В Русия фашизоиден е елитът, а не народът 

Ако Москва посегне на Беларус - съпротивата срещу агресора ще бъде масова, казва известният анализатор

Интервю на Каспаров. ru

- Господин Пионтковски, кое събитие от изминалата година бихте определили като главно? 

- Главно е не едно събитие, а по-скоро продължилият през цялата година процес на натрупване. Мнозина наблюдатели го отбелязаха, но го наричат по-различен начин. Аз бих го определил като "смъртта на путинския мит". Всеки авторитарен режим се крепи не само на насилие, но и на митове, които се предлагат на поданиците, за да търпят режима. 

Всички прекрасно си спомняме есента на 1999 година, когато с чудовищни средства - взривяване на домове и война в Чечня - управляващата клептокрация създаде в телевизионната епруветка мита за младия, героичен офицер от спецслужбите, който ни защитава от терористите, взривяващи ни в собствените ни домове и изпраща победоносните руски полкове в Кавказ.

След това митът няколко пъти беше модифициран, презареждан, в него включваха допълнителни съставки: борец с олигарсите, ограбващи страната, борец с еднополярния свят. И накрая, путинският мит получи шоково презареждане с марката "добрият Хитлер" през 2014 година, заимствайки нацистките мантри за "разделения народ" и "защита на съотечествениците".

И ето, през изминалата година, този мит най-накрая издъхна. Всички проучвания, фокус-групи, контент-анализ на това, което хората пишат в социалните мрежи и дори в мейнстрим-медиите, показват, че този, издържал цели 19 години мит за героичния вожд е приключил съществуването си. Всички - от обикновените хора до икономическите гуру, осъзнават пълната безизходица на крадливата путиномика и отсъствието на каквито и да било социални гаранции и перспективи за страната.

Смъртта на путинския мит включва в себе си и отхвърлянето от голяма част от населението на антизападната външна политика. Социологическите проучвания, още от април, показват, че въпреки истеричната антизападна кампания, която се провежда 24 часа в денонощието по всички телевизии, хората отхвърлят политиката на агресивна конфронтация и искат нормални отношения със Запада.

Коментаторите в един глас справедливо повтарят, че е настъпил периодът на прехода.

Но думата "преход" често по инерция се разбира смешно банално: обсъждат кого ще реши Путин да назначи през 20124 година за свой приемник или какъв псевдоюридически начин ще намери за да удължи още властта си.

Да, физическото лице по фамилия Путин все още увлечено "гони топката" по Червения площад, заплашва Запада, среща се с офицери от Федералната служба за сигурност, пременени като "народ". Но митът за героичния управник, застъпник на народа, е мъртъв. В нашата история съратниците на вожда неведнъж са съобщавали на поданиците метафизичната смърт на бащата на нацията: "Оказа се, че нашият баща, е не баща, а мръсник". Трябва да отдадем дължимото на нашите съграждани, този път те самостоятелно, на 19-тата година от съвместно им съществуване разбраха, че бащицата е мръсник, без да чакат официалното съобщение.

Така че, преходът, който ни предстои, ще бъде значително по-сериозен. И не през 2024 година, а тук и сега. Конструкцията на властта, цялата политическа структура, която се крепеше на тъничката нишка на путинския мит, сега е рухнала. Управляващата клептокрация е изправена пред много сериозни въпроси.
  
- В Кремъл, вероятно, вече мислят, как да се борят с протестните настроения и как да зомбират хората. Какво да очакваме? 

- Очаквам първи стъпки за реализация на прехода не толкова от обществото, колкото от властта - смъртта на путинския мит съвсем не означава, че още утре стотици хиляди хора ще излязат на улицата с искане да бъде свален Путин или за промяна на режима. Смъртта на путинския мит означава само, че нито един човек няма да излезе на улицата в защита на Путин или в защита на режима. Управляващата мафиотска групировка има още един "прозорец на възможностите", за да опита да "циментира ситуацията".

Путин изпълняваше за тях две много важни функции.

Първо, той беше единствения "интерфейс" на властта в общуването с народа. Тези, които го поставиха в Кремъл изобщо не биха се харесали на хората. Путин, с неговият образ на "син на народа" до края на 2018 година повече или по-малко, но се харесваше. Сега този инструмент за защита на чуждата на народа власт вече не работи. Путин необратимо се превърна в част от враждебната на народа власт.

Втората функция на Путин беше да осигурява безопасност за принадлежащите на клептократите огромни активи скрити на Запад. Но и с нея той се справя все по-зле и по-зле. 

"Елитът" е изправен пред много сложна задача: с Путин или без Путин трябва да предложи на народа някакъв смисъл, който да му помогне да не допусне протестна активност. И те не разполагат с много време. 

Традиционен способ на потушаване на социалния протест във всички епохи е било насъскването на масите срещу външен враг.

Но клептократите ги очаква много неприятна изненада: разривът между външнополитическите представи на по-голямата част от населението и управляващия "елит". Много пъти съм казвал: нашият елит е много по-фашизоиден от обществото като цяло. И сега този разрив е много нагледен. От една страна, проучванията, които свидетелстват за все по-силно охладняване към антизападната, милитаристична, имперска политика, от друга - тази истерия, която денонощно се вихри в телевизиите. Тази пламенна ненавист, каквато не съществуваше и в съветските времена, е смесица от мания за величие и комплекс за непълноценност и е характерна за значителна част от управляващата върхушка.

Страхувам се, че те няма да измислят нищо по-добро от нова ескалация на хибридната война със Запада - както начело с Путин, така и, вероятно, без него.

- Съществува ли опасност новият кръг на антизападна истерия и имперски бяс да се превърне в нова авантюра? Сега много се говори за, както я нарича Путин, "дълбоката интеграция" на Беларус.

- Няма да ни се налага дълго да чакаме и гадаем. Лукашенко е длъжен да направи своя избор в най-скоро време. Или ще се подчини и тогава ще му осигурят тиха и спокойна старост, а може би, дори ще осигурят и синовете му. Или, с огромен риск за себе си, ще продължи това, с което се занимава вече над 20 години — съпротива срещу кремълския аншлус.

Това започна, когато нямаше и помен от Путин. През 1994 година Москва му помогна да организира държавен преврат с надеждата, че някой ден той ще обедини Беларус с Русия.

В продължение на много години той идваше в Москва, подписваше някакво ново споразумение за окончателното обединение, изпиваше по чаша водка, понякога я разбиваше в пода (имаше и такава ефектна сцена), получаваше по 10-12 милиарда субсидии за текущата икономическа година, заминаваше си и изобщо нямаше намерение да променя статута си на диктатор на европейска държава от средна величина. И това продължи много дълго. 

Но сега, първо, търпението на Кремъл се изчерпа, и второ, Путин си въобразява, че ако присъедини Беларус ще си осигури решението на проблема с личния му "преход", като се обяви за президент на някаква нова, обединена държава.

Но Лукашенко е авторитарен, извънредно амбициозен и изобщо не изключвам вариант, при който той ще избере пътя на борец за запазване на независимостта на Беларус. И не се съмнявам, че мнозинството белоруси ще го подкрепят. Въпросът е само към кого са лоялни белоруските силови структури: към своя президент или към агентите на Москва.

- Възможно ли е ново настъпление срещу Украйна?

- Всичко зависи от бъдещите президентски избори. Явно в Кремъл са решили да изчакат и да видят дали могат да постигнат целите си по-лесно и икономично - с помощта на украинските избори. Не е тайна, че двама от най-рейтинговите кандидати за президент, и Юлия Тимошенко, и Зеленски, критикуват сегашния президент и правителство заради "неспособност да се договорят с руснаците".  И двамата повтарят: "Аз бих могъл/могла да се договоря с Путин". Затова мисля, че Москва ще изчака края на изборите.

Ходовете и към Украйна, и към Беларус ще бъдат определени в сравнително близки срокове. По същото време ще се определи и съдбата на най-големия "актив" на Кремъл на Запад - президента Доналд Тръмп. Ще успее ли американският политически елит да го "извади" от Белия дом или като минимум да блокира всяка негова намеса във външната политика на САЩ? Сега в Москва отново се съживиха тръмпистките илюзии: "Нашият Тръмп през главите на русофобите се обърна към американския народ". Според мен, това са абсолютно лъжливи надежди и съдбата на Тръмп в САЩ по принцип е определена, но Кремъл никак не може да се примири с провала на своята "най-блестяща операция". 

Близките два-три месеца ще бъдат силно наситени информационно и ще определят насоката на прехода, по който ще тръгне кремълската клептокрация. 

- Съществува ли вариант при който хибридната война да бъде сменена с "хибридна капитулация"? 

- Струва ми се, че във вътрешната борба в Кремъл за някакъв период ще надделее линията на ескалация на хибридната война. Но пък тя най-бързо ще доведе до крах на режима. Тази последна имперска конвулсия не може да бъде продължителна, защото няма никакви предпоставки за победа нито в Украйна, нито в Беларус, нито в Сирия, нито в Прибалтика. Първо, и това е най-важното, мнозинството от населението не подкрепя имперската линия. И това е най-положителният от резултатите на 2018 година. Разбира се, това не означава, че хората веднага ще започнат антивоенни протести. Но някога ще го направят. Повтарям: в Русия фашизоиден е елитът, а не народа. 

И това не е случайно - исторически руският народ никога не бил метрополия на Руската империя във всичките и превъплъщения, напротив, винаги е бил най-угнетеният, особено в съветските времена. 

Втората причина - всички обекти на агресия ще се съпротивляват яростно. Мнозинството от белоруския народ не подкрепя аншлуса.  Исторически това е заслуга на Лукашенко, който четвърт век запазва независимостта на страната. Москва направи най-глупавата грешка като замени старите съветски функционери с Лукашенко. Тях Кремъл щеше да успее да замъкне в Руската федерация, а Лукашенко се съпротивлява. Разбира се, той прави това заради себе си, заради личната си власт. Но през тези години в Беларус порасна националното самосъзнание, което през 1991 година, по различни причини, не съществуваше. Сега съпротивата срещу агресора ще бъде масова.

Третата причина е, че "нашият Тръмп" вече не може да помага. Всякакви опити за "включване" на чужди територии ще бъдат посрещнати с рязко засилване на санкциите от страна на Запада.

Ескалацията ще доведе до крах на режима. И, което е още по-важно, ще доведе до исторически крах на имперската идея в Русия.

- Няма ли да помогне ядреният шантаж на Кремъл? 

- Западът вече е подготвен за това. Разбира се, такъв шантаж създава огромни рискове, но Западът няма да капитулира. Целият кремълски замисъл за "победа" в световната хибридна война със Запада се състоеше в комбинацията от ядрен шантаж плюс "нашия" Тръмп в Белия дом - който ненавижда НАТО, ще предаде прибалтийците и ще капитулира пред Путин. Тръмп проведе генерална репетиция - предаде кюрдите. Но видяхте, че под натиска на републиканските сенатори това предателство фактически беше спряно в новогодишната нощ. 

Както и Путин, Тръмп вече е зомби-президент.