Тя е прогонена от Египет през 1957 година заради еврейския си произход и живее в Швейцария. Тя е известна с книгите си, в които въвежда термините „Еврабия“ и „диммитюд“, а италианската журналистка и писателка Ориана Фалачи, казва, че се е вдъхновила от книгите на Бат Йе’ор.

В последната си книга „Да разберем Еврабия“, публикувана тази година, тя говори за ислямизацията на Европа и за рисковете, на които са подложени европейските общества. 

Рикардо Пеличети, Il Giornale, Италия

- Какво доведе до тази политика на примирение с арабския свят, въпреки радикализацията му в последното десетилетие?

-Те искаха да се помирят с арабския свят след колониалния период, освен това им беше нужна стабилност и сигурност, за да получат енергийни ресурси. По този начин, политиците и интиликтуалците оказаха влияние на европейския курс, приемайки условията, поставени от Арабската лига: признаване на Организацията за освобождение на Палестина, а следователно, легитимността на палеснитския тероризъм.

Много евреи неотдавна напуснаха Франция, не само заради терористичните атаки в Париж, но и заради атмосферата на нетърпимост, която цари в много градове.

- Тоест, толкова превъзнасяната и очаквана интеграция претърпя крах?

-Да, интеграцията се провали, да интегрираш милиони хора е невъзможно. Освен това, мигрантите-мюсюлмани искаха да съхранят своите корени и традиции, отхвърляйки културата на страните, които ги приютиха. Който е искал да се интегрира-го е направил, но това е незначително малцинство.

- Могат ли мусулманите са се интегрират в обществото на немюсюлманска страна?

-Коранът определено забранява това. В исляма съществува вражда и неприемане на другите религии, което го няма в бузима, християнството, индуизва, юдаизма... На Запад институциите и законите се създават от човека, а за мюсюлманите източник на правото и правосъдието е шериата, тъй като е продиктуван от самия Аллах. Ето защо правителствата на европейските страни направиха избор в полза на мултикултурализма: те позволяват да се живее в държавите от Европа, без да изискват интеграция.

- Ние тръгнахме от ООП и Ал Кайда и стигнахме, в крайна сметка, до Ислямска държава. 40 години ислямски тероризъм не промениха отношението на Европа. Тя не виждаше ли заплахата или се преструваше, че не я вижда?

-Политиците разбираха всичко, именно затова избраха димитюда и сътрудничеството с радикалните мюсюлмански движения, вместо съюз с техните умерени представители. Европа реши да подкрепи интегризма, започвайки с палестинските терористи и завършвайки с всички останали, разчитайки да получи защита. Затова ние не помагахме на мюсюлманските реформатори, извършвайки сериозна грешка, може да се каже дори-престъпление.

-Възникването на халифата е заплаха не само за Запада, но предизвиква разногласия вътре в ислямския свят.

-Шиитите и сунитите винаги са воювали помежду си и са се убивали един друг, тази война продължава и до сега. Но освен това, се водят много войни между мюсюлмански групировки за място под слънцето, за власт в региона. Тези народи никога не са създавали нации в нашето разбиране на това понятие. Едва след Втората световна война Европа поделя региона и създава изкуствени нации, за да замени религиозното съзнание на умма (ислямска религиозна общност) и на целия мюсюлмански свят със светска и националистическа идеология. Но това не става, защото противоречи на духа наа исляма, който различава само два лагера: свои и неверници. Националността не играе никаква роля тук.

- Терористите са и чуждестранни бойци, и терористи-единаци, млади мюсюлмани, израстнали и получили образованието си в Европа. Много аналитици твърдят, че това е проблем на идентичността.

-Така е и те трябва да признаят ислямската идентичност, която забранява на мюсюлманина да се интегрира в културата на неверниците.Радикалите им влааяят чрез интернет, принуждават ги да чувстват вина за това, че не се държат като добри мюсюлмани и живеят в държави, воюващи с мюсюлманите.

- Ще издържи ли Европа?

-Ще се случи това, което се е случило и с Византийската империя, тя е била ислямизирана и отвътре, и отвън. От една страна: постоянните атаки над християнските градове и села, грабежите и убийствата-подобно на тероризма, създава общо чувство за несигурност и принуждава Константинопол да плаща огромен откуп на турските султани, за да избегне джихада. От другата страна: корумпираният византийски елит, която способства за проникването на ислямизма в империята, и враждата между различните византийски князе, които са търсили подкрепа от турците в борбата с вътрешните си врагове, а след това са били принудени да им плащат за това.

И, в крайна сметка, Константинопол рухва.

Европа не може да издържи повече.

"L'Europa asservita all'islam cadrà come Costantinopoli"