По корупция Холандия е на 8-мо място, а Гърция дели позорното 69-то със Сенегал и с нашата мила родина

Съседите вървят към комунизма с антикапиталистически настроения, казва пред Faktor.bg издателят и главен редактор на „Диалог” – списание за политика, култура и история, което вече 11 години излиза на български в Холандия и има абонати в цял свят

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-жо Горчева, следите от Холандия гръцката криза, ще останат ли съседите в еврозоната след като на вчерашния референдум гласуваха с „не“?

- Не виждам как това би могло да стане. Ако не се приемат условията, предложени от европейските кредитори, които включват необходимите болезнени реформи за оздравяване на продънената гръцка икономика, то реалният изход е Grexit.

Преди референдума гледах по холандската и други западни телевизии как гърци отговарят на въпроса на журналисти дали ще гласуват с „Да“ или с „Не‘. Направи ми силно впечатление инфантилността на тези, които отговориха, че ще гласуват с „Не“, или че се колебаят, но клоняха към „Не“. Те изобщо не бяха наясно с действителното положение на нещата. Докато тези, които заявиха, че ще гласуват с “Да‘ бяха добре образовани хора и изтъкваха сериозни аргументи за своя избор, другите даже не знаеха какво гласи въпросът на референдума, камо ли какви ще са последствията от безумната политика, която води сегашното гръцко правителство. От всичко личеше, че гласуващите с „ОХИ“ (тоест, с „не“) вярват, че те в Гърция може да продължат да живеят за сметка на парите на други хора от други страни. Това обаче няма как да стане и много скоро ще се сблъскат със суровата реалност. И то още в края на месеца, когато парите в гръцките банки свършат, тъй като никой няма да отпусне заем на страна, отказала да погасява задълженията си. Както се казваше в един виц: „Узото свърши, сиртакито спря и келнерът чака със сметката.“. А махмурлукът на цял един народ може да е много мъчителен и болезнен.

- Много гърци обвиняват Европа за положението си.

- Да, крадецът вика: „Дръжте крадеца!“. На тия гърци, които обвиняват ЕС трябва да се припомни, че Гърция влезе с измама в еврозоната. Гръцките политици подправиха документи и излъгаха, че дефицитът на Гърция спрямо Брутния вътрешен продукт (БВП) е едва 3,7 %. Оказа се, че всъщност е 15,6 %! И това при допустим за страните в еврозоната 3 % максимум!Държавният дълг на Гърция надхвърля 130% над БВП при допустима граница от 60%.

В Гърция делът на сивата икономика е над 22% от БВП. В Холандия е под 9%. Що се отнася до корупцията, Холандия е на 8-мо място, а Гърция дели позорното 69 място със Сенегал. И с нашата мила България.

Още преди десетина години тогавашният президент на Европейската централна банка (ЕЦБ) предупреди Жан- Клод Трише предупреди Съвета на министрите на страните членки за обезпокоително високия дълг на Гърция. За съжаление това негово предупреждение бе пренебрегнато. Гърция? Хм, едва 2% от икономиката на еврозоната. И вместо още тогава да бъдат затегнати гайките, гърците продължиха да живеят нашироко. Полакомиха се и от ниската лихва и за да поддържат този безумно висок стандарт на живот взеха заеми от френски, италиански и немски банки. С други думи „га ядоха кюфтетата, не реваха“, а сега изрисували на някои банкомати символът на еврото, последван от знак за равенство и свастика. Това, ако не е наглост, не знам кое. Когато се натискаха да влязат (и то с измама!) в еврозоната защо не казаха ОХИ?

- А сега какви са перспективите пред Гърция?

- Сега ще се наложи да си сърбат попарата, която сами си надробиха.

През 2009 година, когато тогавашното новоизбрано гръцко правителство влезе в правомощия, то с потрес установи, че всички твърди дискове от компютрите на Министерството на финансите са унищожени. Можем да си представим за какви злоупотреби е ставало дума! 

И тогава Гърция потърси и получи помощ.

На 2 май 2010 бе сключено споразумение с Международния валутен фонд. Гърция трябваше да подобри данъчната си система, да отнеме привилегиите на богатите предприемачи, да направи драстични съкращения в администрацията (ненормално разтеглен бюрократичен апарат), да намали огромните пенсии (впрочем, оказа се че в Гърция има 1 500 "дълголетници", които получават пенсии, макар че отдавна са се преселили там, където пенсии не им трябват), да предприеме пенсионната реформа ( гърците се пенсионират най-рано в цяла Европа) , да приватизира държавните предприятия и да модернизира пазара на труда. И тъкмо започнаха да отбелязват известни успехи, на власт дойде една популистка партия. Известно е, че комунистите не знаят какво искат, но го искат веднага.

- Ако съседите напуснат еврозоната, няма ли това да причини сътресения в ЕС?

- Със сигурност ще причини известни сътресения на ЕС, но негативният ефект ще е ограничен, минимален и лесно преодолим, защото приносът на гръцката икономика е едва 2% . За Гърция обаче ще настъпят тежки времена. Както пише в своите философски трактати Стоян Михайловски: „Научните истини не зачитат никакви партийни интереси. Научните истини не биват такива, каквито нам се иска да бъдат - а такива, каквито могат да бъдат.“

И добавя: „Истината се налага. Но тя се налага по два начина, или по-вярно, на два вида хора: или на хора разбрани, на хора разумни, и тогава нейното появление не причинява никакви състресения, никакви катаклизми; или на хора неразбрани, на хора неразумни, и тогава нейното появление се уподобява на опустошителен гръмотевичен удар.“

Жал ми е за разумните хора в Гърция, които не са малко – въпреки пропагандата и популистките изхвърляния на Сириза, които заляха страната, 40% от гласувалите на референдума запазиха главата си трезва.

Сега те ще трябва или да напуснат страната и да започнат живота си отначало някъде в чужбина, което не е лесно, или да теглят наравно с тези, които си заслужават съдбата.

- Това е един от недостатъците на демокрацията – че разумното малцинство плаща и заради безумното мнозинство. 

-  Може би, но от друга страна, те също имат вина, защото е обществен дълг на разумните хора да се противопоставят на популизма и демагогията и да предупредят неразумните, че ги подвеждат. И то преди да е станало късно. Когато опасността не се спре навреме, мъката и теглото са едничкият начин, по който истината се налага. Германците платиха своята тежка сметка за това, че не се противопоставиха овреме (и когато още беше възможно) на Хитлер, а руснаците още плащат кървавата сметка на болшевизма и скоро ще станат 100 години. Сега на гърците предстои да поседят извън Европа, откъдето България насилствено бе извадена през 1944 година. Едва тогава ще разберат какъв късмет са извадили с геополитическото си положение и с факта, че Чърчил за разлика от Рузвелт добре е разбирал опасността от съветизацията на Гърция. 

Защото Гърция едвам е изтръгната от кървавите ръце на Сталин. Кореспондентът на „Свенска Дагбладет” Волфганг Бретхолц описва в мемоарната си книга “Видях сгромолясването им“ как лично Чърчил навръх Коледа, на 25 декември 1944 г. пристига в Атина, където защитниците на градския център, чуждестранните кореспонденти и британците са обсадени от седмици в хотел "Гран Бретан” – без ток, без вода (освен бързо стопяващия се резерв на хотела), без достатъчно храна и муниции.

Хотелът е пренаселен и с местни бегълци, потърсили спасение от комунистическия терор, видели с очите си масовите екзекуции и изтезания на цивилното население, което отказва да сътрудничи на ΕΛΑΣ – военната организация на комунистическия гръцки "народен фронт”. Цели квартали на Атина са унищожени, избити и осакатени са над 11 хиляди души. Същото, което днес наблюдаваме с т.нар. Ислямска държава и същото, което става в Русия през 1917 година и последвалата я гражданска война.

Катастрофата е избегната в последния момент, когато по настояване на Чърчил между Италия и Гърция се създава въздушен мост и в Атина пристигат 1650 самолетни пратки с оръжие и храна, а Четвърта британска дивизия, която е на път от Египет към Италия, е пренасочена по спешност към Гърция.

Така, буквално в последната минута, Гърция е отървана на косъм от комунистическа диктатура.

- За разлика от България, която 45 години остана под съветска зависимост…

- Да, за разлика от България. Съдбата на България е предрешена през септември 1944, когато Червената армия я завладява. Англо-американците, които водят преговори за примирие с представители на България в Кайро, са поставени пред свършен факт от бруталния си съюзник.

И понеже много се спекулира, че това уж било договорено между Сталин и Чърчил, бързам да уточня, че тази теза категорично не е вярна. Първо, историята с прословутата салфетка с процентите се разиграва в Москва точно един месец СЛЕД като армията на Сталин е окупирала България! А не преди окупацията!
През есента на 1944 година войната още не е приключила и Сталин е наясно, че англо-американците няма да започнат война със СССР, защото за разлика от съветския диктатор ценят живота на своите войници и не биха отворили нов фронт. Чърчил пък е наясно, че Сталин е наясно. Въпреки това се опитва да изкопчи България или част от нея от ръцете на Сталин. Оттам и предложението за 25% англо-американско влияние във ВЕЧЕ 100% окупираната от Съветския съюз България.

От протоколите на Московското съвещание през октомври 1944 се вижда отлично, че и Чърчил, и Идън се борят за България. Няма значение, че Чърчил не обича България, понеже й „има зъб“ още от Първата световна война. А в тези протоколи се вижда и още един дълго укриван от комунистите факт: че нито Чърчил, нито Идън поставят под съмнение принадлежността на Беломорска Тракия към България! Това е така, защото чл. 48 от Ньойския договор я присъжда на България след енергични протести в наша полза от страна на американската делегация. Гърция обаче грубо погазва тази клауза, присвоява Беломорието и го обезбългарява по най-брутален начин.

Ето защо през есента на 1944 година Чърчил и Идън изобщо не настояват за изтегляне на българската войска от Беломорието. Сталин, обаче знае, че съюзниците имат стратегически интереси и затова никога няма да му оставят България в ръцете, ако тя има излаз на Бяло море. Затова нарежда на Георги Димитров българската армия да освободи Беломорието. И Георги Димитров послушно притичва до телекса. Така част от британската съпротива е преодоляна. Въпреки това, България се оказва – и това го признават британските историци – най-костеливият орех за Сталин! Но това е отделна и много голяма тема.
Това, което исках да напомня с тази историческа препратка е, че България бе насилствено извадена от Европа, че тя се бори и изстрада своето връщане към цивилизацията. Докато Гърция обратно – тя се бори да стане част от комунистическия свят, който винаги е бил осмиван и презиран от българите.

- Изглежда, че голяма част от гърците гледат със симпатия към комунизма?

- Да, колкото и да е абсурдно. Сегашният гръцки премиер Алексис Ципрас влиза в Комсомола, когато навсякъде в света комунизмът рухва под напора на собствения си абсурд. Но както писа с горчивина още преди пет години за сп. „Форбс“ американският гражданин от гръцки произход Бил Фреца: "Веднъж на много, много години се появява възможност народите да получат това, което наистина заслужават и този път удря часът на Гърция".

След което напомня, че докато другите балкански страни изпитаха „радостите“ на насилствено наложения комунистически ред, то гърците от години мечтаят за комунизъм и е редно най-накрая да си го получат. Особено след като вървят към него с антикапиталистическите си настроения, достигнали мащаб, какъвто няма в нито една развита страна по света. И безпощадно анализира ситуацията: "Темпераментната им привързаност към комунизма прогони всички работливи гърци в чужбина в търсене на възможности. Гърция не е военна заплаха за съседите си и има всички слабости на западните държави, което я превърна в изпитателен полигон за марксистки теории. Само ги изхвърлете от ЕС, спрете им безплатните евра и им върнете печатните преси за драхми. След което стойте и гледайте какво става в продължение на едно поколение." (Преводът е на Дневник, вж „Гърците мечтаят за комунизъм? Дайте им го“ от 4 юли 2015 г.)

- Такъв сценарий в съседна Гърция не крие ли опасност за България?

-Всяка финансова дестабилизация и отклонение от демокрацията крият опасности не само за страната, но и за съседите й. Човек предпочита да има за съседи почтени, трудолюбиви и заможни хора, а не агресивни пройдохи, пропаднали пияници и профукали състоянието си разглезени типове. Същото е и с държавите.
Но понякога няма друг начин за жалост. Умният човек се учи от грешките на другите, глупакът – от собствените. Има и такива, които не са способни нищо да научат и от собствените си грешки и са обречени на безкрайна агония. Така е и с обществата.

- Има ли глупави и умни народи?

- Не. Народите се състоят от хора, а хората навсякъде по света реагират сходно при сходни обстоятелства. Но във всяко общество има малък процент хора, които са способни да запазят здрав разум и да демонстрират несломим характер и при най-трудни обстоятелства. И те са призвани да бъдат истинските лидери. Въпросът не е в народите, а в техния елит– дали е действителен или фалшив. Примери за изпаднали в умопомрачение цели общества – колкото щем. Всичко зависи от интелектуалния елит на едно общество - ще успее ли да издигне ясно разумен глас или последният ще потъне в крясъците на пишман интелектуалци. След чудовищната гражданска война в Югославия Борка Павичевич, известна сръбска режисьорка и драматург казва пред Ерна Парис: "Ние бяхме в Европа. Сега сме извън нея. Водим средновековни войни. Какво означава воюването за територии в съвременния свят? Какво право имаха тези хора да съсипват всичко?”

Същото днес може да се каже за Русия на Путин. С тази разлика, че те все не успяват да излязат от феодалния строй.
Но с измама, с лъжа и насилие държава не се гради. Доказа го съседна несъществуваща вече Югославия, на път е да го докаже и фалирала Гърция.

Здравото общество си личи по няколко неща: почтеност на политиците, свобода на словото, работещо правосъдие, качествено образование и познаване на истинската си история. Болното живурка, омотано в паяжината на митовете, световните конспирации и пропагандата. А митологията, както твърди Ернст Касирер, е отговор на отчаянието на обществата, неспособни да решат проблемите си.

Ако Гърция беше честна към себе си, щеше да проумее, че не ЕС й е виновен за това, че е затънала в корупция, бюрокрация, икономически проблеми.