Захари Стоянов измисля, че е прострелян в главата, за да създаде ореол на слава, казва наследникът на големия поет и революционер, и председател на Общонародна фондация “Христо Ботйов” 

Интервю на Мая Стоянова

- Г-н Ботев, изобилстват различни версии около смъртта на Христо Ботев, 137 години тази тема не престава да занимава обществото, каква е истината за семейството?

- Около 2 юни винаги в медиите се появяват различни версия за трагичния край на Христо Ботев. Но историческата теза е тази, която приемам и аз, и като историк, и като човек, който не смята, че трябва да се пишат сензационни материали и то за нещо, което не може да бъде доказано. Историческата наука е установила, че Христо Ботев загива от куршума на черкезина Джамбулет  вечерта около 20 часа на 1 юни, по нов стил, 1876 година. Прострелян е смъртоносно в сърцето, издъхва без да каже нито дума. Няколкото четници, които са били около него, са взели личните му вещи, сред които са и картата на Европейска Турция, бинокълът, джобният му часовник и револверът. Това е установила историческата наука за гибелта на войводата на базата на документите на няколко комисии от 1900 година нататък. Те са посетили местата във Врачанския балкан, където са се водили битките на дружината на Ботев, както и лобното място на войводата. 

- Бил ли сте изкушен, като негов наследник, а и като историк  да изследвате този исторически факт?

- Появата на различни версии винаги не е на базата на точни документи и доказателства за едно такова събитие. По чисто обективни причини за това събитие не би могло да има автентични документи. Това обстоятелство обаче е някакво основание да се създават различни митове и легенди, които се появяват за едно или друго събитие. Затова аз нищо не бих могъл да направя повече по осветляването на героичния край на Христо Ботев.

- От Захари Стоянов ли тръгва първото митологизиране и героизиране на смъртта на войводата?

- Вярно е, че Захари Стоянов пише, че Христо Ботев е прострелян в челото, с идеята да създаде един ореол на славата. Но за всеки интелигентен човек е ясно, че където и да е прострелян войводата – в челото или в сърцето, неговото дело е факт. Важното в случая са каузата и делото, на която е посветил живота си, а не точно подробностите около гибелта му. Важно е, че Ботев  е съчетал думите с делата си по един брилянтен начин, че е бил ръководител на една дружина, стройна военна организация с щаб, с военен командир, с поп войвода, знаменосци, тръбач, касиер, за които знаем от историята. Важно е, че четата постига стратегическите и тактически цели на Христо Ботев – да се обърне вниманието на Великите сили към България в най-точния и подходящ момент, когато и Русия излиза на военната и политическата сцена, за да може да помогне за освобождението на българите от дългото робство, което по-късно става историческият факт.

- Достоверно ли е според вас твърдението, че след смъртта на Ботев четниците му са дали обет да не дават гласност за обстоятелствата, при които е бил убит, защото са срамни за България?

- Тази теза изглежда неправдоподобна според мен. Ще ви дам един пример, един много прост факт. Моят прадядо – ген. Кирил Ботйов, който е бил четник в четата на брат си, е поддържал чудесни отношения с един от най-близките до войводата четници – Никола Обретенов и то чак до неговата смърт през 1939 година. Това е един от хората, които се споменават в някои от тези сензационни публикации. В тях пише, че Обретенов е участвал в заговор, че е физическият убиец на Христо Ботев. Но едва ли някой би допуснал, че може моят прадядо да има толкова близки и топли приятелски отношения с Никола Обретенов, ако е имал макар и нотка на съмнения в неговите качества и морални устои.

- Защо зад подобни героични събития все търсим намесата на българи предатели, защо предателството се е превърнало във феномен в нашата история? 

- Предателството не е само българска национална черта. Предателството не е чуждо нито на  Балканските, нито на Европейските народи. Затова според мен не бива да си приписваме чувство на нихилизъм, на отрицание или лоши качества, като присъщи само на нашите революционери и дейци на Възраждането. Но тъй като днес има свобода на словото, всеки може да интерпретира по своему едно или друго историческо събитие. Всеки обаче отговаря за това, което е написал и казал, и то остава да тежи на съвестта му. Добре би било в такива дни, като 2 юни, да имаме уважение към това, което са казали изследователите, които в продължение на години са се занимавали с тези проблеми.

- Приемате ли критиките към българските историци, че не са осветлили достатъчно обективно редица спорни факти и събития, свързани не само с Христо Ботев, но с други наши исторически личности?

- Приемам всякакви критики към изследванията на историците, какъвто съм и аз, стига да има здрав смисъл и логика тази критика. Защото историците са хора, със своите субективни разбирания и представи за историческия процес. И е съвсем естествено, че в тази наука може да има неща, които с времето могат да бъдат осветлени още по-пълно. Но искам пак да подчертая, че за всеки историк най-важен е източникът на информация, а това е документът. Когато няма документи, има база и храна за всякакви спекулации от хора, които смятат, че могат да се занимават с тези въпроси.

- Откривате ли нови факти и истини, свързани с краткия живот на войводата, които не са известни на обществото?

- Това, което според мен заслужава да се знае са истините, които видяха бял свят около творчеството на Христо Ботев. Произведенията му са редактирани и поправяни и от Захари Стоянов, и от Петко Славейков, и от Любен Каравелов. Това са важни неща, които не са много известни на обществото, а и в училище не се изучават, предвид доста оскъдния материал в учебниците по тези въпроси. Но по време на срещи с ученици разказвам тези подробности, които за тях са интересни и  провокират особено по-младите хора. Защото оригиналното творчество на Христо Ботев до нас не е достигнало, то е редактирано, доста изкривено и преправено, което е недопустимо за един толкова гениален български творец – най- талантливият поет, публицист, журналист. 

- Длъжници ли са българските политици към нашите национални герои, които определят  идентичността ни като народ и държава?

- Не само политиците, но и всички българи сме в дълг на нашите национални герои. Защото не е най-правилното на 2 юни, или на 6 януари (рождената дата на Ботев), или на 1 ноември (Деня на будителите) само тогава да се споменават техните имена, да им се отдава почит. Трябва да има държавна политика на представяне на историческите ни личности и събития от многовековната ни история не само в България, но и пред света. Това ще бъде база за по-високото самочувствие на всеки българин, че е потомък на тези славни исторически личности.

- Има ли специална програма и инициативи през тази година, посветени на 165 години от рождението на Христо Ботев?

- Дългосрочната програма на общонародна фондация “Христо Ботйов” е свързана с  овековечаване на паметта и делото на войводата и неговите съратници. Конкретно за този 2 юни ще излезе един алманах, който отразява паметта на българина към живота, делото и творчеството на Христо Ботев. В него са събрани най-хубавите неща, които са писани от поети и публицисти, създадени от художници и скулптори за войводата. Вписани са също имена на улици и читалища с името на Христо Ботев, пощенски марки, значки, медали, плакети с образа на войводата. Освен това фондацията участва и като съорганизатор на тържествата, които се правят всяка година – и в София, и в Скравена. Там, в пантеона костница на ботевите четници ще бъде представянето и на първия роман за Христо Ботев, писан преди 70 години от Георги Савчев. В Скравена ще гостува и един украински поет – Валери Лавренов, който се е занимавал с творчеството на Ботев и издава книга за него. Освен това ще бъде показан за първи път един 3D образ на Ботев. Изработен е от г-н Врабчев и представлява възстановка на познатите снимки на революционера. Ще бъде открит и паметник на Ботев в Стрелча.