Плевнелиев, министрите Митов и Ненчев са нарочени от режима в Москва

Путин не е политик, а телевизионна звезда, използва ракетите единствено като политическо оръжие, за да се хареса на собствения си народ, казва пред Faktor.bg анализаторът

Интервю на Васил Всилев

- Г-н Инджев, какви са посланията на Кремъл към Европа с насочените към Полша и Румъния ядрени ракети?

- Дори по времето на СССР откровеният език на ядрената заплаха се избягваше. Говореше се в по-общ план за „състезания” между двата свята. Ако изключим Карибската криза по времето на Студената война, не се употребяваха подобни термини в езика на политиката. В това отношение Путин надмина своите съветски прототипи. Заплахата се отнася и за България и това вече не е никаква тайна. Неведнъж Путин намекваше, че всеки, който е против Русия, трябва да знае, че се намира в обсега на ракетите им. Спомням си и думите на вицепремиера Рогозин, който каза, че за танковете няма визи, че следващия път, когато лети над Румъния щял да го направи с бомбардировач. Това е част от реториката на Владимир Путин, който иска да се хареса на онази част от аудиторията си, която го държи на власт.

- Има ли реална заплаха за Европа от действията на Путин или руският президент блъфира заради санкциите, които ЕС наложи над страната му?

- Аз не мисля, че има реална заплаха, защото всички притежатели на ядрено оръжие си дават сметка какво би станало, ако то се използват. Путин в момента използва ракетите си единствено като политическо оръжие, за да се хареса на собствения си народ, демонстрирайки твърдост. Има една мисъл на покойния премиер Евгений Примаков, който казва, че Съветският съюз не е претърпял поражение, след като е запазил ядреното си оръжие. За мен това е доста интересен мисловен каламбур. Т.е., държава, която е запазила това въоръжение, не може да се смята за победена. Както виждаме обаче СССР го няма, а Русия се опитва да събере останките от империята под формата на евразийски съюз. Ядреното оръжие е космосът им, чрез който претендират да са велика сила. На практика Русия не е никакъв притегателен икономически център и част от останалата част от света. Това е най-голямата й болка – че никой не се стреми да й подражава, не иска модела и управлението на икономиката й, на философията й, която напомня на тоталитарните държави. В резултат на това Путин избива комплексите си с размахването на ядрената заплаха. Това обаче е бумеранг срещу самата държава. Русия измами по този начин най-близкия си народ – украинския. Тя го подмами да си предаде ядрените оръжия на Кремъл, който обеща да бъде защитник на техния суверенитет. Самата Русия обаче анексира Крим. Путин постоянно повтаря и сравнява Косово с Крим. Това са два съвършено различни казуса, най-малкото липсата на основание - украинската територия да бъде анексиран силово с войски.

- Къде откривате разликата в двата конфликта с Косово и Крим?

- Косово не принадлежеше към никоя държава, а беше гореща рана в рамките на Югославия. Вината беше на югославското и сръбското ръководство. Десетилетните репресии тогава доведоха до етническото пречистване там. Десетки хиляди местни жители бяха прогонвани от домовете си. Затова Западът трябваше да се намеси по молба на косоварите. В Крим никой не е притеснявал руснаците на тази територия. Имаше идея да не се говори на руски, но това не се случи, а Путин търсеше повод да изкара танковете. Заради обезоръжаването на Украйна Путин е изключително уязвим. Русия много дълго време не е изпадала в подобна изолация в своята история.

- Възможно ли е Русия да се превърне в арбитър на Балканите, след като показа, че флиртува и с Гърция, и с Турция, които още не са забравили Втората световна война и враждата помежду им?

- Русия е държава лешояд, която се възползва от проблемите на другите. В исторически план това не се случва за първи път. Русия е била вече арбитър на Балканите, но в една друга епоха, когато конфликтите са се решавали със сила. Начинът на мислене от 19-и век, който го има и днес, прави тази държава ретроградна и определя начина й на поведение в международен план, който е неприемлив. Кремъл отказва да приеме, че живеем в 21-и век. Той се позовава само на история и отказва да приеме, че след Втората световна война съседски народи, които са се самоизбивали, са прекратили това. Примери са Германия, Великобритания, Полша, Франция и т.н. Те са се помирили, но Русия не може да приеме това, подклаждана от своите ръководители – царе и съветски вождове. Днес Путин се връща към същия начин на мислене и това е неговият проблем, който пречи на света. Той не иска да направи крачка напред, а се връща назад.

- Защо руската пропаганда ни представя като васал на САЩ, а заиграва енергийно с Турция и Гърция?

- В ситуацията, която виждаме, Ципрас си заминава. Русия търси слабите звена в западния съюз, за да може да кълве. България в това отношение беше подигравана от руските медии, включително и от Медведев. Той акцентира, че страната ни е най-бедната в ЕС. Руската икономика обаче започна да се срива след обезценяването на руската рубла и спада на петрола и на останалите й суровини. Когато икономиката им започна да се срива, тонът към бедна България започна да се променя и не ни се подиграват. В килията на обесения не е много удобно да говориш за въже. Новият акцент на проруската реторика вече е свързан с НАТО. Беше измислена инсинуация, че България няма да харчи толкова, колкото алиансът изисква и ще бъде санкционирана. Това е пълна глупост, защото наказателна акция в устава на НАТО няма за такова нещо. Заради 2 танка, 3 БТР-а, 11 самолета и 244 американски войници, които участват в учение, се оказа ужасяващо събитие. От руска гледна точка станахме най-зловещият съучастник на САЩ. Собствената пропаганда на Кремъл е техен враг и изглежда като селския ерген, който ухажва момите и пробва на която попадне. Все някоя ще му бие шамар, другата ще му пристане…

- Подобна ли е политиката и на русофилите в България?

- Да, тъй като те постоянно ни връщат в историята. По какъв друг начин Русия може да привлече българи в страната си освен с историята? Социологическото проучване на „Отворено общество” показва, че само 6% от българите искат страната ни да подражава на кремълския модел, а 52% дават Германия за пример. Русофилството у нас се базира на някакви сантименти, които се подклаждат от историческите митове за изконната мисия на Русия за България. То винаги е било петата колона за България. Ние сме единствената страна в ЕС, която не се отърва от Русия, а прероди петата колона. Навсякъде в Европа имаше компартии, но нашата намери разпространение. Постоянно ставаме свидетели на проруски пресконференции, фондации, дружества, които въртят плочата на историческата ни близост.

- Можем ли да говорим за повторения на грешки от историята, които сме допускали в миналото?

- Днес всичко се повтаря, разбира се. Навремето Драган Цанков от противник на руската политика в борбите за църковната независимост се преражда в пример за подкупност на българската политика. Това се вижда от разсекретените документи на Русия, благодарение на Сталин. В тях нашите комунисти вадят кирливите ризи на подкупните българи, където ярко изпъква името на Драган Цанков, който проси пари за проруска пропаганда у нас под формата на вестници и т.н., но и за въоръжаване с руски пари срещу българското правителство. В днешно време имаме не само централен булевард в София на негово име, който се прелива в другия българомразец Граф Игнатиев, а и му сложиха паметна плоча. На нея пише „Драган Цанков – виден русофил”. Всички тези бюстове са направени с руски пари. Ген. Решетников дори призна това и каза, че се строят дори църкви с подобни средства. Къде е обаче страната ни? Защо страната ни не реагира, когато в Добрич искат да се издигне паметник за репресираните от СССР, а руснаците са недоволни?

- Как оценяте поведението на нашите политици спрямо агресията на Москва?

- В България има трима политици, които не се съглашяват с политическата линия на Путин. Това са президентът Росен Плевнелиев, външният министър Даниел Митов и военният – Ненчев. Те са нарочени и срещу тях се води активна медийна черна кампания, което е показателно какво се случва в нашата държава. Ако си позволиш да говориш на евроатлантически език срещу Русия в България, моментално те превръщат в обект на негативна кампания. Това се пише и от „Уострийт джърнал”, където се казва, че страната ни е мишена на Русия. Целта на Путин е да превърне България в троянски кон в евроатлантическите институции.

- Какво означаваше размаханият пръст на Путин към ЕС, с който каза да не се занимават с ядрените проекти на Иран?

- Владимир Путин търси всякакви пукнатини в политиката си. Той е наясно, че ако Иран и САЩ оправят отношенията си по този проблем, за Русия ще настъпят трудни дни, тъй като азиатците са голям играч на ядрения пазар. Путин опитва да запази влияние над Техеран, играейки в позицията на доминираща страна. Страхува се да не му бъде взет монополът на пазара в Азия. Той се опитва да разиграва картите си на всички места. Такъв е примерът и с България, когато каза, че ще прави „Турски поток”, знаейки отлично за сантиментите ни, когато се каже, че нещо е „турско”.

- Възможен ли е алтернативен съюз на ЕС между Русия, Китай и Иран?

- Подобен съюз се опитват отдавна да го промотират в Кремъл. Основната опорна точка в руското геополитическо говорене е, че еднополюсният свят се е променил и е приключил. Путин опитва да прокара математическа величина и своята идея за евразийски филм. Китайците си имат свои интереси и дори да станат най-голямата заплаха за Кремъл. Драконът много здраво е налапал лапата на руската мечка във финансово-икономическо отношение. Вижда се в същото време, че Русия нищо няма да даде на Гърция, защото е икономическо джудже, което си дава сметка за това. Путин обаче си мисли, че със статута си на ядрена сила може да плаши. Всичко това са ретроградни методи, които няма да го доведат доникъде. Путин не е политик, а телевизионна звезда. Той не управлява по правилата на политиката, а чрез телевизиите. Беше внедрен в сърцата на руснаците като героя от Чечня – малката република, която смаза. Путин е един вожд, който харчи милиарди, за да се хареса на народа си, за да го аплодира временно.