В сегашната ситуация е съвършено невероятно Кремъл да реши да пресече НАТО-вска граница

Светът е във вакум, а той винаги се запълва – този път от Русия, Китай и радикалния ислям, казва гросмайсторът в интервю за Delfi.ru


- Господин Каспаров, всички новинарски емисии в Русия започват с изборите в Украйна. Доколко беше очакван за Вас този резултат? 

- Тези резултати показват, че образът, който Зеленски играеше, се оказа много търсен в реалната политика. Има и още един важен резултат от изборите. Украйна напълно премина в едно ново измерение, ако я сравняваме с Русия. Преди 25 години украинският президент Кравчук изгуби изборите и вече 25 години в Украйна е ясно, че върховната власт постоянно трябва да се бори за оцеляване. И ако хората се разочароват от нея, те я прогонват. А ако властта не иска да си ходи, опитва да фалшифицира резултатите или се опитва да притиска демократичните институции, се случва Майдан. В този план ми се струва, че в Украйна се е формирало устойчивото разбиране, че властта е зависима от народа. Това е принципното различие на Украйна от Русия. С това е свързан и бесът на путинската пропагандистка машина. Защото самият факт, че в Украйна се провеждат свободно избори е абсолютно неприемлив за тях – това е демонстрация за гражданите на Русия, че властта се сменя. 

Не знам кой ще победи. Но като представител на Русия, смятам, че е неудобно да се намесвам в този процес. Първо, защото Русия е страна-агресор, а второ, защото ние вече сме забравили какво са това изборите. На руснаците не им отива да учат как да гласуват, тези, които вече 25 години редовно показват вратата на президенти и премиери. И аз бих посъветвал всички, както опозиционни, така и псевдо-опозиционни руски политици просто да мълчат и да завиждат. Когато и у нас започнат да се провеждат избори, тогава ще обсъждаме какво се случва у съседите.

- Могат ли да се очакват някакви промени в отношенията между Русия и Украйна, независимо от това, кой ще стане президент? 

- Ако победи Порошенко можем да говорим само за продължаване на процеса на "развод". Зеленски е по-малко предсказуем. Но мисля, че все пак има обективни фактори. Дори ако погледнем изборите в Америка. Какви очаквания имаше, когато избраха Тръмп? А пък, влиянието на Путин върху Тръмп май е по-малко отколкото върху Зеленски. Санкциите не падат, дори се засилват. 

Като цяло очакванията на хората в Кремъл са, че потенциална победа на Зеленски може да промени рязко нещата, но те не съответстват на настроенията в украинското общество. Да, хората може да гласуват за промени, но ако погледнете колко са гласували за Бойко, който е явно руски кандидат, ще видите, че те са едва 11,5 процента. Може би, 15-20% в украинското общество са готови да си затворят очите за всичко и да започнат да "дружат" с Русия – независимо, че тя отне Крим, започна войната в Източна Украйна, 13 хиляди убити и безброй бежанци.

Ако за интеграция в Европа и членство в НАТО преди 10 години бяха малцинството украинци, то сега цифрите са се променили в обратна посока. Не можем да отречем, че мощната руска пропаганда продължава и е напълно очевидно, че украинската власт не може напълно да запуши всичките и канали. Инфилртрацията на агентура и постоянното въздействие върху, хората продължава и въпреки това движението на Украйна към Европа продължава.

- След 2014 година ситуацията много се промени: в страните от Прибалтика се появиха войски на НАТО, постоянно се провеждат учения. Доколко напрежението, което съществува сега е реално опасно?

- Когато имаме работа с агресивна диктатура от фашистки тип, каквато е путинската, можем да очакваме всякакви изненади и мръсни номера. Но също така е очевидно, че можем вече да определим алгоритъма на действие на Путин. Все пак путинската диктатура е кагебистка по произхода си, а не военна. За това Путин предприема военни акции само когато 100% е убеден в успеха си. Операцията за завладяването на Крим беше достатъчно безболезнена – по силата на това, че в Севастопол е една от най-мощните руски военни бази, в Украйна започна тотален хаос и така стана възможно да бъдат прехвърлени достатъчно количество "зелени човечета".

Но войната в Донбас показа, че ситуацията далеч не е толкова очевидна. И именно затова Путин спря. В Сирия беше същото. Действията на Путин започнаха след като той разбра, че администрацията на Обама няма да направи нищо. А пресичането на НАТО-вска граница, ми се струва, в сегашната ситуация, съвършено невероятно. По принцип Путин и не се стреми към това, видимо е, че се води хибридна война. Защо са ти военни авантюри, особено като вземеш предвид, че качеството на руската армия далеч не отговаря на фанфарите, които постоянно я прославят? Много по-евтино и ефективно е да въздействаш върху свободния свят чрез демократичните му институции. 

- Ако говорим за европейските лидери, виждате ли сега водачи, способни на решителни действия, на ясен дневен ред за развитието на Евросъюза?

- Отговорът е – не. Днес Европа е в "насипно" състояние. Струва ми се, че Европа е загубила ориентира си: накъде оттук нататък? Ако се върнем към 1990-91 година, краят на "студената война", разпада на Съветския съюз и усещането за еуфория, тоталният триумф на либералната демокрация. Тогава изглеждаше, че можем да започнем да променяме света. И в този момент се появи администрацията на Клинтън, която не показа никакъв интерес към глобалното устройство на света. През 91-ва година никой не предложи стратегически план: Какво трябва да се прави по-нататък? 

Днес ООН е дефиле на диктаторите. ООН изгуби историческия си смисъл – да възпрепятства открит конфликт между САЩ и СССР и днес е платформа за диктатори, които получават индулгенция за своите безумни и агресивни престъпни действия. Но липсва институцията, която покойният сенатор Маккейн наричаше "Лига на демокрацията": където страните не просто заявяват своята привързаност към правата, а и стриктно ги спазват. Като цяло, ако говорим за идеология, светът е във вакум, а той винаги се запълва. И това, че светът не е изработил концепция за бъдещето означава, че вакумът ще бъде запълнен от Русия, Китай, радикалния ислям.

- Ако използваме шахматната аналогия, възможно ли е съперникът да бъде "надигран" по правилата?

- Диктатурите, подобни на путинската, са уязвими само за външно въздействие, за външнополотическо поражение. Защото диктатурите в голяма степен се крепят на образа на диктатора или на режима. Митологичната способност на диктатора да контролира ситуацията е главният му политически капитал. И Путин много добре разбира това.

Путин изхожда от следното: докато изглежда неуязвим, не съществува заплаха от дворцов преврат. Путниската власт е своеобразна смес от диктатура и мафиотски клан. И Путин контролира баланса вътре в тази сложна конструкция. 

Защото ако водачът отслабне, веднага ще възникне въпросът: "А нужен ли ни е?" И свободният свят има много възможности да покаже, че "Кръстника" повече не контролира ситуацията. Санкциите, разбира се, далеч не са достатъчни, за да подкопаят авторитета му. Например, Германия купува от Русия над 2 пъти повече газ, отколкото преди анексирането на Крим.

Но съществуват достатъчно възможности да му бъдат нанесени външнополитически поражения. Например, да се справят с режима на Мадуро във Венецуела - това става под носа на американците. А Сирия, за съжаление, вече е загубена. В Германия има милион сирийски бежанци и това доведе в германския парламент 94 неонацисти. Пропутинските неофашистски сили получиха силно представителство в Бундестага. 

Без да бъде лишен Путин от възможността да създава нови огнища на напрежение в света, не може да се очакват реални промени в Русия.

Превод: Faktor.bg