Власт, която стои на инат и със силата на МВР няма бъдеще

Страшно е, че младите турци, с образовани дори и в чужбина нямат шанс за реализация, ако не са част от схемите на Доган и Местан, казва бившият земеделски министър

Мехмед Дикме е два мандата кмет на Ардино и първият мюсюлманин, министър в българско правителство. В кабинета на НДСВ той ръководеше земеделското ведомство. Дикме е един от последователните критици на тоталитарните практики в ДПС. През последните години развива свой бизнес в областта на земеделието.

Интервю на Стойко Стоянов

-Г-н Дикме, преди няколко дни Станишев се извини на турците и мюсюлманите, каква е тежестта на този жест след 24 години?

-Извини се само Станишев, но не и БСП. До колкото знам няма официално решение на партията му по тази болна тема. Лично за мен  става дума за чиста проба популизъм. Това „разкаяние” не е искрено поради няколко причини. Първо, не смятам, че  един уличен митинг е най-подходящото място за извинение, касаещо престъпление срещу човечеството. Второ, за да се извиниш от името на една политическа формация, това трябва да е осъзнат акт на най-висшия й орган, да има дебат, дискусия по тема. А в БСП този ход изобщо не е обсъждан, „Позитано” даже са изненадани. И не на последно място, ако думите на Станишев са искрени сега, логичен е въпросът, защо само преди година, когато Синята коалиция внесе в парламента Декларация срещу Възродителния процес и искане за бързо приключване на воденото по него дело, БСП саботираше приемането й и не я подкрепи искрено. Тези аргументи налагат въпроса: Кога Станишев е искрен - мълчейки по темата в парламента, или „разкайвайки” се на митинга преди дни? Историята на държавата се пише в Народното събрание, там остават документ за всяко решение. Ако Станишев искаше да бъде убедителен, можеше да направи това извинение от трибуната на парламента и то да бъде придружено от решение на ръководство на БСП и с декларация на парламентарната група на левицата. Така щеше да даде съвсем друг сигнал в страната, но и към Европа и света, че социалистите са признали своята вина и грешка. Освен това много турци и мюсюлмани не са убедени, че позициите на Станишев се споделят от партията му в смесените райони и от червените депутати. За това  в думите му разчитам популизъм, целящ единствено да екзалтира митинга. Управляващите проведоха една излишна игра, която някои лидери на ДПС се опитват да експлоатират и да покажат, че Станишев е станал по-близък до сърцата на турците, които са изстрадали смяната на имената. Не вярвам думите му да имат ефект  и отзвук в душите на жертвите. Но за да не бъдем само черногледи, призовавам Сергей Станишев само след броени дни, в края на декември когато се отбелязва поредната годишнина от началото на смяната на имената официално да заклейми този престъпен акт в парламента, да поиска извинение от жертвите, но и като политик мандатоносител да попита прокуратурата и следствието защо делото срещу палачите вече 24 години се мачка, защо няма наказани за издевателствата над хората? Това е честният подход, останалото е просто демагогия и правене на евтин пиар.

Ще припомня, че в годините на прехода БСП на няколко пъти е на власт и то заедно с ДПС, но никога не са поставяли въпроса за приемане на специален Закон или Декларация на парламента, която да осъжда Възродителния процес и да се търсят виновниците. 24 години повтаряме едни и същи неща, а жертвите половината измряха и напуснаха страната. Поне от морална гледна точка БСП дължи на турците и мюсюлманите отговор и на тези неудобни въпроси.

-След последния общ митинг в София съвсем ясно пролича, че ДПС и БСП се предлагат като политически пакет – две в едно, какво се крие зад това единодействие?

-Съвместните действия на двете партии, особено в последно време налагат един въпрос: Има ли общо начало между двете формации и доколко политическото им инженерство е подчинено на една цел? Тази истина тепърва ще трябва да търсим и разследваме, защото все по-ясно става, че преди 25 г. етническата партия ДПС наистина  е била създадена с основната цел - общността да бъде отцепена от навлизане в СДС или други демократични формации и вкарана и контролирана в едно политическо гето. Ако тази задача е била поставена на определени хора, то днес можем да кажем, че е била успешно изпълнена. Страшно е, когато прогледнеш, че след четвърт век, по някакви неписани правила турците и мюсюлманите бяха върнати в лоното и зависимостта на червената партия майка и на кукловодите, които я направляват. Така бяха подменени и претопени идеология, ценности, морал.

-Познавате кухнята на ДПС,  как хора като Христо Бисеров, със съмнителна репутация, получават реализация при Доган?

-През ДПС периодично минават различни групи хора, свързани с лявото или дясното. Бисеров, Цонев и още няколко бивши седесари се появиха през 2005 г. в ДПС от нищото. Без да са номинирани от нито една организация станаха водачи на листи, без да имат нищо общо с ДПС. Естествено, че при такива ситуации остават само догадки и съмненията за шумолене на финикийски знаци, които вероятно са били определящи за навлизането им в движението. За всички беше ясно, че са изгонени от СДС, около тях витаеха съмнения за нечиста приватизация и корупция. Истината е, че извън ДПС едва ли има друга политическа формация, която може да приюти такива лица. 

Скандалът с Бисеров за мен е много показателен. Разкритите му авоари са доказателство за пошлостта на българския политик. Какви претенции държавниците могат да имат към гражданите, след като зам.-председател на парламента попълва декларация с невярно съдържание за имотното си състояние, след като лъже и мами държавата? Защо тогава хората, които протестират на улицата повече от 150 дни, да нямат право да искат нов морал в политиката и нов обществен договор.

-Има ли и други играчи в ДПС,  които могат да изгърмят с подобни задкулисни финансови схеми и трансфери?

-Без никакво съмнение, Бисеров не е изключение в българския политически живот. Доста видни партийци имат сметки в  офшорни зони. И този факт не се отнася само до ДПС, но и до лица от други парламентарно представени партии. Естествено много от тях се водят на близки и роднини, но са факт. Скандалът с Бисеров приемам по-скоро като предупреждение към други политици, които са в неговия политически, икономически и финансов кръг. От друга страна, съмнявам се, че западните служби ще се занимават с някой в България заради дребни суми в размер на 300-400 хил. евро. За Бисеров се знае, че на доста места в страната има сериозни бизнес интереси. Това е обществена тайна в Кърджали, Хасково, където печели обществени поръчки, развива бизнес, участва в приватизации. Но най-вероятно се касае за сериозен икономически сблъсък с Доган.

-Защо в ДПС мълчат за скандалния начин, по който Бисеров се оттегли от различни постове, всичко стана като в мафиотски клан?

-Поведението им е показателно, че истинският лидер не се намира на столичния булевард  „Стамболийски”, а в сараите в „Бояна”.  Подобни оставки би трябвало да се дават и приемат в централата на партията и то от законните и органи на управление. Този случай дава отговор – кой взима решенията в ДПС, авторитарна ли е партията, но явно членовете й не искат да търсят отговори на тези тежки въпроси.

-Колко дълго правителството на Орешарски и управляващото парламентарно мнозинство могат да крепят властта с полицейщина?

-Власт, която стои на инат и със силата на МВР, нищо хубаво не я чака. Едва ли българският народ  на последните избори с волята си е поискал да се случи точно това. Дали до Нова година или след пет месеца, тази власт ще си отиде. От тази власт и от инатът и губи само България и гражданите, затъваме в хаос и безверие. Най-добрият изход е политиците да седнат да разговарят, да заровят враждата.

-Но хората не искат повече този елит, всички са им втръснали?

-В момента в държавата тече една битка между младите, които искат други правила и ценности, и старите играчи, които не искат да се разделят с постове и привилегии. Истината е, че политическите ръководства на партиите са окупирали властта в държавата и институциите. А младите си искат държавата, с нов парламент, с нови правила на играта. Нека си спомним, че още преди пет месеца БСП, която сега е на власт, обеща на протестиращите, че още през септември ще имат нов изборен закон, който да дава шанс гражданите, а не лидерите и кукловодите им да избират народните представители. Но вече сме в края на ноември, а този нов кодекс го няма и когато го вкарат тепърва ще установяваме, че не е във вида, в който хората искаха. Политиците ги е страх да дадат право народът да си избира представителите. Ако не се постигне тази промяна, България трудно ще излезе от въртележката, в която попадна.

-Възможно ли е политиците и кукловодите им да разиграят етнически или религиозен конфликт за да прикрият престъпления, и нежелание да променят държавата?

- Опазването на етиническия и религиозния мир са най-голямото достижение на демокрацията у нас. В последно време обаче все по-ясно се вижда , че се проектират нови формации, които се осланят на националистическа струна. Тази тенденция е опасна, а противопоставянето винаги е било в услуга на олигархията и мафията, но не и на гражданите. Не изключвам  съзнателно и целенасочено да се повяват нови лидери от типа на Волен Сидеров, които с крайно, провокативно говорене да консолидират малцинствата и да мобилизират изхабени партии, като ДПС. Не е изключено етническата карта да бъде разиграна.

-Как в смесените райони приемат триумвирата - БСП, ДПС и Атака?

-Колкото и лидерите на тези формации да внушават, че нямат нищо общо помежду си и изповядват различна идеология, хората са страшно наясно какво се случва и какви игри се играят за гърба им. Независимо от различните идеологии, но в името на личния интерес на лидерите и обкръженията им този общ съюз е факт. В очите на избирателя той изглежда жалък. Истината, която никой не иска да изговори, е, че младата част на турската общност все повече се разграничава от ДПС. Фактите са красноречиви. На последните избори ДПС взе тази година 200 хил. гласа по-малко. Тези хора  не са се изпарили, но се мълчи за този наказателен вот. Една част от хората, които бойкотират тази политика са в Турция, но голямата  общност са в България и не искат повече да са съпричастни към елита около Доган и Местан. С политиката, която продължават да насаждат, ДПС отблъсква все повече електората си, и предимно младите. Чрез ДПС през последните 24 г. турската и мюсюлманската общност получаваха реализация, но все повече ясно се очертава тенденцията в новите поколения на властта да се инсталират с приоритет децата и роднините на досегашните лидери, депутати, партийни фактори. Тоест, в ДПС се налага и утвърждава семейно-номенклатурния принцип. Страшно е, че младите турци, получили образовани дори и в чужбина, в престижни университети, не могат да получат реализация в България, ако не са част от схемите на ДПС. Просто се възпроизведе номенклатурният подход на БКП, а това е зловещо.

-Какъв е пътят за тази общност извън ДПС?

-Бъдете сигурни, че в момента, в който турците и мюсюлманите усетят, че могат да получат реализация и доверие по честен път и чрез друга политическа сила, те ще се ориентират към нея. Тази ниша за сега е празна. ДПС запази 24 г. монопола си и с помощта на другите партии от статуквото, но този процес не може да е вечен, ще се яви формация, която ще запълни вакума. От 6 години говоря, че ДПС има нужда да се реформира, но все повече става ясно, че там процесите и зависимостите са необратими, а това ще предопредели и бъдещето на партията.