-Г-н Андреев, депутатите събрахте 180 гласа за конституционни промени, но в гражданите остана горчивото усещане за сделка и компромис, къде се пресичат с обществения интерес?

-Въпросът е много точен, това което се случи в края на миналата седмица наистина е въпрос и на сделка, и на компромис. Ясно е, че конфигурацията в парламента е много сложна и затова трябваше да бъдат привлечени максимален брой формации за промяна на Конституцията. Целта оправдава средствата единствено, ако обществените очаквания бъдат максимално задоволени. Какво ще се случи тепърва предстои да се види. Хубавото е, че всичко това се случва пред очите на гражданите, без тайни игри и политическо търгашество. Така моят подпис се оказа редом до този на Лютви Местан. Но това е политиката. Не напразно тя се определя като изкуство на компромиса. 

Все пак гражданите трябва да знаят, че когато се гласува закон на първо четене, каквато е и готвената промяна в Основния закон, това е преди всичко израз на политическа воля и признание, че във функционирането на Съдебната система е необходима сериозна промяна. Под това са се разписали тези 180 народни. Това е била и тяхната политическа воля. Колко от тях обаче са за по-дълбоки и по-всеобхватни реформи ще стане ясно при второ гласуване в Пленарна зала. 

От тук нататък гражданите трябва много внимателно да следят какво се случва между първо и второ четене, и при самото гласуване. Сега събрахме подкрепата на 180 депутати, а така реално ще се съкрати и процедурата за промяна на Конституцията. В крайна сметка това, което се случи на 24 юли може да се опише, като се перифразира великата мисъл на астронавта Нийл Армстронг, който първи стъпи на Луната: „Това е малка крачка за човек, но голям скок за човечеството“.

В нашия случай тези 180 подписа за конституционна реформа на съдебната система са малка стъпка за България, но голям знак за Европа. Но пак ще кажа - обществото трябва да следи какво ще се случи между първо и второ четене на промените. Заявеното желание за реформи е осезаемо, но сега предстои да се види кой и до каква степен е готов и има желание да ги подкрепи. Тогава ще се разбере дали подписалите народни представители имат истинска воля за промени. Сега говорим само за консенсусни текстове, които се споделят от всички. Остават обаче сериозните текстове, които внасят реална реформа в съдената система – например, въпросът с устройството на прокуратурата.

Трябва да е ясно, че българската прокуратура е единствената в ЕС, която е подчинена и изградена върху съветския модел. Абсолютно пирамидална структура с ясно изразено единоначалие. За това не личността на главния прокурор е проблемът, а системата, която ражда чудовища. За това е необходима радикална реформа.

-Да очакваме ли на второ четене и по-радикални текстове с по-дълбоко реформиране на съдебната система?

-Убеден съм, че ще се появят такива текстове. Аз съм се включил към една гражданска инициатива „Правосъдие за всеки“, която е на млади хора, изключително настроени за реформи. Очаквам те да предложат по-радикални текстове, като аз ще съм един от народните представители, който ще ги подкрепи. Това ще стане преди второ четене и тогава ще се види до къде са готови да стигнат в желанието си за промени политическите сили в Парламента.

-Но ще лъснат и лицемерите…?

-Точно така, маските ще паднат на второ четене и тогава ще станат ясни истинските намерения на партиите и депутатите. Но трябва да е ясно, че такива важни реформи в една корпоративна държава като нашата трудно минават и затова всяка заявка за промяна, колкото и малка да е тя, трябва да бъде оценявана достойно. 

Именно тук се стига до компромиса между такива като мен, които са по-радикални и тези, които гледат на реформата като на една формалност. При такива случаи се търси т. н. златно сечение, за да може компромисът да е по-поносим за обществото. Затова хората не харесват политиката. Не я харесват заради компромисите, които те не винаги приемат. Иначе в този парламент нищо не може да бъде постигнато без компромиси, защото самото мнозинство е компромисно.

-Хората останаха с усещане, че ДПС отново оседла белия кон?

-Не съм много съгласен с такава оценка. ДПС просто хвана последния вагон, на последния влак за Европа. Ако не бяха дали тази подкрепа, то не виждам как щяха да продължат да говорят, че са най-европейската и пронатовска партия. Но сега е важно да се следи до каква степен ДПС са готови на реформи. Ако останат на това ниво, става ясно, че са само формално за промени. Тепърва предстои да видим кой къде се намира.

-Политическите интриги отново създадоха усещането, че ГЕРБ и ДПС са скачени съдове и предстои коалиция, реалистична ли е тази възможност?

-Това са преувеличени внушения – колкото е истина, че ГЕРБ и ДПС са се договорили, толкова е истина, че и Реформаторите и Местан са се разбрали. През последната седмица срещите между РБ и ДПС бяха много повече отколкото с ГЕРБ. Но в това няма нищо лошо, когато е ясно за какво са били тези разговори, с каква цел. Лошото е когато има срещи, а не се знае какво се договорят и за какво се правят.

-Предстоящите общински избори също нажежиха страстите. ГЕРБ отлюспи свой депутат – Здравко Димитров - ,,Зико”, защото се самоиздигна за кмет на Пловдив. Той пък обвини вас, че сте виновен за скандалите, каква е истината?

-Избягвал съм да давам изявления по тази тема, първо, защото пловдивските и националните медии, които се занимават с нея, не ме търсят, разпространяват неистини, а обвиненията на Здравко са абсолютно манипулативни и неверни. Но в последно време изявите му станаха толкова нагли и организирани, че ще си позволя да дам обстойни пояснения за проблема в ГЕРБ Пловдив-област.

По ТВ7 и bТВ Димитров изрече доста лъжи срещу мен. Бях обвинен, че по време на кампанията за парламентарните избори не съм ходил на проявите на ГЕРБ и съм бил трудно управляем. 

Моето влизане в политиката чрез ГЕРБ стана, след като Цветан Цветанов лично ме покани, а Бойко Борисов подписа това решение. Мен ме издигнаха за народен представител от ГЕРБ защото съм Методи Андреев и защото през последните 15 години винаги съм имал ясни позиции, основаващи се на ясни демократични принципи и ценности. 

Затова аз и Цв. Цветанов сме СЪМИШЛЕНИЦИ и в този смисъл не съм ,,свой” човек нито на Борисов, нито на Цветанов. Като народен представител от ГЕРБ работя в екип за успеха на това управление. Разбира се това трудно може да бъде разбрано от Здравко, защото той смята, че човек може да успее в политиката само, ако е човек на някой важен началник. Ако е ,,наш” или ,,свой” човек, или е приятел на приятеля на началника... Мафиотското схващане за политиката на мен ми е чуждо. Аз работя със съмишленици, а не със ,,свои” или ,,наши” хора.

Но какво се случи по време на миналите парламентарни избори? Предизборният щаб на Здравко от начало се опитваше да крие срещите и мероприятията от мен. В същото време той и неговата клика водеха скрита преференциална кампания с целия ресурс на областната структура на ГЕРБ. Така за другите кандидати от листата нямаше нито достатъчно плакати, нито предизборни сувенири за избирателите, нито каквито и да било финансови средства. Аз като водач на листа също не съм раздал нито една значка на ГЕРБ, защото нямах достъп до тях.

Преференциалната кампания на групата около Здравко беше кампания в кампанията. Така например кампанията на неговата дясна ръка - Ангел Ангелов, изцяло неглижира централната кампания. Стигна се до парадокса, че в цели общини нямаше нито плакати на Б. Борисов, нито плакати на общата листа, а само на Ангел Ангелов. Правеха се софри по населените места, като например тази на язовира край с. Домлян, като целта на тази банкетна кампания беше чрез ядене и пиене кметовете да бъдат убедени, че преференциите трябва да са само за Здравко и неговите хора от листата. Димитров даже ми се обясняваше, че нямало как да не води такава кампания, защото трябвало да потвърди ролята си на лидер и авторитет в областта.

Освен всичко това имаше и зле прикрито нежелание от страна на медийния експерт на кампанията Беляшки да отразява проявите на водача на листата и на другите кандидати извън личния приятелски кръг на ,,Зико”. Тази тенденция беше толкова очевадна, че от централата на ГЕРБ направиха сериозна забележка за воденето на медийната кампания.

В последния петък преди изборите Димитров, използвайки правомощията си на областен координатор, се опита да подмени представителите на ГЕРБ в доста изборни секции в областта. В Карлово например бяха вкарани лица, които никой не познаваше и които никога не са имали нещо общо с ГЕРБ. Здравко се оправда, че станала грешка, но никой не се съмняваше какви са били истинските му намерения.

-Какво показа все пак преференциалното гласуване в областта на последните парламентарни избори?

- Изборите изиграха лоша шега на тези Алекови герои. Така се случи, че преференциалният вот за Павел Гуджеров – млад и креативен кандидат за народен представител от ГЕРБ, беше по-голям от всички преференции на Здравко, Ангел и Анести, взети заедно. Така лъсна голата истина, че Здравко няма необходимия авторитет, за да бъде лидер на организацията на ГЕРБ в Пловдив – област. Защото, ако той имаше такъв нямаше да бере този срам и щеше да събере достатъчно преференции, съответстващи на позицията му. А то стана така, че САМО 65 гласа не стигнаха на Павел Гуджеров, за да измести Здравко на четвърта позиция. Така той остана на почетната трета позиция. Това показва какъв е реалният авторитет на този човек и как гласоподавателят го оценява Всъщност реализираната от Здравко преференциална схема, поради това, че беше водена по един много комерсиален и калпав начин, доведе до загуба от около 1850 гласа в невалидни бюлетини, които щяха да са достатъчни, за да има ГЕРБ и пети народен представител в областта.

-Самоволното включване в кметската кампания на Димитров не е ли опит за шантаж и извиване на ръце?

-Този номер, който ,,Зико” прави сега, го е прилагал и преди. На предишните кметски избори пак е шантажирал, че ще се издигне за кмет. Тогава, за да не се случи това, са му предложили да стане областен управител. Тогава е успял да изнуди организацията, но сега номерът му не мина. Затова сега си измисля, че го били канили да става зам. министър, но той отказал в името на Пловдив. За такива хора народът е казал: ,,Гладна кокошка – просо сънува.” Той и сега не вярва, че може да стане кмет. Иначе защо ще стои в парламента, като независим народен представител заедно с Ани Баракова и офицер Енчев.

През годините ,,Зико” не успя да се сработи нито с Кюмурджиев, нито с Д. Лазаров, нито с Тотев. С мен пък въобще. За такива, като него важи шеговитата мисъл: ,,На калпава ракета – космосът й е крив.” Ясно е, че проблемът не е в организацията, а в човека. Когато Димитър Лазаров е бил областен координатор на ГЕРБ в Пловдив - област, ситуацията е била коренно различна. Той е сплотил структурите, имало е равнопоставеност. А сега никой не може да каже какво е свършил Димитров като областен лидер, колко приемни е организирал, какви проблеми е решил. Знаете ли как той и свитата му ходят на редките си срещи по селата? С по два мерцедеса и кортеж от администрацията. Това е стилът му, който дразни хората с парвенюшката си помпозност.

-Говори се, че целият скандал в ГЕРБ- Пловдив и соловите акции на ,,Зико” са организиран сценарий на пловдивското задкулисие?

-Не е тайна, че в Пловдив от години действа една корпоративна общност, която използва политиката за правене на бизнес. Едни я наричат масонска ложа, други – задкулисие. В нея влизат хора от различни партии и администрации в Пловдив. За неформален лидер на тази група се сочи председателят на БСП в града, руският гражданин Георги Гергов. Здравко Димитров е част от тази корпоративна компания. И избирателите, които ще гласуват утре за него да знаят, че реално подкрепят това корпоративно задкулисие!

- Какви са играчите в тази общност?

-Те са различни. За някои от тях има информация, че са свързани с ДС, за други, че въртят парите на Маргините в Пловдив, трети пък са правели бизнес единствено чрез връзките си с политици. Това е и средата, в която се движи и така наречения ,,Зико”. Фактът, че точно това лице тръгна да ме обвинява в кадруване, за мен е своеобразно признание. Защото за човек може да се съди не само по приятелите му, но и по противниците му. Да ти е противник Здравко Димитров, това е най-солидното доказателство, че ти не си като него, не си сиво лице в политиката. Някой да е чул Здравко Димитров да е внесъл закон, да е блеснал с парламентарна инициатива? Колко пъти е изразил позиция по централна медия? И сега изведнъж – медийна звезда! Кой запозна Здравко с тези медии, след като години наред не е имало интерес към него? КОЙ? В bТВ, например, представиха Димитров като депутата, който се оплакал, че му течал тавана в жилището. Това е приносът му към предишния парламент. Така са го запомнили. Как се появи в нюз рума на ТВ 7 и колко пъти е ходил там, за да прави политически анализи или да изказва позиция?

-Смятате ли, че медии целенасочено работят за вашето дискредитиране?

-Нямам съмнение. Искам да обърна внимание на едни много интересни взаимовръзки, които обясняват например медийната активност на вестник „Марица“, който е рупорът на атаките на Здравко Димитров срещу мен. 

Като бивш шеф на комисията по досиетата се сещам за една малко известна разработка „Възраждане“. В тази регионална медия е имало и има доста лица, които са на важни позиции и са видни ,,възрожденци”, но са добре прикрити. Вестник „Преса“ (Бог да го прости!) пък е единствената централна медия, която отразяваше обстойно скандала в Пловдив. Интересно е да се види този вестник, колко пъти досега е писал за Здравко Димитров. От създаването си – нито веднъж! 

Защо „Преса“ сега е толкова активна? Тошо Тошев е приятел и казват кумец на руския гражданин Гергов. Ето как и медийно се навързват нещата. За мен този вестник написа толкова лъжи и неистини, че даже съм се отказал да ги опровергавам. 

Сътвориха и интрига как заради „моето протеже“ Шойлеков в Карлово съм се скарал с Борисов и Цветанов – пълни небивалици. 

В тази медия явно работят на принципа: не е важно да е вярно, а да се пише! Той и затова приключи като вестник. Ето как лъсват зависимостите между политика, задкулисие и медии. Ако тези медии са обективни, нека кажат - колко пъти ,,Зико” е излязъл с принципна позиция по важен проблем, колко пъти е скочил срещу местни дерибеи или е застанал на антикомунистически и демократични позиции? Нито веднъж! А това е една от отличителните черти на сивите хора в политиката – тези които отвратиха българските граждани от нея. За тях на протестите от миналата година Юлия Берберян носеше плакат, на който беше написано, че когато отвратените не гласуват – управляват отвратителните. Но хората на ,,Зико” не се посвениха и използваха тази крилата мисъл в един от сайтовете си, като я представиха за собствено творение. Каква духовна нищета!!!

-Каква е стратегията на тази задкулисна корпоративна общност в Пловдив?

-Стратегията им е да водят такава задкулисна политика, която да им осигурява финансов ресурс. За всички е ясно, че следващият кмет на Пловдив ще бъде Иван Тотев. Той няма как да бъде победен или заобиколен. Затова тази задкулисна общност е насочила усилията си към общинския съвет. Здравко твърдо играе за нея, но той не е сам. Има и други кандидати, които също нямат шанс да спечелят избори срещу Тотев, но ще се опитат чрез листите си да овладеят задкулисно общинския съвет. Така кметът Тотев ще е принуден да се съобразява с техните интереси. Това е играта им, играли са я и преди. Нека хората на Пловдив да следят кои ще са кандидатите на ,,Зико” за общински съветници и за кметове по райони. И тогава ще стане ясно какво са замислили и за кого работят. Проблемът обаче е и в самите структури на ГЕРБ, че дълго време са търпели хората на въпросния ,,Зико”. И трябваше ли чак сега човек от гражданската квота, да им помогне в решаването на този организационен политически проблем!?

Освен това знаят ли членовете и симпатизантите на ГЕРБ от Пловдив - област какви пари са получавали хората от антуража на Димитров в областното ръководство?

Цинично е, че докато тези са си раздавали заплати, хората от структурите на ГЕРБ в областта не са получавали и стотинка. А по времето на Димитър Лазаров е имало добра традиция - всяка община е получавала своята си част от субсидията. Сега заплатите на хората на ,,Зико” са спрени, а новият областен координатор Розалин Петков твърдо е решен субсидията да се разпределя по справедлив начин за нуждите на общинските организации.

-,,Зико” ви обвинява, че сте кадровика на ГЕРБ в Пловдивска област, вие ли качвате и сваляте кметовете в района?

- Категоричен съм, че не съм кадрувал. Просто не пречих на хората по места да си издигнат своите кандидати за кметове. Това са местни избори и активните членове в общинските организации на ГЕРБ трябва сами да посочат кандидатите си. Само така те ще имат убедеността, че са направили своя правилен избор. Разбира се Здравко мери със своя аршин. Той не може да си представи, че е възможно в този процес да няма кадруване. Затова смята, че и другите правят това, което той е правил. Неговото управление се разминаваше с принципите на демократичните партии. При него ГЕРБ в областта не функционираше по правилата на партийната демокрация. Решенията бяха налагани, той беше босът, като повечето от партийните структури се обръщаха към него с ,,шефе”. Това на него определено му харесваше. Все пак е бил салонен управител, а там към келнерите всички са се обръщали с ,,шефе”.

За негово голямо съжаление обаче замисленият от корпоративното задкулисие сценарий за областта се обърка. Ролята на Здравко пропадна. Той вече не може да е полезен в областта на братята си от корпоративната общност. Защото не може да наложи волята си в такива общини като Първомай, Карлово, Стамболийски, Съединение. Пък и в Кричим и в ,,Марица” няма вече кой да му обърне внимание. Там хората САМИ направиха своите номинации. Това е истинската причина поради, която Димитров и неговият приятелски кръг вкупом си подадоха оставките, а не кадруването, в което те ме обвиняват. Тези оставки сложиха край на модела ,,КОЙ” в областната структура на ГЕРБ.