Опитват да ерозират евроатлантическата ни ориентация

Функционерите от соца пак си разиграват коня, налагат свои тези и политики, казва пред Faktor.bg изследователят

Стоян Райчевски е запален изследовател на историята, на неизвестните факти и митове от близкото минало. Бил е депутат в три народни събрания – в 36-ото, 37-ото и в 38-ото от квотата на СДС. Председателствал е Комисията по култура в парламента.

През 1994 г. е изключен от Демократическата партия. Основава „Демократическа партия - 1986” в структурите на СДС, която е алтернатива на напусналата коалицията партия на Стефан Савов.

Председател е на Съюз „Истина”, отстоява правата на хората, пострадали от репресиите на комунистическия режим.

В момента пише книга за бежанците в Македония и техните братства в България до 1925 г. Подготвя още един том за бежанците от Егейска и Вардарска Македония след 1944 - 1945 г. „Въобще темата бежанци, която стана много актуална, но пиша не за миграционните процеси в Европа, а за българските бежанци в минало, свързани с войните за обединение на България”, казва изследователят. Това са последните два тома от 6 томната му поредица.

Интервю на Светослав Пинтев

- Г-н Райчевски, какво се случва в света, погледнато през очите на един човек като вас - историк, политик, общественик?

- Светът постъпи малко незряло, но зависи какво разбираме под тази дума. Светът е много голямо нещо, имам предвид по-близкия свят, нашето европейско семейство, по отношение неспособността му своевременно да реши проблема с тези миграционни процеси, които го заляха. Подходи малко наивно. Разбира се, съобразно всички международни договорености, които България също е подписала, които и ние като хора съблюдаваме, когато трябва да се помогне на страдащи. Случаят в последните 10-15 месеца беше малко по-различен, това може би ще е и поука за бъдещето. Виждам известно изтрезняване. Нямам предвид само нашите политически мъже, а ЕС, съседите. Притеснява ме малко това, което виждаме в съседна Турция, където настъпи един обрат. Имаше надежда, че ще се намери баланс за уреждане на тези отношения. Имам предвид големите миграционни потоци. Това, което дочуваме, без да имаме цялата информация, защото повечето неща се извършват задкулисно, са много бързи промени в оценките, в претенциите. Това, което тревожи всички ни е, че се оказва - не сме отишли далеч от времената, когато планетата беше много, много неспокойна.

- Нарастващата агресивност на държавни лидери от такъв мащаб като Путин и Ердоган, не е ли знак, че нещата в нашия регион ескалират в опасна посока, а и не само в него.

- Нас още ни държи страх една аналогия от близкото минало, когато двама диктатори си подадоха ръце… Дано това не става, то е най-тревожното, защото понякога неща са повтарят. Хората, които познават историята започнаха да се замислят. Не е добре, когато се употребява шантаж, политически рекет. Путин и Ердоган трябва да бъдат по-отговорни, но има и други, не са само те.

- Има ли и нещо хубаво в тази криза?

- Както всяка криза, така и тази има своя позитивен ефект, в смисъл, че ще отрезви онези, които гледат на нещата прекалено оптимистично и са решили, че сме минали на етап, на който не могат да се повторят лошите примери от миналото. Т.е. решенията, които ще бъдат взети в бъдещето, те ще бъдат съобразени с тази реална опасност, с това, че сигурността трябва да бъде гарантирана, че правата на гражданите трябва да бъдат съобразени с международните норми, че няма място за компромиси. Най-вече за сглобяването на тъмно. Лично мен това най-много ме смущава, като че ли има малко неяснота - кой с кого се договаря, за подялба, за сфери на влияние, все лоши примери от миналото. Разбира се, винаги трябва да се разговаря, винаги трябва да се дискутира. На държавниците за това им е даден мандат, да регулират проблемите, да ги решават. Т.нар. задкулисие е притеснително. Не съм уверен, че това, което научаваме е цялата истина.

- Този страх с още по голяма сила важи за България, която беше потърпевша от едни такива договорки на големите.

- Да, имаше Ялта, където се решиха неща, които цели поколения трябваше да изстрадат, да понесат на гърба си бреме, с което не бяха заслужили да бъдат товарени. Едно преразпределение на света, без да бъдат питани народите. Тревожи ме, че големите задачи, които има да решава светът могат да съблазнят някого пак да решава зад гърба на човечеството проблемите му. Не трябва да има нови такива договаряния, които после да се плащат от цели народи, от няколко поколения. Това ме притеснява. Иначе светът винаги ще има проблеми, винаги ще бъде неспокоен.

- Ситуацията у нас също предизвиква притеснения, гледана от полуделия свят.

- Ние вече претръпнахме на много неща. Най-важното е да се пазим от популзима, особено опасен е той за младите хора, не трябва да ги заразява.

- Тях често ги заразява и този мним национализъм, който може да е национализъм, но определено не е български.

- Патриотизмът е свято чувство, но не този насочен срещу другите. Трябва да бъдат уважавани всички, да бъдат зачитани чувствата и на съседа, той също ги има, чувствата на всеки.

- БСП се кани да номинира един генерал от армията за кандидат президент. Това е доста странно решение, звучи някак по ленински абсурдно. Като опит за военен преврат чрез избори, ако може да има такова животно. Нещо като нищо на света…

-  Те са си в правото, но там има някакво разминаване, доколкото знам. Аз не познавам неговия житейски път. Смяната на политическата сила не е за мен най-доброто качество на политическите мъже. Струва ми се, че там има едно разминаване, което дава един лош привкус на нещо, което не е съвсем както трябва.

- Кои от митологемите на социализма се закрепиха и в нашето днешно общество?

- Това всеки да чака държавата да му осигури всичко, да не проявява инициатива. Идеята, че проблемите могат да бъдат решавани с обещания. Притесняват ме също приказките, които се изсипаха за одържавяване на предприятия като лесно решение, ограничаването на определени права, незачитането на общественото мнение, налагането на норми, които не са в наш интерес, тези тежнения в някои среди към Евразия, а не към Европа. Внушение, че това е лесното решение на проблемите. Има изпитани трикове. България мина доста труден път през последните 25-26 години. Тя плати по висока цена от тази, която платиха другите народи на Източна Европа. Именно заради този популизъм се люшкахме ту на една, ту на друга страна. При всяко връщаше назад, ние плащаме двойно, помните Виденовото време, помните следващите събития. След всяко връщане назад, много трудно се възстановяваме. България вече е избрала своя път, има своята евроатлантическа ориентация, която се споделя от голямата част от нашето общество, но непрекъснато се правят опити да се ерозира тази позиция, внушава се друг вид решение.. Изостанахме, защото не беше разказана цялата истина за комунистическия режим, не се извърши практически действия. Да, приеха се декларации в парламента, които заклеймиха режима, но едно е декларацията, друго е системната образователна политика . Младото поколение не беше запознато с тези процеси, остави се отворена врата именно за популистки идеи, чувства за носталгия, които се втълпяват, особено на младите хора. Това не е тяхна вина, а наша отговорност, а не си свършихме работата. Едни чехи, едни поляци едни германци си решиха проблемите.

- А тук оставихме функционерите от соца да си разиграват коня.

-  Те не само останаха, а в много отношения налагат свои тези и политики . Много късно се тръгна и към отваряне на архивите, не за да се търси някаква сензация, а като начин категорично да се скъса с миналото, да се даде равен старт на всички. Допусна се политическият ресурс, с който разполагаше една партия да го трансформира в икономически и после същите сили да налагат своите модели за бъдещето развитие на България, облечени в други одежди. Това вече го виждат всички, виждат го младите хора, а те са доста чувствителни вече. Това ги обезверява, това ги прави прекалено прагматични и ги виждаме навсякъде по света, от което губим много като нация.