Христо Марков е депутат от Седмото Велико Народно събрание и от Тридесет и шестото народно събрание, където е секретар на парламентарната група на СДС. Член на Демократическата партия. От 1991 год. е член на Върховния партиен съвет на партията. Един от 39-те депутати, които не подписаха конституцията. Участник в гладната стачка срещу приемането на Конституцията. Живее в Пловдив. Личният му блог  - toross.blog.bg - е един от най-популярните в страната.

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Марков, след избора на ново ръководство в СДС и обявената нова стратегия, която партията смята да води, ще се пукне ли синият цирей, както преди година метафорично нарекохте проблемите? 

- Цитираш моя статия преди година, която е напълно актуална и сега – просто СДС се превърна в още по-инертна, скучна и дори тъжна организация. Тогава задавах някои въпроси, които биха помогнали на млади, действени лидери да възродят нещо си в организацията, но такива няма. Като например защо досега се избират все лидери със суицидни наклонности към организацията, защо се съсипва историческата памет в СДС, унищожи се биографичния вот, няма ги наследниците на легионери, николапетковисти, демократи, ратници, радикали, че дори анархисти… В СДС отдавна няма дори елементарен информационно-пропаганден ресурс, ама никакъв… Той се свеждаше доскоро до информации за поредния меден месец на Надка Михайлова или религиозните предпочитания на Мартин Димитров. В крайна сметка СДС не успя да реши фундаменталните въпроси на прехода – досиета, поне частична лустрация, задгранични дружества, възмездието и паметта, средната класа е политически  мираж. Лансираха се слаби, безлични лидери, претъпкани с комплекси, без никаква антикомунистическа биография, без харизма, за да се превърне организацията във функция на административните си апарати. Погледнете само устава на сините и ще се хванете за главата – тържество на партийния апарат, на чиновника, който стои някъде в канцеларията и пресмята гласове и членски внос. Отчайваща работа. Тъжно ми е, но …

- Има ли потенциал новият лидер Емил Кабаиванов да измъкне сините от политическото тресавище, в което са затънали? Подозират го, че е въвлечен в задкулисни договорки с ГЕРБ?

 - Емил го познавам от 1992-3 г. , когато стана член на СДС в Карлово, имам наблюдения и от първия му мандат като кмет. Добър администратор, гъвкав на местна почва политик, умеещ да създава партньори. Все пак той има лична история в СДС, трайни контакти, показа, че има и смелост да се хвърли в битка с обгорелите в апаратни хватки софийски хумвейбини на Надка и Шарков, но му е бедна фантазията тези сини бонзи какво могат да му спретнат, луд ще го направят. А за договорките с ГEРБ, не знам, но той е и кмет, с кой да прави договорки, с БСП ли? Лошото е, че това е нивото на СДС – за тях няма нищо лошо, че СДС в Асеновград е в официална коалиция с БСП, че в Куклен е същото, лошото е ако си в коалиция с ГЕРБ, но с БСП – няма лошо.

- Твърдите във ваши  политически анализи, че дясната идея е “празно глаголене и видно нищоправене”? Как се стигна до тази абсурдна ситуация, има ли изход? 

- Опасявам се, че изходът е в оттеглянето от авансцената на националната политика, в  премислянето, дори преформулирането на това що е дясна идея. Тя не е само икономическа доктрина по същество, но сините лидери вече я осъзнават само като такава, откъдето пък попадат в омагьосания кръг на червените олигарси, чийто сперматозоид е от Политбюро. Шизофреничен кръг на българската безизходност. С натрапчивото напластяване на етнически, социални, демографски проблеми се опасявам, че няма да е далеч времето, когато като изход може да се провиди в нещо като гражданска война, която между другото се води от поне десетилетие на битово ниво – грабежи, обири, пълна безпомощност на пенсионерите по селата, тълпи безработни без перспектива, огромен брой непроизвеждащи цигани, незаети в никаква сфера на обществения живот,… Къде е „дясното”? Какво предлага? За тях борбата е за онези заветни 4%, което е и смешно и тъжно…

- Излъгаха ли се преди три години избирателите, приемайки ГЕРБ за млада дясна алтернатива? Защо управляващите не изпълниха до сега основното обещание в Програмата си – да въздадат обществена справедливост?

- Сега е модерно да се оплюва ГЕРБ, но какво трябваше да изберат българите преди 3 г.? Тройната коалиция? Или такива екзотики като Мара Мисса, Волен или Яне? Или онази шайка на Симеон, кадет Рилски? Това се предлага на политическия тезгях. Като прибавим дежурните крими-политици Братята Галеви, Трактора и още няколко и сега ще е същото. Да не забравяме и „снахата” Кунева-Пръмова, която се нуждае от полит-сепаратор, защото там прелива от същите комбинатори, овъртолили се в НДСВ и БСП.  Грешката на ГЕРБ е, че прекали в лансирането на бивши милиционери, доносници  и комунисти. Започнаха добре, но прекалиха с рудиментите на комунизма и милицията. Това може да им изиграе лоша шега, иначе удържат непомерния негативизъм, който се е появявал досега на третата година от мандата – припомнете си съдбата на Костов, Симеон, кадет Рилски и Станишко в края на третата година от мандатите им… ГЕРБ подценяват и белите, които им сътвориха такива като Калинка Илиева, например или оня на рибарската агенция. Представа си нямам откъде ги намериха тези екземпляри, кой ги предложи, как се промушиха… Ами областната управителка на Хасково е известна в региона като Рени Социалистическа – майка и шеф на БСП в съседната първомайска община, тя на цяла област от ГЕРБ, обичала и да си попийва. После се чудят защо кмета на Хасково печели без проблем  изборите. За капак пък областния им председател и кмет на Димитровград си купил менте-диплома и после вика „шегичка” си направих. Тези изпущения ерозират доверието, създават митове и легенди, с които се хранят добрите леви пиари…

- Когато Станишев беше премиер, обвиняваха БСП, че е станала дясна партия и изпълнява дясна политика. Сега пък ГЕРБ, които са членове на ЕНП, все повече действат като популистка латино-социалистическа партия. Как да разчетем тези политически знаци, има ли опасност догодина на изборите да трябва да избираме между две леви партии?

- Ама кой е казал, че моделът в България не е латино? У нас от времето на „800 –те дни” в политиката най-лесно и успешно се продават мечти. За каквото се сетите. Сега ще ни премята другарката Кунева с мечтите за „БГ на гражданите”, а като отидеш на едно нейно събрание и се заслушаш какво говорят няма да отриеш нито една нова, иновативна, оригинална идея – поредният целофан, а вътре какво има… Едва ли има народ в света, който така лесно да се връзва и възторгва от обещания, мечти, илюзии! Скоро в собствената си телевизия олигархът Гергов дълбокомудрено говореше за социална справедливост, за идеите на Дядото, които били  „много леви” и как той, видите ли, се възторгвал от тях. Това чудо го няма никъде, това е обществен катаклизъм, равен на революция, всякъде другаде не, но в БГ има люде, които дори гласуват за тях. Май още дълго ще избираме между леви партии, независимо какви емблемки си слагат. Тази е абсурдната рекапитулация на прехода – съзнателно, хитро и подло бе унищожената средна класа и се формира избран „елит” от наследниците на комунистическата висша номенклатура или от техните слуги кръчмари, сервитьори, мутри, доносници, салонни лакеи.

- Защо миналото на премиера Борисов продължава да бъде тема табу за родните медии. Възможно ли е именно в това минало и стари обвързаности да се крие провалът на ГЕРБ в сферата на престъпността, съдебната система и обществения ред?

- Не знам, пък и малко ме интересува миналото на Борисов. Въпреки че и аз съм информирано животно, но Борисов искрено прави усилия да промени нещо в държавата, той има страховит усет за желанието на масата, а това само по себе си е безценно качество. След три години управление, тежка криза, обедняване и мизерия, такова одобрение като неговото е феноменално, просто необяснимо за мен. Другото е проблем на самите медии – ами най-малкото вече в мрежата няма цензура. В моя блог си пиша каквото ми душа иска и както аз си избера, имам над 1 млн. прочитания, че това, ако не е медия…

- След падането на комунизма Пловдив бе провъзгласен за “Синята столица на България”, как за 20 години градът под тепетата се превърна в “Герговград” – синоним на олигархията, ретроградното мислене, разбойническата приватизация?

- Много често в последното време с приятели коментираме тази тема и все не можем да намерим обяснение… Пловдив последните години наистина се превърна в един бавно клатушкащ се град, крайно ретрограден, рай за всякакви политически екзотики. Просто е невероятно как все печелят „десните” и все властелинът е другаря Гергов от с. Нивянин – може би знае къде и колко, кога да даде, да разкеши, просто е феноменално натрапчивото мълчание в града.  При едни местни избори предложих на няколко партии да им предоставя безплатно записа на общинската сесия, в която подариха Панаира на Гергов съветниците от СДС, БСП, ВМРО и ДПС /всички се обединиха тогава/ и този запис да го пускат от една радио-кола по кварталите на града, да не правят никаква кампания, а само да покажат на пловдивчани какви са ги свършили съветниците им. Гледат ме умно. Предупредих СДС, че ще катастрофират, ако не се извинят на пловдивчани за това , че харизаха Панаира на Гергов, поне да се извинят. Пак ме гледаха умно и от 19 съветника сега имат 0 , просто нула, нито един съветник. На тази сесия през 2006 г. се случи нещо уникално, за пръв път в политическата история на страната един депутат напусна пленарната зала и дойде на общинска сесия, за да подкрепи подаръка Пловдивски панаир. Известната Мара Мисса-Капон прелетя от София до Пловдив, за да вземе думата и се възторгне и призове съветниците да дадат панаира на Георги Гергов. Това е положението, просто феноменално разсипване на града пред очите на всички. 

- Имената на Георги Гергов и Ветко Арабаджиев се спрягат в много афери, но те продължават да бъдат недосегаемите босове на Пловдив, от къде черпят тази енергия, защо въпреки заканите, ГЕРБ не може да се справи с тях?

 - Не знам, уж преди местните избори в програмата на ГЕРБ имаше специален раздел за възстановяване на справедливостта, относно панаира, а сега вдигат рамене – „Съдът реши…” Да, но не е така, защото от страна на общината никога не е имало възражение, делото бе предизвикано от Министерството на икономиката, а общината си мълчеше и спотайваше. Аз не мога да разбера каква е тази община, която е акционер, макар и с миноритарен дял, но не си търси никакви дивиденти от съвместното дружество Международен панаир, никакви, от 2006 г.!? Феноменално – излиза, че пловдивската община с Гергов е създала едно лъвско дружество – Печалбите само за Гергов, загубите само за общината. С парите на панаира Гергов си направи телевизия, вестник, сайт, а акционерите държава и община стоят и гледат умно, никой не задава въпроса защо с общи пари единият от акционерите си прави медийна империя за реклама на него и партията му. 

Същата е ситуацията с другия олигарх Арабаджиев, който не е никакъв Ветко, а Вълчо, но му се сторило на асеновградския бек, че Ветко е по-интелектуално. То те са с Гергов и роднини някакви – кумски, както и семейство Баневи е в такива роднинско-сватбарски връзки, такива бяха и контактите с о, Бозе почившия Кюлев – на него Гергов също стана кум. Та този Вълчо от известно време се е притаил някъде в покоите си – имаше някакви сигнали за ДДС – замълча се, нищо не стана. Хай-проявата на семейството бе когато сина му се би в пловдивска дискотека с някаква Глава, стреляха се, после се умири всичко с титаничните усилия на таткото. Сега семейната идилия на Вълчо е минала в ремисия.

- Владиката Николай се оказа  друга скандална емблема на Пловдив, ще стигнат ли амбициите му до патриаршеския престол, какви щети нанася този духовник на църквата? 

- Там също е отчайващо. Развяват се прякорите му в Пловдив – Лудото Коле, дядо Тапетко, баба Куна – но нито една сериозна организация не се зае да поиска по съответния каноничен път неговото изпращане в манастир, защото първо бе избран неканонично /има 7 груби нарушения на Устава на БПЦ/ и второ: изпада няколко пъти в тежка симония (търгуване с духовни ценности), а за такъв грях се постановява отлъчване от църквата.  Последната му изцепка бе, че живеещите на семейни начала ще горят в Геената огнена, преди това направи търговеца на смърт и доносник Петър Манджуков архонт, облепи  с мушами паметник на културата, проклетисването на маладите заради Мадона, още десетки налудности, но държавата стои и го трае, нещо повече - овъртолят се около него на всякакви данги-дунги: откривания, поредни шествия, литургии… Най-близките му са комунисти-масони, които са дежурни присъствия в църквата, без да се запитва някой, че това е смъртен грях, поругание на храма, а Колето се кипри до тях със златни часовници и ръкавели. Богоспасяемата Пловдивска епархия вече може да разчита само на Божия промисъл. Оня ден председател на църковно настоятелство ми каза, че чакат и се надяват да го изберат за патриарх, та да се отърве епархията от него… Тъжно, но неизбежно, пък и в крайна сметка с Николай Севастиянов май си става дума за обостряне на някои характерни за него състояния в жегите.

-Като говорим за вярата как ще коментирате снимка във в. “Галерия” от кабинета на кмета Иван Тотев – над иконата на Христос, градоначалникът е поставил лика на Борисов? 

- Е, сега „Галерия” ?! Не е сериозно да коментирам този вестник. А в кабинета на Тотев не съм влизал, едва ли някога ще ме покани, не знам какви албуми има,  но по-добре Борисов, ако трябва да се слага снимка на политически лидер, отколкото Станишев или Гергов, не дай Боже пък Вигенин…

- Защо в демократична България темата за комунистическото минало не е актуална, и вместо в учебниците по история да се преподава за жертвите на тоталитарния режим, децата четат за Живков,  за агентите на ДС Гоце и Сава? 

- Защото неуважението към паметта, към близкото ни минало е национална черта, защото белезите на тежкия, крайно догматичен комунизъм  ще изчезнат след поколения, но те се грижат да остане в гена на българите спомена за манифестациите и марципана, а не за убийствата, лагерите, насилието, доносничеството… Ние сме тежко увредено от комунизма общество, неспасяемо увредено. Дори в Русия още през 1991 г. Елцин с Указ извади извън закона наследниците на КПСС, конфискува им всички имоти, а тук подаряват чинията на Бузлуджа на наследника на най-доверения човек на Живков – другарката Станишка. Резултат от съзнателното игнориране 22 години на Улицата, гражданския наратив за комунизма и Гнева на обикновените хора. Изходът наистина може да се окаже, както казах по-горе – гражданската война, не дай Боже. 

- Може ли антикомунизмът да се окаже спояващ елемент за възраждане на автентичното дясно?

- На този въпрос ще мога да отговоря, ако някой ми посочи кое е „автентичното дясно”, защото няма обществено прието, дифинитивно вярно определение. Ако автентичните десни са някои гръмогласни и писмовни доносници, Асен Агов – наследник на крайно ляв терорист-земеделец или Филип Димитров – роднина на главореза от отряд „Антон Иванов” Гроздан Димитров от с. Огняново, как виждате „възраждане на автентичното дясно”? Ми от най-гнусните неща, които съм чел в комисията по досиетата са папките на първия посланик след 1989 г. на страната в САЩ Огнян Пишев, непомерна отврат. С тези хора ли ще се „възражда автентичното дясно”?! Просто няма как да стане, по никакъв начин…