Трети март е един от най-зловредните и българоубийствени митове, честваме договор за безсрочната окупация от руския император

Балканската стратегия на освободителите е несъвместима със съществуването ни като държава и народ, казва пред Faktor.bg известният историк, разбивач на митове

Интервю на Стойко Стоянов

- Проф. Цветков, стара ваша идея е 22 септември да бъде национален празник на България, с какво е по-различно, и по-достойно това събитие от 3 март и 6 септември?

- Всъщност, напоследък изразявам колебания – между 22 септември – обявяване на Независимостта и 6 септември – Съединението. И дори се изказа една хипотеза, че може и двете дати да бъдат обединени в едно – Денят на съединението и независимостта. Времево те са мнотг близки, но по тази идея трябва да се мисли. При всички случаи обаче 22 септември е несъмнено по-достойна дата за национален празник отколкото 3 март. Всеки уважаващ себе си народ чества като национален празник независимостта си. Това е денят, в който президентът трябва да дава прием на официалните представители, това е денят в който и посолствата на България в чужбина трябва да правят своите приеми. Трети март е просто един от най-зловредните и българоубийствени митове, тъй като тогава се чества един договор, който уж предлага национално обединение на българите, а в същност е договор за безсрочната окупация на България от Русия, тъй като няма никакво участие на българи в подписването на този документ. Това е един предварителен, временен договор, по-скоро – за примирие, между представителите на Русия и представителите на Османската империя. И в този договор няма абсолютно никакви дати, срокове за изтеглянето на руските войски от България. Там се казва, че руските войски трябва да се изтеглят от Османската империя за период от 3 до 6 месеца, с изключение на България – това е текстът в Санстефанския договор. И аз дори се чудя на слепотата и на професионални историци, които не виждат този очевиден факт. Става дума за договор за окупация на България от Русия. А тази податливост на нашия народ към руската пропаганда се дължи на една типично българска черта – неизживеният и до ден днешен комплекс за малоценност, който имаме пред всичко руско, това ни кара да бъдем толкова зависими от руската пропаганда.

- До каква степен и 22 септември е обсебен от руската пропаганда и митология?

- Не случайно този ден беше игнориран, защото една независима България, колкото и малка да е тя, създава една допълнителна пречка за Русия по пътя й към Цариград, Босфора и Дарданелите, който е нейната заветна цел. Русия е една степна империя, която не може да поддържа своите територии и за да стигне до Босфора и Дарданелите на практика трябва да прегази най-напред Румъния и България, и да ги погълне, да ги присъедини към себе си. Но една независима България, вече равноправен член на международната общност, създава допълнително трудности на Русия за достигане на заветната й цел. Затова между другото и реакцията на Русия към обявяването на Независимостта е отрицателна. Първата велика сила, която реално признава нашата независимост е Великобритания, а не Русия. Тогавашният руски самодържец – Николай Втори, е вбесен от факта, че българският владетел Фердинанд се коронова в Търново за „цар на българите“, забравяйки или просто не искайки да знае, че тази титла е дошла от България в Русия, а не обратно. Това е една българска дума, която руснаците са приели заедно с редица други български думи, които стигат по книжовен път.

- Какъв извод трябва да направим за тогавашните български политици, които обявяват независимостта и тотално погазват Берлинския договор, като се обявяват и срещу интересите на Русия?

- За разлика от сега, когато Русия разполага със свое сериозно лоби в БСП и в други леви партии, като АБВ и Атака, тогава българският национален интерес вероятно е бил единен. Всички са били за независимостта. Двете събития, при които имаме едно учудващо единство на нацията, са Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 година и провъзгласяването на Независимостта на 22 септември 1908 година. Редки са подобни моменти, макар че само три години по-късно, за съжаление, на власт идва едно правителство, което се подчинява само на Русия и то до голяма степен носи вината за неблагополучното протичане на войните за национално обединение.

- След обявяването на Независимостта на България са наложени тежки санкции под формата на заем, каква ролята на Русия в този процес?

- Това не са санкции. Нарушен е Берлинският договор, а България трябва според подписаните споразумения да поеме част от външен дълг на Османската империя, която трудно може да го изплати заради състоянието, в което се е намирала – държава в доста тежка и сурова криза. Тогава Русия се намесва, като сключва един заем за тази сума с България, знаейки, че икономиката ни в този период към 1908 година в общи линии е добра и растежът никак не е малък. Става дума за около 80 милиона златни франка. Но има един друг момент, извън прагматичния. Русия, независимо дали е царска, комунистическа или посткомунистическа, винаги използва търговията за политически цели или като средство за политически натиск – сега ни притиска с газа, а тогава е използвала този заем, за да обвърже финансово България със себе си и да я накара да следва нейната политика на Балканите. За съжаление правителството, което води тогава преговорите, се подчинява на волята на Русия и дори безропотно следва една криминална програма, според която Русия трябва да отнеме на България Черноморското крайбрежие, като ни лъже с перспективата да вземем Солун и да получим широк излаз на Бяло море. Но Солун никога не е бил български, а именно русофилските издания в България и продажното русофилско правителство на Гешов и Данов започват една интензивна пропаганда за Солун. Това става и причина България да не очертае границите с Гърция при преговорите за съюзен договор с Турция, именно заради този ламтеж за Солун. Няколко пъти гърците са настоявали да се определят тези граници и са били готови да дадат по-голям част от териториите с Македония на България, но без Солун. Съгласни са били да ни предоставят и излаз на Бяло море между реките Места и Марица. Но отказът на нашите политици да разчертаят тези граници дори и след началото на войната, и смехотворният опит на 7-а Рилска дивизия да влезе в Солун преди гърците в края на краищата са онези причини, които тласкат Гърция да сключи съюзен договор със Сърбия, насочен срещу България. А от този договор последва злополучната в историята Междусъюзническа война.

- Но след независимостта пак под диктата на Русия България губи присъствие и в Одринска Тракия?

- Одринска Тракия не е българска, но във връзка с подготовката на Независимостта, правителството на Александър Малинов прави сондаж с Великите сили, защото това е една акция, която накърнява международни договори и най-вече Берлинския. Целта на сондажа е Великите сили да бъдат подготвени и да се види как ще реагират на намерението на България да обяви своята независимост. И именно тогава руската страна дава на българите да разберат, че те трябва да забравят за Одринска Тракия и че тя е запазен периметър за Русия. Оказва се, че не само Одринска Тракия, но и цялата източна част на страната – Черноморското крайбрежие, също е била запазен периметър на Русия. Все пак руската дипломация се е оказала доста гъвкава, за да не покаже още тогава за Черноморските си апетити, но претенциите си за Одринска Тракия заявява съвсем открито, макар че тогава там е имало компактни маси българско население, училища, църкви.

- Тоест, Русия винаги е търсила поводи при всяка една ситуация да ни зароби икономически, политически, и териториално?

- Балканската стратегия на Русия е абсолютно несъвместима със съществуването на България като държава и дори бих казал – на българите като народ. Достатъчно е да погледнем картата, за да видим, че за да стигне до Цариград, Босфора и Дарданелите, Русия трябва най-напред да унищожи Румъния и България. Така че това е, което предопределя неизменно нейната антибългарска позиция. Това е позиция на една имперска сила, за която България е една от многобройните пешки на доминото, която трябва да бъде съборена.

- Българските русофилски партии каква роля играят около независимостта?

- Тогава те са в опозиция, но като цяло одобряват независимостта. Но тук има една тънка игра на русофилите – независимостта на България всъщност бележи безвъзвратния край на една бих казал стратегия, която, забeлежете, е изработена от двама политически противници в политиката – единият е Стефан Стамболов, а другият е Константин Стоилов. Стратегията им е насочена към тесни, приятелски връзки с Османската империя и благодарение на тях да се извършат постепенни реформи, които да освободят българите от тази зависимост от султана. А всички земи, които са били под управлението на османска администрация, да бъдат присъединени към България по пътя обаче на приятелската политика спрямо Османската империя. Това е времето, когато Високата порта се вслушва в българите за назначаването на наши учители и духовници в рамките на българската екзархия. Но този план пропада с Независимостта. Слага се край на една политика, която е била правилна, особено като имаме предвид какво се случва след това. Оказва се, че съюзниците на България са били ненадеждни, за да не кажа и коварни. Разбира се вина за това имаме и ние. Правилната стратегия е била тесни връзки с османска Турция и постепенни реформи за българите в империята. Но с Независимостта е сложен край на тази политика и се дава възможност отново на руската хегемония.