Стотици фирми и граждани, чиито депозити и кредити се обслужват от КТБ ще платят кръвен данък

Фалитите на КТБ и Креди-Агрикол, вещаят верижен срив в банковия сектор, са отмъщението на „руската мечка”

Не нови избори, а нова гражданска революция, насърчена от интелектуалния елит ще изведе страната, предупреждава пред Faktor.bg анализаторът

Интервю на Мая Георгиева

- Проф. Петков, намираме Ви в Брюксел. Следите ли събитията в България, каква е връзката на финансовите и политическите среди със с КТБ, известна като банката на властта?

- Информирам се всекидневно - чрез социалните мрежи и от финансови експерти у нас. Разговарям непрекъснато и с бизнес партньори на България, с които се срещах през последните 10 дни - от Германия, Белгия и Австрия. Погледът отвън върху поредният трус в банковия сектор у нас има това предимство, че не се влияе от местните манипулативни политически и медийни коментари. Освен това в чужбина човек се добира до факти, които властващият елит у нас старателно прикрива.

За мен атаката срещу КТБ и нейния формален мажоритарен собственик е начало на поредната банкстерска война в България през последния четвърт век.

- Каква е хронологията на тези войни?

- Първата беше безшумна, безкръвна и се проведе през 1988-1992 г. Тогава се заграбиха държавни авоари за над 10 милиарда долара, пръснати и закодирани в нарочно създадени регионални и секторни мини-банки, както и във външнотърговски дружества. Спечелилите от тази операция бяха избрани хора от висшата номенклатура, или техни креатури от обслужващия, придворен персонал: охранители, шофьори, милиционери, сервитьори, спортисти, преводачи и др.

Следващата война избухна през втората половина на 1996 г.; тя предизвика тежка ликвидна криза и доведе до фалита на повече от една дузина български банки. От нея спечелиха новите ”пазарни” спекуланти-кредитни милионери, чиито имена са публично известни. Загубиха спестителите, попиляха скромните доходи на народа.

Третата война има кратка предистория. Тя започна на тихия, задкулисен фронт преди няколко години, когато правителството на ГЕРБ се опита да ограничи административно периметъра на действие на КТБ и редуцира с повече от 30% дела на държавните дружества, обслужвани от нея. Който е следил внимателно събитията, вероятно си е направил извода, че това е било артилерийски обстрел преди истинското настъпление. То беше подготвено през миналата година, а сигналът за фронтална атака дойде чрез умело режисирания водевил с т.нар. заговор за убийството на Делян Пеевски.

- Употребявате неологизма „банкстери”, а той се появи и се използва на Запад. Уместен ли е за България, обяснява ли случващото се у нас?

- Обяснява и още как? В България за 25 години криминален преход в уважаваната и традиционно консервативна гилдия на банкерите навлезе всякаква измет - от дребни мошеници до спекуланти от най-крупен калибър. Те са способни да приложат без задръжки целия арсенал на гангстерските банди - измами, изнудване, рекет, заплахи, убийства дори. Така че словосъчетанието „банкстери” идеално пасва на българската действителност. Има разбира се и много свестни професионалисти, както и 3-4 банки, които се придържат твърдо към международните стандарти. Но те са изключение. Така че казусът с КТБ без колебание може да бъде описан, ползвайки криминалния исторически лексикон (известно е, че банкерите-измамници още през Голямата депресия са заслужили прозвището „банкстери”) . А и дисекцията на кризисната ситуация потвърждава този извод:

Първо, според независими оценки поставената под специален надзор КТБ е била източвана систематично и във вреда на клиентите. Предварителните разчети за размера на нанесените щети сочат между 2 и 4 милиарда лева. Най-тежко пострадали са спестителите, особено тези с влогове над 100 000 лв. Но и стотици фирми, чиито депозити и кредити се обслужват от КТБ, също ще платят кръвен данък. Като връх на всичко българските данъкоплатци ще трябва да спасяват една де-факто фалирала банка, защото държавата не може да си позволи (или не иска) да остави четвъртия по големина банков играч да фалира.

Второ, зад тежкарската фасада на КТБ е действала непрозрачна политико-финансова мрежа, която е дърпала конците на крупни спекулативни сделки : участие в държавни и международни търгове, в европейски проекти, в обслужване на държавни дружества със стотици милиони левове депозити и др. Този вид нелегитимен лобизъм, при който политици и банкери, консултанти и пиари, корпоративни медии и магистрати са завързани в един възел от интереси, се преследва от правосъдието в белите страни.

Примери за окошарени банкери , свалени и осъдени висши корумпирани политици има колкото щеш в САЩ и Европа. У нас доскоро банкстерите се смятаха за недосегаеми. Интересно е дали ще се измъкнат от капана на правосъдието и сега.

- Как оценявате действията и реакциите на институциите в кризисната ситуация? Можеше ли да се предотврати най-лошото?

- По мое мнение БНБ се задейства късно, но ефикасно. По-радикален вариант на решение не можеше да има - трябваше да се реже на живо. Казвам късно, защото не допускам екипът на г-н Искров да не е разполагал с информация още преди месеци за източването (по-скоро - преточването) на ресурс към приближени фирми. Както и за „врътките”, които е правил тандемът „Василев-Пеевски”, докато без брачният съюз помежду им е бил в сила. Ако БНБ не е знаела какво се случва вътре в трезора, значи нейният надзорен eкип е бил калпав, или корумпиран (а може би и двете заедно!)

Правителството също закъсня с реакцията. Изключено е да не са знаели какви трансфери се замислят и реализират зад стените на вече рухналия корпоративен гигант. Тепърва ще стане ясно дали изчакването е било тактическо – за да дадат възможност на държавните дружества да теглят влоговете си; да не провокират излишна паника; или пък - да изчакат указания свише, от партийните централи.

Прокуратурата постъпи правилно от процедурна гледна точка. Провери сигнала за поръчково убийство, не намери доказателства, извини се и се оттегли от сцената. По-важното е ще намери ли кураж да разследва безпристрастно банковия грабеж – на депозити и държавни пари; злоупотреби с влияние при печелене на търгове и пр.

Що се отнася до превантивните действия на институциите , такива в България не видяхме през последните месеци; не ми е известно някога да е имало системна финансова и правна превенция през целия период на прехода. Защо? Ами защото това би означавало компетентните органи да разследват сами себе си, респ. свои отговорни служители. Вече не остана институция, за която да се каже, че е неподкупна. Негативната класация се води от политиците, следва ги правосъдието, после идват органите на сигурността и поръчковите медии. Извън тотално корумпираното общество останаха шепа НПО-та и граждански активисти, неколцина журналисти и интелектуалци - всички до един презрително наричани „наивници”!

- Има ли външна намеса при тази криза? При подобни драми винаги се питаме кой извън България дърпа конците на националните играчи?

- В малка страна с богата сателитна история като България винаги са се подвизавали чуждестранни продуценти, сценаристи и дори изпълнители на ключови роли. И винаги са се намирали послушковци в политиката, които са има помагали да ударят националните ни интереси.

При първата банкстерска война покриването на следите , т.е. легитимирането на изнесените и присвоени държавни авоари, нямаше как да стане без външни партньори. Да си спомним например загадъчно загиналия Робърт Максуел. Такива като него „благодетели” на България са стотици, дори хиляди. Знаят ги поименно български агенти от научно-техническото разузнаване, дипломати, търговци на оръжие и ембаргови технологии . Ликвидната криза и последвалата хиперинфлация при правителството на Жан Виденов се осъществиха по чуждестранен сценарий, включващ масирани спекулативни сделки на капиталовия пазар, в огромни за времето си мащаби: над 300 милиона долара. Друг е въпросът, че правителството на БСП се усети, когато вече беше фатално късно. Сега, наред с действията на глобални политико-корпоративни играчи, за първи път имаме ясна руска следа в подготовката на третата банкстерска война на територията на България.

- Имате ли доказателства за тази следа?

- Моите доказателства са моята логика. Анализът, който правим с колеги, на които геополитическите процеси и глобалните банкови войни са им достатъчно ясни, ни води към подобен извод. Смятаме, че ако някой иска да разбере какво се крие зад водевила „Поръчково убийство”, който беше разигран пред очите на публиката преди две седмици, трябва да си отговори на няколко въпроса:

1. Как така за три години двама български екс-финансови министри минаха на служба в руски мега-банки, инвестиращи у нас? Това случайно стечение на обстоятелствата ли е, или е чисто и просто усвоена международна практика от висшите финансово-политически кръгове! Ако е така, кой по-добре от един финансов министър знае къде са силните и слабите страни на националната банкова система!

2. Доколко е вярна хипотезата, че фалитите на КТБ и Креди-Агрикол, които вещаят верижен срив в банковия сектор, са отмъщението от „руската мечка” заради геополитическата изневяра на българската политическа върхушка - при обсъждането на санкциите на Запада срещу Москва по повод на украинския конфликт; спирането на проекта „Южен поток” под диктовката на американските пратеници у нас и др.

3. Правил ли е някой сериозен анализ на дестабилизацията на кипърските банки и на ролята, която руски стратегически финансови институции изпълняваха в тамошната кризисна ситуация? Не изпада ли България в аналогична ситуация, при която ЕС –както в случая с Кипър- ще си измие ръцете с водопад от назидателни решения и финансови санкции.

Разбира се, проверката на хипотезите и търсенето на отговори на заплетени въпроси не означава, че трябва да се изпокараме с великите сили. Ние сме икономически и енергийно зависими от тях, особено от Русия и Германия, и трябва да си даваме сметка за този факт, поне в близко време. Но имаме примерите на Полша, Словакия, Унгария, чиито национални лидери в сложни ситуации успяха да защитят националните си интереси, въпреки външния натиск, идващ от ЕС, САЩ или Русия. Да се анализират процесите, генериращи рискове и водещи до кризисни ситуации е първостепенна отговорност на всеки, който стои начело на държавата. Не виждам обаче доказателства лидерите на партии от статуквото (управляващи или опозиционери) да се държат по този начин – като безкомпромисни и политически храбри патриоти.

- А новите политици, които ще дойдат след изборите?

- „Новите” ще са добре познатите стари персони: алчни за власт, празноглавци в публичните изяви, страхливци, когато стане напечено. Забелязвате ли, че през първите дни на конфликта „Василев-Пеевски” политически лидери, които иначе демонстрират нестихващата си логорея, млъкнаха и се изпокриха в миши дупки. Казано по народному, тръгнаха на предсрочни избори като аслани, връщат се като насрани. Не е изключено изобщо да се откажат от есенния вот.

Това патологично поведение на „елита” е обяснимо, защото знае, че излезе ли ситуацията извън контрол, ще лъснат собствените му далавери, правени години наред в съдружие с банкстерите. Впрочем, един външен, независим одит и обективен стрес-тест на банковата система и небанковите финансови институции, биха извадили наяве истината за корпоративно-политическото, криминално задкулисие, което узурпира държавата.

- Какво ни очаква оттук нататък? Все пак предстоят извънредни избори!

- Изборите са политическото следствие; те ще разместят повърхностните пластове на олигархичното устройство; по-дълбоките причини за поредната дестабилизация на България са геоикономически и финансово-корпоративни.

Принципно новото и различното в третата банкстерска война е, че сега за първи път на авансцената излязоха водещите олигарси. Как и защо водачите на 3-4 корпоративни мрежи, до една свързани с политическата камарила, решиха да си премерят силите и влиянието пред публиката именно днес, е интересен въпрос. Но той определено не е първостепенен.

Разбира се, че резултатите от евроизборите изиграха ролята на ускорител на политическата нестабилност; естествено е егоистично настроените партийни лидери да искат всяка година да си мерят силите на електоралната арена; понятно е, че медии, пиари, пара-социалози и всички останали, докопали се до хранилките на държавно-корпоративната система, да желаят страстно една нова скъпа и прескъпа изборна кампания.

Но интуицията и познанията ми на икономист и социолог ме карат да мисля, че зад политико-медийната шумотевица тече жестока битка за преразпределение на ключовите позиции в икономическия сектор. Въпреки мизерията, в която тъне мнозинството от народа, в държавата България са концентрирани ресурси, които чакат своите повелители– над 40 милиарда лева спестявания; над 15 милиарда лева европейски субсидии през следващите 5 години; над 12 милиарда долара материални активи в енергетиката, подземни богатства – известни и новооткрити , осещи десетки милиарди печалби годишно и т.н.

Ако бяхме правова държава, бизнесът щеше да следва обичайния си кръговрат: кадърните печелят; калпавите губят; работливите си докарват високи доходи; пословично мързеливите чакат на социални помощи и т.н. Банките работят по закон Божи, като пазят парите на вложителите и отпускат кредити на добрите предприемачи.

Но ние не сме правова държава – вече второ десетилетие. Българското общество от две десетилетия е в състояние на аномия, т.е на разпад на правните и социални норми, на блокаж на механизмите за саморегулация. Минахме между капките и се озовахме в ЕС. Какъв парадокс: бедна държава в Клуба на богатите! Сега партньорите ни от този Клуб си скубят косите заради сторената грешка. Гледат ни с презрение и омерзение. Това е и моето най-силно –доста неприятно - впечатление от разговорите, които имах във Виена, Лайпциг и Магдебург, Брюксел през последната седмица.

За мен спасителният изход не е в нови избори, а в нова гражданска революция, насърчена от интелектуалния елит (макар и малоброен) и предвождана от чисти, неподкупни млади лидери. Има такива. Революцията от 2013 г. не успя да катурне прогнилия политически „елит”, само даде кураж на олигархията да започне нова междувидова война за надмощие. Закъснее ли гражданството да се вдигне отново на бунт, банкстерската война, която ни сполетя, ще донесе опустошение, по-силно от това през 1996/7 г.