Русия поддържа БСП и в тези избори, давайки си сметка, че ще бъде лъгана

,,Дивият капитализъм’’, който се разви в пост комунистическото пространство не целеше справедливост и развитие на обществото, а утвърждаване на бившите комунистически структури в управлението

Димитър Иванов е роден в  София. Народен представител в 37-то и 38-то НС от групата на СДС.  В 38-то НС е заместник председател на Комисията по енергетика и активен  участник в старта на пазарните реформи в българската енергетика. Координатор на Комитета срещу АЕЦ “Белене“ 2011 г., основател и  председател на Движение за енергийна независимост „ДЕН“  2012 г

Интервю на Мая Георгиева

- Г-н Иванов, политическото инженерство в България отново работи с пълна сила, какви изненади ни чакат на предстоящите извънредни парламентарни избори ?

- Политическото инженерство е на мода преди всички избори. Тези дойдоха малко внезапно, но традицията ще се спази.
Основната интрига е – как ще завърши двубоят между посочените за фаворити ГЕРБ и БСП. Очевидно е, че цялата медийна машина работи, за да представи тези избори като двубой, единствено между тях и така да бъдат игнорирани по-малките играчи.  Голяма ще бъде битката и на „турския терен” – ДПС - ДОСТ. Очакванията са за преимущество на ДПС и затова работи затоплянето на отношенията Русия- Турция, но международната ситуация е много динамична. Противоборството между Русия и Турция, което периодично се появява е много опасно за сигурността ни, ако битката се води и на наша територия.
Голямата изненада може да дойде от ВОЛЯ на Марешк, дори Ню Йорк Таймс наскоро го сравни с Доналд Тръмп. Той води битка срещу монополите и картелите, които са базата на неуспешния либерален модел у нас. Какво се получава - всички са настроени срещу картела в горивата, монопола във фармацията, а когато някой поведе политическа битка, при това с пазарни средства, цялото либерално войнство настръхва. Не сме готови да се борим срещу тези, които отричаме или ни вредят.

- Консервативният десен избирател изглежда пак ще остане непредставен в новия парламент, според социолозите ?

- В българския либерален модел няма автентични консерватори. У нас има десни и леви либерали, които водят театрални двубой. Десните либерали се предвождат от ГЕРБ, а левите от БСП. Много е вероятно да се появи скоро и у нас истинска консервативна сила, в тази посока върви света. Така, че българските консервативни десни първо следва да се появят и тогава да получат представителство.
 В САЩ и Европа се случват неща, които ме окуражават и мисля, че ще започнат да се случват и тук. Българските либерал- комунисти са много упорити и безпардонни, затова изключителни усилия ще бъдат нужни, за да бъдат отстранени от управлението.

- Неусетно измина първият месец на новия президент Румен Радев, а обществото сякаш никога не е било така разделено и противопоставено. По- близо ли ще сме с него до руските зависимости?

- Обществото в България е силно разделено, защото почти 30 години в политиката властват емоциите над разума. Нито една от партиите не прави сериозни усилия да промени тази характеристика. Едва ли президентът, който и да е той, включително и новоизбраният, може решително да промени действителността. Това, което може да прави той е, с премерени действия, да не налива масло в огъня. Тази велика глупост, че Радев щял да засили зависимостите от Русия, се подемаше и от западни медии. Също такава истерия се разигра и около Тръмп, който с Радев беше избран по едно и също време. Наскоро говорителят на американския президент обяви политиката на Белия дом, че ще снемат санкциите срещу Русия, когато Москва върне Крим на Украйна. Трудно ми е да преценя кой организира тази кампания  Радев, но проруската позиция на президента е измислена и му е вменена от „Позитано“ 20.  Първите му действия като президент недвусмислено показаха, че тази тактика е глупава. По времето на президентската кампания, си спомням че неговият опонент Каракачанов го обяви за натовски генерал. Това обаче не представлява обвинение, защото българската армия е натовска армия и всички действащи български генерали са натовски генерали.

- Познавате лично ген. Решетников какво остана скрито от скандала с договаряната кандидатура на кандидата на БСП за президент и тежкия конфликт, в който влезнаха Корнелия Нинова и шефът на РИСИ ?

- Факт е, че се познавам с генерал Решетников от много години. Той е дълбоко вярващ православен и убеден монархист. Това не му пречи да изпълнява коректно задълженията си към Руската федерация. Не мисля, че остана нещо кой знае какво скрито в този скандал. Аз лично останах с впечатление, че президентската кандидатура на генерал Радев не е била договаряна, а просто е бил информиран за тази възможност. По- скоро неадекватните приказки и действия на Нинова създадоха напрежение. По- необяснимо е това, което се случва към днешен ден. Русия продължава да поддържа БСП и в тази кампания, давайки си сметка, че ще бъде лъгана. Очевидно ляво либералното лоби в Москва, на което се дължи тази подкрепа, продължава да бъде силно.

- В обществото се носи усещането за несигурност, какви капани крият предстоящите избори, какъв парламент ни очаква, ще излезем ли от политическата криза ?

- Надеждите да излезем от политическата криза ми се струват илюзорни. Мисля, че в предишни въпроси говорих за капаните на предстоящата кампания и евентуални развръзки. Иска ми се да засегна един въпрос, който също бях споменал, а именно за недостига на консервативна идеология. Неефективната борба между леви и десни либерали, заедно с премълчаване на състоянието на европейските работи е много тревожно. Теорията за социалното пазарно пространство на християндемократите вече не върши работа. А тероризмът и емигрантските вълни са много опасен и потискащ проблем. Това, което е опасно като изход от изборите е да продължим да чакаме някой да ни даде „акъл” какво да правим. Голямата безперспективност обаче идва от силно деидеологизираната обществена среда. Големите партии само формално се позиционират идеологически, а малките се борят за място под парламентарното слънце. Обществото ни има остра нужда  от идеология, която следва да застане в основата на партийната доктрина. Сега всички обещават и това заприличва на някакъв търг. Изборите не са търг. На изборите партиите би следвало да се явят с програми, които са основани на техните доктрини, което да създаде чувството за визия и достоверност. Мисля, че България има нужда от социален консерватизъм. За подобна идея се заговори напоследък у нас, но тъй като крие опасности за монополистите в политиката някак си заглъхна. Крайно необходимо е да се вербализира тази идея отново и да се конструира политически субект.  Една от съществените характеристики на либералния модел е да бъдат потискани идеологиите и политиката да се върши на принципа на планове за действие. Това представлява добра хранителна среда за поява на либерални доктрини. 
Поради това не очаквам бъдещият парламент да способства за излизане от кризата и да вдъхне надежда за просперитет. Непрекъснатите приказки за коалиране и възможните комбинации, предполагат безизходица. Трябва да се появи нещо ново- идеологията на социалния консерватизъм.

- Това понятие не съдържа ли вътрешно противоречие?

- Определено, не. Левите да бъдат с етикете „социални“, десните -  „консервативни“, не работи. Консерватизмът се основава на родолюбиви, християнски ценности, частна собственост и пазарно стопанство. Проблемът е в третата част, която у нас се определя като капитализъм. Ако погледнем частна собственост и свободен пазар имаме и в робовладелския строй, но той никак не отговаря на нашите представи за общество. ,,Дивият капитализъм’’, който се разви в пост комунистическото пространство не целеше справедливост и развитие на обществото, а утвърждаване на бившите комунистически структури в управлението. Неотдавна Папа Франциск заклейми капиталистите – католици, че не дават достойно заплащане на работниците, перат пари и се увличат по криминални деяния. Нашите православни олигарси не са по- добри, може би дори и по-лоши са.

- Политиката у нас е свързана с енергийните проекти или обратното, ще се стигне ли до размразяването на „Белене“ и „Южен поток“?

- Големите енергийни проекти са концентриран израз на геополитиката и в този смисъл дават голямо отражение върху вътрешната политика. Намираме се в период на много силно геополитическо противопоставяне и това измества фокуса от енергетиката върху сигурността. Сега инвестициите във военни приготовления са по- актуални от инфраструктурните инвестиции. В този контекст мисля, че проекти като „Белене“ и „Южен поток“ нямат големи шансове за реализация. Преди да се разрешат големите противопоставяния, на които сме свидетели, едва ли някой ще извади големите пари за подобни инвестиции. Иначе приказки ще слушаме много и най- различни.

- Тази несигурност в България не е ли отражение на неизвестните от бъдещата американска политика, след встъпването на Тръмп в Белия дом ? Старата администрация води истинска война срещу  него, а в конфликта бе вкарана и Русия, как ще се развият събитията, какви рискове крият за нас?

- Тази несигурност в България е отражение на това, което се случва като дестабилизация в последните години. Тръмп дойде на власт с идеите да умиротвори света, да накаже лошата Ислямска държава, да подобри отношенията с Русия и да обуздае огромните емигрантски потоци. Както казвате, сега срещу него се води истинска  война, очевидно има много влиятелни кръгове, които са заинтересовани от противопоставянето. Фронтът срещу него е много мощен и е трудно да се прогнозира изходът. За последния месец се вижда, че не може да стане този господар на Белия дом, в ролята на който сме свикнали да виждаме американския президент. От друга страна той не дава никакви признаци за отстъпление. На мен много ми се иска Тръмп да успее. Разгарянето на нов военен конфликт в Украйна може да има непредвидими последици за нас. Иначе казано ние ще бъдем по- добре, когато САЩ и Русия се разбират, но за съжаление такава перспектива не е много вероятна, а и ще бъде мъчителна. 

- До колко са реални опасенията от нови договорки между Тръмп и Путин, може ли да има нова Ялта и ново преразпределение  на зоните на влияние?

- Един от големите източници на напрежение е именно промените след падането на Берлинската стена на договорките в Ялта. Ялтенските пространства практически вече не съществуват. Най- сигурният път за преодоляване на конфронтацията е или узаконяване на съществуващото положение, което е малко вероятно, или ново преразпределение на зоните на влияние. Цялата сложност е именно в това преразпределение, как ще защити нашите интереси на фона на желанията на Големите. 
Връщайки се на предстоящите избори не виждам участници, които да имат капацитета да защитят националния ни интерес. Дори за това не се говори много, принципът е, че за проблем за който не се говори, не съществува.

- Ще има ли драма между Тръмп и Европа?

- Аз мисля, че вече има. Идеите, които има Тръмп за развитие на света очевидно не се харесват на еврофанатиците, които управляват сега ЕС. И те са се превърнали в съюзници на либералите, които воюват с Тръмп в САЩ. Сегашните управници на Европа не се интересуват нито от европейските граждани, нито от това, което се случва по света. По този признак може да се каже, че българските управляващи са истински европейски управляващи. Светът също не се интересува от това какво мислят в Брюксел, Европейският съюз непрекъснато отслабва, в този смисъл едни бъдещи преразпределения, могат да не отчитат напълно европейските интереси, включително и българските. Все повече ми се струва илюзорно, че ЕС ще играе главна роля в световните дела и по този начин е гарант и за нашето бъдеще. Схемата - всеки се спасява самостоятелно или по групи- ми прилича на вероятна. 
Ролята на Тръмп в този процес ще бъде значителна, но сега засега, няма данни за положителни индикации. Изглежда, че Европа разчита повече на Америка, отколкото обратното. Тук в Европа има да се върши много работа,  тежка работа.