От нас не зависи ще има или не „Южен поток

Ако защитим конкретни български интереси в Украйна, правим нещо полезно, а усилията си струват цената, казва пред Faktor.bg известният журналист

Владимир Костов е една от легендите на Радио „Свободна Европа”, политически емигрант в годините на тоталитаризма. Журналистът, станал популярен у нас като първата жертва на т.нар. „български чадър”, от дълги години живее в Париж.

Той е сред най-добрите анализатори и познавачи на задкулисията в комунистическия режим. В края на 80-те година на миналия век хиляди българи слушаха с надежда коментарите му по „Свободна Европа”.

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Костов, могат ли резултатите от евроизборите в България да предизвикат нова политическа криза в страната?

- Каква нова политическа криза? След последните парламентарни избори България е в постоянна политическа криза. Достатъчно е да се погледне как работи Народното събрание. То започва всяко свое заседание под заплахата за липса на кворум.

И това ако не е политическа криза, то кое е?

Отговорността за тази перманентна политическа криза е на двете големи политически сили. ГЕРБ - за това, че не пое отговорността си на първа по брой народни представители и не потърси сериозно формула за коалиционно управление. БСП - за това, че се зае да управлява с кърпено ден за ден парламентарно мнозинство.

Изглежда, че и БСП и ГЕРБ намират изгоди за себе си в тази проточена политическа криза. Иначе защо и едната и другата през всичките тези месеци старателно избягваха да предприемат решителните действия, с които можеха да сложат край на кризата? Като например БСП предложи на депутатите и общественото мнение един политически договор за подкрепа на правителството? Или като ГЕРБ напусне народното събрание и поведе протестиращите за нови избори?

Резултатите от евровота подсещат политическите сили, че единствено нови парламентарни избори носят надежда за слагане край на тази политическа криза. Логично е да се проведат през есента. Но дали това ще стане? Т.е. дали ГЕРБ и БСП ще сметнат, че игрите, които си правят зад фасадата на кризата, им стават вече неизгодни и трябва да дадат думата на избирателите? Достатъчно е така да се постави въпросът, за да си даде всеки сметка, че отговорът не е сигурен.

- Левицата загуби и последните избори, но там за оставки не искат да говорят, въпреки примера на много европейски лидери, които се разделиха с партийните си постове? Реформирана лява партия ли е БСП, или продължава да бъде заложник на комунистическото си минало?

- В ЕС има всякакви примери. Както за подадени оставки след евровота, така и за игнориране на този вот дори и при много по-слаби резултати от тези на БСП. Например във Франция социалистическата партия получи под 13 процента от гласо- вете, но нито президентът, нито правителството, мислят да се оттеглят от властта. Разбира се, тук и там се намират и политици с чувство за чест и достойнство, но и на европейската сцена те са по-скоро „изчезващ вид”.

А дали БСП е реформирана лява партия, или си остава в плен на комунистическото си минало? Така поставен, въпросът според мен не е актуален. Очевидно е, че формално преценявано, БСП се е реформирала. Въпросът е дали има основания БСП да бъде смятана за лява партия, или е по-реалистично да се приеме, че тя е загубила този си характер. И процесът на тази промяна е започнал далеко преди 1989 година.

Но въпросът дали социалистическите партии (тези съставящи ПЕС) продължават да са леви партии се поставя в почти всички страни членки на ЕС. И това питане само по себе си обяснява в значима степен успеха на редица националистически и популистки партии при последния евровот. Защото последните бяха подкрепени от част от традиционно левите избиратели, които вече не са сигурни, че социалистическите партии са все още леви по характер и водена политика.

- Eвроизборите минаха за България под сянката на Масква и Путин, възможно ли е страната ни да бъде откъсната от евроатлантическото семейство и върната отново в обятията на Кремъл?

- Нека не опростяваме сложните геополитически процеси. И нека не се виждаме като едва ли не главен залог в тях. В четворката - САЩ, ЕС, Китай, Русия - тече жестока борба за преоценка насилите и съответно на ранга на всяка една. Всяка друга страна има интерес и роля в този процес, но те се определят от нейния реален потенциал, а не от егото й.

Що се отнася до България, не мисля, че сме се съществено променили в последните години. Защо бе сметнато, че България е добра за член на НАТО и на ЕС, а сега - въпреки че ние сме си същите - се гледа на нас като на някаква заплаха? Не е ли логично да се предположи, че причината за промяната на мнението е някъде извън нас? И че ние - без да сме имали потенциал да дадем тласък за промяната - сме потърпевши от нея?

Това, което е важно за нас, то е нашите политици да водят по-открито и с поемане на отговорност пред обществото, политиката на страната спрямо процесите в голямата четворка. И едно от условията за това е по-скоро да направят необходимото, за да се излезе от политическата криза.

- В новия Европейски парламент влизат доста крайно десни националистически формации, какъв знак е това за Стария континент?

- Знакът е пределно ясен. От около три десетилетия вече ЕС води политика на размиване и заличаване на съществени страни от европейското цивилизационно наследство, на рушене на националния суверенитет и националното съзнание. Това се прави в името на глобализма, на определяни като общочовешки, ценности и идеали.

Срещу тази политика следвана от тандема ЕНП/ПЕС се натрупва все повече недоволство. Израз на това недоволство са успехите на редица популистки и националистически партии и движения при последния евровот. Но ще се оформи ли движение, което да надделее на тежестта на ЕНП/ПЕС и да наложи реална промяна в политиката следвана в европейския съюз? Според мен, подобен процес може да вземе години и десетилетия и засега крайният резултат е трудно предвидим.

- Дебатът за руските енергийни интереси в България е доста тежък, трябва ли страната да задълбочава енергийната си зависимост от Москва с проекти като „Южен поток”, АЕЦ „Белене” и др., какъв да бъде нашият път?

- Енергийната зависимост е днес един от най-благодарните терени за политически спекулации. Разбира се - не само в България. Това, което е уместно да желаем и за което да настояваме - то е повече откритост и откровеност по политиката на страната по тези въпроси. И повече и по-пълни сведения за конкретните интереси на всеки от играчите на този терен.

А що се отнася до нашата роля. Да не би българската политика да оформи зависимостта на страните от ЕС /като се започне от Германия/ от руските енергийни доставки? Да не би България да спря „Набуко”? Да не би от нас да зависи да има или не „Южен поток”? И т.н. и т.н. Щеше да е добре да имахме по-голяма роля и влияние, но то не зависи от мерака ни.

А ако някому не харесва положението с енергията у нас, то пътят за реални промени е открит. Това е пътят на реалните инвестиции и реалните ангажименти.

Но ще повторя - енергийната зависимост е прекалено удобен терен за манипулации и маневри на външни и наши играчи, за да се надяваме, че това ще се прекрати в предвидимо бъдеще.

- Какви рискове крие за България кризата в Украйна, каква според вас ще бъде съдбата на тази страна?

- Украйна е само един - и то не най-големият - от залозите в сложната игра, в която са ангажирани четирите големи сили /САЩ, ЕС, Китай, Русия/. Но тя е все пак достатъчно значим залог, за да не позволява надежда, че е възможно решение ей-така, днес и на нейния си терен. Глобалната геополитическа основа на украинската криза изключва възможността България да има някаква своя роля. Но ако при тези условия ние успяваме да правим нещо полезно за защита на конкретни български интереси в Украйна, то си струва усилията и цената.