Хората, които се пъчат с „кобрата на Пугачов“, не назначават любовниците си на втори трудов договор

Не е изключено зад напрежението с роми да стоят руските служби, участието им в подобни манипулации в Чехия и Унгария е факт, казва пред Faktor.bg депутатът от ГЕРБ

Интервю на Мая Георгиева

- Г-н Тодоров, защо президентът Румен Радев се възпали толкова много от създаването на специална парламентарна комисия, която да разследва разходването на милиарди от бюджета за превъоръжаване на армията?

- Засега може да се ограничим единствено в хипотези – с повече или по-малко вероятностен характер. Един военен пилот би трябвало да е хладнокръвен, със здрави нерви и базисно устойчив към житейските предизвикателства. С тази своя реакция Радев демонстрира дефицит в тези три неща. Проваля се, така да се каже, в онова, което трябва да е най-силната му страна. Неговият баща беше казал в едно интервю, че синът му не става за президент. Прав е бил. Ще имаме възможност да се уверим докъде ще ни докара този най-голям „Случайник“ на прехода. Кой ще му плаща сметката ли? Ние, разбира се, изборът на Радев напомня на снасянето на кукувиче яйце в гнездото на България. Как ще свърши това самоизтезание на част от българите – предстои да видим. Нали знаете, на президентските избори част от сънародниците ни много искаха да накажат някого и като начало започнаха със себе си и с нас, с другите, които нямахме илюзии относно профила на Радев. Тези, които издигат втората хипотеза за внезапното възпаляване на Радев се кълнат, че причината за него вероятно намира своето вдъхновение в някаква особена гузност на Румен Радев. Кой знае какви ги е свършил, докато е вземал решения, свързани с казуса. Третата обяснителна хипотеза се състои в това, че този човек няма минимална представа дори за естеството на парламентарната република. Създаването на временни парламентарни комисии е едно от най-естествените неща, част от основната дейност на Народното събрание. Нека приемем, че тази комисия, освен основната си функция и задачи, ще има за непреднамерен резултат институционалното образоване на президента. Дори с невъоръжено око се вижда, че там е преподавано небрежно.

- Вие сте член на тази комисия, оправдани ли са страховете на държавния глава, че тя е „опит за трибунал“?

- Казано е в светото Евангелие от Лука: „Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве.“ Радев ми изглежда като най-лоша проба практикуващ атеист – дотолкова, че настоятелно нарушава част от десетте Божии заповеди. Ами ако е нарушавал и други, светски заповеди? Това би било особен рецидивизъм в злосторничеството. При това гарниран с настоятелен инат точно той да е първият български президент, срещу когото да бъде задействана процедура за импийчмънт. Тази перспектива съвсем не е толкова далечна и невъзможна, колкото се опитват да ни я опишат. Съвсем отделен е въпросът, че в днешния парламент е почти стопроцентова невъзможността да се изпълни докрай процедурата, описана в чл. 103 на Конституцията на Република България. За съжаление, посткомунистическата конституция така е направена, че президентът е най-безотговорният човек в страната. Казвам това в смисъл, че той на практика е недосегаем, с изключение на отговорността, която носи за държавна измяна и нарушение на Конституцията. Описвам това, не за да вменя вина на Румен Радев, а за да покажа как хитрите конструктори на задкулисието в началото на прехода направиха конституция, която гъмжи от противоречия, дисбаланси и охранителни по отношение на възможността да се търси отговорност на определени лица, функции. Това са моите разсъждения в най-общ аспект. Иначе, комисията в никакъв случаи няма каквито и да било задачи да обругава Радев или да търси издаването на „присъда“ срещу него. Съзнателно или не, днешният президент пресолява изказа си, докато описва една съвсем нормална парламентарна практика като едва ли не опит за репресия срещу него. Очаквам и той да заговори за езика на омразата. Неговите настойници от БСП имат невероятният талант да съсипват всичко, до което се докоснат – стопанство, финанси, морал, политически практики, външна политика. Така ще стане и с езика. Помните ли прилагателното от началото на прехода „национално отговорен“. Ранната БСП използваше това прилагателно под път и над път, докато накрая то се изтърка до такава степен, че стана отблъскващо в своята баналност. БСП има неповторимата „дарба“ да довеждат до инфлация не само парите ни (1995-96 г.), но и думите. Май че е заразно и видимо Радев е прихванал нещо от тази „дарба“. 

- Радев нарочи за „черна овца“ Цветан Цветанов, който предизвика създаването на тази комисия, основателни ли са медийните му атаки към политиката на ГЕРБ?

- Радев трепери от страх, защото знае, че ние знаем доста неща за него. Атаката му срещу председателя на ПГ на най-голямата българска партия ГЕРБ е интересна като формула за разнищване на неговия политически и личностен профил. Маската на обединителя на нацията падна и зад нея се появи грозното лице на един много дребен в политически смисъл, много ограничен и лишен от минимална доза достойнство човек. Пак ще го кажа – типичен „сламен човек“, марионетка в ръцете на външни и вътрешни сили, които пет пари не дават за българските национални интереси и общото благо. Сравнете го с политическия талант, достойнство и самообладание на Цветан Цветанов. Всъщност, няма как да го сравните – разликата е от земята до небето. Казано афористично, Румен Радев не може да се хване на върха на нокътя, на малкия пръст, на лявата ръка на Цветанов. Сори, това е неподправената истина. Не можеш нито да отнемеш нещо от нея, нито да добавиш. Румен Радев по нещо прилича на Иван Костов и то е в неизтребимата му мизантропия и коварство. Няма да забравя как Костов преди 6-7 години обясняваше на Цветанов, че ДСБ го атакува, защото е един от най-важните стълбове на ГЕРБ. Бутнат ли го, отива си и партията. Беше му го казал в личен разговор. Представяте ли си що за безсрамие трябва да имаш, за да изтърсиш това в очите на този, чиято глава си решил да вземеш. Не му се получи на Костича, няма да му се получи и на Радев. Видно е, че Румен Радев няма дори и минимално политическо познание, истинско дете на природата е в този смисъл. Това обаче не го прави невинен. Напротив, виновен е, защото като селска клюкарка заговори за апартаментите на Цветанов. Дори не си е направил труда да проучи казуса в дълбочина. Ако го беше направил, щеше да знае, че Цветанов никога не е притежавал 6 апартамента, а три. Другите му ги приписаха на принципа на най-влиятелната сред българчетата информационна агенция „ЕЖК“ (една жена каза). Това падение на нивото, което Радев демонстрира, не му е за пръв път. По-паметливите си спомняме как по време на кандидатпрезидентската кампания миналата година Радев заговори за книгата „Винету“ и кмета на Симитли. Когато го чух да изпростява дотам, реших, че този човек няма как да стане президент. Нередно е, от хората е срамота и от Бог – грехота. Стана! Напук на здравия смисъл и онова, което моралът диктува. Но има време. „Ще видим тази работа“, както обичал да казва стария Гранде от „Йожени Гранде“ на Балзак. 

- Можем ли да приемем Радев като морален съдник на родните политици?

- Не, в никакъв случай. Без значение от нашето желание, отечеството ни за дълъг период от време ще бъде полигон на московските политтехнолози. Основно действащо лице на терен е Румен Радев. Продължението на „Операция пРезидент“, която беше зачената нейде по оста Ясенево-София, получи много мощен тласък със спечелването на президентските избори от сламения човек на Москва. Дотолкова се превъзбудиха сценаристи и изпълнители, че очакваха това да е само началото на овладяването на цялата централна власт от московските протежета. Видната седесарска приватизаторка Корнелия Нинова тръпнеше в очакване да се докопа до министър-председателския пост. Откъде да знаем какво си е хортувала с днешния началник на Службата за външно разузнаване на Русия Сергей Наришкин, в битността му на председател на Държавната Дума на Русия, с когото Нинова се срещна в края на юни 2016 г. в Москва? Въпросът е, разбира се, риторичен. Българските граждани обаче, които са пилигрими на свободата, трябва да знаят, че решенията, действията и контактите на Радев ще бъдат наблюдавани под микроскоп по време на целия му мандат. В това поне могат да бъдат сигурни. Собствено, как може да се приема за морален съдник човек, който преди три години назначи тогавашната си любовница Десислава Генчева на втори трудов договор във ВВС, за да сложи още парички в джобчето си (виж договора в галерия, б.р.). Хората, които се пъчат с „кобрата на Пугачов“ не правят такива неща. Твърде тривиално е, мирише на нещо родно, до болка познато и втръснало. Представяте ли си такова нещо в САЩ? Или във Франция? Сещам се, че кандидатът за президент Франсоа Фийон беше дал на съпругата си едни пари, което му коства и загуба на президентските избори. Там дори и мащабите (в действията и мисленето) са различни. Перспективата Румен Радев като морален съдник ще накара да изпопадат от смях и кокошките на село. Нека заключа – Радев не може да е никакъв съдник, камо ли пък морален. 

- През последните седмици Вие изнасяте скандални разкрития за президентската институция – от неочакваната раздяла с Елена Йончева до шефа на кабинета му Иво Христов, който няма допуск до тайните в държавата, както и упоритото назначаване на агенти и офицери от ДС и РУМНО на възлови позиции – какво се случва реално на „Дондуков“ 2?

- Тук е така – ако задкулисието, включително медийното, реши, че даден човек трябва да бъде тефлониран, то го прави. Права сте, през последните няколко месеца направих няколко разследвания, които представиха на публиката част от истинския образ на президента и неговата администрация. Част от медиите, самият президент и неговите секретари и съветници се държат сякаш нищо не се е случило. Да, Елена Йончева беше разкарана от позицията прессекретар на Румен Радев, защото не удовлетворяваше базисни изисквания на наши партньори за херметичност по отношение на чувствителна информация. Радев я уволни едва две седмици, след като тя беш назначена там. За голямо съжаление по този казус не мога да навлизам в повече детайли по разбираеми причини. Един ден обаче със сигурност ще го направя. И тогава всички ще разберат, че точно в този казус „генерал Деси“ е невинна. Иво Христов, този безпределен „kunst“ (изкуство). Талантлив фотограф, той май никога не разбра, че началникът на президентската канцелария има задължения, точно описани в чл. 13, ал. 1, 2 и 3 на Правилата за работа на президентската администрация. А и как да си изпълнява задълженията, след като до ден-днешен той няма допуск до класифицирана информация (виж в галерия, б.р.). Скандал, това е чутовен скандал и показва, че в тази администрация нещо куца с опазването на тайните. Дилемата е проста – поради горния факт (липсата на допуск) Иво Христов или не изпълнява функциите си пълноценно, или пък ги изпълнява в нарушение на закона. Иного не дано, както казват московците. 
Нека припомня, че Румен Радев назначи двама сътрудници на ДС в екипа си – един нещатен и един щатен. Иван Истилиянов Димитров, директор на дирекция „Протокол“ от 01.02.2017 г. – секретен сътрудник „Ясен” на ПГУ-ДС от 1980 г. и Илиан Георгиев Алипиев, съветник по сигурност и отбрана от 28.02.2017 г. – щатен служител на Трето управление на ДС (военното контраразузнаване) от 1985 г. Има един много интересен и многозначителен факт – Илиан Алипиев е назначен със заповед от 26 септември 1985 г. за разузнавач от ВКР-ДС в авиобазата Равнец. Година по-късно в тази авиобаза започва и кариерата на Румен Радев. Векереецът Алипиев е посрещнал Радев на портала, така да се каже. Сигурно му е оказвал методическа помощ в някои неща, кой знае. Мислете!

- Не е ли парадоксално и цинично, че въпреки тези скандални факти, няма никаква реакция – и Радев, и партията му настойник мълчат все едно нищо не се е случило?

- Цинично е и е срамно, защото тези факти сочат един много неприемлив откат назад. Вечното българско проклятие на непостоянството, без значение дали става за футбол, тенис, политика или икономика. Все не ни издържат силиците (морални или физически) да проведем една относително настоятелна, принципна, без флуктуации политика или практика. Когато се заровим в конкретния случай ще разберем, че отказът на Румен Радев да освободи своя съветник (бивш служебен вътрешен министър), който е обсебен от желанието да се преоблича в дрехите на Адолф Хитлер, е позорен. Във всяка друга държава настоятелността в искането за отстраняването му щеше да продължи до успешен край. Тук всяко чудо за три дни. И ето, никой вече не говори за очевидното морално раздвоение. Пропищяха орталъка за една вдигната ръка на един зам.-министър, но се спихнаха като пукнат балон, когато става дума за президентски човек. Морален релативизъм от най-долна, непоносима с двойния си аршин, проба. Да не се чудим тогава защо сме последни във всичко – оттам идва, от липсата на морал и вътрешна необходимост от отстояването му. Погледнете великите нации и държави – при всеки отделен случай става дума на първо място за ценности и морал, които група хора е решила да отстоява, вкл. с цената на преплуването на цели океани, за да се създаде държава на морала и правото (САЩ). 

- Тази поредица от скандални ситуации около президентската институция могат ли да бъдат опасни за националната сигурност, от гледна точка на членството ни в ЕС и НАТО?

- Без никакво съмнение ще кажа – да. Нека се върнем към вече споменатия нееднократно началник на президентската администрация Иво Христов. Защо си мислите, че той дори не е започнал процедура за проучване за достъп до класифицирана информация? Много е просто – той знае какво е правил и с кого се е срещал и споделил тази информация с когото трябва. Аз лично не бих спорил с някой ако той твърди, че този човек е имал съмнителни контакти с хора от Украйна, които от своя страна са засечени в контакти с определени руски структури. Знам пълната истина и факти по случая, но поради разбираеми причини няма да навляза в повече подробности. Сeщам се обаче, че бащата на Иво Христов е бил кадрови офицер от комунистическото разузнаване РУМНО, който два пъти е бил в разузнавателна школа на ГРУ в Москва – за 10 и за 2 месеца. Вторият път школата е специално за ръководни кадри, т.е. този човек е бил в опасна близост с най-мракобесната тайна служба в света. Забележете, Христо Петков Христов става резидент на РУМНО в разузнавателния пункт в Брюксел в най-големия разгар на студената война – 1984 г. Работил е срещу НАТО в тясно сътрудничество и под ръководството на резидентурата на ГРУ на ГЩ на Съветската армия там. Толкоз, на всеки професионалист от нашия бранш след тези факти ще му светне червената лампа за повишено внимание. И помнете ми думата, рано или късно Иво Христов ще бъде уволнен. Не поради злите козни на Антон Тодоров, а поради невъзможност да изпълнява задълженията си. Нека се посвети на фотографията – там е наистина добър. 

- Бунтовете срещу ромите в Асеновград са фокусирали вниманието на обществото, но извън сбърканите механизми в гетото и недоразбраната етническа търпимост възможно ли е да има други, невидими на пръв поглед фактори, които да програмират случващото се?

- В конкретния случай очевидно става дума за пореден битов инцидент, който бързо прераства в конфликт на етническа основа. Тези конфликти няма да намаляват – бъдете сигурни в това. Корените им са заложени далеч във времето, поне от 1958 г., когато с Постановление №258 на Министерския съвет от 17.10.1958г. „За уреждане въпросите на циганското население в НР България“ са създадени циганските гета. През 1966 г. е постигнато най-ниското равнище на раждаемост в България. Броя на абортите превишава броя на ражданията (Димитър Аркадиев, Растежът на населението на България: от зората на историята досега, Унив.изд. „Св.св.Кирил и Методий“, В. Търново, 2016, стр. 149). Комунистическата власт е в паника и започва панически действия. Какви са те? Най-важната и с далеч отиващи последици е приемането през 1968 г. на Указа за насърчаване на раждаемостта. Той поставя основата на това, което днес продължава с още по-големи темпове – раздаването на пари на калпак и обхващане на десетки хиляди циганските деца в мрежите от социални заведения, с което публичните финанси се натоварват непомерно. С Разпореждане № 2071 на Министерския съвет от 02.11.1961 г. започва изграждането на нови училища-интернати и пансиони за циганските деца. Десет години по-късно на пълна обществена издръжка в тях са настанени десеткихиляди циганчета. Тези мерки снижават смъртността сред циганските деца от 5-6 пъти повече (от децаат от българския етнос) през 50-те години до 2 пъти в края на 70-те. Традиционно високият естествен прираст на циганското население скоро достига още по-големи размери. По данни от 1970 г. той е 17,5 %, а в отделни окръзи  е дори два пъти по-висок – Благоевградски – 36 %, Кърджалийски – 27 %, Михайловградски – 31 %, Старозагорски – 30 %. Прирастът на българското население по това време е 5,6%. Още в средата на 70-те години циганите са близо 10 % от населението във Видински окръг, 8,5 % от населението на Михайловградски окръг и  10 % от населението на Сливенски окръг. В Плевенски окръг средногодишният прираст на циганското население по това време е 20 %, при 4,2 % за целия окръг, т.е. близо пет пъти повече! Някои от Окръжните комитети на БКП считат, че е целесъобразно децата-циганчета да се приемат с предимство в детските заведения. Един от основните изводи, в доклад на Информационно-социологическия център при ЦК на БКП е, че „циганите са обособени в компактни маси - живеят в отделни махали и квартали. Много малка част от тях е разпръсната сред българското население. Оттук идват и трудностите в работата по благоустрояването, възпитанието и изобщо по цялостната работа сред циганското население. Нужно е разсредоточаване на циганското население сред българското население.“ Това е в средата на 70-те години. По-възрастните от Вас ще си спомнят, че горе-долу по това време започнаха масови опити за „разсредоточаване“ на циганите и настана катаклизъм с национални размери. И до днес помня как на хиляди цигани раздадоха с предимство апартаменти и те нанесоха цялата си кавалкада от коне, магарета, прасета, кокошки и т.н. в тях. Паркетите бяха изгорени, а от терасите на апартаментите се подаваха глави на магарета и други нечифтокопитни. Когато тоталитарния режим падна, тези цигани в мнозинството продадоха апартаментите и се върнаха в гетата, които съществуват от времената на комунизма – не се заблуждавайте, че „демокрацията“ ги е създала. Тези данни са разгромяващи за днешните апологети на комунистическа България и за съчинителите на митове какво ни била отнела демокрацията. Не си мислете също, че високата престъпност сред този етнос е само днешен проблем. Ето какво пише в документите на ЦК на БКП:
„Основната част от извършителите на кражби, убийства, изнасилвания, хулигански деяния и други аморални прояви от различните окръзи са от средата на циганското население.“ Оказва се, че циганската престъпност не е рожба на демокрацията, а тежък факт и в годините на светлия комунизъм – габежи, побоища, изнасилване на старици и деца.  
Нека обърна внимание и на факта, че търсеното мощно разделение по етнически и религиозен признак на българскта нация е добре дошло за наши външни недоброжелатели. Визирам една държава, която се намира в североизточна посока.

- За Русия говорите, има ли сериозни основания за това?

- Сериозните анализатори отдавна са засекли нейния интерес и практически действия, които целят разцепване на центровете на властта в държавите от „близката“ или по-далечна чужбина. Етническите напрежения са изключително лесни за манипулиране и доказателство за това намираме в книгата „Студен мир“ на директора на института за стратегически изследвания във Вашингтон Януш Бугайски (виж в галерия, б.р.).
Бугайски е един от най-задълбочените и информирани западни автори по темата за намесата на руските тайни служби във вътрешната и външна политики на Унгария и Чехия чрез раздухване и манипулативно представяне пред западните медии и политици на циганския въпрос в тези държави. Обърнете особено внимание на следния абзац:
„Русия правеше опити да дискредитира прозападните и пронатовските унгарски правителства, като се заиграваше с ромски въпрос, който преценяваше като чувствителен за западните столици. В началото на 2001 г. малка група цигани напуснаха Унгария, за да искат политическо убежище в Страсбург, уж поради масова дискриминация в Унгария...Членове на ромската общност от Замоли са били поощрявани от руски оперативни работници пред органите на ЕС да искат политическа убежище, за да навредят на репутацията на Унгария.“
В публикацията „The New Russian Offensive“ от 23 февруари 2001 г. на едно от най-авторитетните издания на разузнавателна тематика "Jane’s Intelligence Digest" пише следното по темата: 
„За да дискредитира Будапеща, информацията също бе подхвърлена и на западните медии. Вестникарската кампания през 2000 г. на немския клон на „Amnesty International“ доведе до извинения на организацията към унгарската полиция, която била обвинена в "избиването на зъбите" на ромски деца. Унгарският заместник-министър на тайните служби YES Ищван Симишко заяви, че е подета професионално направлявана кампания, за да се очерни репутацията на държавата. Бившият министър на тайните служби от социалистическата партия Ищван Николич потвърди, че „външно координирани пропагандни операции“ са били разкрити в периода на неговата служба.“

- Не надценяваме ли фактора Русия?

- Нищо подобно. Даже си мисля, че поради ред причини, които няма да изброявам, ние подценяваме отровното влияние на Москва върху свободния свят, член на който за радост сме и ние. Наскоро имах среща и разговор с високопоставен човек от разузнавателната общност. Той директно ми каза, че проблем номер 1 за разузнавателната общност в ЕС е хибридната война на Русия срещу ЕС и НАТО, докато в България за това се споменава рядко и под сурдинка. Причините за това подценяване на руската заплаха са много, но една от най-важните, според мен, е липсата на системно, солидно, задълбочено и документално подплатено масово знание по темата. За въвеждането на тези факти и документи в българското образование дори не се говори достатъчно, камо ли да се направи нужното. 

- Какъв ще е резултатът от опитите за дестабилизиране на държавата?

- Забравил съм си кристалната топка и поради това ми е трудно да Ви отговоря в детайли. Знам обаче, че нищо не е предопределено и дали ще има или не такава дестабилизация - зависи в най-голяма степен от нас. Вижте, БКП, която е предтеча на днешната БСП (нещо, с което те дори се гордеят!!!), няма нито един ден в историята си, през който да не е навредила на отечеството ни и на българския народ. Какво друго може да прави БСП освен да руши, дестабилизира, да създава предпоставки за национални кризи и катастрофи. Те това са наследили, на това са обучавани, това могат най-добре. Та БКП възниква като клон на Комунистическия Интернационал през лятото на 1919 г., с една основна цел – да руши държавността в Царство България и да работи за налагането на болшевишки режим в България. Цялата й дейност, политическа  и терористична практика е в тази посока. Тези неща не се забравят и могат да се проследят през годините не като тънка, а като дебела червена линия. Нека българите си дадат сметка за важността от членството ни в съюзите на свободния свят – ЕС и НАТО. Дано не се случва (поне не през нашия живот), но едва когато ги загубите ще разберете какво сте загубили. Едва тогава!