Страдаме масово от политически инфантилизъм

Притеснително е, че на европейската интегрираност на България се противопоставя някакъв митически и всъщност авторитарен Евразийски съюз, казва пред Faktor.bg богословът и едно от лицата на гражданските протести

Интервю на Мая Георгиева

- Проф. Янакиев, през последната година бедствията ни следват едно след друга – лоша карма или жертва на човешкия фактор стават българите?

- Не споделям концепцията за някаква карма, аз съм християнин. И оправданието с някакви трансцедентни сили е крайно неуместно. Работата е в това, че ние страдаме масово от политически инфантилизъм. Ние се отнасяме инфантилно към политиката, ние непрекъснато говорим за политиците и избягваме да конкретизираме виновници и проблеми. Избягваме да казваме кои са виновни. През последната година имаше многохилядни протести и те изглежда бяха по-умни от масовото медийно говорене последните дни, което не веднъж беше манипулативно. Протестите ясно назоваха отговорните за ситуацията – това бяха управляващите. Аз ще ги назова отново, защото както изглежда напоследък под псевдонима “полиците” тези политически сили се опитват да се скрият – това са Българската социалистическа партия, която беше мандатоносител, Движението за права и свободи, нейният основен коалиционен партньор и русофилите националисти от “Атака”. За една година те направиха толкова много поразии, колкото протестиращите дори не подозират. И забележете, че въпросът “Кой?, задаван от протестиращите още от миналата година и който беше така подиграван от определени журналисти и техни клакьори, в днешно време се е превърнал в слоган, който вече медиите използват масово, питайки кой е виновен за банковата криза днес. Освен това, ние - имам предвид масовия случай, избягваме всячески да задаваме точните конкретните въпроси, включително да изискваме от представителите на медиите да задават точните и конкретни въпроси. А най-накрая ние би трябвало всичките да сме наясно, че българското медийно пространство през последната година бе практически на 100% монополизирано от един от зловещите олигарси, които в момента са в дъното на това, което се случва с КТБ. Всички го знаехме, но никой не смееше да го казва. А другият олигарх също беше съвършено известен. И понеже сега двамата олигарси се скараха, дулото на тази много добре известна публична тайна окончателно се прокъса и ние, вместо да задаваме конкретните въпроси и да назоваваме нещата с истинските им имена, продължаваме да говорим за банкова криза, неизвестно как сполетяла ни и за някакви политици, които неизвестно какво трябва да направят. Истината е, че през последната година ситуацията в България бе монополизирана от една изключително тънка прослойка, почти сведена до двама олигарси, които се опитаха да овладеят в първия момент и силовата структура в държавата. Протестите, нека припомня, избухнаха след назначаването на единия от тях за председател на ДАНС и като похлупак на всичко това имахме абсолютна медийна монополизация от същите тези олигарси. При това положение как да не ни сполети криза. Ние трябва най-сетне да се простим с политическия инфантилизъм и да престанем да привиждаме трансцедентни сили там, където иманентните, чисто земни сили имат имена, много добре са известни и поради тази причина трябва да носят своята отговорност.

- Защо се пропука връзката между политическия елит и обществото, къде се загуби синхронът в стремежа към една по-добра България?

- В България е пълно с хора, които смята, че ако не гласуват, страната едва ли не няма да се управлява от тези, които са дошли до гуша на тези негласуващи. Нима е толкова трудно да се разбере, че една страна не може да престане да бъде управлявана. И по тази причина негласуването не води до неуправление, а до управление на хора, които са избрани от изключително малко хора и поради тази причина не се радват на популярност. Изглежда за тези 25 години българите не успяха да научат този урок. Затова не е виновна нито някаква карма, нито някакви трансцедентни сили, а е виновен българският народ. Второ – в България, политическият инфантилизъм се изразява и в едно много странно сиромахомилско отношение към тъй наречения народ. Народът е понятие, което функционира в българската среда с почти възрожденски акомодации. Народът е онова слабо образовано, традиционно и предмодерно единно цяло, което било по-мъдро, неизвестно по каква причини, както от елитите, така и от интелектуалците, от хората на производителния труд, изобщо от хората на професионалното качество. Този именно народ бива непрекъснато привиждан като някакво митическо единодушие, което видите ли нашите политици разцепвали, раздвоявали, разтроявали и т. н. Много отдавна цивилизованите общества знаят, че няма нищо болезнено в това едно общество може да остава цяло и едновременно с това да има различни политически визии, които да спорят помежду си. Ние непрекъснато ругаем българските политици, че вместо да се разбират, да се вслушват в някакво митическо единодушие на народа, те са различни. Нещо, което в други страни никой никога не би казал. Или пък ги обвиняваме, че се сговарят, вместо да се карат. Тоест, поставяме им противоречиви задачи – от една страна, да бъдат единодушни и да не се карат, от друга страна – да не се сговарят, а да се карат. Кое от двете неща да направят политиците – въобще не е ясно. Освен това, политическото отдавна се е превърнало в нещо като специализирана професия и ние трябва да имаме някакво уважение към нея, на разбира се като я контролираме. Трябва да се отучим и от глупавия навик да търсим политици-ангели и понеже не ги намираме тези ангели, всички вкупом да ги обявяваме за маскари. Истината не е такава – всеки политик, както и всеки човек има своите недостатъци и своите качества. Но ние трябва да се научим да разпознаваме кои политически недостатъци се повтарят трайно в определен политически спектър и какво трябва да избягваме съзнателно. Истината е, че колкото пъти БСП е била мандатоносител на правителството, нещата почти винаги са завършвали трагично. Този път това се случи за рекордно кратък срок – само за една година те завършиха трагично. Спомняте си колко дълго, журналистите, повтаряха като мантра, че на правителството на Орешарски трябвало да се даде шанс да работи. И издевателствуваха, имам предвид журналистическата гилдия, срещу протестиращите хора. Интересно е, че в днешно време, протестиращите се оказват далеч по-прави от тези, които злорадстваха над тях и е било крайно пагубно да даваме шанс на това правителство да управлява. То работи една години, в резултат на което изглежда са необходими над 7 милиарда, за да може държавата да оцелее до края на 2014. Ето каква е истината за нещата, за нищо друго не става дума.

- За една година сякаш обществената енергия се изпари - сега ежедневно сме свидетели на публични скандали с управляващите, но вместо бунт, народът търпеливо изчаква, не протестира. Как да обясним това поведение?

- Трябва да признаем, че будната част от населението, което протестираше, наистина се изтощи и в това наистина няма нищо чудно. Този безподобен инат на политиците, наистина умори хората, които бяха на улици и площади в продължение на четири-пет месеца. Срещу тях бяха изправени огромни сили на полицията, които вместо да се справят с непрекъснатите нарушения и престъпления, бяха струпани, за да охраняват мирни граждани. Те се умориха, но от днешна гледна точка се оказаха прави. Нещо повече – катастрофата, в която се намираме, надмина всички очаквания. Би трябвало на висок глас да се заяви – протестиращите бяха прави. БКП , ДПС и “Атака” ни докараха до пълна национална катастрофа, впрочем както са го правили винаги.

- Въпреки обещанията на управляващите, оставка на кабинета все още няма, не сме ли участници пиеса на абсурда?

- Управляващите ще подадат оставка, това няма как да не се случи, но не поради някакво благородство, а поради причината, че докараха страната до катастрофа и не биха искали да изсърбат горчивите лъжици на отговорността от тази катастрофа. Но на тях им трябва още време, за да опитат да присвоят определени пари. Очевидно те са раздавани на несъществуващи фирми, които просто трябва да бъдат прибрани от определени крадци. Ето, сега имаме възможност да надникнем в раздаваните от КТБ кредити, да се видят кои са конкретните кредитополучатели, това реални фирми ли са, до колко са свързани с един или друг олигарх, или с шефа на тази банка. Освен това, може да стане ясно какво се оставя в наследство на следващото правителство. Защото подозирам, че няколко месеца, след като новото правителство бъде избрано, ще започне да му се търси на него отговорност за това, което ще наследи от управлението на този кабинет. В случая ще ни трябва малко по-силна памет, за да бъдем справедливи, за да не влезем отново в абсурдната пиеса, за която говорите.

- Социологическите проучвания показват тотален срив на доверието в българските институции, но как без тях ще преодолеем кризата на духовността, доверието и почтеността?

- Да, доверието към институциите у нас е изключително ниско, но ще се опитам да го персонифицирам, защото тези институции бяха овладени, ръководени и представлявани от точно определени политически сили. Тоест, у нас се е сринало не просто доверието в институциите. Доверието в институциите се е сринало, защото те бяха овладени от тези политически сили, които няма да потретям, управляваха през последната една година страната. Разбира се лавината на сриването на доверието доведе и до руинирането на доверието и в институции, които не могат да носят пряка отговорност за случилото се у нас през тази година – визирам президентството, което също няма високо равнище на доверие. Нещо повече – президентът се опитваше да противодейства на спиралата на разпада, доколкото му позволяваха правомощията. Що се отнася до така наречената духовна криза – с нея трябва много да се внимава. Изключително съм обезпокоен от опитите на европейската интегрираност на България да се противопоставя някакъв митически, все още потенциално съществуващ и всъщност авторитарен т.н. Евразийски съюз, който видите ли бил резервоар на ценности за разлика от развратната Европа. Това е също част от политическия инфантилизъм. Човек трябва да има малко повече исторически познания, малко повече историческа памет, малко повече експертиза и даже да е ходил малко повече на Запад от България, за да знае, че там - на Запад от България, въобще не доминират еднополовите бракове, хомосексуалното законодателството, феминистките движения и други подобни образования. Там се спазва законът, там има дълбока, отдавна сондирана политическа и гражданска култура. Там разбира се има и определен разгул на потребителството, има и това, което Збигнев Бжежински в една своя стара книга бе нарекъл “власт на корнукопията”, сиреч на рога на изобилието – метафорична дума на потребителството. Но нещата са много по-сложни, по-темперирани и в никакъв случай не са едноизмерни. Не е възможно, не бива да противопоставяме на старата мощна, безспорна европейска и евроатлантическа култура, към която слава Богу сме интегрирани, без особено да го заслужаваме, един авторитарен съюз, който не е нищо друго освен историческо пространство на една предишна монархическа, а след това и агресивна идеологическа империя, каквато е руската. Защото Евразийският съюз не е нищо друго освен бившата руска/съветска империя.

-  Известният психиатър емигрант САЩ д-р Канов в едно интервю предупреждава, че страната е хваната за петата от вълчия капан и не можа да се отърве от петата колона на Русия, безнадежден ли е изходът от това зловещо усещане?

- Аз мисля, че имаме много добри шансове, стига да не ги пропилеем. Все пак членството ни ЕС и в Северноатлантическия пакт е невероятен шанс за нас в увеличилата се агресивност на Русия през последното десетилетие. Пак повтарям, не трябва да се поддаваме по никакъв начин, че светът е разделен на черно и бяло и нещата на Запад от нас са черни. Недостатъците на либерализма на Запада не могат да имат за своя алтернатива една безспорно авторитарна, вървяща към тоталитаризъм пост империя, каквато всъщност представлява Евразийският съюз. Ако у нас продължават да слушат приказките на петата колона, това говори изключително зле за интелектуалното равнище, защото тази пета колона у нас се представя от политическото и интелектуално недоразумение Волен Сидеров и неговата партия, и определени млади депутати от БСП, които с цялото си нахалство поздравяват българите с анексирането на Крим към една империя. Това очевидно са хора на много ниско интелектуално ниво.

- Има ли здрави сили, които задвижат подмяната на елита и така необходимата модернизация на държавата?

- Мисля, че справянето със ситуацията не е в нарояването на нови политически субекти, още повече, че някои от тях са щедро финансирани от банката, която напоследък е в центъра на медийното внимание. В България има ясно изразени десни субекти, които така или иначе са доказали себе си – едната партия е ГЕРБ, а другата е по-интелектуалната, по-градската, имащата по-дълбоки традиции дясна формация в България, която в момента е във формата на Реформаторски блок. И след горчивия опит от само едногодишното управление на тъй наречените леви, хората трябва да са наясно кой трябва да ги управлява през следващите години, за да има и измъкване от тази яма, и модернизация, и нормализация. Никакво нарояване, никакво търсене на следващи месии не са необходими. Впрочем, нека се върна пак на политическия инфантилизъм – признак на политически инфантилизъм през последните 23 години е, че българите гласуваха най-често, за да свалят някого, а не за да изберат някого. Те избираха някого, защото се освобождаваха, отърсваха се от някой предишен. Крайно време е да се откажем от тази порочна практика. Защото отърсвайки се от някого и избирайки просто другиго, ние сме обречени да повтаряме в ритъм от 4 години максимум една и съща болест. Необходимо е дълговременно дясноцентристко управление на страната, това е единственият начин България да бъде спасена.