Проф. Соня Рув-Увалиева е съпруга на известния български дипломат, филмов продуцент, сценарист и режисьор, театрален режисьор, теоретик на изкуството, семиотик, университетски преподавател, писател, преводач, радиожурналист и критик Петър Увалиев.  Преподавател по френски и испански езици в Лондонски университет. Чела е лекции и в СУ "Климент Охридски". 

Въпреки напредналата възраст обича да се завръща в България, защото тук все още е духът на любимия човек.

Интервю на Анелия Димитрова

- Г-жо Увалиева, нека започнем с изречението: Когато преди много години срещнах Петър Увалиeв…”

- Когато преди много, много години го срещнах за пръв път, през 59-та, той вече живееше в Лондон. С моя приятелка се разхождахме, тя познаваше Петър и тя предложи да се видим с него. Благодарна съм на тази моя приятелка, Мери, че чрез нея го срещнах, говорихме за литература, за Жан Ануи - това беше първата ни среща.

- Той е бил космополит, човек с невероятна култура и контакти, и въпреки всичко е бил изгнаник от родината си.

- Той винаги се интересуваше от България. Когато е бил млад баща му решил той и сестра му Дора да имат международно образование. Завършил е първо италианско училище и след това - Френски колеж в Пловдив. Имал е невероятен интерес към театъра, дори имаме снимки с негови колеги, студенти в СУ в постановки на Жироду.

Той винаги е казвал, че дипломата по право от СУ е с 4.9, заради многото интереси, които е имал. След Университета работи като преводач за българския военен симфоничен оркестър и винаги е казвал, че оттам е научил много за музиката. Когато беше в Англия навлезе в кинематографията. Работеше едновременно за ВВС, пишеше Беседите си всяка седмица, в същото време работеше в киното. Петър участваше в работата на филми като „Фотоувеличение”, „Милионерката”.

Тъкмо сега да ви кажа, че през септември ще има малък „фестивал”, четири филма, в които той е работил, в кино „Одеон”.

И така, живееше между киното, театъра и изкуството.

Петър преподаваше в „Челси скул оф арт” и сега направихме дарение на негови книги за изкуството, история на изкуството на Художествената академия в България.

- Как е решил да прекъсне връзката с България, да остане в чужбина след 1944 година?

- Той не обичаше и никога не говореше за политика в къщи. Имаше много приятели и колеги от „миналото” в България, имаше много приятели и от „ляво“ и от „дясно“, но не говореше за политика.

Но неговият дух винаги е бил в България. Беше се посветил на историята, културата и, езика, приятелите му. Знам, че всичките беседи той правеше само, за да може да има контакт с хората в България. Винаги е казвал, че е „българоман”, защото никога не отслабна любовта му към България. Трудна любов, в трудни времена. Но той винаги е работил, за да може да бъде своеобразен мост за идеи, пишеше за шекспировите преводи, преводите на Валери Петров и Александър Шурбанов. Винаги се интересуваше за България и беше нещо като трансмитер между британската и българската културна среда.

- Защо комунистическият режим го е лишил от българско гражданство?

- Защото той беше дипломат в Англия и не пожела да се върне в България след изтичането на мандата му. Затова тогавашните български власти отнемат гражданството му, но той го възстанови през 1993 година.

По това време Петър е имал много контакти и приятели в театъра и решава да остане в Англия да работи в тази област.

- А как научихте за 10 ноември и падането на комунистическия режим?

- О, тогава… Аз бях в колата и се прибирах от университета. И чух по радиото, че в София е свален Тодор Живков. Веднага му се обадих, но той беше извън Лондон на конференция и не успях да се свържа с него. Не можах да му съобщя аз новината бързо.

- Какви бяха чувствата му, когато се връщаше в България?

- Често е получавал покани от декана на Журналистическия факултет, професор Веселин Димитров за лекции и срещи със студенти. Той казваше, че студентите трябва да знаят кой беше, кой е Петър Увалиев.

Имаше много беседи с млади хора в Художествената академия и с млади журналисти. Много ги обичаше, много му харесваше да говори с тях.

Спомням си, че веднъж един мой студент Александър, го попита дали ще го посъветва да остане в Англия. Тогава Петър му каза, че ще му е много трудно, трябва да работи много. Този разговор беше преди 17 години и сега Александър постигна голям успех.

За Петър също беше много трудно, много работа. Той имаше много идеи и постигна успех, но той винаги е работил много, но без много пари.

- Какъв беше живота Ви с Петър Увалиев, човек динамичен, неспокоен, с толкова много интереси?

- Ние живяхме заедно 27 години, имахме много приятели, много контакти, много интереси. Животът с Петър беше много богат. Спомням си, много отдавна беше, у дома дойде един много известен британски писател - Джон Мортимър. Часове наред седях и слушах само, без да кажа и дума, за мен беше невероятно, че се срещам с такъв приятел. Той беше приятел на Петър. Животът с него беше много вълнуващ.

Аз имам много интересни спомени със София Лорен (Петър Увалиев е работил с нейния съпруг Карло Понти), Питър Селърс, Бен Кингсли, Ани Феърбанк, която е снимала филми и тук в България.

Аз имах своята работа като преподавател по френски и испански езици в Университета, но въпреки това животът с Петър беше много интересен - идеи, срещи, проекти.

Той беше вицепрезидент на Международната асоциация история на изкуството и много пътувахме. Животът ни беше на високи обороти.

- Всички Ви питаме за Петър Увалиев, но Вие също имате сериозна академична биография?

- Аз не преподавам вече постоянно. Преди десет години преподавах една година като гост-професор в СУ. Сега в университета в Лондон имам отвреме-навреме срещи със студенти, но вече 12 години не водя редовни лекции. Но затова мога да идвам в България.

- Преди няколко години получихте наградата на българското министерство на външните работи…

- Много съм горда, че бях удостоена с тази награда. Посланик Любомир Кючуков ми казаха, че наградата е за популяризирането на българската култура. Това е вярно-аз правя промоция на България, на културата и, не само в Лондон.

Преди повече от десет години моите приятели в Англия се чудеха защо се връщам непрекъснато в България и тогава ги поканих да дойдат с мен, да видят какво ме привлича. И след тази моя идея доста повече хора научиха за България, наистина съм много горда с тази награда.

- На рождения ден на съпруга Ви, когато беше поставена и паметната плоча на родния му дом на „Кърниградска”, казахте, че „духът на Увалиев се е завърнал в България, на която принадлежи”.

- Знаете ли, и сутринта, когато беше открита плочата на родната му къща и след това, в Университета много хора говориха за Петър, изпълниха музика на младата композиторка Добринка Табакова. И всички в аудиторията в Алма Матер замлъкнаха, беше така тихо и там сигурно е бил духът му. След това в Лондон, през март направихме в нашата къща малка панихида отслужена от отец Симеон и мисля, че духът му беше и там.

- Защо за Вас е толкова важно неговите мисли, думи, труд да достигнат сега до българите, независимо от кое поколение?

- Защото през тези десетилетия, от 1959 година до смъртта на Петър, хората не са знаели нищо или малко за неговите текстове, неговите беседи за литературата, изкуството. Чувала съм, че е имало голям интерес към тях и за мен е важно те да стигнат до хората, да си спомнят или да ги прочетат за първи път.

- Не са отлетели по вятъра…

- Да. Редакторът на книгата Огнян Ковачев работи при мен повече от една година-не само с негови текстове, брошури, книги. И благодарение на него книгата на Петър „Думи по вятъра” ще се появи в България.

Моят живот е много богат, имам много интереси, не знам дали има смисъл да се връщам към миналото. Бих искала да напиша още една книга, би било интересно, но според мен, животът вече я е написал.