Още през 1993 г. ген. Кацамунски, ген. Коста Богацевски и следователят Богдан Карайотов стигнаха до истината, но им попречиха

Службите и БКП могат да манипулират и да пускат всякакви мръсни слухове за Марков, но творчеството му не могат да подменят или скрият, казва пред Faktor.bg братовчед му, който притежава всички права върху произведенията на писателя

На днешния ден през 1978 година, след няколко дни безуспешни опити за лечение в Университетската Клиника „Сейнт Джеймс“, Лондон, Великобритания, издъхва политическият емигрант Георги Марков. На 7 септември 1978 г., на моста Ватерло, Лондон, неизвестен го прострелва в задната област на бедрото. 40 години по-късно братовчед му Любо Марков продължава да търси истината за политическото убийство и да вярва, че омразата не води към нея.

Интервю на Мая Георгиева

- Г-н Марков, 40 години след смъртта на писателя Георги Марков, какво се случи с делото, което трябваше да разкрие истината?

- Хората вероятно са забравили - делото е прекратено от Софийска градска прокуратура още преди пет години, точно по това време. Получихме постановление на прокуратурата, от 10-ина страници, какви са аргументите им. В седемдневен срок трябваше да направим възражения, но се отказахме. Аз съм упълномощен от съпругата на Георги и от брат му да ги представлявам в България, но за да направя възражение ми трябваше време да проуча цялото следствено дело, а това се оказа почти невъзможно в този срок. Реално след пенсионирането на Богдан Карайотов (на когото според мен беше оказан натиск по това разследване) от 1998 година друг екип пое случая, смениха се следователи. През 2008 г. се опитаха да го прекратят. Направихме изложение до главния прокурор и до ВСС и делото беше удължено за 53 г., защото давностният срок от 20 години беше изтекъл. Това стана по решение на Бойко Найденов, шеф на следствието. После разследването за смъртта на Георги Марков беше обединено с делото за опит за убийство на журналиста Владимир Костов. Но на 35-ата година прокуратурата спря разследването, каза с постановление какви са й аргументите. А и при този състав на следствие и прокуратура и 100 години да бяха разследвали пак нямаше да има ефект. От мотивите на държавното обвинение ме впечатли констатацията, че ДС няма участие в смъртта на Георги Марков.
Прокуратурата се оказа невероятна стена пред истината. За семейството на Георги няма съмнение - не 99%, а 100 % ДС е подготвила и извършила атентата. Можеха да решат проблема – признат грях не е грях. Разбирам - времената са били такива, но лъжата и отказът от правосъдие събират потенциална отрицателна енергия. Аз най-малко искам ние българите да сме го убили, обичам си страната, друг е въпросът какво мисля за държавата, но в никакъв случай не я мразя.

- Припомнете какво се установи по време на разследването?

- Първоначалният екип, който се ангажира да разследва смъртта му – шефът на Националното следствие тогава ген. Кацамунски и след него ген. Коста Богацевски, и следователят по делото - Богдан Карайотов, за две години стигнаха до дъното на проблема. Те влязоха в много сериозни контакти с представителите на Скотланд ярд, които разследваха убийството, имаше резултати, обмениха информация, макар и не цялостна. По-късно установих, че нашето следствие е получило цялата информация, с която са разполагали английските им колеги. Добих впечатлението, че те са си свършили работата. За мен определено преградата беше прокуратурата. Тогава последва промяна в състава на следствието, Кацамунски беше сменен с Ани Крулева, Коста Богацевски напусна и стана главен секретар на МВР, делото беше разделено и следствието реално зацикли.

- Става ли документално ясно, че комунистическите тайни служби са отговорни за смъртта на писателя?

- Ако човек се запознае по материалите по следствието, което е 47 тома, там са и английските доклади, които са 7-8 тома, ако прегледа внимателно и досието на предполагаемия убиец - Франченско Гулино, както и така нареченото „Генералско дело“ (това е делото срещу хората, унищожили 10 тома от делото на Георги Марков), трябва да бъде или идиот, или да бъде съпричастен към убийството на Георги, за да не го признае и осъзнае. За съжаление, позицията, която зае прокуратурата е едно виртуално съучастие в убийството на Георги. Преди 6 години Клаус Дексел с немски екип направиха 90-минутен филм за Георги Марков, който бе излъчен по БНТ. В него има няколко важни акцента – накрая завършват с две интервюта – с Франческо Гулино, предполагаемият убиец и с един от следователите – ген. Коста Богацевски. От думите на Богацевски става напълно ясно, че още до 1993 година разследващите са били напълно наясно кой е организатор, поръчител и евентуално изпълнител на поръчката. Нещо, което и англичаните го знаят – че кучето е заровено тук в Българи. Това са ген. Стоян Савов – зам.-мистър, който отговаря за външното разузнаване, Васил Коцев – зам.-началник на Първо главно управление и неговият заместник – Владо Тодоров, който е оперативния ръководител на убийството на Георги. Всичко е съгласувано на определени нива.

- В България определени среди, свързани с ДС и червената номенклатура продължават подло да внушават, че Марков е бил агент и дори двоен - на ДС и английските тайни служби, вие сте се посветил на разбиването на този мит, устойчив ли е все още?

- Ами, ако Георги беше агент на ДС, досега 1000 пъти да бяха изкарали досието му. Аз до 1978 година не си спомням да имаше изявена личност с име Георги Марков, изключвам един доцент в СУ и другият е Георгий Марков, който беше председател на съюза на съветските писатели. А след промените има няколко с това име и се оказа, че почти всички са били сътрудници на ДС, само за убития писател Георги Марков не се намери нищо. Ако разполагаха с такава информация за него, те нямаше да му простят, щяха да я направят отдавна публична, но тъй като не разполагат действат със слухове и измислени версии, опитват се да окалят и принизят образа и таланта му.
Проблемът е, че такива настроения срещу личността на писателя се подклаждаха и в средите на СДС. Трябва да отбележа, че до 1995 почти нищо или много малко се пишеше за Георги Марков, защото шестваше митът, че е агент на ДС. Не искам да споменавам имена, замесени с тази мръсна манипулация, но хора от кухнята на СДС не искаха да се говори за Марков. Асен Агов и Панчо Денев, бивш шеф на БТА и „Демокрация“ първи започнаха да публикуват някои неща на Георги, да говорят за делото му.

- Казвате, че след 1993 г. установяването на истината за смъртта на писателя е блокирана. Имате ли усещането, че някакво задкулисие дирижира и направлява тези процеси?

- Щом БСП идва на власт, винаги се правят опити за прекратяване на делото. Всичко е повече от ясно, кои са средите, които нямат интерес от тази истина. Но всичките машинации, които са направени по това дело – унищожаването на 6 тома досиета в Шесто управление, унищожаването на 10 тома в Първо главно, свързани с Марков, блокирането на цялото разследване, което се проведе от Карайотов и Богацевски до 1993, навеждат на подобни мисли. Искам да разкажа нещо интересно в потвърждение на това. Богдан Карайотов беше дал на англичаните 8 документа от досието на Гулино. И когато поискал делото на предполагаемия убиец, работел за нашите служби, 5 минути след като са пуснали заявката, връхлита шефът на Първо главно управление ген.Тошков и казва: „Защо искате това дело?“ Започва една разправия защо се интересуват от Гулино. Няколко дена след това Франческо Гулино изчезва от Копенхаген и се губи повече от 10 месеца. Когато се появява отново, датските служби за сигурност, заедно с англичаните го призовават на разпит в Копенхаген на 5 февруари 1993, защото е датски поданик. От България замина Богдан Карайотов. Разпитът, който е дълъг и обстоятелствен, продължава около 8 часа. Гулино отрича абсолютно всичко. Показват му негови подписи от тези 8 документа, но той отрича всичко. Карайотов през цялото време слуша отговорите му в една кабина, където му превеждат. В същото време той е имал 7-8 въпроса, подготвени от Ани Крулева, които задал на Гулино след като англичаните го разпитват. Тогава Дания е поискала или нотариално заверени копия от тези 8 документа или оригиналите, за да продължи разследване срещу Гулино. Карайотов ги съветва да пратят искането до Президентството, на вниманието на Румен Данов, тогава съветник на президента Желев по сигурността. Карайотов е знаел, че ако тази поръчка на датското правосъдие стигне до следствието и Крулева, никога няма да бъде изпълнена. Но заради формалности искането на тези документи се забавя, а в България след това започва една совалка между президентство – следствие - Национална служба за сигурност и главния прокурор. На 17 ноември 1993 г. главният прокурор отговаря на датското посолство, че поради съображение за сигурност тези документи не могат да бъдат предоставени. И така на практика разследването и в Дания е блокирано. Имайте предвид, че съм се виждал два пъти с Иван Татарчев, тогава главен прокурор и той се би в гърдите, че какво трябва ще направи, за да излезе истината за Георги. По-късно става ясно, че това писмо на датчаните и отказът да бъдат предоставени тези 8 документа, са заличени дори в изходящата поща на главния прокурор. Това обяснява много неща.

- Интересът към творчеството на Георги Марков днес е изключително е голям, има ли непубликувани текстове?

- За съжаление, почти всичко вече е представено на читателите и изследователите. Има някои репортажи в „Дойче веле“ на текущи теми, които не са публикувани.

- Как приемате факта, че творчеството на писателя се изучават в Чехия и в други посткомунистически страни, а в България образователната система сякаш се страхува да го пусне в учебния час по литература?

- Животът на Георги има два аспекта – единият е криминален, а другият – неговото творчество, за което по стечение на обстоятелствата ми е по-трудно да коментирам, но именно то придоби популярност и привлече общественото внимание. В края на краищата – след като хората прочетоха какво е написал, естествено е да се запитат – как така си е отишъл този човек? ДС, службите и БКП могат да блокират истината за смъртта на Георги, могат да пускат всякакви мръсни слухове, но творчеството му не могат да подменят или скрият. Днес то го легитимира и прави популярен.

- Ако Марков днес беше жив, как би приел промените в България, това ли беше свободата, която очакваше?

- На много места Георги коментира всички тези очаквани промени. Даже има едно есе – от какво и в какво да са тези промени. Според него се променя само формата, но съдържанието си остава същото. Ако някой ни казваше, че тази система на соца през 1989 година ще се срути по този начин, не бихме го приели за вярно. И аз съм мислел донякъде, че може да има някакви промени. Но ние тогава си мечтаехме за един чешки вариант за социализъм, или за сръбски. Сега младите нямат понятие какво е да имаш открит лист, за да стигнеш близо до границата на България. Нали казваха, че е соцлагер, а то наистина си беше лагер.
Но всичко, което е свързано с живота, това е истината. Каквато й да е тя – тази истина винаги се потиска. Има повече от 20 прилагателни, с които Георги обяснява как се потиска, как се избягва, как се бяга от тази истина. И шества лъжата, а една лъжа е толкова по-истинска, колкото е по-близо до истината. Но той бе човек с непримирим дух. Предполагам, че нямаше да се примири и сега със случващото се. Но има и още нещо – когато ти протестираш срещу нещо и казваш, че това не трябва да бъде така, трябва да кажеш как да стане – да има конструктивна алтернатива. Има две магии – магията на властта и магията на парите, те взаимно се преплитат. Тези, които имат пари - искат да имат власт, тези, които имат власт – искат да имат пари и това е нещото, което не е само в България, а в целия свят - едно малцинство притежава парите, особено в бедни страни като нашата.

- Може ли делото за убийството на Георги Марков да бъде възобновено днес, ако има държавна воля за това?

- Ако има държавна воля, може да го възобнови, а и да се каже цялата истина. Делото умишлено бе разцепено на цивилно, на военно, на какво ли не още, за да не му се хване краят. С омраза до истината не може да се стигне. Ще ви прочета думи на приятеля на Георги - поетът Коста Павлов: „Омразата е неграмотно опрощение, забравата поражда зло“. Това е една страхотна дефиниция – при нас омразата – и между леви и десни, и между хората - е на лична основа. В парламента всички се противопоставят, независимо за какво се гласува. И ако тези хора не се хванат ръка за ръка – тази омраза ще продължи още 100 години и този преходен период ще бъде вечен.