти – били те медийни, политически или външнополитически.

Иначе ние, българите, както се изразяваме, нито имаме, нито нямаме шанс, защото не сме никакво компактно НИЕ, ние сме отделни личности. И колкото повече бъдем личности, колкото повече започнем да мислим с главите си, толкова повече имаме шанс. Колкото повече, обаче, продължим да се авто-митологизираме - да говорим за злощастната НИ българска съдба, или за изключително славната НИ българска история, ние ще продължим да ставаме жертви на митотворци и на политически въжеиграчи.

Това, което казвам, не е особено духовно, макар че ми зададохте въпроса във връзка със светлия християнски празник Рождество. Нека да кажа в заключение нещо като щрих. Когато Христос се е родил, цар Ирод както е известно, търсейки да погуби Младенеца, за който било предсказано, че ще стане цар юдейски, избил много хиляди младенци във Витлеем. Изглежда това съпътствие на най-светлите неща в световната история с разбуждането на най-тъмните духове продължава да съпътства света и до днес. Вижте колко различни жертви на Ирод съпътстваха Рождественските празници. От една страна, жертвите на площада в Берлин - жертва на един завистлив и зъл Ирод. От друга страна – вижте онези нещастни хора от сибирския град Иркутск, умрели поради това, че утолявайки жаждата си за спирт, са пили някакъв глупашки лосион за вана. Това е пък един сив, погубващ Ирод, който след като е завладял този Сибир, го е оглупил, окретенил и го е хвърлил в абсурдната ситуация, в която единствената утеха за човека е да си намери какъвто й да е спирт. И накрая - вижте един разбеснял се Ирод, който изтребва жителите на Алепо. Може би ще кажете – вероятно те не са християни?! За да завърша, ще кажа – парадоксалисти: а нима Христос се е родил сред християни? Христос се е родил, когато не е имало нито един християнин и все пак Той се е родил.