Катя Меламед е археолог в Националния археологически институт с музей към БАН. Специалните й интереси са насочени към остатъците от езическия период, които Християнството привнася и преобразява в своите изяви и философия. 

Интервю на Мая Стоянова

-Г-жо Меламед, от кога по българските земи датира традицията да се пише?

- От края на 7 век, когато пристига народът на Аспарух и трайно усяда на долния Дунав, датира традицията да се пише. Тогава част от него – жреци и държавници, са владели отлично руническата писменост. След създаването на българската държава официалната канцелария започва да издава документи, свързани с различни аспекти от обществения живот. Те включват исторически надписи, мирни договори, епитафии, възпоменателни, строителни надписи и др. Всички те са на гръцки език, който е приет за официален в държавата на Аспарух. Паралелно с него обаче е запазена и една по-стара традиция – важните документи да се засичат върху камък и да се слагат на видно място, за да са известни на цялата публика. В момента България притежава над 100 такива каменни колони и блокове, с големи части от текстовете, сред които е и забележителният Мадарският конник. В същото време са открити множеството надписи върху скали, камъни и други случайни места, където всякакви хора са оставяли графити – знаци с остър предмет, записи на нещо, което е особено важно само за тях. Много често надписите започват така: “За да се знае”. В това прозира проява на някакво особено чувство за историчност, потребност нещо да бъде записано, за да остане за поколенията. С една дума, в българската държава съществува традицията да се пише от момента на нейното създаване.

- Разкажете за руническото писмо на народа на Аспарух?

- Руническата писменост е изключително добре представена в манастира в Мурфатлар, днешна Румъния и в манастира край Равна, Провадийско, както и в редица други паметници на територията на днешна България. Мурфатлар, който е малко известен за обществото, е уникален храм, издълбан в огромен хълм от креда. Той функционира от края на 9 и през целия 10 век. Надписите в него разкриват движението на средновековните монаси и поклонници, както и ареала на разпространение на прабългарската писменост. Предполага се, че това е и един от ранните български центрове за превод на литургическа книжнина на български език и за обучение на български свещеници и летописци. 

По стените на този манастир са издраскани множество знаци – рунически, глаголически и кирилски. Има още гръцки надписи, едно германско име – “Раинпилпе”, както и повече от 1000 рисунки – графити, единични и в различни композиции. Те са добре познати и от паметниците, открити на територията на нашата страна. Според проф. Бешевлиев, който подробно се занимава с този паметник, само 19 от руническите знаци са съставлявали същинската система на руническата писменост, използвана от българите. Изследвания, направени през годините, установяват, че тази знакова система има връзка с руническата писменост в басейна на Орхон и Енисей, и с тази на секелите. Тоест, писмото на българите е свързано с тюркската писмена традиция, а не с германските руни, които са много добре изучени. 

Любопитен е фактът, че в руническата система на българите присъстват три знака – “ь”, “ъ” и двойно “ят”. По-възрастните българи помнят, че двойното “ят” участва в нашата писмена система чак до 1948 г., след което е отхвърлен и заменено с “е” или “я”. Тези три знака не са познати нито в тюркската, нито в германската руническа писменост, но по-късно влизат в кирилската азбука. Това ни дава основание да предполагаме, че те отговарят на специфични звуци в българския език и съответно са влезли в българската азбука, за да ги обозначат. 

- Историците знаят ли какво е съдържанието на древните надписи в Мурфатлар и Равна?

- За жалост руническото писмо и до днес не е разчетено, затова не бихме могли да кажем точно какви послания има в тях. По принцип всяка руна се състои от хаста (права черта), дъга или кръг. Затова има известни прилики в очертанията на руническите знаци, които използват различните народи, но те са по-скоро формални. 

Учените обаче са установили, че освен основните знаци прабългарите са използвали и много лигатури на знак, на няколко знака – сричка, или на цяла дума, което естествено прави писмото по-различно. В редица археологически обекти в Северна България са открити изключително много единични руни или комбинации от руни върху всякакви предмети – камък, глинени съдове, строителни материали и пр. Това обстоятелство дава основание да се предполага, че една голяма част от тези руни, доколкото е запазен споменът за значението им, дълго време са били употребявани като пожелания, като знак за собственост, като израз на благодарност. Каквото и да е било написано в тези надписи, по важното за изследователите е, че руните съществуват, както и това, че са били много активно използвани. 

- Как през 9 век при господство на трите свещени езика – латински, гръцки и еврейски, се стига до създаването на нова азбука?

- Отговорът на този въпрос се съдържа преди всичко във фундаменталните разлики на Източната и Западна църква. Западната църква е върховната власт, няма друга власт на земята, която да стои над папата. Светската власт е подчинена на църквата – това явление се нарича папо-цезаризъм. От друга страна, Западната църква признава само три свещени езика – гръцки, латински и хибро (староеврейски) и не допуска признаването на друг език, достатъчно свещен, на който да могат да се превеждат литургичните книги и да се извършва богослужението. 

На Изток положението е много различно. Тук действа правилото на цезаро-папизма. Върховната власт е светската, върховният господар – императорът. Църквата има друга функция – да съблюдава поведението на християните, да се грижи за тяхното духовно и телесно здраве, за тяхната култура и развитие, но тя е подчинена на светската власт. Именно тези фундаментални разлики правят възможно създаването на писмена система за друг национален език. И това не е първото подобно явление. Още в 4 век готският епископ Вулфила създава готската азбука и превежда Библията на готски език. 

- Кои слоеве в българската държава са били посветени в новата писменост?

- Грамотността е била повод за гордост и паметниците от българското средновековието недвусмислено го доказват. Тогава пишещите хора са били значителен процент от нашия народ. Те са представлявали различни слоеве на обществото – като се започне от царя и гражданина до патриарха, монаха и селянина. 

От надписите става ясно, че писането си е било и занаят. Упражнявали са го грамотни люде, които според степента на образованост, уменията им да преписват и да превеждат канонични текстове на славянски език, са се делели на три категории. Първата е граматик или доброписец, след това калиграф - човек, който пише много изкуство и най-престижната - теолог, който бил ръководител на скрипторията – онази част в манастира, в който се извършва превеждането и преписването на църковните книги. 

- Освен чисто практическия смисъл, какво друго е закодирано в писаното словото на българите?

- В представите на средновековния човек, освен чисто прагматични функции, буквите са изпълнявали и ролята на молитва. Те са били натоварени и с магически смисъл. Има много примери, в които някои букви или съчетания от букви издават свръхестествена сила, с която са можели да противодействат на злото, или да удовлетворяват молби или желания. Конкретно проявление на това са многобройните амулети за здраве, срещу болести и природни бедствия. 

В същото време писаното слово е имало божествен произход. Умението да се изписва е било бижий дар и средство за изразяване на вярата в бог, стремеж за общуване с него. В този смисъл много любопитен е един надпис от 1582-1583 година. Той е запазен върху сегмент от свещник: “Село Кремиковци. Този свещник направих по настояние на поп Койча и приложи са в църквата “Св.Петка”. Направи се от ръката Вучова, син Радивоев. В това време дойдоха три топа от Маджарско, 50 ярема теглеха всеки един и голям мор беше тогава. Годината 7091, по сътворението на света”. Очевидно майсторът, направил този свещник, е искал да оставил спомен не само за себе си и за важни събития, на които е бил съвременник. Той е бил и дълбоко свързан с тогавашния източен манталитет, според който ръката се движи от Бога, а човек прави нещата не такива, каквито той иска, а каквито бог го насочи да свърши. 

- Разкажете за някои любопитни записи на българите?

- В редица епиграфски паметници от българското средновековие има информация за бита и традициите, нравите и обичаите, за светогледа на българина. В някои от надписите има скрити послания. Много любима ми е една гатанка, която по някакъв начин е свързана с библейски текст, но все още никой не е открил смисълът й: “Баща ми роди мене, аз родих жена си, жена ми роди децата ми, а децата ми родиха поколението”. Но ми се иска да коментирам и един от най-важните паметници, които имаме - надгробният надпис на чернобиля Мостич, написан през 30-те години на X век. В него е записано: “Тук лежи Мостич, който бе чръгубиля при цар Симеон и при цар Петър. На осемдесетата си годишнина, като остави чръгубилството и цялото си имущество, стана черноризец и в това състояние свърши своя живот”. 

Думите са изсечени почти 100 години след приемането на християнството. В надписа е отразена титлата ‘чръгубиля’, която идва от предхристиянската администрация и означава висш държавен служител (най-близкият съветник на хана, негово доверено лице), нещо като министър-председател. Като такъв той участва в държавното управление при двама велики владетели – Симеон и Петър. Това показва, че всичко, което се е случило по това време в историята, е станало със съвета и участието на Мостич. Но от този свят той си отива като черноризец – монах, намерил мир за душата си.

Посланието е написано на кирилица и реално е един безкраен роман, който може да бъде изследван във всякакъв аспект. Но най-ценното в него е, че може да бъде прочетен и днес, 1000 години след като е създаден, защото буквите и смисълът на думите в този надпис е един и същ.

- През Средновековието славянобългарската писменост и език са била признак за цивилизованост, а сега се лансира идеята, че заради кирилицата, изоставаме от модерни свят. Състоятелен ли е този спор?

- Проблемът доколко кирилицата ни е виновна за икономическите и културни неволи не е нов. И според мен не е съществен. Приемам го за упражнение по анализ. Писмеността в Китай или Япония например не е проблем, нали?

Различните дейности изискват различен език, различен набор от думи, различен речник, а и различна графична система. Не мисля, че това обстоятелство обезличава някого. Писмеността е създадена да служи в работата ни, не бива да я превръщаме в пречка или в проблем, който да ни ограничава или плаши. 

С една дума – спорът не е състоятелен. Кирилицата е последното нещо, което ни пречи по пътя към модерния свят.

- Съществува ли опасност да бъдем принудени да пренебрегнем българската писменост?

- Не виждам никаква опасност. Докато има българи, ще има и български език, изписван на кирилица. Страхувам се, че обичаме да се страхуваме, да гледаме назад и да сравняваме, вместо ведро да приемаме неизбежното развитие и да вървим с него. Проблемът ни е във вечния ни страх и прекалено здравите окови на миналото, в комплексите ни, не в кирилицата.

- Как може да противодействаме на твърде агресивното навлизане на латиницата като световна азбука за общуване? 

-  Не виждам защо трябва да противодействаме. Това с противодействието отново е наш голям проблем, който не е никак свързан с кирилицата. Защо навлизането на латиницата – а с нея и на английския език – да е агресивно? Това е избор, който прави общуването ни в света удобно и бързо. Трябва да има общ език в един глобален свят. И английският език е твърде удобен за тази роля. Няма падежи.

Да погледнем - все пак – назад в историята. В глобалния свят на елинизма (ІV – І в. пр. н. е.) общият език е гръцкият. И не мисля, че тъкмо гръцкият език и писменост са заличили или обезличили нечий народ. Напротив, обогатили са го, представили са нови възможности, нов поглед, ново знание, че един предмет или процес, или чувство могат да се нарекат и изпишат по повече от един начин, по различен начин. Разбира се, обогатил се е само онзи, който е бил готов за това, свободният от страхове...