Сближаването със Запада води Турция в задънена улица

Пучът беше насочена не само срещу Ердоган, но и срещу Русия, затова се намесихме, признава една година по-късно приближеният до Путин, стратег на евразийството


Бележка на Faktor.bg
Още преди една година, когато стана известно, че близкият до Кремъл Александър Дугин е бил в Турция в деня на опита за преврат, се породиха предположения, че това като минимум не е случайно.
Руски и турски медии още тогава писаха, че на Ердоган са му „дадени“ няколко часа преднина от руските спецслужби, които предават оперативна информация на президента. 
Дугин е известен с яростните си имперски и антизападни възгледи, но и с това, че е смятан за „наставник“ на Путин във формирането на дългосрочната политика на Русия.
Той е идеолог на така нареченото „евразийство“, защитник на анексията на Крим, подкрепя активно и открито проруските сепаратисти в Украйна и искрено смята Запада и особено САЩ за „дяволско творение“, което се опитва да унищожи „руската цивилизация“.
Дугин играе важна роля във формирането на руската вътрешна и външна политика и затова и неговата роля в отношенията Русия-Турция, и в частност, по отношение на опита за държавен преврат е еднозначна.

Тезата му за това кои са „авторите“ на свалянето на руския изтребител и опита за държавен преврат, която той излага в интервюто, което публикуваме е много „достоверна“ от гледна точка на последвалите действия на турския президент. Явно Ердоган е бил успешно „облъчен“ от руските идеолози и спецслужби, явно са му били представени и „доказателства“ за това от Кремъл.
Не е случайност и оценката на Дугин за „правилната политика и поведение на Ердоган“, „изводите“ които той си е направил след опита за преврат. Фактът, че Турция продължава да се държи агресивно към Запада и САЩ, сближаването и с Русия потвърждава разсъжденията на Александър Дугин както за „вредата“ за Кремъл от преврата и необходимостта тя да се намеси, за да бъде „спасена“ Турция.
Публикуваме това интервю, не защото споделяме възгледите на Дугин, а защото изяснява както конкретната роля на Русия в потушаването на преврата, така и дългосрочната стратегия на Кремъл във външната политика.
И не на последно място-защото доказва „изкуството на хибридната война“ на Путин и опасността за България от любовта между Москва и Анкара..

- Господин Дугин, как оценявате политиката на Реджеп Ердоган в годината след неуспешния преврат?

- Ердоган действаше правилно и затова го критикуват тези държави, които подкрепяха пряко или косвено преврата срещу него. 
Това са всякакви атлантици, глобалисти, пета колона, с която не можем да се справим до край, макар, че Турция започна тази чистка в лицето на гюленистите. И независимо от всички арести, изчистен е само върхът на айсберга, на свобода остават още много от тях. 
Ердоган направи верен ход, като съсредоточи в ръцете си цялата власт, като отмени стария модел, при който властта беше разпределена между различни държавни институции. Правилно е да се ограничават свободите, за да бъде спасена страната.
Ердоган си направи всички възможни изводи след неуспешния държавен преврат. Той прекрасно разбира, че зад сектата на Гюлен, която е отговорна за пуча, стоят САЩ и в това няма никакво съмнение. И през тази една година Ердоган много внимателно насочи политиката си в посока на укрепване на суверенитета на Турция, но в нови условия. Работата е там, че Турция е член на НАТО и се оказа твърде силно свързана със САЩ именно, за да укрепи суверенитета си.

Защото когато тя става член на НАТО, след Втората световна война, е имало заплаха от нахлуване на Сталин в Турция. И съответно, за да запази суверенитета си пред лицето на възможна съветска агресия, Турция влиза в НАТО. Тоест, изначално членството на Турции в НАТО и отношенията и със Запада, са имали за цел укрепване на суверенитета и. 
И когато СССР перестана да съществува, когато стана ясно, че Русия повече не е геополитически противник на Турция и повече не може и не иска дори в едно много отдалечено бъдеще да бъде заплаха за териториалната цялост на Турция, започна постепенният преход на Анкара към нови модели за осигуряване на суверенитет.

Това беше продължителен процес и той е свързан с нахлуването на американците в Ирак, когато кюрдите получиха „зародиша“ на своя държава в Северен Ирак, което от гледната точка на Турция е пряка заплаха за териториалната й цялост. И се оказа, че тази сила, която осигури на Турция целостта и сигурността и, се превърна в главна заплаха, а доколкото Ердоган, който направи редица сериозни стратегически грешки, разбра, че сближаването със Запада води Турция в задънена улица, той започна да провежда по-независима политика. 
И Западът отговори на това с опит за държавен преврат. С бомбардировка на парламента и редица други сериозни събития.
Така Ердоган разбра, че ще осигури териториалната цялост и суверенитет на Турция по пътя на оттегляне от западната политика и сближаване с Русия.

Защото Русия не е заплаха за Турция, а в определена степен даже е гарант за териториалната й цялост, а САЩ е заплаха.
Успоредно с това, победата на Тръмп, който се отнася негативно към Турция и Ердоган, не обещава нищо добро на страната, докато Путин, напротив, се отнася много топло към президента Ердоган. Сега отношенията между Турция и САЩ не са най-добрите. По този начин, Ердоган, който си направи изводите, започна постепенно, не толкова бързо колкото би ни се искало, започна движение към Евразийския съюз. Смятам, че той е прав, защото в сегашните условия, суверенитетът на Турция пряко зависи от Русия.

- Много експерти в Турция и Русия отбелязаха Вашата роля да бъде предупреден Ердоган за преврата? Разкажете ни как се случи това?

- По това време отношенията между Русия и Турция бяха много студени. Първоначално Путин и Ердоган започнаха да се договарят за Сирия и руският президент дори направи някои отстъпки, защото разбираше турската политика спрямо кюрдските региони в Сирия, тогава САЩ се опитаха да провалят този процес, като свалиха руския самолет и дезинформираха Ердоган. 
Руската реакция спрямо Ердоган беше много сурова и радикална, защото Путин възприе това като предателство: той се договаря с Ердоган и изведнъж такъв жест, обявяване на война!

На Ердоган му трябваше половин година, за да разбере, че се готви преврат. Тези, които свалиха руския самолет и го бяха дезинформирали за реалната ситуация, искаха първо да бъдат скъсани отношенията между Русия и Турция, може би дори да провокират руско-турска война, а след това да свалят самия Ердоган. Този замисъл първоначално не беше разпознат в Анкара, и едва някъде през пролетта на 2016 година, ситуацията им се изясни.

Доколкото в този момент Русия и Турция не поддържаха никакви отношения, остана само тънката нишка на евразийското сътрудничество, ние останахме единственият канал за връзка между Москва и Анкара.
Ние получихме информация, че руският изтребител е свален от силите, които готвят преврат против Ердоган, че той не е виновен, а е жертва на заговор.

И тази информация, която беше получена през пролетта на 2016 година промени хода на историята. 
След това последва публичното извинение на Ердоган, а аз отидох в Анкара (Всъщност Дугин се намира в Турция няколко часа преди преврата и е допуснат, въпреки санкциите срещу него, които му забраняват да посещава страни-членки на ЕС и НАТО) и направих публично изявление, че това е мъжествена стъпка от страна на турския президент, а не слабост. 
Буквално няколко часа след като дадох интервю за Турската държавна телевизия за заговора срещу Ердоган започна превратът и сградата на държавната телевизия беше превзета от превратаджиите.
Това е цялата история и тук роля изигра не толкова оперативната информация, колкото изясняването на геополитическия контекст и сложните политически процеси.

Турската страна беше предупредена за преврата и така у Анкара се сформира правилна представа за ролята на Русия.
Америка стоеше зад този преврат и подкрепя кюрдския сепаратизъм в Турция.  Независимо, че ние имаме приятелски отношения с кюрдите, Русия не подкрепят създаването на кюрдска държава и промяна на границите, включително в Сирия. 
Нашето разбиране е, че превратът беше насочен не само срещу Ердоган, но и срещу Русия.
Затова Русия се намеси и Турция беше спасена. 

Източник: Yenicag

Превод: Faktor.bg