Днес българската история все още е пълна с фалшификации и опашати лъжи относно отношенията ни с Русия и Съветския съюз

По вина на Русия сме загубили през деветнадесети и двадесети век 93,4 хиляди км 2 изконни български земи с около три милиона души население, казва пред Faktor.bg родолюбецът-изследовател

Никола Григоров е автор на програмата „Сите българи заедно”, включваща телевизионно предаване, поредица от исторически книги, музикални албуми и песнопойки

Интервю на Светослав Пинтев

- Г-н Григоров, датата 22 септември 1908 г. връща България на политическата карта на Европа, възстановява царството ни след половин хилядолетие. Нормално е за всяка държава да чества като национален празник независимостта си. Имате ли обяснение защо у нас не е така? 

- В България след 1944 година истинските български национални празници са подценявани, пренебрегвани понякога и напълно игнорирани за сметка на такива, които ни свързват и обвързват с Русия. Което се дължи на факта, че и днес българската история все още е пълна с фалшификации и опашати лъжи относно отношенията ни с Русия, Съветския съюз и пак Русия. Например все още продължава да се натрапва на българите идиотската лъжа за 200 хиляди избити руски войници по време на руско турската война от 1877 – 1878, която лъжа и днес виси на официалния сайт на Българския Свети Синод. А броят руските войски преминали Дунав възлиза на 193 000 души, от които общите загуби възлизат на 48808, от които 22 391 души са убити в сраженията и умрели от раните си след това.
А сега празнуваме 3 март като национален празник - ден на Освобождението, въпреки че този ден е ден на окупацията на България. Тази окупация на всичкото отгоре сме си я заплатили скъпо и прескъпо с много пари, със загубата на вековни български земи и с около 100 000 жертви ,за които почти нищо не се говори , а даже и паметници няма.

- И 100 годишнината от Деня на независимостта през 2008 г. не отбелязахме, както подобава, може би, защото тогава управляваше Сергей Станишев?

- Денят на Независимостта наистина досега е подценяван като празник и доскоро и в мен клокочеше негодувание от това. От няколко години обаче съвсем категорично считам, че 22 септември много отстъпва като значение за национален празник на нас, българите, пред 6 септември. Причината е, че един изключителен историк- документалист г- н Цочо Билярски откри съвсем случайно  Таен руско-български договор, предхождащ обявяването на Независимостта, с който договор България става абсолютно зависима от Русия. Този договор все още е абсолютно неизвестен на учените и го няма в нито един учебник за средните и висши училища. И от който договор точка 10 казва ,че на България и се признава правото да си издейства независимостта от Турция. …Или с този договор България обявява независимост от Турция след като вече доброволно е предала своята независимост на Русия.

- Какво точно пише в този неизвестен, но важен документ?

- Ето и самия таен руско-български договор: 
„Между Негово царско височество великия княз Владимир Александрович и генерал Молозов от една страна – които действуват от името на руското Министерство на външните работи; и негово царско величество княза на България, заедно с високопочтения министър на външните работи Д. Станчев, военния министър Д. Николаев и княжеския български дипломатически агент в Петербург – които действуват от името на България – от друга страна: е сключена в Евксиноград следната конвенция:
1. Българското княжество, като потвърдява своя договор с Русия, сключен в 1895 год. и потвърден в 1898 год., след това отново изменен и потвърден в 1906 год., се задължава към Русия да й предаде напълно върховното ръководство на външната политика, във всичко що се отнася до македоно-одринския въпрос; България се задължава да не повдига самостоятелно този въпрос, нито в бъдеще да се опитва да го разрешава с въоръжена сила.
2. България се задължава в пределите на своята държава да потъпква всяко македонско движение и особено да арестува всички образуващи се на нейна територия чети; Русия от своя страна се задължава да наложи на Сърбия спазването на същия принцип.
3. България признава на Русия и Австро-Унгария съвместното владение в турските провинции, под условието щото в случай на военна окупация цялата земя между Вардар и Черно море да бъде предоставена на българската редовна армия, размера на която ще се определи от българското Военно министерство.
4. В такъв случай руското Военно министерство е, което ще определи военноначалниците, които ще бъдат поставени на чело на българския генерален щаб и на българските дивизии.
5. Две руски кавалерийски дивизии ще навлязат в България и ще се поставят под разпорежданията на българското Военно министерство, най-късно седем деня след отварянето на неприятелските действия между България и Турция, или между Русия и Австро-Унгария от една страна и Турция от друга.
6. България поставя своята флотилия, както и пристанищата Варна и Бургас под командата на руския адмирал, който има върховното началство над руската черноморска флота. България се задължава, през целият период на неприятелските действия да доставя на флотата и на кавалерийския корпус необходимите хранителни продукти.
7. България се задължава в случай на нужда да принуди Румъния към необходимия неутралитет и за тая цел да струпа на нейните граници и зад нейните крепости по дунавската линия необходимото количество войска.
8. В случай на победоносна война България ще получи една трета от военната контрибуция, както и една трета от завзетата територия; тя, в същото време има правото да си осигури един излаз на Егейско море. От друга страна, Цариград остава обекта (целта) на руската акция, за постигането на който, обаче, българската армия ще вземе участие, едновременно със стоварените там по море руски войски, чрез обсаждането на Одрин и форсирането на укрепената линия Чаталджа.
9. Правото да обявява война и да сключва мир принадлежи на Русия.
10. На България се признава правото, да издействува независимостта си от Турция и превръщането си в независимо царство. Русия се задължава в такъв случай да издействува одобрението на подписавшите Берлинския договор велики сили.“
/Публ. във в. „Работнически вестник“, София, 11 декември 1913 г., с. 1-2./

- Скоро след обявяването на Независимостта цар Фердинанд прочита телеграма с поздравленията от руския император Николай ІІ. Нашият монарх благодари сърдечно и обеща „близко единение” с руския народ в името на „щастливо и мирно бъдеще”. После руският цар става кръстник на престолонаследника Борис, княз Търновски. Как става така, че през следващите години точно Руската империя нанася поредица от жестоки удари на освободената от нея страна, преди самата тя да рухне? 

- Типичен пример на приспиване на вниманието до настъпване на най-удобния момент за удар срещу България и българския народ. Русия винаги е работила за максимално ограбване и унищожаване на българския народ. Такава е нейната политика от векове, такава е тя и сега. Тук задължително следва да се отбележи, че по вина на Русия ние българите сме загубили през деветнадесети и двадесети век 93,4 хиляди км 2 изконни български земи с около три милиона души население. А ударите са най страшни ,когато не сме ги очаквали, когато сме се доверявали на най върлия враг в цялата ни история. Затова говори и най-тежката национална катастрофа в цялата ни история – тази през 1913 година – организирана и координирана от Русия . При която катастрофа след като ни е приспала вниманието и след като се е ползвала от пълното доверие на българските политици, Русия е организирала всичките балкански държави срещу България, дала е понтонни мостове на румънската армия, даже е подтикнала и Турция да ни нападне и да си вземе земите до Марица. В тази си антибългарска дейност Русия е много подпомагана от българските русофили начело с Радко Димитриев –Наполеончето, Иван Гешов и Стоян Данев.

- Чел съм някъде, че Николай ІІ всъщност е бил бесен , защото смятал, че титлата цар е само руска. Известно е, че за първи път я използва Симеон Велики, а на наследника му цар Петър тя е призната от самата Византия. Възможно ли един самодържец всерусийски, който между другото е носел и титлата княз български, да не е знаел това или е било част от политическата игра? 

- За мене е било политически цирк, като се знае тайният руско български договор ,който посочих изцяло по горе.

- Казвате, че руската имперска политика е главен виновник за погрома над България през 1913 година….

- Разбира се че Русия е главният виновник за националната катастрофа през 1913 година , което прекрасно личи от следните факти:
Русия подкупва цар Фердинанд с „малък заем” от 3 милиона златни франка ,който „заем” Фердинанд не изплаща до края на живота си.
Затова никак не е случайна заповедта на Фердинанд за започване на военните действия срещу Сърбия и Гърция през 1913 година. За мен това е услуга за Русия от Фердинанд за да се даде повод за войната, за да се омаскари България и българският народ пред Европа и великите сили.
По настояването на Русия е сключен българо сръбския договор от 1912 година с арбитър руския император.
Русия изцяло контролира управляващие русофили генерал Радко Димитриев, Иван Гешов и Стоян Данев, които ежедневно я уведомяват за всички държавни решения !
 Русия отказва да влезне в ролята си на арбитър съгласно договора.
Даже руския пълномощен министър в България Неклюдов съветва Стоян Данев да напише писмо до император Николай Втори с молба да избърза с арбитража.
Император Николай Втори се „разсърдил „ от писмото и се скрил да чака България да падне в капана.
Русия отказва да изпълни задълженията си по руско българската конвенция от 1902 година, съгласно която конвенция ако ни нападне Румъния, Русия трябва да нападне Румъния в гръб.
 Русия дава понтонните мостове на румънската армия за да мине Дунав.
Даже руски официални лица присъстват И помагат на десанта на румънската армия.
Руският ибрикчия Радко Димитриев, който умишлено проваля атаката на Чаталджа,  умишлено потопява българската Дунавската флотилия, точно преди румънския десант. Радко Димитриев под предлог, че нямало снаряди, предлага позициите южно от Горна Джумая да се преместят на Витоша. Той  изцяло разстройва Първа армия, която при нормални обстоятелства е могла да влезе в Белград за три дена.
Русия подтиква Турция на настъпи и да си вземе земите до Марица.

- И все пак имперска политика на царска Русия е направо песен, сравнена със съветската такава… Последствията й ни тежат и днес….

- Не мога да кажа, коя политика е повече антибългарска и коя е нанесла повече вреди. Историята казва че вековната цел и на руската и на съветската политика е максимално ограбване и изтриването на българския народ от картата на Балканския полуостров. Руския царизъм е нанесъл изключителни поразии на българщината във всички направления. Особено през злощастната 1913 година. Съветската анти-българска политика е дива и варварска, изключително жестока след 1944 година, защото Съветска Русия окупира през 1944 г.  България и поставя на власт утайката на обществото –терористи, криминални престъпници и национални предатели.  Която каста управлява България съгласно съветските указания за управление на окупираните територии и никога в български интерес. И която руско-сръбско болшевишка каста управлява и до днес България. А тази-руско болшевишка каста е тотално ампутирана от български национални чувства и води постоянно руско угодна политика във всички направления.
Затова само от газовите доставки за десетина година сме ограбени от Русия с около 7 милиарда лева.