Интервю на Анелия Димитрова
- Господин Ковачев, целият свят признава, че е изправен пред нещо много страшно, огромна заплаха, с която трябва да се справи с общи усилия. Терористичните атентати в Париж и руския самолет, свален от ИД над Египет ще доведат ли до истинско сътрудничество между Запада и Русия в Сирия?
- Винаги сме казвали, че е много по-добре да си сътрудничим с Русия, искам да припомня, че преди незаконното анексиране на Крим и дестабилизацията на Източна Украйна имахме стратегическо сътрудничество с РФ и в НАТО и в ЕС. За съжаление, промяната се сулчи не заради западния свят, НАТО или ЕС, а поради промяната, която настъпи в Москва -агресивната политика на Путин за някакво възстановяване на Съветския съюз под ново име, черз политикчески, икономически и военен натиск.
Сега, след ужасните събития в Париж, разбира се, ние можем и трябва да си сътрудничим с Русия по отношение на ликвидирането на тези чудовища-терористите от „Ислямска държава“, но това не може да бъде за сметка на явните проблеми в Украйна и няма как Европа да преглътне анексирането на Крим. Да, сътрудничество и по отношение на Иран, и по отношение на Сирия, но ако от другата страна имаме искреност. Досега има абсолютна неяснота кого точно бомбардира Русия в Сирия-дали „Ислямска държава“ или така наречената умерана опозиция срещу Асад. Да не забравяме, че една голяма част от срийците бяягат от режима на Асад, който в продължение на години ги тероризира.
- Спомням си поне няколко случая, в които Русия е налагала вето в Съвета за сигурност на ООН по отношение на Сирия?
- Точно така, когато имаше внесена резолюция в Съвета за сигурност за интервенция в Сирия, тогава Русия и Китай наложиха вето, но сега можем да предполагаме, ако тогава беше минала тази резолюция и международната общност се беше намесила в Сирия дали щеше да се стигне до ситуацията, в която се намираме днес.
- Но Русия започна бомбардировките в Сирия без никаква легитимна санкция, единствено по решение на Кремъл, а не виждаме лидерите на западните общества да поставят този въпрос.
- Да, това е така, защото се намираме в малко сива зона. Коалицията, водена от САЩ също бомбардира на територията на държавата Сирия, но бомбардира територии завладяни от „Ислямска държава“. Ако Русия наистина желае унищожаването на терористите, не би трябвало да прави солови акции, а да действа заедно с международната коалиция.
Но легитимирането на международните действия на нашата планета става чрез Съвета за сигурност. И преди няколко седмици се събраха във Виена ООН, ЕС, всички заинтересовани страни и, слава Богу, се съгласиха, че трябва да работят заедно за едно демократично, светско политическо бъдеще на Сирия, а в точка 6 всички се съгласиха ,че основна цел е унищожаването на ИД. Проблемът с Русия е, че те декларират, че се борят срещу ИД, но фактически бомбардират и отслабват позициите на опозицията срещу Асад.
- Ще претърпи ли промени концепцията за мултикултурализма, такава, каквато я познаваме сега от Европа?
- Границите на либерализма и свободата на индивида в едно мултикултурно общество са много ясни и те станаха много видими сега. Няма как да съжителстваме в свободно и толерантно общество с представители на вярвания, на религии, които не признават върховенството на закона, светската държава, съдилищата и Кноституциите на свободните и демократични страни, а имат друг план, който не отговаря на нашето разбиране за торелантонст и свобода. Това е двупосочна улица - когато очакваш някой да е толерантен към теб, трябва да си толерантен към обществото, което те е приело.
Тук стигаме до един много сериозен, екзистенциален въпрос - как ние ще съществуваме с религии, които се намират на друг етап на тяхното историческо развитие -между Христос и Мохамед има 640 години. Ние не искаме да се връщаме в нашето Средновековие, ние сме изживели и Просвещението, и Ренесанса, и Възраждането и сме стигнали до реализирането на светската демократична държава. Представителите на другите религии трябва също да извървят този път.
Ние сме поставени в много тежка ситуация. Аз очаквам не само с половин уста, а ясно заявена позиция на всички официални представители на ислямските деноминации, че това е тероризъм, че тези хора не могат да се позовават на никакви свещени писания, традиции или каквото и да било друго.
- Но нека си признаем, че дали заради политическата коректност, дали в контекста на мултикултурализма, но Европа си затваряше очите за полигамията, за убийствата на честта, че гетата се радикализират, че там не важат законите на светската държава. Нещо повече, Жан Распай, Ориана Фалачи, Тило Сарацин са обвинявани, дори съдени по обвинения за ксенофобия и насаждане на религиозна омраза. Но когато четем техните книги - Распай пише през 1973-та, Ориана Фалачи-2008-ма, виждаме, че те са назовали нещата със собствените им имена, но държавата, политиците, интелектуалците са си затваряли очите.
- Аз си го обяснявам с удобството и наивността, или по-скоро с наложената ни наивност, че ние можем сагашните разбирания за свобода и демокрация да култивираме тези ценности и в хората от друга култура и произход.
Спомняте ли си колко наивна беше радостта от така наречената „Арабска пролет“, че видите ли, младите хора излизали да се борят за демокрация. Но се оказа, че тези хора бяха малцинство и след като се махнаха авторитарните режими, дойдоха „Мюсюлмански братя“. Да не говорим за Либия, където катастрофата е пълна, там липсва държава. Всичко това ни показва, че Западът е много, дори престъпно наивен за това, каква е реалността.
-Да, антиутопиите започнаха да се превръщат в реалност...
-Така е, Вие говорите за хората, които са предупреждавали. Аз също съм бил на такива срещи, където сме получавали предупреждения от нашите колеги в Израел, например, че това, което правят западните демокрации в Европа, оставяйки да се насажда една култура, която е много далеч от нашата, че нещата няма да свършат добре. Освен ако тези хора не бъдат добре интегрирани-с образование, достъп до либерална среда, до работни места извън гетата. Всичко това, което не се е случило води до много лесно радикализиране и ги прави лесна плячка на фундаменталисти, които ги използват за самовзривявания, за тероризъм...
Как е възможно млад човек, роден, израстнал в Европа, да се самовзриви? Как е възможно това нещо? Това е пълен провал на интеграцията и то при второ, трето поколение.
- Българското общество разбира ли какво се случва, има ли съпротивителни сили и да се запази, но и да не изпадне във варваризъм, да не се превърне във врага си?
- Нашето общество няма опит с големи мигрантски вълни. Ясно е, че огромна част от българите са негативно настроени или по-скоро изпитват страх. Те не знаят дали хората, които идват бягат от войната или тези малди мъже имат други намерения. За България, за целия ЕС е да бъде прекратен този бежански натиск, тези мигранти трябва да останат близо до своите родни места. А хора, които идват от други страни - от Африка, Пакистан, Бангладеш -те трябва да бъдат връщани по-най-бързия начин, а не да тръгват към Европа.
- Имах нещо друго предвид - спомняте ли си нападенията срещу мюсюлманите пред Софийската джамия? Какво би станало, ако някой хвърли една димка по време на молитва? Или, както скоро по една национална телевизия Павел Чернев каза - хайде, ако сте мъже, да отидем пред бежанските лагери, да ги видим тези. Имаме ли съпротивителни сили срещу подобна провокация?
- Смятам, че не сме толкова късопаметни, и помним кой лови риба в мътна вода. Разбира се, сега много лесно се разпалват такива страхове и да се играе с тях. Това е опасно за България. Ние трябва да контролираме тези хора, сигурността е най-важното условие сега. Но не и да допускаме подобно политическо поведение, дестабилизиращо България. Това може и да донесе 2-3-5 процента на някои политически играчи, но това е изключително мръсна игра.
- Как ще коментирате исканата оставка на президента Плевнелиев, заради твърденията, че Русия се опитва да дестабилизира Европа, чрез Балканите, че се опитва да дестабилизира България и води срещу нас хибридна война?
- Знаем които са тези партии - те се самоопределят като руска пета колона и това е съвсем ясно, няма какво да говорим. Те потвърждават думите на българския президент за хибридната война на кремълската администрация, включително срещу България.
Това означава хибридна война - чрез пропаганда, а за това се хвърлят издключително много средства, говорят срещу всеки, който дръзне да каже истината за сегашното правителство. Няма смисъл да се повтаря, че правим разлика между Русия, историята, руския народ и Кремъл. Моят дядо е бил опълченец на Шипка, той се е бил рамо до рамо с руските войници. Тук няма какво да говорим и да коментираме това, което тези хора се опитват да направят, че едните били русофили, другите били русофоби. Това е пълна идиотщина, тези така наречени русофили едва ли са чели Достоевски, Пушкин или Илф и Петров. Много се съмнявам. Но повтарят това, което им се спусне от тролската фабрика, което е абсолютно недостойно поведение спрямо българския президент, който каза истината.
За съжаление, ние, както говорихме и по първия ви въпрос-ние сме протегнали ръка на Русия и искаме да си сътрудничим, но не можем да приемем потъпкването на международното право, анексирането на Крим, Източна Украйна, правата на човека в Русия, изчезналите и убити журналисти и опозиционери. Това е нещо, по което не може да се прави компромис.
Още от Интервю
Владислав Иноземцев: Путин превърна смъртта в доходоносен бизнес
В момента Русия е империя на кръвта и то в пълен мащаб
Иван Анчев: Изборите в Щатите няма да повлияят по никакъв начин върху формирането на правителство в България, политиците да си свършат работата
На Америка липсва политикът, лидерът – обединител, какъвто беше Роналд Рейгън
Ростислав Мурзагулов: „Южна Корея е гневна на Кремъл, с голямо удоволствие би предоставила на Украйна „отрезвител“ за Путин
Путин нае друга държава да воюва за него на територията на чужда страна - това е скандално и напълно необичайно събитие за международната дипломация