Ако БКП се беше разпаднала и не се превърна в БСП, нямаше да имаме толкова бавен и мъчителен преход

Волен Сидеров ходи по червените килими в Кремъл, а в същото време говори колко зле е България, казва пред Faktor.bg социалдемократът и бивш депутат от ОДС Йордан Нихризов

Интервю на Васил Василев

- Г-н Нихризов, издадохте политически роман, за какво се разказва в „Минало незабравимо”?

- Историята в книгата е една житейска сага за една фамилия и за обикновения човек, който живее в средата на 20-и и началото на 21-и век. Неслучайно съм написал, че това е политически роман. Винаги съм казвал, че за съвременния човек политиката е като чумата за средновековните хора. Книгата е опит да се покаже как политиката влияе върху хората и техните съдби. Причината да я напиша са много честите опити да се пренаписва историята, най-често това се прави от хората на деня в политиката. Не говоря за сегашните управляващи, а за абсолютно всички политици. Това не са моите мемоари, а един роман. В него има политици, които са вкарани в общи персонажи. Те ще се разпознаят по цитати, случки, които съвпадат с тяхното минало и настояще. Читателите също ще ги разпознаят.

- Защо промяната в останалите страни от бившия социалистически блок се случи по-бързо и безболезнено от България, макар, че формално държавата ни не се водеше за република от СССР?

- Пътя, който поехме след падането на Тодор Живков беше предварително планиран още по време на тоталитаризма. В книгата съм описал точно какво се случва. Червената върхушка нямаше как да управлява повече и затова се промени под формата на бизнес схеми и капитализъм. Навремето велможите ходеха на Запад и взимаха по нещо от другите страни, което им харесваше, но не го прилагаха, а бяха длъжни да го критикуват дори. Те обаче знаеха, че след това ще предадат знанията си на новото поколение. Така се отвори една язва. Много често ставахме свидетели на мътното минало на най-радикалните демократи в началото на прехода, което те се опитваха да забравят. В същото време те стъпиха на съответното стъпало и бяха виждани и чувани от народа. Именно затова не можахме да достигнем до мястото, докъдето искахме да стигнем. След Освобождението през 1878 г. също е имало много бързо забогатели хора, на които се е гледало с недобро око. Мнозинството обаче е било честно заради все още запазените тогава патриархални ценности.

- Кой имаше интерес да задуши социалдемокрацията у нас и да я изроди до образа на Станишев и Първанов?

- Това е една от болните теми у нас. Автентичната българска социалдемокрация се олицетворява от Янко Сакъзов. Самата политика проповядва западни ценности, които са смесени с дисциплина. Социалдемократите не можаха да се преборят с по-силната комунистическа партия, която се преименува на БСП. Тя раздели много лесно пространството на „леви” и „десни”. Причината за този процес беше, че България е може би втората страна, в която след промените комунистическата партия не беше разпусната. Деленето на седесари и бесепари в зората на прехода даде удобна предпоставка за създаването на посткомунизъм. С този удобен модел се даде възможност комунистите да забогатеят, правейки се на капиталисти.

- Къде беше тогава ОДС и защо не можа да спре червената върхушка в зародиш?

- Идеята в началото на прехода беше да се създаде едно модерно дясно пространство. Никой от ОДС обаче нямаше идея в началото как да се направят икономически планове. След това „червените мобифони” и „червените бабички” продължиха да подкрепят БСП. Нашите приятели от Европа търсеха икономически стабилен субект у нас. Те го откриха именно в лицето на „столетницата” по онова време.

- Какви грешки допусна Иван Костов, докато беше премиер и политически лизер?

- Иван Костов беше прекрасен стратег, но в същото време безобразен кадровик. Той бързаше при взимането и изпълняването на решения. Костов правеше тактически грешки и вярваше, че много бързо с парцала може да изчисти комунистическата номенклатура.

- Възможно ли е Русия да припознае друг свой партньор като Атака или АБВ, който да смени ролята на БСП в България?

- Аз самият съм възпитаван да бъда националист и да спазвам принципи. Нашият национализъм е изкуствен и е създаден изкуствено, защото е едно да обичаш България, а съвсем друго да харесваш Русия. В това е разликата. Волен Сидеров ходи по червените килими в Кремъл, а в същото време говори колко зле е България. АБВ беше създадена само около името на Георги Първанов. Много от лицата в структурите бяха икономически свързани с бившия президент. Не е важно как ще се казват хората на Путин у нас. За мен е важно да имаме свобода, която се постига чрез свободен труд. Нито Първанов, нито Станишев са причината за провала на модела на прехода, защото те самите си строиха свои модели, които им бяха поръчани от икономическите кръгове. Местните олигарси си плащаха на медии и имаха пълен комфорт.

- Къде остава в цялата картина свободата на словото?

- Всеки има право да чете в интернет, да си купува вестници, да гледа телевизии и да слуша които си иска радиа. Докато в началото на 20-и век манипулациите са ставали само по телефона, днес имаме т. нар. тролове в мрежата, които пишат върху твой коментар още 100 срещу 20 стотинки на съобщение. Първото нещо, което трябва да направим, е да запазим традициите си и да се пазим от измамниците. Има един социалдемократ Атанас Москов, който е написал теорията за социалния хуманизъм. В нея той подчертава, че свободата трябва да е свързана с отношенията между хората и партньорите.

- Кой носи отговорност за случая с КТБ? Държавата или частниците?

- Когато виждаш, че един частник е лош стопанин, започваш да се питаш къде е била държавата. Ако имаше повече собственици в тази банка, може би щеше да се избегне нейният фалит. Държавата по времето на Орешарски, когато беше затворена банката, не е била гарант за сметките на хората, за регулациите в обществото. Правителството е било само наблюдател. По едно време имаше един солидарен фонд, създаден по мой законопроект, в който се бяха натрупали някакви пари точно за подобни изплащания на хора, които са работили във фалирало предприятие, например. Появиха се обаче едни лица, които му хвърлиха око и искаха да използват парите за други цели, а вместо фонда държавата да плаща компенсациите. Още навремето предложих промени в закона, за да бъде създадена една държавна банка, а не да се наливат парите на България в частна. Сега правителството се чуди какво да прави.

- Къде е ролята на съда и на прокуратурата в случая с банката на Василев?

- Проблемът на съда е, че няма санкции за магистратите. Ако 40% от решенията по делата на един съдия са отменени от по-горна инстанция, означава, че той не става и трябва да бъде глобен или изваден от системата. Ако държавата ни бъде осъдена в Страсбург, да бъде санкционирана съдебната система, а не България да плаща заради некадърни магистрати. Има учебни заведения, които бълват прависти, като например в Благоевград или във Варна. На мен самия като депутат са ми предлагали уча право, като започна от 3-и курс. Не е страшно, ако подобни „юристи” станат адвокати. Те ще изгорят 5-6 души и няма да ги търси никой повече. Ако те обаче станат прокурори или съдии, липсва принципът на справедливостта и Темида се пълни с „калинки”. Така че първоначалният проблем в системата започва още от образованието на магистратите ни. Преди 1989 г. срещу парче салам на старшината можеше да си уредиш по-добро място, а сега направо действа схемата на парите. Далаверата се превърна в основно правило на живот в държавата.

- Какво трябва да е лечението за обществото?

- В България е много важно да се въведе дезинтеграцията на малцинствата чрез образованието и децата да бъдат възпитавани и на това в училищата. Европа трябва да разбере този проблем и да се опита именно там да ни помогне, защото не е нормално толкова много хора в една държава да живеят само на социални помощи. Ако една попфолк певица не ви харесва, няма да я слушате, но тя се натрапва на следващото поколение, което изгражда поведението и манталитета си по нейния модел.