На 4 ноември се навършиха 50 г. от свалянето на премиера Антон Югов и изключването на Вълко Червенков от БКП. Тодор Живков реално узурпира цялата власт в партията.  Тогава от ръководни постове са свалени и Руси Христозов, Георги Цанков, Георги Кумбилиев, Иван Райков, Апостол Колчев, Христо Боев  за “нарушаване на социалистическата законност”. Датата на пленума е избрана знаково – на същия ден, но 17 г. по-рано ръководителят на българските комунисти Георги Димитров се завръща от Москва в България след 22-годишна емиграция.

Българският политически елит и БСП подминаха повратната дата с мълчание. Faktor.bg потърси за коментар от дистанцията на времето икономиста Георги Христозов, син на Руси Христозов, вторият министър на МВР (след Антон Югов) след  деветосептемврийския преврат и една от жертвите на Живков в битките му за овладяване на властта.

Интервю на Мая Стоянова

- Г-н Христозов, вчера се навършиха 50 години от деня, в който на пленум на ЦК на БКП са отстранени министър-председателят Антон Югов, а Вълко Червенков е изключен от БПК. Заедно с тях Тодор Живков отстранява от ръководни постове и баща ви Руси Христозов, с обвинение, че е нарушил социалистическата законност и че е виновен за репресиите след 9 септември. Разкажете какво си спомняте за този повратен ден в  живота на вашето семейство?

- Баща ми беше избран за делегат на VІІІ-я конгрес на БКП, но не присъства на това политическо събитие. Тук искам да отговоря на  Венцислав Йорданов, съдебен експерт по дело № 4 от 1990 г. Баща ми от 17 март 1962 г. не е в състава на българското правителство и на VІІІ-я конгрес, не е говорил никакви глупости за МК “Кремиковци”.

На този конгрес, чрез безкръвен преврат, цялата власт преминава еднолично в ръцете на Тодор Христов ЖИВКОВ от село Правец, Орханийска околия. Това става благодарение грубата намеса на КПСС в политическия  живот на НРБ (Народна Република България).

Но да се върна на периода за нашето семейство след VІІІ-я конгрес. Баща ми след едногодишен мандат като посланик в Берлин беше назначен за директор на шоколадената фабрика “Йорданка Николова”, (Чанкова)  на “Лъвов мост” в столицата. На майка ми, която две години търсеше работа, й предложиха такава като медицински техник в моргата да сваля антропологични мерки от трупове. Но ние от това не правихме трагедия. Баща ми, Руси Христозов винаги е казвал  “„...да си министър не е професия.”

Но обидно беше друго. На Декемврийския пленум на ЦК на БКП през 1950 г. се взима решение баща ми да бъде освободен като министър на вътрешните работи за несправяне с враговете с партиен билет. През 1956 г. по решение на Априлския пленум заседава комисията на Д. Ганев, която се произнася за вината на Руси Христозов, че не е бил настоятелен при утвърждаването на партийната законност в МВР и е снет като член на ЦК. След това по решение на VІІІ-я конгрес на БКП се образува комисията на Борис Велчев, която през есента на 1963 г. излезе със заключение, че това е съветска работа и баща ми не следва да бъде съден. И накрая, БСП през 1991 г. мисля, на четиридесетия  конгрес на БСП, като преписа дословно недоказаните и опровергани твърдения на VІІІ-я конгрес, го обвини  за виновник на четвъртата национална катастрофа. 

- Каква е историческата истина за вината, която баща ви носи за репресиите след 9 септември? Той ли е бил отговорен за наказателните акции срещу “враговете на народната власт”, както и за създаването на трудово-изправителните лагери, както твърдят Живков и обкръжението му?

- На многобройните измислици и от ляво, и отдясно за участие в политическите   репресии след 09.09.1944 г. искам да съобщя  следното: 

С Указ на Регентите от 17.11.1944 г. баща ми става втория директор на народната милиция. Той е поставен на това място, за да прекрати развихрилия се „ЧЕРВЕН ТЕРОР,” отнел без съд и присъда живота на 26 хиляди българи. На обвиненията от дясно трябва да кажа, че във всички сборници с архивни документи до края на 1947 г., когато окончателно е разгромена или приобщена опозицията, не се откри и един документ, в който нарежда полицейски действия срещу опозицията. Тогава има преки контакти между  директора на Държавна сигурност Димо Дичев и министъра на вътрешните работи Антон Югов. И накрая лагерите или трудово възпитателните общежития са създадени с постановление на МС (Министерския Съвет), което е публикувано през м. януари 1945 г.,  подписано е от всички министри, включително и от  Никола Петков.

- Кои са истинските виновници, какво ви е разказвал баща ви за тези години, какво вие сте открил като човек, който специално се е интересувал от тези събития?  Какво е скрито от обществото за онези години?

- Ако прочетете цялата кореспонденция между Трайчо Костов от София до Георги Димитров в Москва, ще разберете кой е организаторът и вдъхновителят на червения терор в България от 10.09.1944 г. до началото на следствията за Народния съд. Със заповед на министъра на вътрешните работи, Тодор Живков е назначен за главен инспектор на Народната Милиция. Но той е бил началник на щаба на Народната милиция (формирование извън щата на МВР) към щаба на партизанското движение. Този неформален орган на "червения терор" се е помещавал в хотел „Славянска беседа” на бул. Г. С. Раковски в София. С назначаването на баща ми Руси Христозов от края на месец ноември, по  негово предложение  щабът е закрит.

- Имате ли вече ваша лична оценка за пленума на 4 ноември 1962 г., какво се случва с партията, каква реално е била вината на Антон Югов, Вълко Червенков,  Руси Христозов, Георги Цанков, Георги Кумбилиев, Иван Райков, Апостол Колчев, Христо Боев, които са били отстранени от Живков?

- Моята повърхностна оценка за пленума в навечерието на VІІІ-я  конгрес на БКП  е кратка. Един преврат от властолюбив неграмотен човек с подкрепата и с дейното участие на Москва,  Н. С. Хрушчов, властелинът на СССР по това време, си избра себеподобен хитрец, но верен на КПСС.

- Как в годините след това баща ви коментираше политическата кариера на Живков и това, в което се превърна той и семейството му?

- Още след завръщането на нашето семейство от Берлин, започна да се прилага  „японско следене” за сплашване. Ние познавахме агентите по физиономия, а и те не се криеха. За това преки коментари за вожда в къщи не сме правили. Но оценката за Т. Живков беше негативна. Той беше човек хитрец и самовлюбен. Властта за него беше като наркотик. Всяко решение, продиктувано от него, се подлагаше на обективен икономически анализ от баща ми. С този анализ се виждаше как от година на година България затъваше в едно блато, от което в момента няма излизане. Спряхме да крадем от СССР през 1983 г. по 3 милиарда долара  годишно и крайният ефект е на лице. Всичко фалира.

- До колко основателни са твърденията, че Живков се е саморазправил с част от тези лица, включително и с баща ви, защото са виждали или са имали информация за досието му като агент на Гешев?

- Преки доказателства за предателска дейност на Т. Живков срещу БРП (комунисти) 1933 – 1944 г. няма, но има два обезпокоителни факта.

 През месец юни 1948 г. вестник “Правда” излиза със статия „Какво мислят българските другари”. Веднага след това полицейският архив на политическата служба е прехвърлен от сградата на ЦК на БРП (комунисти) на ул. Врабча № 10, в архива на МВР. Намирал се е в безобразно състояние. Липсвали са цели дела, листове и текстове. Сега до този архив има свободен достъп.

След описването и подреждането му през 1950 г. баща ми се запознава с тези дела. Интересно е, че през месец декември 1950 г. чете делото на Тодор Живков. Това е във връзка с бунтовете в Кулско и Ябланица срещу насилственото коопериране. По това време секретар на БКП по селското стопанство е бил Живков. В кабинета му влиза командирът на войските на МВР и вижда делото на Живков на бюрото на баща ми. Следва пленум и баща ми заминава за министър на Държавните доставки.

Другия факт е описан в книгата „Агенти на Балканите 1940-1945 г.” на Стауар Джонсън, излязла на книжния пазар през  1975 г. в Лондон. Там се намеква, че Ким Филби се е добрал през 1948 г. до архива на Н. Гешев, работейки за британската мисия в Анкара. Твърди се,  че този архив е заминал за Москва. Всички агенти от този архив, са преминали на съветска служба. Само един се е опънал и набързо през месец декември 1949 г. бил обесен. 

Живков не се страхуваше, че някой ще го припознае като агент на тайната полиция. Той беше агент на Москва със солидни възможности да бъде свален от тях, когато се наложи. Той се саморазправи с тези, за които нямаше компромати, но имаха по-голям авторитет и познания от него.

- Как оценявате факта, че БСП, която твърди, че е наследник на БКП, не се интересува от съдбата на десетки активисти на компартията, които при режима на Живков са разжалвани, а някои са обявени и за врагове на народната власт, от това, че бяга от оценка на миналото?

- БСП е измислена като наследник на БКП. Тази партия ползва голяма лъжа, за да държи властта. Ползва сантимента на старите хора, които без да знаят реалностите казват, че при Живков беше добре. Реално БСП е крайно дясна партия, поддържаща олигархията на база леви лозунги и ляв електорат. 

Тази партия е изтъкана от фалш и демагогия. Тя е крадлива върхушка. Жан Виденов например, ме уволни на 28 февруари 1995 г., защото пречех да се вземе една голяма комисиона от фирмата СИМЕНС. Има и много други примери, като “Белене”,  хидровъзелът “Цанков камък”.