Елцин ни измами с призива: "Събуждайте се с мисълта за Украйна и заспивайте с мисълта за Украйна"

Страданията на Украйна за Запада не са еднозначни с мъката, която изпитвам аз, казва в ексклузивно интервю първият президент на страната за Радио Свобода

 - Как бихте отговорил на въпроса, без да влизаме в ретроспекция на историята, но от историческа  гледна точка: каква беше Украйна и каква е сега?

- Най-важното постижение за страната от гледна точка на историческата перспектива, според мен, е независимостта на Украйна. Ние знаем нейните проблеми, трудности, може би дори неща, които понякога ни се струват досадни. Ние знаем какво е мнението на народа, който не винаги е съгласен с някои интерпретации, но ако трябва да бъдем справедливи, то независимостта на Украйна се случи, тя съществува.
Ако става дума за политическа, социална, духовна или културна независимост – това вече е друг въпрос. Днес ми се струва, че преди всичко става дума за политическа независимост - Украйна като политическа нация, като една политически независима държава.
Второто важно нещо, което стана и с което Украйна днес е различна, това е новото поколение. Има ги вече новите хора. Всяка година се срещам с връстници на независимостта, тази година също.  Тези хора, родени през 1991-1992 г., нямат нищо общо с миналото. Хората на тази възраст, свързани с миналото, са предимно членове на Комсомола, затова е невъзможно да бъдат сравнявани. Мисленето, философията, осъзнатостта, смелостта, решителността, хуманизмът, духовността, забравени в миналото, са вече в настоящето. Смятам, че това е най-важното, защото в това е нашата сила. Ако в управлението и в живота на нашата страна тези нови хора прибавят своите сили, ум, воля, знания - ние ще продължим напред много по-бързо и много по-ефективно.
И трето, вече не може да се каже, че сме Съветският съюз. Разбира се, не станахме от раз независими и хората не станаха изведнъж други след 1991 г., когато Кравчук се върна от Беловежската Пуща /парк в Беларус/. Би било абсурдно и смешно да мислим така. Но се появяват нови поколения. Философите твърдят, че трябва да минат поне две поколения, за да се променят хората, обектите и субектите на целия процес на промяната. Виждам, че съдовете от миналото, които са били пълни преди, сега вече са подменени. Пространството е изчистено от старото и изпълнено с ново съдържание. Това е дълъг процес. Всеки човек сам трябва да се пречисти и изпълни с друго съдържание и тогава ще се появи нещо ново в нашето общество, което ще бъде много различно: оценките ще бъдат различни, заключенията ще бъдат различни, различни ще бъдат задачите и целите ни.
Но да кажем, че изобщо не носим тежестта на миналото, също е невъзможно: не само сред хората от моята възраст, но и у младите хора, даже това наблюдавам и у децата, в които също се проявява.

- Какво не направи политическият елит, за да предотврати войната? Кои грешки бихте нарекъл „трагични“?

- Политическият елит, подобно на всичко останало, се формира под влиянието на много фактори. Елитът не се ражда, той се създава – и като съдържание,  и като форма, и като своеобразна идеологическа оценка на ситуацията.
Украинският политически елит е рожба на миналата епоха. И как точно беше създаден през съветската епоха? Аз съм бил част от тази система и имах възможност да я видя от всички страни. През съветската епоха се създаде елит, зависим от властта. Едни хора дойдоха при мен в Централния комитет и ми казаха: "Как мислите, как трябва да се напише това?" Казвам: "Вие сами може да го напишете“. "Е, знаете ли, имаме съмнения тук, бихме искали вашето мнение ..." Смятате ли, че те наистина са имали нужда от моето мнение? Съвсем не. Те се нуждаеха от мен просто като алиби, да се скрият зад моето име. Ако някой ги критикува, да могат да кажат: "Препоръча ни го Кравчук, аз го съгласувах с него." Виждате ли, така се роди елитът- роб. Политически независим елит, който да бъде пример за всеотдайност, саможертва, способен да бъде водач, лидер, не за да вдига флага, а защото негово знаме са думите, мислите, сърцето и духовността – такъв елит не е имало и няма. Върховната Рада политически елит ли е? Да, по  форма. А по съдържание? Не си спомням по телевизията или в разговор някой от членовете на този елит, представляващ антуража на президента, да му е казал публично – така не може.

- Но и на вас не са ви го казвали?

- Не са го правили. В същото време казваха, че всички врати са отворени за мен.  Но аз съм съвсем различен човек, не исках да ми се покланят и т.н. Да се страхуват. Да нямат воля, да се чувстват безсилни.  Защото истинският елит трябва да работи в интерес на страната и на хората, които живеят в нея. А не обратно.
Нашите хора са бедни? Бедни. Просяци? Истински просяци. Отивам на пазара, хората се приближават към мен и казват: "Леонид Макарович, защо трябва да се случи това, което ни направи просяци?" Знаете ли колко трудно ми беше да създам нашата Украйна като държава. Аз си меря всяка една дума, която казвам. Питам ги: "Какви са вашите приходи?". А те отговарят: "Ха, 800 гривни" (приблизително 30 щатски долара). Трудно е да си го представим. Хората живеят на село. Нима е възможно в такива условия да се създаде ефективна сила и елит, способен да постигне големи успехи, да има високи постижения, да бъде предан към народа, способен да се жертва заради Украйна? Не. Има един държавен служител или президент, а зад него са милиарди, милиони. Животът му е разделен на две – една част за него самия, а ако остане нещо - за Украйна. Може ли той да бъде патриот, човек с висока духовност, предан и отдаден? Ще се съгласите ли да застанете зад такъв човек? Затова и хората не го подкрепят.

- Нека ви върна към въпроса за направените грешки. След анексирането на Крим и започналата война в Донбас много често се споменава меморандума от Будапеща и ядреното оръжие…

- Ще ви попитам нещо: кой взе решението, кой подписа документа за отказ от ядрено оръжие? Леонид Кучма. Досега, по някаква причина, всички са убедени, че това е бил Кравчук.

- Защо?

- Не знам. Защо трябва да гадая като гледам на кафе? Има факт. И аз ще ви отговоря така? Не считам това за моя грешка. 
Привлякохме хора в управлението на страната, които на пръв поглед, можеха да променят Украйна, да я направят модерна. Това е първата грешка.
Втората грешка. Елитът, който беше създаден, в тоза число аз включително, частично вярвахме в Русия. Спомням си когато дойде Борис Елцин в Киев, нашите национални демократи се събраха на площада и всички крещяха: "Кравчук, учи се от Елцин".  Защо от Елцин? Защото тогава той излезе и каза: "Събуждайте се с мисълта за Украйна и заспивайте с мисълта за Украйна".
Защо давам този пример? Това беше в кръвта дори на онези хора, които наистина вярваха в Украйна. И вярваха в Русия. Тази вяра в Русия не ни позволи бързо да се еманципираме от Москва. Едва сега обаче започнаха да правят това, но с цената на много жертви. И западната цивилизация вече започна да гледа на нас с други очи. 
И третата грешка. Не можахме, знаейки за действителното положение в Съветския съюз, в републиките, в Украйна, която беше част от СССР, да убедим Запада да погледне на Украйна като на суверенна държава. Той винаги ни гледаше през призмата на Кремъл. Беше необходимо да го  убедим в това. Трябваше да го покажем и да настояваме за това. Всичко останало са подробности: създаването на структури, армия и т.н.
Ако говорим за ядреното оръжие, бих казал така: можехме ли да действаме по различен начин? Не. Аз мисля, че не веднъж съм го казвал и пак ще го повторя: става дума за 165 ядрени ракети, всяка от които носи пет бойни глави. Всички са насочени към САЩ. Техническият живот на всяка бойна глава беше до 1997 г. Какво означава това на практика? Всички бойни глави трябваше да бъдат премахнати и заменени с нови. Украйна не произвеждаше ядрени бойни глави. Всички те бяха руски, направени в Арзамас, някъде близо до Новгород. Можехме ли да си купим бойни глави? Не. Оттук и въпросът: какво да правим? Елцин каза, че след 1997 г. няма да приемат експлозивни бойни глави на тяхна територия. И това бе правилно. А ако ги бяхме оставили на наша територия, опазил ни Бог, и те бяха избухнали! Чернобил щеше да ни се стари като детска игра. Това е техническата страна на въпроса.
Друго нещо е политическият въпрос. Американците искаха да превърнем тези бойни глави в горивни елементи за атомните електроцентрали, защото американският народ знаеше, че тези бойни глави са насочени към техните територии. Освен това, както Бил Клинтън, така и Ал Гор заявиха, че ако Украйна направи с тях нещо различни, ще последват икономически и други санкции. Можеше ли Украйна, която току що бе родена, изведнъж да започне да заплашва Европа и света с съществуващия на нейна територия неуправляем ядрен арсенал? Не.
Знаете ли, има неща, за които хората не трябва да знаят. Дали всяко украинско семейство знае това, за което аз сега ви говоря? Но човек трябва да прояви разум, за да повярва на това, за което говори първият украински президент. Аз нищо не съчинявам.

- Може ли да назовете поне един от настоящите украински политици, за когото украинската държава е най-висша ценност?

- Убеден съм, че ако човек стане част от управлението на държавата и заяви желанието си да се бори, тогава за него държавата трябва да бъде ценност. Но виждам, че много от тях са дошли заради собствените си интереси. Знам, че системата на властта на Запад е построена по такъв начин, че човекът, който стане част от нея, не може да си прави каквото иска.
Ще дам пример от нашата история: вече три пъти сменихме Конституцията, а сега го правим за четвърти път. Имахме президентско-парламентарна, после парламентарно-президентска форма на управление, но нищо не се промени. Сега тя е парламентарно-президентска форма на управление – какво означава това? Това означава, че Гройсман (министър-председател на Украйна) решава всички социални и икономически въпроси. Дори процедурно ограничаване на правомощията му не може да бъде постигнато.
Така че украинският елит гледа на държавата с безразличие, защото за него по-важни са конкретни неща: здравето, образованието и богатството. Не можем да дефинираме на тази политическа класа конкретна формула на поведение и управление, какъв да бъде политическият елит. Затова е този безсмислен шум, защото хората се борят с вятърни мелници, а не за Украйна.

- Това е в основата и на тезата на руския президент, че "Украйна е недържава", една провалена държава – fail state.

- Прочетох теорията на Путин, той пише, че "Украйна е случайна държава, незакономерно създадена". Той пише и затова, че ще  унищожи нашата държава. Ще кажа, че ние съществуваме не просто случайно и не защото случайно сме се създали като държава. Ние съществуваме, защото трябваше да съществуваме. Империите попречиха на нашето развитие, заради което не предприехме определени стъпки, а не защото бяхме неспособни да ги направим.
Но ако говорим за днес, ние просто трябва да си свършим нашата работа: да приемем съответните нормативни актове и да започнем да ги прилагаме. Този случай не се нуждае от исторически аналогии, най-важни са дисциплината, редът, волята и контролът на народа. Хората не могат и не трябва да прощават на онези от тях, които ги нарушават. Народът не трябва да позволява да се възползват от него и да се  гаврят с него. Не казвам, че всички трябва да бъдат поставени зад решетките, казвам, че такива хора трябва да стоят далече от властта.

- Според Вас има ли възможност да се сложи край на войната?

- Да, разбира се. Но ако искаме да го направим утре - определено няма да се случи. Войната не може да продължи вечно, ще дойде време, когато тя ще приключи. Ако говорим за прекратяване на войната в нашия живот и за необходимостта да защитим Украйна от заплахата да се разпадне, от възможността да  загубим нашия суверенитет, не можем да чакаме и трябва да действаме спешно.
Затова трябва да бъдат идентифицирани тримата участници. Първият е Украйна, като страдаща нация, чиито граждани умират поради чужда агресия. Вторият е западната цивилизация. Вече има натиск от нейната страна, но трябва да бъде удвоен, не само на икономическо равнище, но и политически, и финансово, за да може агресорът да разбере дали ще продължи или трябва да спре. За жалост у нас често казват едно нещо и то е - как да печелим повече пари в Русия.
Третият участник е Русия, която трябва да бъде заставена да седне на масата  и да подпише историческите документи. Ако бъдат взети в предвид тези три въпроса и бъдат включени всички лостове за въздействие, мисля, че войната може да приключи много по-бързо, отколкото предполагаме.
За съжаление, това не се прави. И не защото Украйна не иска това. Страданията на Украйна за Запада не са еднозначни с мъката, която изпитвам аз. А да чуе нашия вопъл и зов – или не умее, или просто не иска. Трябваше много по-рано да предприемем определени стъпки. Както Лина Костенко пише: "Накъде гледате, народи? Днес сме ние, и утре ще бъдете вие." В нашата история имаме опит както с Хитлер, така и с други диктатори. Ако не сме научили историята си – тежко ни. Длъжни сме да я научим.

Превод: Faktor.bg