Коалицията, между ГЕРБ и РБ, е най-доброто към този момент, което бихме си пожелали да имаме

Путин е един прероден Хитлер, ако не сме бдителни е крайно безотговорно, казва пред Faktor.bg известният културолог

Интервю на Мая Георгиева

-Проф. Янакиев, влязохте в словен конфликт с проф. Божидар Димитров, а той ви нарече ленинец-марксист, който след демокрацията е станал богослов, каква е истината?

- Този път искам да сложа точка на лъжите на Божидар Димитров към мен персонално и въобще. Първо, всеки може да провери, че той не е професор по смисъл на Закона за развитието на академичния състав. Хубаво е да извършите тази проверка и да я огласите. Директорът на Националния исторически музей /НИМ/ е само почетен професор, което не е академична титла по смисъла на Закона, но на УНИБИТ, тоест, на Библиотекарския институт, в който както е известно работят бивши сътрудници и офицери на ДС. Много е възможно тази почетна професура, която подчертавам отново не е академично звание, да са му дали някои от бившите му водещи офицери. Това по отношение на него. Що се отнася до лъжите по мой адрес бих искал да кажа следното. Божидар Димитров си позволи мен, заедно с неколцина други колеги, да ни назове с безспорно обидна дума, за която би могъл да бъде даден под съд. Аз обаче няма да го направя, така както и моите колеги. Реагирам и тук наистина искам да сложа точка на неговите обвинения за това, че съм преподавал марксистко-ленинска философия. Това е откровена форма на лъжа. Всички, които ме познават, дори и моите противници, знаят, че аз винаги съм бил убеден антимарксист. И ако Божидар Димитров успее да намери една единствена моя публикация, в която защитавам Марксистко-ленинската философия, аз обещавам, че ще събера средства и ще му дам още 500 000 лева за неговите разкопки и проучвания. Освен това, между 1983 до 1985 година съм работил в секция „Етика“ на Института по философия, а от тогава преподавам в СУ „Свети Климент Охридски“ последователно: старобългарска и византийска култура, антична култура и Средновековна култура. Автор съм на 10 книги, всички те безусловно посветени на Християнската и Средновековна история. Това и истината по отношение на мен.

- А приемате ли се като национален нихилист – това е друго обвинение на Божидар Димитров, разпространено в медиите?

- Ето още една лъжа, в която сме пакетирани заедно с моя колега проф. Ивайло Дичев – „те са против възстановяването на историческата памет чрез реставрацията на българските средновековни крепости, християнски храмове и манастири“, казва проф. Димитров. Заявих вече, че не съм против разкопките в Плиска и възстановяването на българското историческо наследство. Казах това и в личен разговор с премиера Бойко Борисов, който може да потвърди думите ми. Но съм против измишльотините, които Божидар Димитров тиражира по отношение на паметници, които други хора разкопават, други хора проучват и други хора възстановяват. Възразих срещу обявяването на извора, открит в пределите на Голямата базилика в Плиска, за свещен кладенец, аязмо, без каквато и да било научна аргументация. Това не е проверено и не отговаря на истината – може и да е, но може и да не е. Пак повтарям – може да е чисто и просто баптистерий, тоест, водоизточник, в който са извършвани кръщенията, доколкото това е базилика, но може и да не е. Възразих и срещу казаното щедро и на едро, че това е мястото, на което е приел свето кръщение самият княз Борис Покръстител. Това всеки сериозен историк знае, че не подлежи на никаква верификация, тъй като ние нямаме сигурни сведения къде е извършено светото кръщение на покръстителя на българите – то може да е станало в Константинопол, в Стара Загора, в Плиска, около Странджа, има поне още няколко версии. Онова, което препоръчах на премиера Борисов и съм изключително удовлетворен, че той се вслуша в моите думи, бе да прекрати комерсиалните дейности, свързани с възстановяването на българското историческо наследство. Вие помните, че само преди една седмица тази вода, която се твърдеше, че е свещена, щеше да бъде разпределяна в ампулки и подаряване заедно с покупката на един вестник в будките „LAFKA“ на Делян Пеевски. Да, срещу всичко това възразих, но това не означава, че съм национален нихилист. Това означава чисто и просто, че шефът на НИМ няма аргументи срещу мен и моите колеги, и поради тази причина прибягва до обидни квалификации.

Той реагира и срещу това, че съм го нарекъл „главен езически жрец на републиката“. Тук съм склонен да направя определена корекция- изразът ми разбира се е метафоричен. Господин Божидар Димитров не може да бъде дори езически жрец, тъй като няма капацитет да бъде какъвто и да било религиозен лидер и няма право да се изказва по каквито и да е било религиозни въпроси, включително и по езическите. Но с това, което прави – да извършва демонстрации на исторически кич, като полива с някакви канчета власт имащите, за да може да им влезе под кожата, наистина започва да прилича на такъв.

- Фалшификациите в българската история не са от вчера, практикуват се от доста археолози и историци, но като че ли дълго време се правихме, че не ги виждаме и позволявахме това да се случва?

- Онова, за което се притесняваме ние от научната общност, са именно бутафорните възстановки, които и Божидар Димитров извършва. И за да не бъда голословен ще ви дам пример. Той се хвали, че бил възстановил, но интересно как - със собствени средства и със собствените си ръце ли, над 30 храма в България. Ако ги е възстановил така, както храма „ Св. 40 мъченици“ във Велико Търново – тежко ни и горко. Срещу това реагираме. Знаете ли какво представлява храмът „Св. 40 мъченици“ сега – един не действащ храм, с кичозна музика – Борис Христов и „На многая лета“( много странно защо точно тя звучи вътре), в който са инсталирани някакви безспорно фалшиви гробове на български ханове от преди покръстването на България, както и гробът на цар Ивайло, за когото редица съвременни историци започнаха да се съмняват дали въобще е бил историческа личност. Какви тела, кости или прах лежат в тези гробове, и какво правят те там в един така наречен християнски храм. Ще ви дам и още един пример за изключителната неграмотност на проф. Божидар Димитров. Прегражда крайбрежната алея в Созопол с някаква бутафорна крепост и твърди, че ще възстановява замъка на управителя на средновековното селище, който се намира на самия бряг на морето. Но всеки сериозен учен, а и дори човек по-малко запознат със Средновековната история, знае много добре, че поради опасност от пирати, на самия морски бряг никой никога не би си построил замък. Той при всички положения ще го построи навътре от брега и така са строени всички средновековни укрепления. Така че, ако това са възстановките на проф. Божидар Димитров - тежко и горко за българската историческа общност. Ако нейните представители са толкова грамотни, колкото грамотно са направени възстановките на няколко десетки крепости, построени от общините по внушение на директора на НИМ из цяла България ( кой знай с какъв материал, но едва ли автентичен), тежко ни и горко. Тъкмо по тази причина в разговор с премиера Борисов го посъветвах да се обръща за мнение и към други учени, или неговите министри да се обръщат за експертно мнение и към други специалисти в България. Защото, прав е господин Димитров, и аз и колегата Ивайло Дичев, така и той самият, не сме единствените членове на научната общност. В България има редица уважавани археолози, медиевисти, тоест, изследователи на Средновековната култура, които впрочем също не одобряват дейността на проф. Димитров.

- Започнахте подписка за пенсионирането на директора на НИМ, но веднага след това се появи и контра-подписка, всичко изглежда като състезание?

- Бих искал да уточня, първо, че подписката не е инициирана от мен. Аз се подписах в нея, защото съм съгласен, че Божидар Димитров би трябва да излезе в пенсия. Но някой е фалшифицирал името ми и го е сложил и в контра-подписката, което е изключително грозно, но и ме забавлява. Подписката бе инициирана от моя колега Ивайло Дичев, с който не сме единомишленици в много отношения, бих искал това да го знае самият Божидар Димитров. По тези теми обаче сме единомишленици. Но не бих могъл да коментирам контра-подписката. Зная само, че в нея са се подписали изключително много граждани на Созопол, най-вероятно клиентела на историка. Откровено казано този казус не ми е интересен, за да го коментирам. Тук искам да вметна още нещо. В своето писмо до медиите по този повод, Божидар Димитро съветва Радан Кънев да се обърне към мене и към Ивайло Дичев, и да ни каже да замълчим по повод на неговия казус. Дълбоко се съмнявам, че колегата Дичев е член или симпатизант на някоя от партиите в РБ, но аз никога не съм криел, че съм привърженик на РБ, участвал съм в миналото и в политиката като член на ДСБ. Но Божидар Димитров трябва да знае, че никакъв Радан Кънев, на никаква цена не може да ми забрани да говоря каквото и да било. Може би тези рефлекси идват от неговото минало – като член на БКП/БСП. Ако в тази партия шефовете могат да нареждат на този или онзи, още повече на хора с академични титли, какъвто съм аз, в Реформаторския блок това е абсолютно немислимо.

- Трябваше ли да се намеси Българската православна църква след скандала със „свещената“ вода от кладенеца край Плиска, защо мълчат патриархът и митрополитите?

- Бих искал да внесем известно уточнение. Когато говорим за Църквата, тя се състои както от своя епископат, така и от своите миряни. Аз, макар да съм професор медиевист, съм член на Българската православна църква /БПЦ/, аз съм неин син, аз съм един от нейните пасоми, казано на църковен език. Следователно, моята позиция е и позицията на един син на БПЦ. Но ако ме питате за митрополитите – щеше да бъде добре да изразят позиция, най-малкото по отношение на това, което касае собствено църковните дела – на самоволното обявяване от страна на Божидар Димитров, че кладенецът в Плиска е пълен със „осветена, свещена или жива вода“, което въобще не е църковен термин. Защото нищо не е „осветено и свещено“ без да бъде осветено от специален църковен ритуал. Освещаването на водата се нарича „водосвет“ и се извършва в присъствието на църковен народ от свещенослужител. А едва след това и във връзка с това църковно събитие водата става светена. Вярно е, че Варненският митрополит Йоан, когото аз уважавам, изпрати свещеник от Варненско-Преславска епархия, който извърши такъв водосвет и то по голяма икономия, за да може именно онова, което Божидар Димитров обяви като „свещена“ или „жива вода“ все пак да има някаква църковна санкция. Но това не означава, че нещо се освещава веднъж и завинаги. Оттук нататък тази вода винаги ще бъде свещена и след 200 година, живот и здраве, така ли? Освен това, аз, например, бих се радвал и на една малко по-отчетлива позиция на архиереите на БПЦ във връзка с църковно-неграмотните приказки на проф. Димитров, но не бих могъл да го изисквам от българските архиереи. Все пак редно е наистина, когато те реагират така остро за някакъв текст за йога, който бил вкаран в матурата, да реагират и за неща, които очевидно привличат общественото внимание, които насърчават суеверията. Архиереите трябваше да реагират най-вече на ето това – в разкритията около Голямата базилика в Плиска Божидар Димитров се позова на баба Ванга. Това в същност е позоваване на врачки и баячки. Това собствено ми даде и най-голямото основание, подчертавам метафорично, да определя Божидар Димитров като „главен езически жрец на републиката“ или като „управител на националния исторически кич“, съкратено НИК, очевидно правейки игрословица с НИМ. Баба Ванга не е никакъв авторитет за българската православна църква и за българските православни християни, тя е врачка – това е езическо вярване, това е нецърковно вярване, това е суеверие.

- Богослови обаче скочиха срещу заявени намерения на дядо Николай да кадрува в политиката и да заема официално страна в предстоящите общински избори, приемате ли подобни действия на висш духовен служител?

- Честно казано, че не бих искал да се изказвам по тези въпроси и въпреки това, че нямам никакви симпатии към негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай, смятам вашите журналистически тълкования на отделеността на Църквата от държавата за твърде прекалени. Църквата е отделена от държавата, това обаче не означава, че нейните архиереи, йереи и миряни нямат право да изразяват, включително публично, своите позиции, в това число и политически. С мнението на митрополит Николай аз лично не съм съгласен в случая, но няма да съм този, който ще ратува за това на него да му бъде забранявано да изказва свои политически мнения. Всеки гражданин на България, независимо дали има църковен сан или няма, е напълно свободен да изказва политическите си виждания. Следователно и висш духовен служител е свободен да агитира в полза на един или друг кандидат, както може да го прави всеки български граждани. Но в този конкретен случай, доколкото съм запознат, ситуацията е твърде жалка, защото става дума за отказ да се плати един полагащ се по закона данък за прихрамови сгради. Те не са освободени от данъци и трябва да си плащат, както го правят всички български граждани, всички институции. Не може политическото острие на дядо Николай да бъде предизвикано от една такава жалка история. Иначе недейте да съдите български духовници, когато изказват включително политически становища, тъй както всички ние сме свободни да го правим. Но нека много ясно да се разбере – не взимам страна, не казвам прав или крив е митрополит Николай, агитирайки за един или друг. Лично аз, като убеден демократ, не мога да го осъдя за това, че има едни или други политически пристрастия, които изказва публично. Онова, с което обаче не мога да се съглася, е поводът, по който това се случва.

- Но хората не приемат еднозначно подобно поведение, изпитват противоречиви чувства предвид твърде спорната личност на дядо Николай…

-Да, вярно е, все пак той е митрополит и неговото мнение тежи сред една определена част от населението на Пловдив - именно сред вярващите миряни. В този смисъл, това може да бъде изтълкувано и като опит за политическо влияние, за добавяне на политическа тежест на везните на една от политическите сили. Но той е свободен да прави това.

- Бяхте част от протестите срещу кабинета на Орешарски, сега доверието или разочарованието надделява в оценките на гражданите към кабинета на Борисов?

- Моите лични впечатления едва ли може да са показателни. Социологическите сондажи обаче ясно сочат, че тази коалиция има доверието на много голяма част от българските граждани. Това е въпрос на дълъг разговор, но ще отбележа нещо важно - в България за първи път сме свидетели на невероятно руиниране на левицата. БСП за първи път след толкова десетилетия извади на показ пред хората вътрешните си конфликти. Българската левица в момента е разделена, фрагментирана на три – от едната страна е партията на Георги Първанов, която събра в себе си, да го кажем така, сребролюбците на левицата. От другата страна е крайно лявата, проруска партия на Волен Сидеров, към която гравитира друга част от левицата – старата, просъветска част. В центъра стои една не излъчваща никакви послания БСП. Това е всъщност една много голяма криза на левицата. Възможно е консолидираността на властта и доверието на българските граждани в дясно-центристката управляваща коалиция да се дължи на тази криза на левицата. Но все пак, аз мисля, че по-скоро става дума за доверие. Ще кажа нещо, което съм казвал и друг път, макар някои крайни привърженици на Реформаторския блок да ми се сърдят за това - тази коалиция, между ГЕРБ и РБ, е най-доброто към този момент, което бихме си пожелали да имаме. Една голяма, консервативно държаща се партия, каквато е ГЕРБ и една градска, по-скоро интелигентска, по-скоро либерална партия, каквато е РБ, са най-естествените коалиционни партньори в страната. Освен всичко друго, това са партии с ясно изразена евроатлантическа ориентация, което в настоящия международен контекст е изключително съществено. Ето защо аз съм убеден, че тази коалиция трябва да продължава да управлява страната, въпреки всички неминуеми противоречия, вътрешни търкания, смразявания и затопляния на отношенията. Просто такава е ситуацията в парламента, такива са числата на депутатите и е повече от ясно, че не може всичко да върви по мед и масло. А това, че това правителство е безспорно много по-добро от безобразното - в нравствен и политически смисъл - правителство на Орешарски, което просто представляваше един сговор, който нямаше намерения да управлява, а да се саморазправя с ГЕРБ и РБ, е вън от всякакво съмнение.

- Една от горещите теми е хибридната война на Русия, поразена ли е и България от тази агресия на президента Путин?

- Абсолютно съм убеден в това, но това е толкова дълга и сложна тема, че трябва да мога да я аргументирам. В края на краищата обаче има няколко сайта в България, които ако ги отворите, в тях ще видите, че се тиражира най-долнопробна руска пропаганда. Ако само ги сравните, например, с някои от добре настроените към Русия вестници, ще видите, че дори те не са си позволявали да публикуват фалшификации, каквито се появяват във въпросните сайтове. Например – за разпънатото на кръст в Украйна момче, което умъртвили украинки ултра националисти. Всички тези фалшификации доказват безспорно, че се води хибридна война и у нас. Говореше се също, че руски олигарх, свързан с инвазията на Русия в Украйна, има намерение да купува български медии. В България има цяла партия – партията на господин Волен Сидеров, която ако забелязвате нейната еволюция през последната една година и половина - от силно националистическа и антиосманска, сега се е превърнала в изцяло проруска партия. Това е партийката на Путин в България. За щастие, специално на политическия небосклон, Путин няма успех в страната ни. Това обаче е сложна тема, предмет на друг разговор, но сега ви казвам – да, убеден съм, че у нас се води такава хибридна война.

- Наясно ли са управляващите с този факт и заплахите за България, защото сякаш само президентът, военният и външният министри си позволяват ясна и твърда позиция по този въпрос?

- Мисля, че управляващите са наясно с това. Аз, например, силно приветствам политиката, която води в защита на евроатлантическата ориентация и интегрираност на България и българският президент Росен Плевнелиев и министрите в правителството на Бойко Борисов, които са оторизирани да се грижат за това. А те са преди всичко външният министър Даниел Митов, военният министър Николай Ненчев, които имат не просто твърда позиция, а са отговорни за евроатлантическата интегрираност на България. В края на краищата от другата страна на Черно море, бе извършена една от най-грозните международни акции от последните десетилетия – бе извършен аншлус. Аншлус не е извършван, както добре се знае, от времето на Хитлер, който го осъществи по отношение на Австрия и с това започва неговата инвазия в Централна Европа. Путин днес върши същото, което е извършил Хитлер още през 1936 година. И ако нямаме бдителност по отношение на един прероден Хитлер – би било крайно безотговорно.