Икономическите щети от ядрената катастроха са на стойност над 45 млрд. долара

Много наши политици и общественици без  образование и опит считат за нормално да се кълнат в “пълната”, “абсолютната”, “тоталната” безопасност на старите руски реактори, казва един от най-добрите български експерти в областта на ядрената енергетика  

- Г-н Касчиев, къде бяхте по време на чернобилската авария и как разбрахте за нея?

- През пролетта на 1986 год. работех като р-л сектор “Физика на реактора” в АЕЦ Козлодуй. На 28 април във в-к “Работническо дело” имаше кратко съобщение, в което се казваше, че в Чернобилската АЕЦ е станал пожар, който бързо е бил овладян. Руските специалисти, които работеха в при нас бяха много сдържани и не споделяха нищо, но допускам, че в началото и те са разполагали с много малко информация. Тогава нямаше Интернет и електронна поща, у нас и в другите социалистически страни всички медии бяха под контрола на държавата и можеха да дават само положителна информация за големия брат. Така или иначе през първите 2-3 дни не можеше да се разбере нищо определено и никой от нас нямаше дори идея за мащаба на катастрофата. Аз обаче имах един независим и надежден източник на информация - югославската телевизия, за която си бях направил специална антена на 9-я етаж. Гледайки сръбските новини разбрах за застрашителната радиационна обстановка в Швеция и другите скандинавски страни в дните след 26 април. Първоначално се говореше за възможна експлозия на ядрено взривно устройство, но много скоро анализите на радиоактивността показват, че във въздуха се носят фини частици от гориво на ядрен реактор. За мен беше ясно, че това би било възможно само ако активната зона е била много силно повредена - например ако в резултат от прегряване ядреното гориво и другите материали са се разтопили. Знаех, че частично това се е получило при аварията в централата “Три майл айланд” в САЩ през 1979 год. Радиоактивните изхвърляния обаче са били много малки, защото цялостта на херметичната обвивка е била запазена. Трудно беше да се повярва, че аварията е довела до разрушаване и на строителните конструкции около реактора. На 28 април телевизия Белград показа снимки на разрушения 4-ти реактор, направени от американски сателит, специално отклонен за целта от орбитата си. Тогава знаех много малко за реакторите тип РБМК, но на кадрите ясно се виждаха следите от разрушения, както и че голяма част от реакторното здание просто липсва. Макар и с голяма вътрешна съпротива постепенно трябваше да приема, че причината за аварията може да бъде само взрив с огромна мощност.

-Имахте ли информация за радиационната обстановка, бяха ли предприети някакви допълнителни мерки в централата?

- През първите дни след аварията в централата нямаше информация за причините и за радиационната обстановка в съседните страни, или поне не беше сведена до нас. Във всеки случай до края на месец април радиационният фон остана непроменен – между 0,07 и 0,14 микрозиверта за час. Телевизия Белград обаче показваше ужасяващи данни за радиационната обстановка в различните страни и за движението на радиоактивния облак. Към края на април стана ясно, че той е над Югославия и идва към нас. Измерените радиационни параметри там показваха увеличение на радиационния фон от порядъка на десетки и повече пъти. Предаваха съвети и предупреждения как да се намали радиоактивното облъчване и най-вече как да се сведе до минимум поглъщането на радиоактивни частици в организма. Бяха избрали интересна тактика – представяха това, което е било разработено за защита на населението в скандинавските страни. Сръбските власти евакуираха своите студенти, които учеха в Киев и не допуснаха участие на свои колоездачи в пробега, който трябваше да започне там (нашите заминаха). Спомням си много ясно филма за евакуираните студенти–бях шокиран от това, че дори дрехите им бяха радиоактивни и ги преобличаха на излизане от самолета. Самолетът беше силно радиоактивен в резултат от движението му през радиоактивните облаци.

- А какви мерки трябваше да се предприемат? Може би те са щели да бъдат много скъпи или да предизвикат паника сред хората?

- Нищо такова, мерките в такива случаи са общо взето елементарни и не изискват някакви специални устройства, нито пък изселване или евакуация. Те са превантивни, т.е. насочени към предотвратяване и намаляване на последиците и са временни, но е от голямо значение да са започнати веднага. 
На първо место трябва да се ограничи до възможния минимум вътрешното облъчване на организма, което би станало при постъпване на радиоактивни частици в човешкото тяло чрез вдишвания въздух, храната и водата. За тази цел е необходимо да се ограничи престоят на открито, да се прекратят всякакви видове спортове и състезания и да се ограничат до минимум работите изискващи усилена физическа дейност. Не бива да се допуска запрашаване на улиците и другите обществени места и те просто трябва постоянно да се мият. При полските дейности хората трябва задължително да носят елементарни филтри на устата. Използуването на вода от открити водоизточници не е желателно, тя трябва да е филтрувана или минерална. Доколкото в края на април и началото на май като правило има много валежи резултатът бе, че значителна част от радиоактивните частици се отложиха на повърхността на земята и замърсиха ранните зеленчуци и плодове. Както е известно всички ранни зеленчуци имат порести листа и стъбла, които задържат много прах и измиването на радиоактивните частици не е възможно. Тяхната употреба трябваше да се забрани напълно, както и тази на ягодите. Пасищата също се замърсиха, радиоактивността на млякото се повиши и неговата употреба трябваше да се ограничи и в никакъв случай да не се използува от бременни жени и малки деца. За предотвратяване на радиоактивното замърсяване на домовете трябва да се спре проветряването им, да се излиза от тях колкото може по-рядко, да се събуват обувките преди входа или да се избърсват с влажен парцал, да се сменят дрехите да се мият постоянно ръцете и въобще да се спазва строга хигиена.
За да се намали външното облъчване хората трябва да прекарват колкото може по-малко време на открито, особено бременните жени и децата. Всякакви манифестации, обществени прояви на открито, ученически бригади и други подобни трябва да се прекратят за период от няколко месеца. 
Необходимо е да се вземат мерки и за предпазване на селскостопанските животни. За тази цел преди облакът да навлезе тревата трябваше да се окоси и да се прибере, а животните да не се изкарват навън поне за един месец. У нас замърсените фуражи са били използувани през еснта и зимата, което доведе до втори пик на радиоактивността на млечните продукти.
Мисля, че единствено в-к Труд публикува едно интервю с покойния проф. Иван Узунов, в което бяха казани тези предупреждения и съвети. Колко хора са го прочели и са ги следвали не знам. Единствено военните взеха мерки да запазят войниците и курсантите, като ги държаха в казармите и въведоха контрол на месото. Телевизията и вестниците продължаваха да бълват бодри новини за успехите в строителството на социализма и нищо за реалната опасност. Това поради у мен силно недоволство, което постепенно премина в стаена ярост и омраза към системата. 
Във всеки случай при сравнително невисоко радиоактивно замърсяване (8-10 място в Европа), радиационните последици за населението на България бяха измежду най-високите. След промените Шиндеров и Стоичков бяха осъдени за укриване на информацията от хората и лежаха в затвора. Техните консултанти и съветници обаче продължиха да работят и да доказват колко е безопасна радиацията от Козлодуй, а в последно време и тази от Чернобил.

- Добре, разкажете нещо повече кога и как вие разбрахте, че радиоактивният облак е навлязъл над територията на България?

- В атомната централа по време на празници винаги има дежурни ръководители в случай на инцидент или при производствена необходимост. Така се случи, че бях дежурен в АЕЦ на 1-ви и 2-ри май. На 1-ви май в Козлодуй всичко бе все още нормално, по-късно разбрах, че облакът вече е бил над София, където имаше огромна манифестация. Когато пристигнах сутринта на 2-ри май в централата и отидох при дозиметристите бях поразен – приборите отчитаха радиационен фон от 0,8-1 микрозиверта за час, което означава десетократно превишение над нормалното ниво. Взех един от тях и обиколихме с кола 5-10 км около централата – навсякъде приборът показваше същото. Много по-късно разбрах, че тогава фонът в Киев е бил хиляди пъти над нормалните стойности, а към средата на месец май – все още около 15 пъти над естествения.
Ситуацията стана шокираща дори за нас, хората обучени за работа при много по-тежки радиационни условия. Тези дейности обаче бяха за ограничено време и като свършиш работата отиваш в безопасна среда. Такава вече не съществуваше, навсякъде беше замърсено. Разбирането, че във въздуха има йод, цезий, плутоний и прочие мръсотии, от които не можеш да се предпазиш, действаше много угнетяващо. По радиото и телевизията не съобщаваха нищо. За щастие имах служебен телефон, който можеше да избира междуградски номера. Първо телефонирах на жена ми в Козлодуй и й казах да започне да прилага мерките за които бяхме вече говорили. След това започнах да набирам всичките си роднини и приятели в страната и трескаво казах какво да правят и най-вече какво да не правят, очаквайки всеки момент изключване на телефона. Между тях имаше и с бебета, те и до днес смятат, че са запазили децата си благодарение на мен. По-късно животът ме срещна с няколко души, чиито деца си бяха отишли в годините след Чернобил вследствие на много агресивни форми на рак. 
През следващите дни ситуацията ставаше все по-абсурдна – например помещенията в контролираната зона на централата постепенно се замърсиха от вкарвания от вентилационните системи въздух. Изпусканият от комините беше много по-чист, тъй като минаваше през филтри. 
Много хора си бяха взели няколко дни отпуск за да съчетаят празниците. Около 1 и 6 май по традиция се изядоха много агнета и се изпи много ракия с прясна салата. И месото и салатите бяха успели да станат радиоактивни. Наши колеги направиха прост стенд за измерване на натрупания радиоактивен йод в щитовидната жлеза. Хората, които се върнаха след Гергъовден и не бяха взели предпазни мерки имаха стотици и хиляди пъти повече натрупан йод в сравнение с тези, които се бяха пазили. 
В централата започнаха да носят зеленчуци, мляко и месо за измерване. Първоначално измерванията се правеха със специализирана апаратура за ниска радиоактивност. Бързо се разбра, че това е безсмислено, тъй като всички продукти бяха с висока радиоактивност. След това просто ги поднасяха към един по-прост прибор, който след секунда-две светваше червено. Специализираните изследвания показаха наличието на цяла гама от радиоактивни изотопи – йод, цезий, телур, церий, плутоний. По-късно беше установено и наличието на т.н. “горещи частици” – прашинки от ядрения материал, които освен гама и бета лъчение излъчват и алфа частици. Това ги прави потенциално много по-опасни при поглъщане в организма. 
Помня как около 7-8 май се започнаха измервания на превозните средства, идващи от вътрешността на страната. Там имаше силни валежи и на места се бяха получили високи замърсявания. Гумите и калниците на колите бяха най-силно бяха замърсени и приборите бързо даваха червен сигнал. Шофьорите естествено нямаха никаква представа за това. Те опулени гледаха шефа на радиационния отдел Гечо Хитов, (главна функция партиен секретар на АЕЦ), който в закопчан догоре бял защитен гащеризон, с бели ръкавици и бяло кепе, нахлузено до очите, панически крещеше “ни можи начи, ни можи начи”. 
Персоналът на централата не беше официално информиран за обстановката. Естествено телефонната връзка работеше, но така или иначе не много хора имаха представа за пълната картина. Не бяха малко и тези, които се отнасяха с пренебрежение към радиационната опасност – същите, които ходеха в зоната със строг режим с “геройски вид” - разгърдени, без ръкавици и шапка и с цигара в уста – нали от радиацията нито боли нито сърби. Хората в Козлодуй и другите градове не бяха информирани, а някои от тях се бяха доверили напълно на властите. Спомням си един случай в София как бях обвинен в лъжа и паникъорство, когато предпазливо се опитах да кажа на млада майка с бебе в количка, че е по-добре да си стои в къщи.

- Какви според вас са причините за аварията? Много се говореше за парен взрив, водороден взрив, за вина изцяло на персонала?

- Действително дълги години официалната съветска версия за аварията, подкрепена и от Международната Агенция по Атомна Енергия (МААЕ), не допускаше да се спомене за фаталните недостатъци на проекта на РБМК и стоварваше вината за аварията изцяло върху персонала на централата. Споменаваха се няколко възможни причини за мощния взрив.
Реакторите тип РБМК използуват графита като забавител на неутроните и обикновена вода за отвеждане на топлината от ядреното гориво. Активната зона представлява огромен цилиндър от графитови блокове, в които са монтирани метални тръби. В повечето от тях са разположени касетите с ядрено гориво, а в други се намират подвижни поглътители на неутрони, чрез които се контролира верижната реакция на делене. Използува се едноконтурна схема - водата се нагрява и част от нея преминава в пара, парата се сепарира и се подава към турбината. При работа на реактора каналите могат да се отварят и ядреното гориво да се подменя. 
Първоначално каналните графитово-водни реактори са конструирани и използувани само за производство на плутоний за военни цели – както в СССР, така и в САЩ. Те са много удобни за тази цел, тъй като при малко изгаряне на горивото се натрупва почти чист плутоний-239 (оръжеен плутоний). Естествено възникват идеи за прилагането на тази технология за енергийни реактори.
Американците обаче имат късмета създадената в края на 40-те год. на миналия век комисия по реакторна безопасност да бъде оглавена от Еди Телър. Той е известен като баща на термоядрената бомба на САЩ, преди това е бил участник в проекта за създаване на атомната бомба. Много малко хора знаят, че г-н Телър е смятан за основател на философията за реакторна безопасност, тъй като той и неговият екип въвеждат основните принципи от нея: за прилагане на апробирани технологии, за изследване на последиците от дадена авария при възможно най-лоша комбинация от условия, въвеждане практиката на лицензиране и т.н. В резултат от изследванията си г-н Телър се противопоставя и не допуска развитието на няколко проекта, между които и на каналните графитово-водни реактори. В основата на това е изясняването на една много неприятна тяхна физическа особеност, а именно, че евентуално изпаряване на част от водата (например при прегряване) ще доведе до повишаване на мощността на реактора, което от своя страна ще доведе до изпаряване на по-голяма част от водата, оттам до следващо повишаване на мощността и т.н. Двата процеса взаимно се усилват и в последна сметка може да се стигне до отделяне на голямо количество енергия и до разрушаване на реактора. С тези си действия Телър наврежда силно на икономическите интереси на лобистите на този тип реактори и те организират кампания срещу него, наричайки го “противник на ядрените реактори”. В САЩ обаче реактор от този тип никога не е бил лицензиран за производство на енергия и американците трябва да са благодарни за това на г-н Телър.
В СССР влиянието на военните и учените, свързани с използуването на този проект за военни цели е било много голямо. Те успяват да наложат развитието му за енергиен реактор с все по-висока и по-висока мощност. На времето се е смятало, че той е по-евтин от реакторите тип ВВЕР, тъй като изисква по-малко специално оборудване. За отбелязване е, че не е предлаган за изграждане извън СССР. Стандартните проекти както този в Чернобил са с електрическа мощност от 1000 МВ. Последните два в Игналинската СССР в Литва са с мощност 1500 МВ – най-висока в света за времето си. Активната зона е с огромни размери, в отделните части от нея могат да се развиват различни процеси, при ниска мощност реакторът е нестабилен. Отрицателната характеристика на този тип реактор е била известна на създателите му, но тя никога не е била доведена до знанието на персонала. На всичко отгоре конструкцията на поглътителите е била неправилна, в смисъл че при определени условия (точно тези при аварията) през първите секунди на спускането им в активната зона вместо намаляване на мощността - ефектът е бил увеличаване. Това също е било частично изяснено при пусковите операции, но никой не е посмял да говори за това, да изисква промяна или да предупреди операторите. Стремежа към поевтиняване е довел до използуване на гориво с ниско обогатяване. Това налага в зоната постоянно да има по-малък брой поглътители и води до допълнително влошаване на характеристиките. В последна сметка никой не е информирал операторите, че при определени условия, реакторът може да стане неуправляем и да се взриви. От друга страна твърде много отговорности са били стоварени върху тях и при напрегнати ситуации те просто не са имали възможност да ги изпълняват. Много изследователи смятат, че при наличието на такива характеристики ставането на подобна авария е било само въпрос на време. Прави впечатление, че много бързо след аварията тези явни недостатъци са били отстранени, което навежда на мисълта, че са били известни на конструкторите.
Имах възможност да присъствувам на организираната от МААЕ през 1996 год. конференция за причините на аварията в Чернобил. Присъствуваха делегации и научни екипи от всички страни с ядрена енергетика, за съжаление без нашата. Бяха изнесени редица доклади с резултати от дългогодишни изследвания. Всички те еднозначно показваха, че при провеждания експеримент в Чернобил се е реализирала една малко вероятна комбинация от условия, при която реакторът е излязъл от контрол и за няколо секунди е развил много голяма мощност. В горивото се е отделило огромно количество енергия със скорост характерна за взривните процеси. Така че без съмнение взривът е в резултат от неконтролируема верижна реакция на делене и може да се нарече ядрен взрив, въпреки многото различия с процесите, които стават при взрив на атомна бомба. Бяха дадени различни оценки за мощността му – от няколко десетки тона до стотици тона тротилов еквивалент. 
Няколко думи за ролята на операторите. Те действително са извършили редица груби нарушения на инструкциите при подготовката на експеримента. Парадоксалното е, че нито едно от тях няма отношение към причините за аварията, т.е. ако не е било извършено резултатът ще е бил същият. Аз лично виждам конкретна вина на операторите за инцидента само тогава, когато при погрешно превключване на измерителните системи са загубили контрол над реактора и той на практика се е заглушил. Съгласно инструкциите в такъв случай са били длъжни да го погасят напълно. Тогава е бил моментът на истината, когато някой е трябвало да каже: спускай всички поглътители, ако ще да ни пратят в Сибир майната му на експеримента, дайте да сдаваме смяната и да си ходим при наташките и маруските. Всеки от моето поколение може да си представи в онези условия какви биха били последиците за кариерата на този човек и донякъде е разбираемо, че никой не е проявил висока инженерна етика и граждански морал. Това, от което се опасявам е, че и в съвременните условия такъв тип поведение може да се прояви отново.

- Какви са били последиците от взрива?

- В активната зона на реактора към 26 април са се натрупали около 1300 радиоактивни елементи, чиято радиоактивност е била малко повече от един милиард Кюри - цифри характерни за повечето реактори. Едно Кюри е много голяма единица - ако имате източник с активност само една хилядна от него, трябва да прилагате редица предпазни мерки. Взривът е станал в горната част на активната зона, като по-голямата част от горивото е било изхвърлено от реактора. Около 50 т или повече от него буквално се е изпарило и е попаднало във въздуха във вид на много фини частици. Те се издигат на височина над един км и ветровете ги разнасят на големи разстояния преди да се отложат на повърхността на земята. През първия ден е изхвърлена около една четвърт от общата изпусната радиоактивност. Силната емисия на радиоактивност в атмосферата продължава около десет дни. През това време останалото в реактора разтопено гориво влиза в екзотермични реакции с другите материали и бетона, образувайки лавоподобна горивосъдържаща маса, която постепенно разгражда основата под реактора, разлива се в опразнения басейн под него и се втвърдява. След това емисиите рязко намаляват.
Смята се, че цялото количество радиоактивни благородни газове криптон и ксенон, с обща активност между 30 и 60 милиона Кюри, е било изпуснато. Между 10 и 20 % от натрупаните изотопи на сублимиращите и лесноподвижните елементи като йод, цезий и телур със същата активност е попаднало в атмосферата. Между 3 и 6 % от натрупаните изотопи на по-тежките и трудноподвижни елементи като барий, стронций, церий и плутоний са също изхвърлени в атмосферата. Общо са изхвърлени около 120 милиона Кюри, като в тази цифра не се включват криптона и ксенона. За сравнение - при най-големия радиационен инцидент в реактор, станал през 1957 год. в Уиндскейл в Англия, са изхвърлени около 150 хил Кюри. Изследване, спонсорирано от Департамента по Енергетика на САЩ показва, че от Чернобил в атмосферата е изхвърлен цезий-137 с активност 3 милиона Кюри. Само една трета от нея се е отложила на територията на бившия СССР, и най вече в зоната около реактора с условен диаметър 30 км. Цезий-137 има период на полуразпад 30,2 год. и много значим радиобиологичен ефект. Има оценки, че изхвърлените кратко и средно живущи радиоактивни изотопи са еквивалентни на тези, отделени при атмосферен взрив на няколкостотин атомни бомби с мощността на тази от Хирошима.

- Разкажете нещо за последиците от тази авария върху здравето на хората?

- Това е широка област, в която не се чувствам особено сигурен, затова ще се огранича с по-общи сведения. Има методи, чрез които на основата на получената доза облъчване може да се прогнозира нарастването на броя на смъртните случаи от различни форми на рак над естественото ниво. Ще спомена само, че при облъчване от такава степен последиците се появяват със закъснение – за повечето форми на тумори след 10 год., а за някои до 40 год. Картината на здравния статус се усложнява от това, че се наблюдават изключително много случаи на заболявания, които не са предизвикани в резултат на облъчване, а са на психическа основа - породена главно от страха от възможността за заболяване в резултат на облъчване. Те обаче също водят до реални страдания и заболявания. Оценките за смъртните случаи в резултат от аварията през следващите 50 години са от няколко хил. (оптимистични) до 50 хил. (реалистични) и 250 хил. (песимистични). Изследването, спонсорирано от Департамента по Енергетика на САЩ предсказва 12 хил. смъртни случаи в страните от бившия СССР и 21 хил. в Европа. Украински учени твърдят, че около 150 хил. души страдат от различни заболявания на щитовидната жлеза, между които 13 хил. деца с много сериозни проблеми. Смятам, че по принцип не е възможно да се получи точната картина. 

- Кои са основните групи от облъчени лица? 

- Известно е, че при разчистването на Чернобил са участвували около 600 хил. души - т.н. ликвидатори - предимно войници и от гражданска защита. Има оценки, че колективната доза, която са получили е около 60 хил. човеко Зиверта, т.е средно по 100 мили Зиверта на човек. Има обаче оценки, че около 50 хил. души са получили дози над 500 мили Зиверта, а около 10 хил. души – дози над 1000 мили Зиверта. Тези хора са се разпръснали из огромната страна и няма надежна официална информация за техния здравен статус. От 30 км зона около Чернобил са били евакуирани над 115 хил. души, но със закъснение и поради това са получили относително високо облъчване на цялото тяло. Колективната доза, получена от тези хора се оценява на около 11,6 хил. човеко Зиверта, индивидуалната е средно 100 мили Зиверта, като има отделни случаи до 400 мили Зиверта. При облъчване над 100 мили Зиверта, получено за кратко време честотата на раковите заболявания ще бъде по-висока. За сравнение – по днешните норми работещ в АЕЦ може да получи доза от 100 мили Зиверта в течение на 5 год. 
Около 2,5 милиона души в Русия, Украйна и Белорусия са получили значително облъчване на щитовидната жлеза, като колективната доза е над 800 хил. човеко Грея. 
Радиационното облъчване от разпръснатите в почвите и водите дългоживущи изотопи продължава и ще продължи много години след аварията, разбира се в много по-слаба степен. В трите републики общо около 25 хил. кв. км площ е замърсена над нормата от 5 Кюри на кв. км. В тези области има над 2200 населени места и живеят над 700 хил. души, които до края на живота си ще получат колективна доза от около 54 хил. човеко Зиверта. Цялото население на трите страни до края на живота си ще получи колективна доза от около 216 хил. човеко Зиверта.
Много специалисти наричат тази авария “най-голямата здравна катастрофа в историята на човечеството”, други оспорват такава крайна терминология.

- Известни ли са икономическите щети от тази авария?

- Казва се, че оценката на икономическите загуби е още по-трудна, защото е почти невъзможно да се опишат и пресметнат всички загуби. Те включват: разрушения 4-ти блок, недовършените 5-ти и 6-ти блокове, саркофага, разходите за почистване и за въвеждане в работа на 1-3 блокове, непроизведената електроенергия, зданията и инфраструктурата на Припят и другите изоставени селища, замърсената и погребана техника, разходите за големия обем работи с хеликоптери, частната собственост на жителите, селските стопанства и техника, замърсените земи, евакуационните работи и т.н. В продължилите близо 7 год. възстановителни работи са взели участие хиляди хора – полицаи, пожарникари, войници, минъори, строители и др., дошли от различни краища, на които са плащани огромни възнаграждения за допълнителния риск. За тях са извършени значителни жилищни разходи, както и за транспортирането им. Поръчана е и е доставена уникална техника от различни страни. Направени са големи разходи за медицински услуги на пострадалите в резултат от аварията – например само през 1988 год. 1500 полицаи са били лекувани от остри респираторни проблеми, а други 4000 души – от различни проблеми в резултат от тяхната работа в Чернобилска област. Стотици хиляди хора са в регистъра на нуждаещите се от постоянно медицинско наблюдение. Изплащат се пенсии на инвалидите и т.н.
Официалната оценка за загубите от 1988 год. е 19 млрд долара, която се приема като многократно занижена. През 1990 год. 26 млрд долара са планирани за покриване на разходите по последиците през следващите 5 год. Съществуват оценки на западни експерти, които посочват, че ако тази авария беше станала в гъстонаселената Западна Европа загубите биха били минимум 500 млрд долара, а цената на електроенергията от АЕЦ би поскъпнала до 100 пъти.

- Как мислите, може ли такава крупна авария да се случи отново?

- Аварията в Чернобил преобърна мненията на обществеността, политиците и бизнессредите и на практика прекрати развитието на ядрената енергетика. Една нова крупна авария би сложила край на ядрената енергетика. Самото споменаване на възможността за това предизвиква нервни реакции. Повечето експерти отговарят, че това е станало в реактор от типа РБМК, който няма нищо общо с леководните реактори. Следователно, заключават те, в леководните реактори това не може да стане. Искам да поясня, че за да стане ядрена авария съвсем не е необходимо непременно да имаме пак ядрен взрив на реактор. Авария със значителна повреда на горивото, придружена с откази на оборудването и човешки грешки може да доведе до изпускане на част от радиоактивните продукти в атмосферата. В света никой не смее да отхвърли тази възможност и едно доказателство за това са огромните фондове, които се поддържат за обезщетение на пострадалите при ядрена авария. В САЩ ядрените компании са длъжни да поддържат за тази цел сума от над 10 млрд долара, в Япония – над 0,5 млрд долара, в Германия – 3 млрд евро и т.н. У нас съгласно закона отговорността на АЕЦ Козлодуй е ограничена до 96 млн лв. 
Има обаче опасения, че дори и по-незначителни аварии и дори инциденти могат да доведат ядрената енергетика до катастрофа. Шефовете на световната ядрена индустрия отправиха редица остри предупреждения по този повод на състоялата се през октомври 2003 год. в Берлин осма Генерална среща на Световната Асоциация на Ядрените Оператори (WANO). За разлика от тях много наши политици и общественици без специално образование и опит считат за нормално да се кълнат в “пълната”, “абсолютната”, “тоталната” безопасност на старите руски реактори. 
Има ли опасност от ядрена авария в днешните леководни корпусни реактори? Моят отговор е – да има, тя е малка, но не може да се отстрани напълно, тъй като се дължи основно на следните фактори: 
- След зареждане активната зона има ядрен материал, достатъчен за работа на реактора на пълна мощност година или повече време, той обаче е достатъчен при определени условия да образува няколко десетки критични обема;
- Реакторите използуват верижната реакция на делене, която при определени условия може да стане неуправляема, това зависи основно от възможностите определени характеристики на реактора да се променят бързо (например бързо извличане на поглътители от него). При презареждане и транспортни операции със свежо ядрено гориво при определени условия може да възникне критична маса;
- В активната зона в малък обем се генерира мощност от няколко хиляди МВ с плътност от порядъка на 100 и повече кВ на л. Тя се отвежда от мощния поток вода. Всяко рязко намаляване на разхода на топлоносителя, или на други параметри може да доведе до прегряване на горивото и повреда на топлоотделящите елементи;
- В горивото се натрупват голям брой радиоактивни изотопи с обща активност от порядъка на милиард Кюри. Обвивките на топлоотделящите елементи са първата и основна бариера срещу разпространението им извън активната зона. При повреда на топлоотделящите елементи първата бариера е елиминирана. 
- Човешкото поведение при нормални и стресови ситуации винаги ще остане значим рисков фактор, внасящ голяма неопределеност. Нов фактор е заплахата от терористични действия срещу АЕЦ и други обекти от ядрено горивния цикъл.
Тези фактори обуславят възможността от ядрена авария, а конструкторите и проектантите се стремят да осъществят мерки за безопасност, които да не допускат това. Резултатът е винаги компромисен, защото енергийният реактор е предназначен да произвежда електроенергия и да бъде лесен за управление. Освен това качеството на проектите зависи от възприетата философия, степента на познания, от експлоатационния опит, горчивите уроци и т.н.

Б.Р. Интервюто е предоставено на Faktor.bg за публикуване от д-р Георги Касчиев