Присъствието на зам.-председател на парламента в окупирания Крим е най-малкото двусмислен сигнал към руската страна

Старите десни партии са фиксирани само в ГЕРБ, но нямат позиция за БСП и усилията й за реставриране и връщане към стилистиката на тоталитарния режим, казва пред Faktor.bg политологът

Интервю на Мая Георгиева

- Доц. Гълъбов, втора седмица президентът Радев и шефът на ПП на ГЕРБ Цветанов си разменят остри реплики, има ли всъщност война срещу българската държавност?

- На първо място, няма война в смисъла „война между институциите“. Големият и съществен въпрос е по какъв начин говорят тези институции. Казвал съм го и друг път, президентската институция има много възможности да изразява официални позиции. Не е нужно зад друго събитие да бъдат коментирани и правени изявления в кулоарите, това не е сериозна институционална комуникация. Точно затова смятам, че няма напрежение на институционално равнище. Президентът не се е възползвал обаче нито веднъж до сега от правото си на обръщение в Народното събрание. Практически церемониални поводи не се използват като възможност държавният глава да се обърне към българските граждани. За сметка на това зад протоколни или някакъв юбилеен тип събитие се правят коментари пред репортери в кулоарите – това не е в стилистиката на една сериозна институция. От друга страна, имаме ясно изразена политическа позиция на председателят на ПГ на ГЕРБ в Народното събрание. Така че нямаме институционален сблъсък. Имаме по-скоро опит да ни се налага обяснение, една интерпретация как се усвоява европейската идентичност в България и какво представляват евроатлантическите ценности. Този разговор започва да губи смисъла си, особено воден по този начин. Точно затова смятам, че не става дума за българската държавност. Българската държавност не говори по коридорите, тя не се държи по този начин. В това отношение няма атака срещу българската държавност.

- Беше ли оправдана острата реакция на Цветан Цветанов на Консултативния съвет при президента срещу опита на Радев да ни пробутва проруска позиция по отношение на Сирия, дистанцирайки ни от позицията на НАТО и ЕС?

- Тук също бих се върнал към това, за което вече говорих. Когато администрацията на президента, подготвяйки Консултативен съвет по национална сигурност (КСНС), може да предложи на участниците в него документ, с толкова ниско качество като експертиза и с толкова равен стил на писане – това е обезпокояващо само по себе си. Разбира се, че тази интерпретация на събитията, която беше в началото на проекта за декларация на КСНС, е лош преразказ на тезата, която пропагандно поддържа Руската Федерация. За мен реакцията на г-н Цветанов беше напълно нормална в тази ситуация, още повече, че ЕС излезе с единна и ясно артикулирана позиция.

- Държавният глава за втори път атакува управляващите в рамките на седмица, но той непрекъснато говори анонимно за политиците и за случващото се в страната…

-Този тип говорене е характерно за лидер на извънпарламентарна партия. В това отношение наистина има сериозен дефицит на национална комуникация. Въпросът е в друго – президентът Радев, дори в този несериозен стил на изявления, отбягва да отговори на въпроса какво точно има намерение да прави на 21-22 май в Москва. Затова смятам, че на президента не трябва да бъде обръщано много голямо внимание, докато той не говори от името на институцията. Казвал съм го и преди – президентът Радев продължава да стои извън собствената си институция. Той не използва възможностите на президентската институция, не я изпълва със съдържание, а точно обратното. Един от важните инструменти на президента - имам предвид Консултативния съвет по национална сигурност – не е формат, в който той трябва да изрази мнението си и да го наложи на останалите. Смисълът на КСНС е да бъде постигано широко политическо съгласие и да бъдат заемани важни позиции по смислени и актуални въпроси на националната сигурност. За съжаление през последните месеци сме свидетели на известно деградиране на образа и смисъла на КСНС. И на мен ми се струва, че докато Радев поддържа този стил на публично говорене, трябва да му се обръща по-малко внимание.

- Какъв знак е визитата на българския президент в  Москва в ситуация на изострените отношения на Русия със САЩ и ЕС?

- Няма Русия – страната, която се е казвала Русия, е съществувала преди един век. Има Руска Федерация, която има своя външна политика, има своя стилистика на водене на политика и това е проблем на руските граждани. Големият въпрос тук е защо президентът споменава за това посещение някак между другото,  в разговори с журналисти в кулоарите, което по същество няма нищо общо с официалната комуникация на една президентската институция, и разбира се много бурната реакция на защита, която виждаме в перифериите около президентската администрация. Строго погледнато това е следващ, доста по-тежък проблем след посещението на зам.-председател на Народното събрание в Крим. Това означава, че във външната политика и в институционалния образ на България е възможно да се появи пукнатина, тъй като говоренето за необходимостта от отпадането на  санкциите за физически и юридически лица от РФ е едно, а извършването на посещение, което няма никакъв смисъл и никаква обосновка - е нещо съвсем различно. Това не е реално поддържане на активен дипломатически диалог с Руската Федерация. В този смисъл е разбираемо защо официално Радев мълчи по отношение на мотивите за това посещение, смисъла и всичко останало, свързано с тази визита.

- За какво му е на Радев президентска партия, но сам призна, че няма нищо против, ако се създаде такава?

- Ако има намерение да влиза в политиката, Радев първо трябва да излезе от президентската администрация. Ако е готов да прекрати мандата си – е добре дошъл във всеки политически формат. Няма друг начин той да инициира политическа партия. В същото време, винаги съм казвал, че около него от самото начало има едни фигури и групи по интереси, които много се надяват да възникне подобен политически проект, на който Радев да бъде нещо като ментор. Всъщност това е по-скоро в интерес на кръгове около държавния глава. Но ми се струва, че е много ясно, че ако Румен Радев иска да се занимава с партийна политика  - най-добре е да направим нови президентски избори и тогава той може да прави всичко, което е разрешено на всеки български гражданин.
 
- Дали има връзка между този партиен инженеринг и посещението на ген. Решетников в края на април у нас, който бе знаков играч за номинацията на Румен Радев за президент. Какво можем да очакваме от тази визита?
 
- Г-н Решетников е пенсионер на друга държава и според мен неговото значение и място е въпрос на негова собствена реклама и може би на онези, с които е работил като служител на Руската Федерация. Онова което, трябва да стане много ясно е, че г-н Решетников настоя и подчерта ролята си в определянето на кандидатурата на Радев за президент. И след тази странна размяна на мнения с г-жа Нинова, в крайна сметка мнозинството остана с убеждението, че отговорите на лидера на БСП не бяха убедителни. Но отново казвам – става дума за човек, който предполагам, че е дошъл на почивка, защото действия, свързани с политическия живот на България, извършвани от пенсиониран служител на друга държава, са най-малкото неприемливи. 

- Нормално ли е според вас българските политици да мълчат за провокациите на Волен Сидеров в Крим, не се ли превръща лидерът на Атака в заплаха за правителството?

- Нека първо да разгранича нещата. Въпреки ясно изразената позицията на България, както и на Украйна, имаше български граждани, които приеха да участват в този икономически форум в Крим. В това отношение участие на български политик, който е и председател на парламентарна група, и лидер на партия, която е част от управляващото мнозинство, според мен, е политически жест. По-сериозният проблем, аз мисля, е участието на зам.-председател на Народното събрание на този форум, тъй като това вече ангажира и българския парламент. Изразяваните от г-н Сидеров позиции не са нови в това отношение, особено през последните години, когато той винаги е легитимирал присъствието си в българския политически живот през проруската теза. Разбира се това е свързано с въпроса - доколко е патриотично да си патриот на друга страна в собствената си държава – но това е друга тема. Отново казвам, за мен по-същественият въпрос е ангажирането на авторитета на Народното събрания и се надявам, че разговорът по тази тема ще продължи. Поне засега излезе, че ГЕРБ не са готови да предприемат някакви по-резки движения в тази посока. Без съмнение обаче присъствието на зам.-председател на парламента в окупирания Крим е най-малкото двусмислен сигнал към руската страна.
 
- Какъв е анализът ви за опитите да бъде възродено дясното чрез новия политически проект „Демократична България“?

- Този проект не е толкова нов, защото още през есента на миналата година имаше двустранни декларации от ДСБ и „Да, България“, че са готови за създаването на подобен формат. Но според мен това е част от политическия проект за обединение на дясното. Не очаквам това да е единственият политически субект в дясното политическо пространство. В същото време не са ясни гледната точка, идеологическият профил, а очакванията са свързани с предстоящи политически процеси, както и с това, какво може да се случи между трите политически формации, които са доста различни.

- Няма ли опасност конфронтацията между старите десни партии и ГЕРБ да върнат БСП и ДПС във властта?

- Непосредствена опасност няма, тъй като не става дума за скачени съдове, няма как развитието на процесите, свързани с десницата, да повишат влиянието на БСП и ДПС. Същественият въпрос е в това, че така наречените десни партии остават определени единствено спрямо ГЕРБ, с други думи – само и единствено спрямо онези, които управляват. Не става дума за дясна политика в България, защото тя трудно се ориентира как да се позиционира спрямо повече от една точка. На това сме свидетели и в момента. Има поне три теми, по които нормално функциониращите и нормално позиционирани десни партии у нас трябва да имат отношение, но го нямат. На първо място, положението на БСП и усилията за реставриране и връщането към стилистиката на тоталитарния режим. Няма нормално мислещ десен човек, който да не реагира на подобен тип поведение, но това не се случва от страна на десните партии в България. Втората тема е свързана с европейската интеграция и защитата на европейския и атлантически дневен ред в страната. Тук нямаме практически абсолютно никакво отношение от страна на десните формации, което по същество е пряко свързано с третата тема – загубата на памет, загубата на идентичност, което не им позволява да се позиционират сериозно. Противопоставяйки се на ГЕРБ, която автентично представлява 1 милион български граждани, новите и влизащите в нови съюзи съществуващи десни партии не успяват да намерят мястото си в политическия живот и това се вижда много ясно.  Затова смятам, че новото дясно обединение няма да е единствено, това няма да е единният политически субект, който ще представлява десните избиратели у нас. За съжаление ще възникнат и други политически субекти. И докато лявата политическа култура има нужда от събиране на всяка цена под едно общо знаме, то на дясната политика това й е противопоказано. Големият дефицит при десните, според мен, е в неспособността им да работят заедно. Към днешния момент, за съжаление, няма и процеси в дясното политическо пространство, които да изглеждат достатъчно сериозна заявка за позициониране, и на първо място - за формулиране и реализиране на конкретна политика.

- Как приемате  социологически изследвания, които лансират напоследък идеите, че българите не виждат в РФ враг и не Кремъл е виновен за напрежението в света, а Западът?

- Има разлика между това да бъде изследвано и това да бъде формирано обществено мнение. За мое голямо съжаление някои агенции създават усещането, че сме свързани в по-голяма степен с формирането на общественото мнение, а не с неговото изследване. Това няма нищо общо със социологията, а използване на социологически данни в рамките на една пропагандна схема, която има за цел, за съжаление, да увеличи негативните нагласи в българското общество, да създаде представите, че едва ли не сме на прага на война. Но в крайна сметка борави с представи от края на 19 и началото на 20 век. Вписването на социологически изследвания в една пропагандна схема не е нещо ново, но когато това се представя за сериозна информация – това означава, че имаме проблем и това не е от вчера. Този проблем беше ясно идентифициран от доста време и за съжаление е видно, че има агенции, които са готови да се впишат в подобна пропагандна схема. Това би трябвало да ги постави в една друга категория, защото това не е социология и слава на Бога.