Можехме да станем като Швейцария, ако страната ни беше населена с швейцарци, но тук живеят българи

Българите от стачките след 10-ти ноември разбраха демокрацията като свободия, анархия и уриниране през балкона върху главата на другия, казва пред Faktor.bg рок легендата от „Щурците“

Интервю на Васил Василев

- Г-н Маричков, защо на Първи ноември, вместо за култура и за будителите, след 29 години от началото на промените основни теми са арестувани олигарси и парите на милионерите? 

- Сещам се за нещо много неприятно, с което трябва обаче да направя съпоставки за това, което питате. Херман Гьоринг, който е министър от кабинета на Хитлер, е известен с цитата си „Когато чуя думата култура, се хващам за пистолета“. Това показва на повечето нацисти отношението към културата. Много ми е тъжно, когато забелязвам, че не се отдава кой знае какво значение на всичко това. Не говоря за властта, както сме свикнали в повечето случаи да се извиняваме за проблемите си с политиците и правителството, което е на власт. Говоря за целия народ. Той масово не се интересува от културата, а от чалгата. Тъжната констатация е, че тя ни залива. 

- Кой има интерес народът ни да бъде опростачен и да му се навира в лицето чалгата и глупостта?

- Аз съм голям противник на теорията на конспирациите, че някой има интерес и зли хора се опитват да правят нещо лошо за България в тайни кабинети. Ние сме виновни за това, което се получава и никой няма интерес. Културата не се изразява само в това, каква музика слушаш, дали ходиш на театър, а и дали се къпеш редовно, усмихваш ли се на хората, които поздравяваш и ходиш ли по кални тротоари. Опираме до момента как българинът разбира демокрацията. Народите, които нямат традиция в тази посока, объркват демокрацията със свободия и анархия. За тях означава да уринираш на улицата или през балкона върху главата на другите. 

- Как се стигна до подмяната на идеалите, след 10-ти ноември ни обещаваха, че ще станем до 10 години Швейцария на Балканите? 

- Ние можехме да станем като Швейцария, ако страната ни беше населена с швейцарци, но тук живеят българи. Сами сме виновни за това, което ни се случва, а освен това си го заслужаваме. Има хора, които страдат, но масово простотията шефства. Простаците не се срамуват, а се гордеят с това. Наложи се имиджът на мутрите и на мутресите, които гледат как да изглеждат и какви имоти имат, а не как да се държат в обществото. Наскоро приятел, който е бил свидетел, ми разказа за случай с Евгения Банева. Ударила скъпата си кола с друг автомобил и ѝ се е счупил фарът. Тя излязла и казала на другия водач: „Жалкият ти живот не струва колкото фара ми!“. Тези хора не са родени и възпитани след промените, а преди тях. Всичко, което се случва, е заради тази тежест, които носим почти всички. Тази агресия съвсем не е започнала с началото на промените. Всичко това е съществувало, но е тлеело заради налаганата цензура. Нещата и по времето на социализма са били подобни, но прикрити. Тогава простаците поне се срамуваха, че са простаци и не биеха толкова на очи. Сега пяната на тинята е изскочила на повърхността. 

- Защо вашето поколение не успя да култивира и да покаже пътя на по-младите, които днес слушат Криско, Гери Никол, Тита и Папи Ханс? 

- Не сме искали да показваме пътя на хората, а това, което според нас беше правилно и трябва да се направи. Сега новите изпълнители правят това, което на тях им харесва. Те имат публика и пак опираме до това, че никой не ни е виновен за това. Пресата и останалите медии прекалено много рекламират някои изпълнители и ги представят като нещо, което реално не са. За съжаление, това не е само наша криза, а световна. Процентът в боклука на поп и рок музиката се увеличи доста, но все още има стойностни неща, включително и у нас. Криско, например, има нюх и знае как да се лансира на пазара, да стане масов, да го търсят и да прави нещата така, както публиката ги иска. Твърде жалко е, че публиката иска точно това. Но не е виновен Криско, че му се слуша музиката, а всички ние, че простащината ни залива. Звучи като рекламата за хапчетата „Простата ни алармира“. 

- Къде останаха текстовете, с които събирахте 1 млн. души на протести срещу червената спирала, в която беше омотана държавата след падането на Тодор Живков? Днес на стачките майки с деца припяват Слави Трифон и най-вулгарните му текстове като „Нема такава държава“?

- Аз тази песен не я пея. Изплуваха слоеве и маргинали, които сега са фактори и се показват навсякъде. Простащината винаги е съществувала, но беше прикрита. Аз не пея такива песни и ги чувам от вас за пръв път. 

- Означава ли, че хората, които са протестирали в началото на прехода, също не са имали идея за какво излизат на улицата?

- За какво мислихте, че тези хора протестираха? За демокрация ли? Не, а за да дойде някой и да ни оправи нещата. Имаше недоволни от това, че им смърди клозетът и някой трябва да го изчисти, а не сами да си помогнат. 

- Песимист ли сте за синята идея, която по времето на прехода постепенно изпадна в кома? 

- По-хубаво от демокрацията – няма и не е измислено по-хубаво нещо от нея, но трябва да се осмисли какво точно означава. Тя съвсем не означава безотговорност, липса на правила, беззаконие и мутраджийство. Ние трябва да се научим да спазваме законите, да уважаваме другия и да живеем така, че да не пречим на останалите, както и те да не ти създават проблеми. Постоянно слушаме как се говори, че нямало закони в държавата. Закони има, но не се спазват. Приятел ми разказа виц за това, какво е корупцията – далавера, в която не участвам. Т.е., някой нарушава 15 закона, но когато на него му нарушат нещо, започва на пищи. Оправдавам протестите на майките на болните деца, които търсят правата си. Ужасно впечатление ми прави обаче фактът, че тези родители държат децата си с часове и ги демонстрират. Ако имах такова дете, никога не бих го показал по такъв начин, за да демонстрирам нещастието му, за да направя още по-нещастно това малко същество. 

- Майките на деца с увреждания казват, че ножът е опрял до кокала и им остава само този вид на протест?

- Дори ножът да е опрял до кокала, на мен всичко това ми изглежда грозно и отвратително. Показват се деца, които са болни, без да се съобразяват с тяхното здраве. За мен това е жестоко. Чудя се как една майка може да го направи? Защо не намериха родителите начин да протестират, без да демонстрират децата? Сигурно така стачките изглеждат по-характерни и сюрреалистични, но са и плашещи. Взаимно трябва да се уважава човешкото достойнство. Както властта трябва да се отнася с уважение към тези майки и към децата им, така и родителите следва да уважават собсвтеното си достойнство и това на своите деца, които са нещастни. Само като видя дечицата, ме потриса, че са навън по цял ден. От друга страна, има и политически сили, които заиграват с нещастието на хората и искат да спечелят на гърба на болните деца и на майките им. Най-потърпевшите са хората с увреждания, за които всичко това се прави в тяхна полза. 

- През годините много от вашите колеги се съгласиха да участват във „ВИП Брадър“. Вие бихте ли участвали в подобен формат? 

- Никога не бих участвал в подобно нещо! Не обичам да показвам личния си живот. Мога да изляза на сцената и да изпея песен, но по такъв начин… Имал съм предложения с една не лоша сума като хонорар, но отговорих, че трябва да ми платят стократно, за да мога след участието си да се изселя в някоя друга държава, защото после ще ме е срам да живея в България. Вече едва ли ще ми предложат участие, защото остарях. Моля се на Господ да ми запази гласа, както досега, за да мога да правя концерти и да пиша музика, защото всичко друго няма смисъл. Но да участвам в такива формати, за мен няма смисъл. 

- До къде стигна борбата ви с държавата за пенсиите, които не може да получите заради „недоказаните“ доходи по времето на социализма? 

- Аз имам пенсия, с която мога да си платя например само парното. Става въпрос за пари, които получавам от годините, през които съм се самоосигурявал след падането на социализма. От предишните години имам само 5 трудов стаж. Т.е., всичко останало е изчезнало и ми се губят 15 години трудов стаж. Когато правехме концерти, се взимаше данък трудово осигуряване и никой не те питаше. Всичко се удържаше от хонорара. Половината български народ мога да заведа пред Темида като свидетели, за да докажа, че съм работил. Мога да ви разкажа и случай в съда. Събрали сме се с Маргарита Хранова, Васил Найденов и Йордан Караджов. Идва служебно лице при мен, което ми казва: „Вие ли сте, който сте работили 5 години?“, но не отиде при Васко Найденов.  Васко Кеца се обади: „А, значи „Щурците“ са свирили 5 години, а аз не съм пял през това време“. Т.е., нашата група дори беше от „късметлиите“, които имаха все пак трудов стаж.