Защо искаме европейците да се съобразяват с народ, който го е срам от прокурорите и съдиите си

Историята ни не трябва да бъде преосмислена, а да престане да бъде премълчавана, казва пред Faktor.bg писателят-родолюбец

Интервю на Васил Василев

- Г-н Леонидов, девалвира ли образът на Васил Левски в обществото, след като през последните години имахме опит за три сравнения с Апостола – Волен Сидеров, Ирина Бокова и Ахмед Доган?

- Моралната стойност на героизма няма как да девалвира, но обезценяването на нацията ни и на нейните кумири е печален факт. А дали ще стане фатален, това е въпрос на развитие – или ще спрем упадъка си, или от утробата на общността ни изляза не нови левскари, а критична маса от истински Лъвчевисти. Чисти и честни, читави и човечни като Васил Лъвский. Обявяването на Сидеров и Доган за апостоли на патриотизма е квичене на Свинечовеците, които освен, че се захранят в кочината на българската политика, друго българско нямат. Особено коварно е, че първият бе обявяван /вече в минало време/ за непримирим враг на ДПС, макар че още тогава без ясно, че местните московски мекерета разчитат на този проект да върнат партията на бившите комунисти в руското русло. А не да ходят в ЕС и НАТО. Няма да припомням черносотническия, примитивен и епидермален „национализъм“ на този фалшификат, нямащ нищо общо с възгледите на великия Апостол. Но когато „Атака“ и Местан си легнаха заедно в леглото на властта и заживяха като семейна тройка със Сергей, тази част от поредното пошло представление свърши, но не завинаги. То продължава. Защото другият фалшификат и уж умерен националист-интернационалист Доган не издържа и в крайна сметка също се самообяви за руски човек, евроскептик и намръщен антинатовец. Като агент на ДС и първоприемник на мощната Мултигруп, няма как и този херой да не се е родил с рубашка. Да се чуди човек, на кой клон да се обесиш, както се изрази мой приятел – двама луксозни собственици - цели маси от народонаселението, единият на озверените православници, другият на правоверните му подчиненци. Благодарение на тях, днес имаме два парламентарни клона в политиката, чийто разсад е в лабораториите на КГБ, и те разделят нацията, а не да я обединяват.

- Има ли друго обяснение тази тяга по Васил Лъвский?

- Има, разбира се, ще цитирам писателката Неда Антонова, чиято изключителна книга за неканонизирания ни Светец предстои да излезе: „У нас се усеща остър дефицит на Левскизъм, на Апостолство… И хората дирят да припознаят някого, поне в що-годе прилика. Така им пониква някаква надежда…“ Бих добавил – в общата безнадежност на робията ни, наречена следсъветски, олигархичен капитализъм. След като обществото ни го търпи, както го е търпяло 5 столетия, и други 50 години след 1944 г., след като обществото ни е морално избушено отвътре и не е готово за свобода, вместо да живеем, ще оцеляваме. Затова по-нетърпеливите и по-способните да рискуват - заминаха да дирят другаде тази свобода – по-далеч от Свинчонеците.

- Възможно ли е в днешно време да очакваме някога да се появи новият Васил Левски? Виждате ли хора, които поне се доближават до мисълта и заветите на Апостола?

- Левски вече е осъществена реалност, защо ни е нов Левски? Да не би истинският да е остарял и да е негоден като почтеност – най-важното качество, липсващо в днешната родна и световна политика. Имаме жив пример, имаме жива философия – житейска и национална, имаме пророчески пример – за равнопоставеност между етноси и вероучения. Лъвский е по-модерен във възгледите си дори от най-напредничавите си съвременници и връстници на запад и на изток. Не можем да име Втори, защото Първият е единствен, вечен човек, и вдъхновение вечно. Това, че нацията ни се превръща в тълпа, не е негова вина, а вина на нацията ни. На интелигенцията ни, която след като беше първо обезглавена, а сетне силом наведена, турена на колене, друга - купена и подкупена, за да бъде послушна, околотрапезна като домашен любимец. Тя уби вроденото си чувство за волнодумство. Ние, слугите на ума и на духа, сме най-големите престъпници, защото оставихме населението невежо, да бъде заблуждавано, да се люшка между омразата и ненавистта. И то от алчни мошеници, които в своя псевдонационализъм дума не изговарят за правата на българите в държави с извечно руско влияние – в Гърция, Сърбия и прикрепената към нея днешна Македония, Молдова, окупираното Приднестровие, Украйна.

- Къде останаха смелостта, идеите и оптимизмът у по-голямата част сред народа?

- Голямата част от народа ни никого не е била смела и идейна, като при панагюрското въстание, което наричаме Априлско. Оптимизъм имат само онези люде, които честно воюват с недостатъците си и налагат волята си над ситуацията, в която се намират. Ако осъществените хора са щастливи, вярващите в Бога са най-ощастливени. Да вярваш в общия идеал на християнското човечество и във веруюто на националния Светец Васил Лъвский, е празник за душата и сюблимация на духа. Към този исторически момент ние, българите, като мнозинство сме атеисти, т.е. – неосъзнати комунисти, и този духовен празник отсъства в празничния ни домашен календар. Като прибавиш и липсата на елементарни условия за семеен бизнес, за фамилен просперитет, за достойно заплащане, плюс масовата липса на професионална отговорност и квалификация, що за нация сме тогаз? И какъв оптимизъм да очакваме от нея, когато 200 души олигарси са я стиснали за гърлото и не й позволява нито да диша д пълни дробове, нито да надигне глава и се отърси от тях. Но е казано: всеки народ си заслужава политиците, всеки роб си заслужава господарите, всяка маса си заслужава масовика.

- Бродят съмнения кой го е предал, не знаем точно дали на 18-и или 19-и февруари е обесен, но знаем със сигурност от запазените протоколи, че четирима българи Иванчо Хадживеличков Пенчович, Мито Панов Каймакчийски, Хаджи Мануил (Мано) Стоянов, Петър (Пешо) Тодоров – Желявеца са участвали като членове в съдебния състав. В историята учим толкова неясни неща за Апостола, но имената тези „герои“ ги няма?

- На въпроса за Иванчо Пенчович писателката Неда Антова дава неочакван, но достатъчно документиран правдив отговор в книгата си. Но нека не издавам предварително нейната теза, а тя е нейно право да я защити пред читателите и историците. Моите уважения към специалистите по история, но малцина от тях намират за нужно да разровят истината около убийството на Ботев и заговора срещу него, нито дали наистина Левски е сторил убийство. И същият този наш доверчив народец, вярва на мълвата. Инак се чуди къде му е гроба и кой точно и как го е предал, но не следва неговите високи завети, не чете публицистиката на Ботев и не я тика в очите и ушите на днешните националсоциалисти и социалнационалисти. Оптимизмът е духовна енергия, която блика от делото на Раковски, непознат гений за нацията, от умовете на Ботьов и Лъвский, но който не сукал майчино мляко общата ми майка България, няма как да е щастлив, скромен, достатъчен, богоугоден. Без духовната енергия – най- безценното ни национално наследство, нацията ни обречена на разпад, който е вече започнал. И ако не се въведе веднага още в първи клас часове по патриотизъм и християнски морал, след 25 години и днешното малцинство на будните българи ще бъде доведено самотни единици.

- Съзнателно ли се промива българското родолюбие? Кой има интерес децата в училище да бъдат облъчвани понякога с фалшива наука?

- По-лесно ми е да съдя себе си и моите приятели от днешната интелигенция, но ще река: всичко започва от семейството – безродникът ражда тъпак, който ражда безродник и правнукът на безродникът става тъпак. Не вярвам да е съзнателно, но дори и да е – къде е нашата съзнателна непримиримост към Министерството на просветата? Когато начело там ще застане убеден патриот, а не поредната вафла или кифла? И там мафията клати здраво гюмовете с боза и тя се разлива в учебниците по история и литература. Не бива изцяло да си поверяваме децата и внуците на онези, които нямам никакви мотиви да създадат от наследниците ни достойно граждани и образовани личности – учителите ни живеят в полумизерия, битова, с годините – и в духовна.

- Защо се сещаме за героите си само на датите, на които са починали?

- Защото сме ритуалчици, защото сме идолопоклонници, а не Христови ученици. За култа към Левски сме готови да вадим нож, но в житието си и в битието си Него го няма, Неговата светлина и себеотдайност липсват. Хайде, не всички са посочени да я имат, но в обществото това мнозинство отсъства. Явно родният ни праг на търпимост е много висок и не можем заедно да го прекрачим, за да излъчим това умно, образовано, надеждно и нравствено мнозинство. За туй ще стоим отвън, пред собствената ни врата към себе си. И не ще се назовем самоосъзната нация. Като поляците, чехите, словаците, унгарците, да речем.

- Трябва ли историята ни да бъде преосмислена, за да се промени самосъзнанието на българина?

- Историята ни не трябва да бъде преосмислена, а да престане да бъде премълчавана. Всички тайни несподелени, потулени, забравени, забравяни, всички съображения със съседи и велики сили, всички наши, собствени грехове и грешки – всичко на масата! Но не за храна и зрелище на масовката, а за духовна храна и корав духовен залък за бъдните поколения, които да не бъдат възпитана ни като нас, като неосъзнати лъжци или заблудени лъжкини. Трябва да започнем от катарзисът, от Националната доктрина. От това във всичките ни училища да ги има потретите на нашите премиери от Третото Българско Царство– от първият до 31, отделно трябва да бъдат видени и разказани останалите - от тоталитарно времена – и на трето място – новите лица, повечето живи, но приживе умрели… Това ще замести донякъде Национален обелиск на покаянието и прошката.

- Ще се съобразяват ли европейците някога и с нас?

- Те някога са се съобразявали силно с нас, защото е имало защо. Ние сме най-близката държава до Византия, и християнската ни култура е част от Византийското наследство, колкото това да не се признава от нашите патриотари почвеници и от ревнивите гръцките нацисти. Сега за какво да се съобразяват – освен с това, коя партия колко евродупета ще натика в Европарламента? Нас ни е срам от нашите прокурори и съдии, следователи и следовници, срам ни е от нашата държавна неуредност, мръсотия и безпомощност да променим нещата, но останалите не ги е срам, а ги е гнус. Качете се на влака от София до Търговище и по цялото протежение преди гарите, около тях и след ще видите хаос, гора от лиани и купища смет, изкормени от циганите сгради, кантони, бивши фабрики, цехове, и няма сила, ни Лъвска, ни Миша, да нареди това да бъде почистено, орязано, досъборено или ремонтирано и обновено. Идете в Словения или в Хърватска, да видите как католиците поддържат държавата си, а говорят нашия език и се разбираме без преводач. Но ако попиташ който и да е католик, в какво вярва, той ще отговори без да се замисли. Дори и де не вярва, знае отговора, а нас няма кой да ни отвори на това питане, защото нямаме силен, а безсилен партирах. Нито силна и най-вече авторитетна църква.

- Кое обединява обществото днес?

- Футболът. Кончината на прекрасния железен бранител, Бог да го помилва, стана телевизионен феномен – пряко предаване сякаш това не е много интимен акт, а публично заседание на парламента. С мъжките сълзи на наистина страдащия голям мъж и гениален талант Стоичков ни занимаваха с дни. А за погребението на духовен учител като Радичков или друг национален творец минаваме с един къс репортаж в края на новините. И още нещо ни уж невидимо ни обединява - търкането като лесна и бърза печалба. Станахме общество на търкачи – където и да погледнеш млади и стари все трият някакви символи върху талони и се надяват чудото да ги сполети. За щастие нещастието ни е общо – из цяла Европа има излишни хора и те търсят бързото и мощно заплащане в редовете на ИДИЛ. Нашите,Слава Богу, още не са хукнали натам, защото още разчитат на дъртите си майки и татковци, но и не им стиска скоропостижно да отлетят от някоя руски ракета или американска бомба… За това търкат.

- Остарели ли са днес заветите на Левски?

- Идеите на Левски не могат да остареят, защото като всяка неосъществена идея – те са безсмъртни. Ако някой ден бъдат осъществени у нас и по света, а това ще стане сто на сто, те ще са вече готови да бъдат поставени в музите на борбите за Душевна Чистотата и Духовна Святост. Другите идеи – на фашизма, националсоциализма и сталинизма бяха осъществени, и умряха. Съветският социализъм, именуван строителство на световния комунизъм, също пукна като свински мехур. Сега иде ред на идеята, че алчността работи, на идеите на корпоративния глобализъм, на банкерския капитализъм, на бизнеса без морал, който се нарича кражба.

-Какво е най-ценното от наследството, което ни оставя Апостола?

- Личният пример, превърнал житието му в битие, в национална библия, в Евангелие, той е живото превъплъщение на българския Христос, който заедно с Христо Ботьов са си поделили участта да стигнат до своята Голгота – единият увисва на бесилото като престъпник, а другият загива на кръста, който му изковават двама разкръстени разбойници. Те са двамата са живите очи на Майка България и колкото днес да сме очевидно безочливи, очевидно заслепени и ослепени, след сто години, сто на сто, ще има кой да гледа през зениците им тази българска страна, и да я стопанисва, както те двамата биха я стопанисвали – с грижа и горест, с гордост и гняв, с огън и обич.