Обидно: дружелюбно отношение към Анкара и суровост към Варшава.

Русия демонстрира ясно, че и досега не се е приспособила към новите европейски реалности след 1989 година, казва пред Ла Република лидерът на управляващата партия в Полша

Ярослав Качински е бивш премиер на Полша, брат на покойния президент Лех Качински, който загина в самолетна катастрофа в Русия.

През 80-те години на 20 век, Качински действа активно в профсъюза „Солидарност“, който спомага за падането на комунистическия режим през 1989 година. Той е депутат в парламента от 1991 до 1993 година.

Качински е съосновател на социално консервативната партия „Право и справедливост“, която под негово ръководство печели парламентарните избори през 2005 година.

Като министър-председател от юли 2006 до ноември 2007 година, Качински си печели репутация на борец с корупцията и бюрокрацията.

- Господин Качински, Вие и премиерът на Унгария Виктор Орбан застъпвате тезата, че е нужна „контрареволюция” в ЕС. Какво означава това?

- Цяла Европа е изправена пред лицето на мащабни промени. Политическата коректност ограничава нашата свобода на словото, а също така свободата на вероизповеданията, дискусиите и вземането на решения. Ние ставаме свидетели на това как се унищожава демокрацията. Ние с Орбан сме тези, които оказват съпротива на този феномен – в Полша, в Унгария, в Европа. Затова говорим за контрареволюция, макар че ние в Полша по традиция я наричаме „революция, която ще ни помогне да получим свобода”.

Ние сме длъжни да се върнем към концепцията за националните държави в Европа. Доколкото само компетентните политически институции могат да гарантират демокрацията и свободата, а също така и културното разнообразие. Културното обединение на Европа би се превърнало в опасно направление на развитието ни, защото ще означава деградация. От друга страна брекзит вече нанесе на ЕС тежък удар. Аз мисля, че Великобритания ще се върне в Евросъюза и заедно с нея ние ще станем много по-силни. Ако Европа има намерение да се превърне в свръхдържава от световен мащаб, тя трябва да се държи подобаващо, като при това не отхвърля националните културни особености.Това е възможно. В неофициални разговори ние вече сме давали предложения по различни аспекти: в частност, какви промени трябва да бъдат направени в договорите, за да бъде засилена националната държава и да бъде избегнат произволът. За всички трябва да важат едни и същи стандарти. Съветът на Европа постъпва много по-дружелюбно с Турция отколкото с Полша. Това е обидно: дружелюбно отношение към Анкара и суровост към Варшава.

- Много европейски лидери - Жан-Клод Юнкер или Мартин Шулц, Ви критикуват много твърдо. Как тогава може да бъде постигнат компромис?

- Те не искат ние да решаваме самостоятелно. Ние сме им неудобни, недостатъчно политкоректни, освен това Полша е голяма страна. В неофициален разговор ми казаха: „Унгария е малка страна, затова по някои въпроси може да и се отстъпи”. Но този подход, видимо, не се отнася за Полша. Но ние също сме член на ЕС и НАТО, нашата икономика расте, а държавните финанси са стабилни. Така че не можем да се съгласим с критиките на Юнкер и Шулц. И никой не печели от това, че се нахвърля с критики върху нас. Полша ще си остане Полша.

- Какво бъдеще за Европа виждате?

- Континентът се променя с огромна скорост, и, както ми се струва, не в по-добра посока. Навсякъде набират сили популистите. Не мисля, че, например, Марин льо Пен ще спечели изборите, но тя е млада, има много време пред себе си. Или погледнете Северната лига в Италия и популистките партии в Скандинавия. Аз не знам как ще изглежда Европа след шест години. Под натиска на набиращите сили популисти ЕС може да се пропука. Затова ще кажа – или реформираме ЕС или той ще рухне.

- Референдумът на Виктор Орбан за мигрантите не можа да мобилизира достатъчен брой унгарци. Това укрепи проевропейското полиетническо общество. Как гледате на този процес?

- Аз не мисля, че Орбан изгуби. Разбира се, щеше да е по-добре ако бяха гласували над 50% от гражданите. Нашият човек идва в някаква страна и иска да остане да живее там, той е длъжен да уважава местните порядки. Някои европейски държави, приемащи бежанци, забравиха за тези порядки, което стана причина за множество конфликти. Още една причина е агресивността на ислямските емигранти, преди всичко към жените.

- Източна Европа упреква Полша и Унгария в недостатъчна солидарност. Какъв е Вашият отговор?

- Ние, разбира се, усещаме този натиск, но няма да се огънем. Тук става дума за решенията на Ангела Меркел. Само в такава организирана и стабилна държава като Германия е възможно да се вземат подобни „случайни” решения. Госпожа Меркел не може да си признае това без риск да бъде принудена да подаде оставка. Още една причина, поради която бежанците са поканени в Европа, без това да е обсъдено предварително с европейските партньори е убеждението, че това ще е изгодно за германската икономика. Но това не е така.

При това, аз допускам вероятността, че германците искаха да изместят Великобритания от ЕС. Може би искаха да се избавят от опасен конкурент вътре в Евросъюза. При това и ЕС и Германия забравят, че Полша прие над милион украински бежанци.

- Опасявате ли се от военна провокация от Русия?

- От Русия непрекъснато идват провокации и агресивни действия. В крайна сметка полски изтребители осигуряват противовъздушната отбрана на балтийските страни. Русия демонстрира ясно, че и досега не се е приспособила към новите европейски реалности след 1989 година. Мисля, че това ще продължи дълго. Ние можем да стабилизираме ситуацията едва когато руснаците осъзнаят, че има граници. Сега Москва изразходва всичките си ресурси, точно както преди разпада на Съветския съюз. Ние разчитаме на солидарност, преди всичко от страна на НАТО и САЩ.