Вместо да унищожим паразита, режем дървото, от което ядем

Протестите убиват лидерите си в зародиш, предупреждава евродепутатът от НДСВ 

Интервю на Стойко Стоянов

- Госпожо Първанова, защо НДСВ не го искат в новия десен блок?

- Вървят разговори в тази посока и не е точно, че не ни искат. По-големият въпрос е какъв е принципът на това обединение, защото аз имам притеснение по отношение на лидерите. Някои от тях само преди месеца по време на предизборната кампания си нанесоха тежки критики и изглеждаха като абсолютно несъвместими. Костов нарече Кунева „последната червена кукувица, която иска да снесе в синьото гнездо”. Сега ми е интересно как тези хора ще успеят да преодолеят старите травми. Притеснително е, че до вчера са имали критики един към друг за политически платформи, а изведнъж сега искат да вървят заедно напред. Проблемът е, че не виждам програма въз основа, на която се обединяват. За да повярват хората в България, че дясното е живо, че това е дясното и за да се идентифицират с него, трябва да има някакво доказателство, че обединението не е безпринципно.

- А дали хората от площадите искат да видят точно тези стари лидери като свои водачи?

- По-скоро не вярвам, че хората искат тези лица. За това за НДСВ подобно обединение не е на всяка цена. То не ми изглежда нито конструктивно, нито принципно. Но по-важното е като граждани да си дадем сметка какво иска бъдещето управление на страната - не кой как се обединява, а какво ни предлагат, как да ни управляват. В тази посока е и дискусията в Съвета на Европа.

- Къде се разминават исканията на гражданите с действията на политиците?

- Ако се анализира ще се установи, че през последните 23 години България е управлявана с десен модел, независимо  каква е била политическата конфигурация на върхушката и каква е била окраската на правителството. Моделът на управление е бил все десен,  консервативен, ориентиран към бизнеса, към големия бизнес,  а след това към средния и много по-малко към малкия бизнес. В България всички казват: „Дясно! Дясно! Дясно!” Мразим комунистите, социалистите, мразим лявото. Мразим ги, защото имаме негативна история и натрупвания, стари неразчистени сметки с лявото и по-точно - с комунистическата партия и трансформацията й по-късно. Но тези неразчистени сметки, не означават, че левите модели на управление и въобще социалните модели в Европа са нежелани. Просто партията вляво е мразена, а не левият тип управление. И най-интересното е, че разминаването идва от факта, че всички  се афишират с дясно управление на България, но исканията и претенциите на хората са само леви. Никой не казва – „искаме само предприемчивите и способните да печелят, само те да живеят добре и да имат бизнес”. Никой не казва, че който не може да се справи с живота, ще си остане беден. Искаме за всички да има социална справедливост, майчински, пенсии, детски, за здравеопазване и т.н., но това няма как да стане с десен модел – това е разминаването.

- Исканията за оставка на това правителство не са еднозначни, каква е вашата позиция?

-  На този кабинет за съжаление не му беше дадена възможност, а и не му се дава да направи първите си сериозни стъпки. Орешарски даде  заявка за справяне с най-острите проблеми в страната, но аз продължавам да мисля, че трябва да получат стоте си дни толеранс. Наистина бяха допуснати няколко много сериозни грешки, от което последва това напрежение. При такива грешки европейският опит е много интересен – хората не съсипват цялото си правителство и управление. Тоест, ако се е появил паразит върху едно дърво, не режем цялото дърво, а само паразита. И от там нататък продължават грижите за дървото, за да ражда плодове. А ние сега искаме да унищожим цялото дърво и после всички да останем гладни. Важното е сега правителството да успее да даде гаранции, че е достатъчно отворено към гражданското общество, към сериозните неправителствени и браншови организации.

- Късно е, тръгнаха в грешна посока, проблемът е, че е изчерпан лимитът им на доверие, няма чуваемост дори и за най прекрасните обещания.

- Трябва да си дадем ясна сметка какво искаме, да се формулират претенциите на хората точно и тогава да се стига до крайности като „Оставка”.

- Недоволства кипят и при съседите ни, как европейската преса коментира и оценява гражданското напрежение на Балканите?

- В Турция протестът е буквално в тежка конфликтна ситуация, но там хората се борят за фундаментални права. В Гърция пък недоволството има характер на антична демокрация. През годините там протестът стана много масов, много чувствителен и постига исканията, които има. За България казват, че на хората им е скучно през лятото, чудят се как да си запълнят времето и са си намерили нова форма на градски купон – протестиране. От тези протести не се вижда ясно какво искат. Поставя се най-силно акцент да падне правителството, но не трябва да забравяме, че този парламент има този вид по волята на хората и съответно въз основа на възможните политически конфигурации правителството е такова, но то е избрано демократично. Да, направиха грешки, но ги отстраниха. Тогава може да се иска оставка заради грешна политика, но този кабинет още не е направил никаква политика.

- За Европа може да е градски купон, но неморални политици не търпят никъде?

- Разговарях с колеги от европарламента, потих ги как виждат събитията в България. А отговорът им е, че у нас хората все са недоволни, но освен падането на правителството, другите им искания не са ясни и затова нищо не се случва. Добре правителството ще падне, а после, нали държавата трябва да се управлява, да се плащат пенсии, заплати и т.н. Тези хора не трябва само да протестират, но да имат енергия и да управляват. Това означава да излъчат лидери, но не да ги унищожават и убиват още в зародиша им. През февруари се случи точно това. Лидерът трябва да посочи не само посоката, но и платформата, да поведе хората. После трябва да се регистрира движението, да се направят структури, които да убеждават хората, че новият проект ще им донесе нещо по-добро, че ще променят държавата. Това е истинската отговорност. А иначе сега крещим и после какво се случва, ако  ги няма структурите и не убедиш тези, които трябва да гласуват за тебе. Това е голямата дискусия, тя трябва да се проведе, за да има промяна. Енергията на тези протести е уникална, но тя трябва да даде възможност на новите лидери и новото поколение да роди истински политици. А  не да бъдат припознавани за водачи хора, с популистки амбиции. За това 23 години се появяват само десни управления, а те водят до бедни и богати хора. Няма средна класа. Тя трябваше да се създаде, но поради ред корупционни практики и злоупотреба с власт това не се случи. Но ние няма за какво да се сърдим, искахме да вървим по този път, който създава различни класи – по-неконкурентно способните хора, защото имат по-малки възможности и качества ги изтласква от по-добрия начин на живота. И това е сериозната дискусия, която трябва да се води в България. Тя се води на ниво ЕС - как ще продължим, защото моделът не е включващ, а изключващ. Този модел изключва всеки, които има някакъв проблем – младите, защото нямат трудов стаж, други групи, защото са възрастни и са в края на кариерата си, други защото са болни,  бременни, и т.н. Така се създадоха огромни групи от хора, които живеят в неравностойно положение. Така се родиха излишните безработни, а това означава, че си излишен човек.

- Може ли конфронтацията  да доведе до гражданска война и ексцесии?

- Не, няма такава опасност. Кой с кого да се сбие? Трябва обществото да има две силно противопоставящи се групи, които се опитват да вземат властта, за да упражнят контрол върху противниците си. Аз не виждам в българите такава отрицателна енергия - да се избиват. Просто явно емоциите са малко повече, но трябва да ги обуздаваме.

- Лидерът на „Атака” Волен Сидерв е пример как отрицателните емоции се превръщат в политика на омразата?

- Поведението му е доста нецивилизовано. Има и други начини да заяви това, което не харесва. Срамно изглежда, но той винаги е бил такъв. Избрали са го като такъв, и някой явно иска да има такъв елемент в политиката.

- Не ви ли притеснява фактът, че ДПС и БСП търпят хулиганското  му поведение?

- Повече ме притеснява фактът, че през 2013 г. заради етническа принадлежност се иска отстраняването на хора от държавни постове. Имам предвид неприемането на някои областни управители. Това е опасно, не трябва да го допускаме.

- Проблемът е по-скоро защото няма ясни правила и критерии как стават тези назначения?

- Тогава тук е мястото на неправителствените организации, на гражданското общество да се намеси, да поиска друг модел на подбор, чрез обществени консултации, обсъждания. Но не да се вади на преден план етническото различие.

- Защо политиците не искат да разберат, че дебатът не е „За” или „Против” БСП и ГЕРБ, а  а в търсене на Третия път?

- Третият път е да припознаят лидер, да имат платформа, структури,  да убедят хората  и тогава да печелят избори. Ако сега се свали това правителство, кой ще е Третият път? Старите десни партии също не ги искат, няма нови лица и тогава новият вот ще възпроизведе стари лица и близка до сегашната конфигурация.