24 Ноември, 2024

Едвин Сугарев: Ако протести се радикализират, кабинетът може да оцелее само чрез диктатура

Едвин Сугарев: Ако протести се радикализират, кабинетът може да оцелее само чрез диктатура

 

Моника е архитектът на финансовите дела на фамилията Станишеви

Искат да превърнат България в гето за стари, бедни и неграмотни хора, яхнати от олигарси, казва поетът

Интервю на Стойко Стоянов

Г-н Сугарев, изненада ли ви класацията на „Форбс” за най-влиятелните българи  как контрастира тя на протестите на гражданите?

- Не знам какви са методите, които е използвала българската версия на „Форбс”, но очевидно нещо куца в начина, по който те изглеждат в своите представи, тъй като световната най-влиятелна личност е руският президент Путин, което звучи малко странно. Изглежда моралните критерии, с които се определят тези фигури доста куцат. Банкерът Цветан Василев,  съвсем не е единствената спорна фигура в тази класация. Там е и скандалният Делян Пеевски, тройката бесове на варненската групировка ТИМ. Тоест показва се, че олигарсите са най-влиятелните в България, което е вярно от една страна, но това публично признание говори много лошо за ситуацията, в която се намира България.

- Случайно ли е размината пресечната точка на влиятелност и морал?

- Това съчетание от лица е доста укоримо от морална гледна точка и явно под влияние се разбират възможностите, които имат задкулисните връзки на олигарсите. Влиянието в този случай се разбира като възможност за корупция в широкия смисъл на думата. Под влияние не се разбира полезността за страната на тези лица, а  вероятно се има в предвид какво са взели от Отечеството си и в каква степен са осакатили неговото бъдеще от гледна точка на личните си интереси. Очевидно във „Форбс”  това разбират под влияние.

- Как да си обясним отсъствието на премиера Орешарски от Топ 10 на най-влиятелните  българи?

- Очевидно е, че става дума за сламен човек, който няма своя собствена политическа воля. И затова обществото си задава въпроса месеци наред: Кой тогава всъщност управлява България? Изобщо това, което се случва с България е нещо като стъпка, извън Европа и крачка към Евразия.

- След изборите през май България е в ситуация, близка до гражданска война, случайна ли е появата на тази класация сега?

- Тази класация на „Форбс” е пир по време на чума, но това е демонстрация с очевидни пропагандни цели. Появата й съвсем не е случайна. Напротив пуска се нарочно. Посланието й е ясно: „Ние сме тези, които определят, кой е легитимен в тази страна, и кой не е”. Списание „Форбс” показа, кои са силните. По същия начин действат и разни социологически агенции, които обясняват и внушават един куп абсурдни тези, които са в полза на БСП. В тази посока действат и много медии и други фактори, които реално подменят действителността в интерес на тези управляващи, които обитават своята паралелна реалност и смятат, че тя е по-важна от тази, в която живеят останалите хора.

- За първи път семейство попада в тузарската класация - Моника и Сергей Станишеви, как да разчетем този знак ?

- Тук „Форбс” са допуснали известна грешка, би трябвало само да разменят местата им – Станишев да отиде на 50-то място, а Моника да бъде в челните позиции. Няма съмнение, че Моника е архитектът на финансовите дела на фамилията. Тя е мозъкът, който в аферата „Хохегер” много ясно личи как действа. Но се чудя ка главния прокурор, който твърди, че си върши работата, а не е обърнал внимание на тази афера, злоупотребяваща със закона за обществените поръчки. Самият Министерски съвет на България обсъжда на свое заседание как да се прескочи законът, за да вземат поръчката хора близки до Станишев. Това е безпрецедентен случай в цялата европейска практика.

- Насажда се тезата, че студентската окупация и протестите са политически и незаконни, смятате ли, че властта ще прибегне до сила за да ги спре?

- Всичко е възможно да се случи в България. В страната вече има власт, която е в силов режим, но не вярвам да са чак толкова глупави, защото ако прибегнат до сила, това просто ще е краят на тази власт. Те знаят добре, че когато студентите се появят на сцената правителството си отива. Така беше през 1997 г. Имало е случаи в историята на България срещу студенти да се упражнява сила, но те не се довели до нищо добро. Да не забравяме, че почти веднага след основаването на Софийския университет  студентите освиркват цар Фердинанд. И това  е един от фактите, с който Алма матер се гордее. И аз искам да попитам днешните критици на студентите: Реакцията срещу Фединанд неполитически акт ли е била? Как може да се иска от хора, които са в съзнателна възраст да им се забрани да имат политически възгледи и да се смята, че трябва само да стоят и да си зубрят уроците. Ами те получават най-важният си урок в момента, но на улицата. Учат се да бъдат граждани, да искат морал, да отстояват позициите си. Така че тези обвинения към  протестиращите младежи сега са кухи и фалшиви. Четох позицията на ректора на УНСС, който директно предупредил студентите, че ако не им харесва тук, да емигрират.  Дава ли си сметка този ректор какво говори, що за позиция отстоява. Ами ако има още една емигрантска вълна, какво ще остане от тази страна, няма да я има.

- Орешарски покани студентите на разговор, има ли смисъл от такава среща?

- Предложението за такава среща е хвърляне на прах в очите. Аз бих посъветвал студентите да поканят премиера в своите окупирани аудитории и съм сигурен, че той няма да посмее да отиде там. Целта му е да ги въведе в своя кабинет, да спечели някои от тях с вниманието си. Всичко това да се заснеме и излъчи от медиите, и да се представи като отворен, готов за дебат държавник. А в същото време този човек мълчи пред обществото от месеци насам и не чува въпросите, които му задават хиляди хора. Не вярвам желанието му за диалог да е искрено, а по-скоро е тактика за оцеляване.

- Какви са шансовете за оцеляване на кабинета, ако студентските протести се радикализира и гражданите ги подкрепят?

- Шансовете за оцеляване на тази власт при радикализиране на протестите се състоят само в една единствена дума и това е диктатура. Друг шанс нямат.

- Защо ГЕРБ са заели сякаш разкрачена поза и позицията им за кризата в държавата остава мъглява?

- Трудно ми е да определя позицията им. Те бяха напуснали парламента, после се върнаха, след което ту присъстваха в пленарна зала формално, ту ги нямаше. Много ми е неясна позицията им. Имам усещането, че следват някакви краткосрочни цели и нямат цялостна тактика за своето опозиционно поведение. Но би  следвало да се изяснят, защото в крайна сметка те са единствената опозиция в този парламент и от тях зависи доста много. А правят и много грешки, като гласуването за забрана за продажбата на земя на чужденци. Да не говорим, че тази позиция противоречи изцяло на европейското законодателство и ако се тръгне да се гласува подобно нещо, редното беше да се  формулира на кого не трябва да се продават земи в България. Аз бих посочил един много точен адрес – на руснаци не трябва да се продават повече земи. Тъй като вече над 300 хил. недвижими собствености са изкупени в България от руснаци, а данните са от преди година. Така че проблемът в тази посока е много сериозен.

- Ако студентската окупация не постигне целите си каква перспектива остава пред България?

- Ако това стане, ни очаква дълга и тежка политическа зима в смисъла на Ботев, от която можем да се събудим вече не като държава, а като територия. Очаквам нова емигрантска вълна и превръщането на България в някакво гето за стари, бедни и неграмотни хора, яхнати от супер стеснено олигархично малцинство, което изцежда и последните им жизнени сокове.

Сподели:

Владислав Иноземцев: Путин превърна смъртта в доходоносен бизнес

В момента Русия е империя на кръвта и то в пълен мащаб

Иван Анчев: Изборите в Щатите няма да повлияят по никакъв начин върху формирането на правителство в България, политиците да си свършат работата

На Америка липсва политикът, лидерът – обединител, какъвто беше Роналд Рейгън

Ростислав Мурзагулов: „Южна Корея е гневна на Кремъл, с голямо удоволствие би предоставила на Украйна „отрезвител“ за Путин

Путин нае друга държава да воюва за него на територията на чужда страна - това е скандално и напълно необичайно събитие за международната дипломация