Певци като Слави Трифонов налагат пост текезесарска субкултура

Ако в България имаш мнение, значи вече си се продал, казва пред Faktor.bg блусарят

Интервю на Васил Василев

- Васко, следиш ли скандалите, които напоследък тресат българската култура – искат да разрушат „Къщата с ягодите“, възстановяват бутафорна римския център на Сердика?

- За мен културата не е това, което се представя в медиите. Тя не може да е „Биг брадър” и разни други шоу програми. Не следя и какво се случва около министерството, разните скандали и пр. За мен културата е това, което се прави в клубовете, в читалищата, в театрите, в операта, в книжарниците, изложбените зали и т.н. Вие ме питате за скандали, за които аз не знам, а и по-по-добре явно и за самия мен. Истинската култура масово се опитва да се заглушава, защото парите са в идиотите, в тъпите копелета, мутрите и кандидат мутрите. В същото време не е вярно, че сме и чак толкова пасивни като народ. Това, което аз правя, например е да пиша текстове, музика и аранжимент. Ако всеки в своята област започне да прави това, което най-добре може, нещата ще се променят постепенно. Проблемът е, че повечето от младите искат да стават мутри, мутреси и фолк певици, които да изкарват пари, независимо какво ще продаваш. В България се наложи мнението, че парите не миришели. Напротив, парите миришат и то много.

- Кой наложи като общо кредо за всички българи, че парите не миришат?

- За това най-голяма вина имат медиите. Тази теза беше наложена още в средата на 90-те години на миналия век. Тогава започнаха да се леят едни красиви послания от Слави Трифонов и други подобни, които възпитаваха децата със „за крадец не ставаш сине, ти си будала”, „питат ли ме де е зората, шат на патката главата” и други подобни глупости. Само и само да си продават вестниците започнаха да излизат някакви безумни заглавия, че Иван Вазов бил умрял върху женско дупе, с което тотално се наложи една халтура за съсипване на всички възможни културни и човешки български норми. Всичко отиде в оплюване, нищо свято не остана за хората и за мое съжаление това всичко продължава и днес.

- Необратим ли е процесът на разграждането на българските културни и дховни ценности?

- Халтурата, за която говорим, донесе пагубни поражения в мисленето на някои млади хора, за които най-важното е да изкарват пари, независимо как. За тях, ако ти имаш различно от тяхното мнение, за тях ти 100% си платен, съдейки по своите собствени разбирания за живота. Наложи се едно нахално, брутално и безпардонно мислене сред хората. Все пак говорим само за мнозинството. Има обаче и едно малцинство, на което се крепи целият свят. То съществува и в България, но не е на показ под светлините на прожекторите.

- Защо малцинството, което не е облъчено от чалгата не може да излезе под светлината на прожекторите?

- Защо то мисли и има други ценности от тези на хората с парите, които не искат да им се разваля развратният свят, който са си построили. Има едно шоу („Х Фактор” – б.а.), в което участват деца, които искат да станат известни, независимо от това с какво. В предаването виждаме жури, което е съставено от псевдо музиканти и певци, чиито произведения никога няма да бъдат изучавани в учебниците. Това са просто едни шоумении и шоугърлки. В световните шоу програми падение има също, но то не е толкова грандиозно, както у нас. Ние като че ли сме по-перверзни в това отношение. Няма държава по света, в която, Криско ли беше, Дриско ли беше, който не може да върже изречение като хората, да стане известен. Това се налага пак от чичко паричко, който дава парите и не иска друго под светлината на прожекторите. За съжаление националните медии ходят по гайдата на всички подобни псевдо хора на културата. Мен са ме канили като жури в подобни формати, но аз имам доста по-висока летва за неща. Какво означава да станеш известен чрез някакво шоу? Това трябва да се случи чрез някакво хубаво нещо, което си създал или интерпретирал.

- Защо изкуството вече не е онази форма на протест, каквато беше в началото на 90-е години?

- Напротив, истинското изкуство все още носи заряда на протеста. Новата ми протестна песен се казва „Пълен плейбек”. Винаги има срещу какво да се протестира в условията, в които живеем. Навремето бутахме системата, а сега нейните остатъци, но протест има.

- Съществува ли война между поколенията в музиката и пречат ли да се развиват младите певци творците от по-старата генерация?

- Не, напротив, никой на никого не пречи. Мога да говоря поне за рокендрола. Не може да кажете, че „Ролинг Стоунс” пречат на младите музиканти. Те могат само да попиват и да се учат от старата школа. Слава богу рокендролът не беше превърнат в шоу бизнес. От 7 години имам предаване в една кабелна телевизия, в което каня млади групи, за да им помагам да се развиват, организирам фестивал и т.н. Както по цял свят, и у нас има млади групи и певци, които пречат, както и стари такива. Нещата не са само черни и бели. Всичко в крайна сметка опира до човека.

- Виждате лив обозримо бъдеще нов ренесанс или нов Български великден?

- В моя живот ренесансът се е случил. Аз винаги съм си мечтал да имам група, да обикалям, хората да ме познават с хубаво, да обичам и те да обичат това, което правя. За мен този ренесанс се случи, защото навремето имаше 4-5 музикални комисии, които бяха мафиотски организации. Те пускат само песни на определени композитори и изпълнители. Сега нещата са много по-свободни и всеки може да твори. Това за мен също е форма за ренесанс, за която съм се борил и съм доволен от резултата. В момента има толкова много гаражни качествени банди, които свирят рокендрол, но просто няма качествени медии, които да ги пускат и да ги отразяват. Това, което наложиха разни Слави Трифоновци като култура все още дава тотално отражение в обществото, защото имат 3-4 денонощни канала, които бълват тази пост текезесарска субкултура. Поне откъм радиа успяхме да спасим положението. Имаме няколко радиостанции, които пускат рок. Борбата продължава и тя е вечна. Навремето бях на пазара с три албума. Тогава дойдоха с бухалките и ми казаха „приберете си албумите, тук ще се продават други неща – „Радка Пиратка” и „Ръгай чушки”. Хората си бяха направили гаражни кръчми, където не се слушаше чалга. Онези с бухалките отидоха и им ги затвориха. Народът не си е пожелавал анадолските напеви. Те бяха наложени с бухалки.

- Изпълнителите на подобни стилове музика обаче се оправдават и я определят като балканска?

- Продължава тази лъжа и измама, че чалгата е балканска музика. Нека да отидем в централния Балкан и да попитаме някоя баба какво е балканска музика? Тя в никакъв случай няма да ви каже имената на фолк певиците и на някой цигански оркестър. Всичко това се направи с голям замах, с много руски мръсни пари. Въпреки това в момента дисковете им са в краката, в магазините се продават за 1-2 лв., а нашите песни се изучават в учебниците по музика. Аз не съм параноик на тема конспирации, но виждам какъв е крайният резултат – поколение на безмозъчни олигофренчета, които си мечтаят само за нови смартфони, а животът им минава в моловете. Бухалките създадоха момчета и момичета, които не искат любов, а секс. По улиците се разхождат млади хора, които смятат, че Бетовен е куче, а Моцарт композитор на мелодии за джиесеми. Има едни зли сили, които дават парите и после си се радват на резултата. Аз съм щастлив, че съм от другата страна. Да му мислят останалите, които са в армията на дупедавците и псевдо музикантите, които дори вече са преподаватели, въпреки, че не са изсвирили нищо свое. Страната ни се напълни с лакеи, които са готови да пеят всичко, само и само да задоволят мутрите и да изкарат някой лев. В историята обаче остават други неща.