Единственият алгоритъм да оцелява режимът на Путин това са конфронтацията и войната

Рашизмът е просто руският империализъм – древно зло, което е съществувало преди Путин, но ще остане и след него, казва известният правозащитник и критик на режима в Кремъл

Интервю на Глобальный расклад 

-    За първи път в историята на човечеството в Днипро прилетя новата руска междуконтинентална балистична ракета. По думите на Залужни е започнала Третата световна война, а според други става дума за четвъртата студена война. 

-    По историографията на Путин става дума за Четвърта световна война, защото Третата световна война беше студена война, която СССР катастрофално загуби. Но без значение какви точно цифри ще поставим, вече се води война, световна война, независимо от това какво мислят във Вашингтон, в Брюксел, в Берлин или в Париж. А войната се случва, защото тя се води от Путин. И тя се води, защото в нея Путин се явява водач на  недемократичния свят, на таталитаризма, тероризма и репресиите, свят, който не може да съществува непосредствено със свободния свят. Тук не става дума за Студената война, когато имаше Берлинска стена и Желязна завеса – една доста красива метафора, които разделяха несвободния от свободния свят, когато Съветският съюз разполагаше с много ограничен достъп до информация за останалите страни по света. Сега подобно нещо не може да се случи, защото информационният поток е много динамичен. Затова единственият алгоритъм да оцелява режимът на Путин това е конфронтацията. Тя има определена логика, тя е като наркозависимост. И днес ние сме свидетели как конфронтацията под различна хибридни форми прерасна във формата на открита война.

 Войната за Путинова Русия стана форма на съществуване. А тя ще се разраства и разширява, защото ежедневието на руснаците – политическо, икономическо, социално, здравеопазването и образованието, всички те са  заложници на войната. Защото няма никакво друго оправдание за цялата вертикала на властта в Русия, на върха на пирамидата на която е Путин.  И понеже става въпрос за война, естествено е да очакваме ескалация. И щом тя продължава – нейната цена става все по-висока. Точно затова през тази призма аз разглеждам атаката на Днипро  на руската междуконтиненталната балистична ракета. Известно е, че зарядът който носи, не крие големи рискове, макар да е предназначена за ядрени ракети. Защото ежедневно Русия атакува с ракети градове на Украйна – Харков, например. Но това е преди всичко сигнал до европейските столици какво би могло да очакват. Тоест Путин продължава да играе своята игра – да блъфира, безусловно, целяща единствено глобално сплашване. И не случайно стана публичен планът на Путин за подялба на Украйна. Така че изобщо не може да става дума за замразяване на конфликта, това са само добри пожелания на Тръмп. А план на Путин за Украйна не съществува в друг вид освен Украйна разделена на три част, средната от която да бъде под контрол на Русия под формата на Маринична държава. И отново той заплашва Запада, че може да реши сам този проблем с военни средства. Защото той очевидно осъзнава, че ако САЩ наистина искаха да приключи войната с победа за Украйна, те щяха да предоставят нужното оръжие на Украйна,  което да бъде достатъчно, за да изтласка руската армия далеч извън пределите на Украйна, включително да бъде отблъсната от Крим. 

 -    Казахте, че това е сигнал към всички европейски столици, но дали Путин не артикулира заплахата си точно към тях, а поставя акцент върху Тръмп?

-    Сигналът е отправен към всички европейски столици, а Тръмп е прекалено далече. Неотдавна Медведев говори, че с ядрена ракета Русия ще унищожи Лондон. Това е заплаха и към Шолц, тъй като той сега е изправен пред избори и не се знае какво ще се случи. Дали той няма да бъде отстранен, при все че продължава да блокира доставките на ракетите „Таурус“ за Украйна. Макрон също не е застрахован, тъй като общественото мнение във Франция съвсем не подкрепя продължаването на курса за подкрепа на Украйна. Очевидно е, че тези заплахи са отправени към Запада, имайки предвид, че Путин изпитва огромно презрение към западните лидери. Това според мен е логична стъпка в геополитическия покер, който разиграва руският президент.

А що се отнася до Тръмп – американците постоянно повтарят, че не трябва да се стига до Трета световна война, че трябва да се избягва ескалацията. Дори при евентуално желание на Тръмп за охлаждане на конфликта и развързване на Гордиевия възел, аз не разбирам как Тръмп би се съгласил с условието на Путин за фактическото разделяне на Украйна. В определен момент обаче на Тръмп ще му се наложи да вземе решение – или да даде всичко на Путин, което силно би подкопало позициите на Тръмп, тъй като ще предизвика хаос, който едва ли го устройва. Или ще се фиксира във формулата, че САЩ имат също предел на търпение и без значение дали това ще се хареса на Путин, ще предостави на Украйна достатъчно количество ракети, които могат да достигнат чак до Москва. Но и това решение ще бъде много трудно. Не е нужно дори те да бъдат доставени на Украйна. Те могат да бъдат във Финландия или Полша. Аз мисля даже, че Полша ще приеме с удоволствие да й бъдат предоставени ракети. Мисля, че скоро ще се сложи край на тези блъфове. Но за това е нужна политическата воля на обединения Запад, но сякаш той не е готов да я демонстрира. Понятно е Източна Европа да се чувства в голяма опасност и готова сама да вземе мерки, макар да не виждаме подобна готовност в Полша, например…Това се очаква да направят Германия, която има огромен икономически потенциал, освен това Англия и Франция, които също притежават ядрено оръжие. Аз смятам, че Европа трябва да се готви за различен геополитически сценарий . Вече писах в статия за „Ди велт“, че ООН е мъртва като организация, скоро тя ще бъде абсолютен труп, който колкото по-скоро бъде отстранен от политическата сцена, толкова по-добре, защото всичко, което се случва в нейните коридори, е просто позор дори за самата идея за съществуването на тази организация. Тя не е просто е ненужна, а вредна, защото играе на страната на диктаторите и терористите. Това се вижда и на фона на войната в Украйна, и на конфликта в Близкия изток. Що се отнася до НАТО, аз го наричам ЗОМБИ. Опитва се да бъде жива организация, но практически не функционира, защото главната цел, с която е създаден Алиансът - да противодейства на руската агресия в свободна Европа, тя не можа да изпълни. НАТО се оказа напълно безпомощен пред лицето на едно толкова нагло нападение от страна на Русия. Да, то се опитва да направи нещо, но Алиансът се консолидира на цената на пролятата кръв на украинците. НАТО не е подготвено за сериозни действия и това трябва да се разбере и от Европа. Американската позиция за НАТО също постоянно се мени и нямам никакви съмнения, че Тръмп ще започне да ограничава американското участие в Алианса, което означава, че Европа трябва да се въоръжава и да се готви за конфликти…И ако Германия осъзнае своята историческа роля, че трябва да оглави НАТО, независимо от историческата травма, която е преживяла, а Англия и Франция използват своя ядрен арсенал като прикритие, то НАТО може да се окаже достатъчно силно. Защото военно-икономическата мощ на НАТО дори без САЩ в този момент е повече от достатъчна да преобърне хода на войната, като не забравяме, че в Украйна има армия, която е най-силната армия в Европа. САЩ са важни, но това няма да е фатално, ако Европа в края на краищата осъзнае, че безопасността на европейските страни е неин общ проблем. Добре е Америка да помага, но трябва Европа да се научи да живее самостоятелно. Европа трябва да осъзнае, че е нужно да отделя повече от БВП за въоръжаване и сигурност, защото в Русия се отделят цели 41% от БВП. Защото путинският режим не може да функционира по друг начин, освен в условията на война. Именно войната се превърна в икономически мотор и политическо основание, за да остане жизнена диктатурата, която наложи Путин в Русия. Европа е длъжна да действа, тя има ресурс. Нужни са политически действия и икономическа програма за въоръжаване, нужна е воля, която да бъде демонстрирана пред Путин и готовност Европа да се отбранява…

-    Как гледате на руската опозиция в Русия и зад граници, на нейните активности например в Германия?

-    Аз  съм убеден, че в Русия нищо добро не може да се случи докато на власт е Путин. Между другото с нетърпение очаквам най-накрая някой да ми обясни какви още способи съществуват за смяна на властта в Русия без да победи Украйна. Но досега нищо не съм чул по този въпрос. Как ще се придвижим от буква А до някоя друга буква в азбуката. А това предполага да имаме план какво можем да направим днес, така че да се появи за Русия исторически шанс. Но такъв не може да има докато на власт е Путин и целият путински вертикал на властта. Тази тема постоянно се прескача, просто се игнорира, оставяйки я за далечно бъдеще. Що се отнася до руската опозиция – това е продължение на дългогодишните игри на руските НПО-та за демонстриране на собствената им значимост. Както се казва начин да получават поредните европейски и американски грантове. 

-    Излезе информация, че преди да даде разрешение на Украйна да използва американските далекобойни ракети по руски цели дълбоко на територията на Русия, Байдън е съгласувал решението си с Доналд Тръмп. Доколко състоятелни са подобни твърдения?

-    От разговор с мои американски приятели разбирам, че те са доста скептични по отношение на тази информация. Аз лично обаче считам, че е напълно възможен да е имало подобен разговор, защото това напълно съответства на характера на Тръмп. Ако той иска да склони Байдън на преговори при условията на Тръмп смятам, че няма да успее. Но да има разговор с Байдън за това – дай на Украйна каквото можеш, а аз ще бъда миротворецът – това е напълно възможно. Това се вписва в архетипа на Тръмп. Това не мога да го потвърдя, просто интуитивно си мисля, че това е възможно, макар да нямам потвърждения и доказателства за това. Но бихме могли да имаме косвени потвърждения – например, позицията на Байдън изведнъж рязко се промени. Докато забраняваше използването на американски далекобойни ракети, изведнъж – моля, удряйте окупаторите дълбоко в териториите на Русия. Ако видим някакви резки промени в Украйна, може това да е част от някакви договорености между Байдън и Тръмп, защото това помага на Тръмп да придвижи напред своя план. Ескалацията ще се пише на гърба на Байдън, а  Тръмп, когато влезе в Белия дом, ще говори, че ще се договаря. Пожелавам му попътен вятър, но тепърва ще видим. Но аз много се надявам на победата на Украйна. Слава на Украйна. Аз много се надявам, че ударът край Брянск нанесе много сериозни поражения на командния състав на агресора Русия.  

-    Можем ли да говорим днес за „Тръмпизъм“?

-    Да, възможно е, защото много процеси се свързват конкретно с името на Тръмп. Той им придава някакво политическо звучене. Ние говорим за Сталинизъм, Хитлеризъм, Путинизъм. Това са все асоциации, както и Тръмпизмът, който е американски феномен. Не случайно говорим днес за тръмписти, които обаче не представляват болшинство в страната. Тръмпизмът се базира преди всичко на негативи, които произлизат от предхождащи ги администрации. Но така или иначе това е политически феномен, който има своите отражения и в Европа. Той има ръст на влияние сред десните партии, но въпреки това Тръмпизмът не представлява някаква заплаха за европейските страни, в които ултрадесните набират подкрепа и популярност.

-    В третата година от пълномащабната война на Русия  в Украйна все по-често се употребява понятието рашизъм. Каква според вас е разликата между „путинизъм“ и „рашизъм“?

-    „Путинизмът“ и „рашизмът“ са две много различни неща. Питинизмът е индикатор на самата политическа система в Русия. Докато рашизмът е просто руският империализъм. Това е нещо много различно – древно зло, което е съществувало преди Путин, но не вярвам, че ще изчезне и след Путин. Това е имперска философия, която трябва да се възприема като постоянен, екзистенциален конфликт, на Свята Русия с безбожния Запад. Нещата с Украйна са много заплетени, има разбира се наследство от Ленин, наследство от времето на руската империя, на Сталинизма, който може би е в най-красноречивата форма на така наречения рашизъм, защото в него се съсредоточават в едно комунистическите идеи заедно с имперските. Съвсем ясно е, че войната в Украйна е на руския империализъм, а путинизмът е просто днешното негово изражение, нова форма на съществуване на злото. Но злото има вековна история, то иманентно присъства в Русия или в това, което ще остане от Русия в резултат от тази война. А аз не се съмнявам, че тази война ще приключи с победата на Украйна. Това може да се случи след пет месеца, а може и след 5 години. Така или иначе войната ще свърши с възстановяване на границите на Украйна от 1991 година. За имперска Русия няма бъдеще. И както вече споменах, ние все още не търсим отговор на въпроса как да сложим край на така наречения путинизъм, а се занимаваме с въпроса какво ще правим след като Путин слезе от власт.