За реформаторите има народна приказка -"Има глава за кмет, ама няма село за него”

Драмата с калните ботуши, кофите и лопатите е само софийска, за хората жестът означава много, жадува да усети съпричастност

Най-интересната интрига е с БСП, изборите са тест за нея, но да не бързаме да я „погребваме”

Интервю на Ива Оприкова

- Г-жо Радева, кампанията вече започна, както и разочарованието от това, което партиите ни предлагат - липса на дебати, на платформи. Ще тича ли към урните българинът, когато битката е предопределена?

- Избирателите се делят на две категории - хора от т.нар твърд електорат и т.нар избирател от периферията. Твърдият избирател не се влияе от кампанията, той е сигурния глас и гласува за определена партия и в този смисъл дори кампаниите не трябва да бъдат насочени към тях. Част от тях играят ролята на безплатни агитатори и в социалната мрежа Фейсбук често се срещаме с тях. Те постоянно публикуват статуси, които да стимулират и агитират останалите и така ги убеждават да повярват в определена политическа линия. Истината обаче е, че една предоминантна, силна позиция на ГЕРБ, както се очаква в момента може да въздейства деградиращо на една доста голяма група избиратели, които са в периферията и още се колебаят да не отидат до изборите. Тяхната логика е простичка, така или иначе ГЕРБ ще победи, защо да гласувам. От друга страна тази тенденция много сериозно засилва активността на друга група избиратели, които усещат заплаха за своята партия и ще се мобилизират – това е електоратът на БСП. За европейския вот много социалисти наказаха с вота си столетницата и не отидоха да гласуват, заради грешките, които допусна в управляващата коалиция. За сметка на това сега когато усещат партията си в застрашена позиция може да се окажат много силно мобилизирани. В този смисъл изборите винаги носят елемент на изненада.

- В последните дни, обръщенията могат да бъдат обобщени така - „ако са те -  ще е много зле". Така всяка партия „ориентира" избирателите си. Грешен или правилен е този подход на отричане?

- Имам непосредствени впечатления за нагласите на предстоящия вот. В сряда проведох едно изследване по поръчка на един клиент в Кюстендил и установих една много простичка истина. Както в много други сектори критикуваме служители, че не работят достатъчно, така е и при политиците. Повечето партии не са си свършили работата на регионално ниво - не са си представили добре водачите и листите пред избирателите. Електоратът, който трябва да гласува уж доверие на определена политическа сила не знае имената на хората в листите. Една от партиите е с много стабилни шансове да влезе в следващия парламент, а на практика се получава така, че хората дори не се сещат, коя е тази партия, да не говорим за нейните водачи на листи и кандидати за народни представители. Има една огромна, несвършена работа от самите кандидат-депутати, липса на професионализъм. Няма как да накараш някой да ти вярва и обича, след като не го познаваш и не си му видял очите.

- Даренията с партийни субсидии, кофите и лопатите смениха традиционните кебапчета в кампанията. Ще спечелят ли партиите гласове с тази партийна помощ или ще оберат негативи?

- Много се радвам, че социологията не се разхожда само по жълтите павета. Когато човек е изследовател на общественото мнение трябва да чуе хората. Това трябва да направят и журналистите, да не се влияят толкова от политиката на жълтите павета, а да чуят народния глас. Истината е, че цялата тази драма с калните ботуши, кофите и лопатите е само софийска и на партийните щабове, които се опитват да оттиграят една топка и да отговорят на удара. За хората в провинцията обаче жестът означава много. Народът наистина жадува да усети съпричастност и това е от години, не е тенденция само за тези избори. В този смисъл, когато ги виждат на терен, очи в очи, с кофи и лопати хората са по-скоро щастливи, радват им се. А дали това го правят с някаква цел или дали заради изгода това твърде малко интересува избирателя. Истината от години е една, много малко политици са на терен, сред хората. Всички политици, които хората виждат не само по телевизора, а на място, в селото, в махалата, в двора печелят само дивиденти от тия срещи на живо. Дори когато някой от избирателите не харесват партията им, не искат да гласуват за тях те изразяват уважение за жеста, уважение че е дошъл, говорил е с него, стиснал му е ръката. Ако мога да дам някакъв съвет към всички кандидат-депутати е да положат усилия и да бъдат максимално представени на терен, да бъдат сред хората, ако искат добри резултати.

- Ще сработят ли преференциите на 5 октомври, както на евровота? Министър Бакалов отчете, че новата мода сред кандидатите е купуването на преференциален вот?

- Въпросът със закупуването на гласове стои в България от първия ден на демократичната ни история. Първото реално купуване на гласове тръгна от едни широки коалиции, в които бяха вкарани ромските партии, за да могат да им подсигурят определен брой гласове. А като отидат водачите на ромските махали от своя страна обещават определен брой гласове срещу определени облаги-в квартала да не се плаща електричество например.Тези пазарлъци вървят и сега, и няма никакво съмнение, че всички партии се опитват да договорят ромския вот и при анализ в ромските секции е много трудно да се установи, коя е доминантната позиция. Мит е, че ромите гласуват масово на всеки вот, напротив те гласуват по-слабо от българите. Навсякъде по света образованите хора са по-политизирани. Ромските гласове се разпределят между всички партии, независимо пазарлъка като по правило през последните години гласуват най-много за ДПС. Дали партията хвърля огромен финансов ресурс за да купи доверието им е спорен въпрос.Според мен движението полага усилие или обещава да даде шанс на тези групи. Темата за купуване на гласове по-скоро я разглеждам като един вид дъвка, с която едни или други политици оправдават неуспехите си. За останалите групи префернциалният вот ни даде достатъчна индикация още на еврозиборите, че хората искат да гласуват за личности. Къде личностно ориентирани, къде по погрешка всички изследвания ясно посочват, че избирателите искат промяна - да могат да гласуват не за определена група, а за определен кандидат. Аз винаги съм изразявала позициите си за 100 % мажоритарни избори, защото те са пътеката, която ще засили връзката между избирателя и групата, която той избира. Много неестествено е водачите за листи да се избират в последния момент на партиен форум –това е пълен скандал. Години наред наблюдаваме парадокса, че много от кандидатите не се издигат в района, в който живеят и са родени, а в друг. Защо го правят? Защото в родния си край достатъчно са зацапали терена. Парашутистите обаче в друг район имат много по-слаби позиции. Хората не им вярват. Избирателите показаха на европейския вот, че имат нагласата да дадат доверието си за личности и този път ще има изненади с преференциалния вот. А това постепенно ще въведе в партиите някакъв вид дисциплина и подготовка в професионализъм.

- Как и с кого ще управлява следващият победител на изборите, като основните политически играчи не щат и да чуят за коалиция, обречени ли са? Кои са възможните и невъзможните коалиции и какви подводни камъни крие всяка една от тях?

- Истината е, че няма кристално чисти коалиции. Пропорционалната система не дава много място за предварителни договорки - всеки се бие докрай сам, до последния момент, а после умува как и с кого да управлява. Разбира се, че коалиции ще има, но те не са определени предварително, което на мен ми се струва малко нечестно и на гърба на избирателя. На този етап е доста трудно да се определят възможните и невъзможните коалиции. Въпреки, че в настоящия момент реформаторите отричат каквато и да е било подкрепа и дори се "цупят" на едно евентуално сътрудничество с ГЕРБ, но аз съм дълбоко убедена, че когато стане дума за власт ще преобърнат позицията си. Реформаторите са от тези хора, които между другото не са си направили труда да поработят достатъчно нито в организацията си, нито в последователността на мненията си, но ГЕРБ няма друг шанс за партньор и ще им прости грешките им преди изборите. Това е единственият възможен път за победителя да състави едно силно правителство и да върви напред. Другият път е нови избори, които ще поставят страната ни в икономическа и политическа криза, което е неприемливо.

- Как ще коментирате раздорите в Реформаторския блок и дали пак няма да се разминат с НС? Като, че ли има сценарий и тази коалиция прави всичко по силите си да не влезе в парламента?

- Никак не съм изненадана от поведението на реформаторите. За РБ има една много хубава народна приказка -„Има глава на кмет, ама няма село за него”. Има толкова противоречия в т.нар десница, а все се получава „преоблякъл се Илия, погледнал се пак в тия”. Болно ми е да обсъждам реформаторите, заради липсата на питане. Те не питат как изглеждат в очите на онези хора, които системно ги подкрепят въпреки грешките, те не питат, тези, които продължават да им вярват въпреки непоследователните решения. Много са тези избиратели от класическата десница, които боледуват за процесите в РБ. В този смисъл те си приличат с избирателите на БСП - стават все по-малко, но за сметка на това са много упорити и въпреки грешките подкрепят своите любимци. Истинският проблем за партиите обаче не е твърдият електорат, а периферията, която трябва да спечелят. А реформаторите трябва да си направят добре сметката, че тази периферия се печели от хората, които изглеждат най-стабилни и дават усещане за реална перспектива и предлагат ясни и конкретни, изпълними неща, защото избирателят е отвратен от празни обещания. Моите очаквания са тази избирателна кампания да премине на знака на реализма.

- Как тълкувате сценарият следващото управление да е на ГЕРБ и РБ, негласно подкрепени от ДПС. Доколко е вероятен той или това е обикновена пропаганда?

- Това са обикновени предизборни спекулации, които ще се говорят до самия край, докато видим резултатите. За момента. За мен е невъзможен такъв тип управление, защото е ясно, че не се харесва от избирателите. Дали ще има коалиция зависи все пак от това колко хора ще гласуват и как ще ориентират вота си. На този етап изследванията не дават ясен отговор. Забелязала съм, че за съжаление дори броени дни преди изборите не се дава достатъчна информация. Много често до последния момент хората се колебаят, други не казват цялата истина или в последния момент се сервира една „костинбродска афера”, която обърква пасианса. Ако партиите си вършат добре работата по райони, тази стихийност става все по-относителна.

- Най-тежки проблеми има в БСП - вътрешни раздори, АБВ и партията на Татяна Дончева печелят все повече проценти. Може ли при социалистите да се повтори сценария със СДС?

- Между другото това е най-интересната интрига за този вот. Парламентарните избори са голям тест за левицата, но все пак да не бързаме толкова много да я „погребваме”, защото техният електорат е твърд и непоколебим. Въпреки, че тя непрекъснато разочарова своите избиратели и те намаляват когато те я усещат застрашена като комунистите в историята са склонни на саможертви. Казват си - даваме им последен шанс и така до следващите избори. В този смисъл аз не бих се обзаложила, че ще завършат с разпад, пак ще удържат на натиска.

- ДПС ли е основният дразнител в българския политически живот? Листите им предизвикаха истинско отвращение в обществото?

- Няма как друга партия да им вземе първенството по отвращение след като лично Ахмед Доган и някои политици от движението създадоха този порочен модел, в който за съжаление управляваше и страната през последните години. Самият Доган изрече думите „Аз разпределям порциите на властта”, но вече хората не са доволни от неговото разпределение и управление и ясно изразяват позицията си. Аз не мисля, че тук има каквото и да е било етническо напрежение. Просто има един политически модел, който се наложи през последните години, от който хората са отвратени . Интересно че, коалиционните партнъори, които предпочитаха политическото сътрудничество с ДПС като БСП не казват, че ще скъсат категорично с него.

- Може ли "България без цензура" да му отнеме ролята на балансьор? Каква ще е съдбата на партията на Бареков?

- Няма бъдеще, това е временна формация, за която много скоро няма да спомняме дори. Спомня ли си някой за ДАР, за Бизнес блока на Жорж Ганчев? Не!Такава е съдбата на партията на Бареков. Това са временни политически формации, които вдигат шум с появата си, а след това бързо залязват. Скоро ще забравим и РЗС на Яне Янев.

- Възможно ли е да се окажем без ново правителство и след 5 октомври? 

- Това е най-нежеланият сценарий за България - загуба на излишна енергия. Да не говорим колко е пагубно за държавата. Надявам се да не състои този сценарий и избирателят да покаже разум.