Интервю на Васил Василев

- Доц. Йорданова, промени ли се речта в парламента след избора на ново Народно събрание?  

- И да, и не. Да,  речта в парламента се промени, защото той стартира работата си със спорна коалиция между БСП и ДПС и гласа на Волен Сидеров, който осигури кворума и така удължи агонията на 42-то Народно събрание. Само да припомня, че политиките на ДПС и „Атака” са несъвместими. Те са непримирими врагове, а се наложи да работят заедно. Различните политики се отразяват в речника, който използват ДПС и партията на Волен Сидеров, именно като различия. Също така „Планът Сидеров”, който включва национализация, връща като политически проект социализма в България и това го сродява с политиката на БСП, но със силен националистически привкус и подчертана агресивна реч. Този факт накара изследователите да се замислят за поява, като ново явление, на „националсоциализъм” в България в 21-ви век и стресна Брюксел. Не случайно Европейският парламент включи в дневния си ред ситуацията в страната ни именно заради проявите на българска партия, която те наричат  „ултранационалистическата”. Това са термини по-скоро от идеологическия апарат, обслужващ една или друга политика, например лишеното вече от смисъл „движение за права и свободи”, при положение, че правата и свободите на българските граждани са фиксирани в Конституцията от 1991 г. и Европейските правни разпоредби, които образуват Общото достояние на Европейския съюз.

- Защо казвате, че и не се е променила речта на политическата ни класа?

- Речта в парламента не се промени, защото мандатоносител е Българската социалистическа партия и остана в сила нейниятя силно манипулативен политически език. Да не забравяме, че основният слоугън на БСП в кампанията й за предсрочните парламентарни избори беше „Да върнем България на гражданите!” Кой е отнел България от нейните граждани от целия политически спектър? Та именно БСП трябва да им я върне обратно. Но, това е спецификата на политическия език, който е далече от конкретизацията и в 90% от проявите си е манипулативен. Все пак в интерес на истината трябва да кажа, че именно БСП е партията, която разполага с добре обучен манипулативен апарат от хора. Идеята за форум с наименование, което включва думата „отговорен” – „Отговорен парламент”, натоварена със силен позитивен заряд, е илюстрация на тезата за изключително внимателна работа с естествения човешки език в социалните му аспекти. В момента идеята за работа с граждански организации, които дискутират приоритетите в работата на 42-то Народно събрание, се реализира като политика на Коалиция за България в парламента. В този смисъл не мога да твърдя, че езикът на социалистите се е променил в новия парламент. Това си е същият език на добре обучената номенклатура на БСП.

- Кои са най-честите клишета, които са длъжни да чуват хората всеки ден от парламента?  

- Ще илюстрирам отговора си с думи от речта на Мая Манолова, която влага ценностен критерий, например „правителството е достойно”, както и заучени предварително фрази, които в теория на политическата лингвистика се наричат „празни формули”, например „(правителството работи) в интерес на гражданите”. Нали разбирате, че гражданите се стекоха на пл. „Независимост”, именно защото не можаха да разпознаят Делян Пеевски със спорната му биография като работещ в интерес на националната сигурност на българските граждани. Клишетата, които се използват в 42-то Народно събрание, като „спешни мерки” справедливо събуждат гражданския гняв и на протеста се появиха лозунги като „Стига „спешни мерки”. Оставка!” Обявилият безсрочна гладна стачка политик  Едвин Сугарев съобщи, че премиерът Пламен Орешарски е разговарял с него и му е казал, че „работи за България”. Ето още едно клише, лишено от смисъл. Патетика има, но политическата ситуация е взривоопасна и за действителна работа на правителството при всекидневните протести с начална дата избора на Пеевски за председател на ДАНС на 14.06.2013, едва ли може да се говори.

- Кои са най-ярките депутати и политици, които си служат с предварително подготвени фрази днес?  

- Депутатите главно са от БСП и ДПС, с по-дълъг стаж в парламента, които са усвоили парламентарните игри и са изградили стереотипи на поведение, съобразено със ситуацията. ГЕРБ, чийто състав в парламента включва главно хора от средното поколение, които са израснали през последните 24 години по време на прехода, са млади като политици. Тяхната реч е разчупена, неклиширана и обикновено с акценти върху конкретния проблем – речта на Томислав Дончев, Ивайло Московски, Лиляна Павлова, Десислава Атанасова и др. Тук обаче ми се иска да спомена един друг феномен, типичен за политическия език – различното назоваване на едно и също явление от представители на различни партии. 4.07.2013.  Предаване на БТВ. За мене беше важно да проследя как гостите определиха оставката на правителството на Борисов. Валери Жаблянов, Коалиция за България, я определи като „свалено правителство”, а Десислава Атанасова, ПП ГЕРБ трябваше да уточни – „правителството подаде оставка”. Каква е истината? Действително на 20.02.2013 г. министър-председателят Бойко Борисов подаде оставка, за да няма кръвопролития на гражданските протести. Коректно поведение, което предотвратява конфликти от човек, обучен в професията си да овладява конфликтни ситуации. И различно назоваване от представителя на партията-опонент БСП.

- Носят ли успех на политиците клишетата и вечните тези, които повтарят чрез медиите?

- Не, като провеждана политика, но в психологически план разбира се, че носят успех, защото добре обученият  манипулативен апарат на БСП поднася на хората това, което те искат да чуят. Ще илюстрирам с примери от програмата им за по-голяма достоверност: „равнопоставеност на българския производител по отношение на големите търговски вериги”. Нещо, което всеки притежател на магазин за хранителни продукти би желал да чуе. Други примери: „осигуряване на заетост за млади хора”, „предвидима бизнессреда”, „държавни помощи за производството на плодове и зеленчуци и отглеждането на животни” и т.н. И, като отглас от Февруарския протест през 2013, „включване на граждански експерти в дейността на регулаторните органи и в държавните и общинските комисии за обществени поръчки”. Т.е. основният принцип е – кажи на хората това, което искат да чуят. Така се привличат избиратели, чрез подходящи техники за манипулативно обработване на текста – писан или говорен. Рекламната листовка на Коалиция за България например съдържа  силно позитивни, примамливи думи като „(България) свободна, перспективна, социална”. Това е филигранна работа с езика, особено включването на магнетичната за социалистите дума „социален”. Истината е, че социална може да бъде само богата държава. Такива  в Европейския съюз са Швеция, Дания, Германия, въобще държавите от развитата част на Европа. Ето какво е отношението на гражданите, изразено във „Фейсбук”: „В БТВ е едно от новите, натрапвани напоследък лица от БСП в парламента - Валери Жаблянов. Образован и подкован, но със същия циничен подход, така характерен за столетницата като кохортата матросовци, готови винаги да нарекат черното бяло и обратно съобразно "правата" партийна линия като кутевци, маяманоловци, корнелияниновци...”. Приведох този пример, защото той съдържа нови думи в политическия ни речник: „кутевци, маяманоловци, корнелияниновци”, които използват модел в политическия ни речник, утвърдил се в началото на 90-те години – „живковци, тодорживковци, ангелдимитровци”.

- Кои са политиците, които не говорят скучно и казват на избирателите си конкретни тези?

- Най-яркият пример безспорно е Бойко Борисов. Той предпочита  да говори за свършената вече работа, както и да я показва чрез медийни екипи. Все едно е дали става дума за откриване на разширението на софийското метро, за снабдяване на болница с модерна техника, изграждането на магистрала или „Дунав мост-2”. В този смисъл той се доближава до поведението на европейските политици в развитата част на Европейския съюз, където откритостта, прозрачността в работата на държавните институции са издигнати в култ. Той спазва и друг основен принцип – да говори на хората през медиите, използвайки разговорния език, така, че да бъде разбран. За сравнение като контраст ще посоча речта на двама други политици – Лютви Местан и Меглена Кунева. Позната е витиеватостта в речта на Лютви Местан, задръстването на речта с учени фрази, използване на думи с непознато за по-голямата част от публиката съдържание, например „катарзис” за придаване на нюанс на ученост, абсолютно ненужна в политическия език, който съзнателно трябва да е събразен с всекидневния език на гражданите.Или речта на Меглена Кунева, наситена с европеизми и позовавания на европейските политики, до голяма част останали непознати в България поради неразработеност на Европейската комуникационна политика, работа на вицепрезидента на Европейската комисия в миналия състав на Комисията – шведката Маргот Валстрьом.

- Разпознаваем ли е езикът на хората от протестите?

- Да, разпознаваем е текстът на протестните им лозунги, които са с голям тематичен обхват. Нека цитирам един от тях: „Ние нямаме политици. Ние имаме нискоквалифицирани, нискообразовани, нискоморални, неграмотни, висококорумпирани, платени марионетки”. #ДАНСwithme,Юнски мирен протест 2013. Трябва да признаем, че макар и пресилен, този текст съдържа доста голяма доза истина. Дейността на парламента е скучна, законодателна. Там трябва да се цитират директиви, регламенти и т.н. от европейското право, да се осъвременяват законите, а 42-то Народно събрание започна работата си с батални сцени на словесен нихилизъм и игнориране на политическия опонент, които гражданите видяха по телевизията, взаимни нападки и невъздържан език. Както казах, лозунгите обхващат широк кръг от теми, но нека цитирам любимите си: „Как да уча за държавни изпити, след като държавата я няма”, студент по право, 22 г. и надпис, прикачен към врата на куче „Долу котките и комунистите”, младеж на 24 г. Сред скандиранията се открояват две: „Оставка!” и „Мафия!” Бих искала да добавя и уточнение за социалния профил на гражданския протест. Това е протест на младата и образована интелигенция между 20 и 40 г., поколението, което израстна в посттоталитарния период, поколението, което захвърли официалното облекло, типично за социализма и го замени с маратонките, раниците и велосипедите, с които идва на протеста, европейска и световна тенденция. Поколение, освободено от страха, но влюбено в живота и с мисъл за живота на децата си тук, в България, а не в чужбина.  Около него гравитират хората, да ги определим най-общо – над 40 г., които са преживели първите граждански протести у нас през 1989 г. и началото на 90-те г., както и през 1997 г., насочени срещу управлението на Българската комунистическа партия от 1990 г. преименувала се в социалистическа. Сега, през юни 2013 г., гражданският протест има съвсем друг характер с изискването си за промяна на политическата система и изваждането от нея на корумпирани политици, не случайно думи като „олигархия”, „мафия”, „Държавна сигурност”, „лустрация” са толкова често срещани в саморъчно написаните лозунги на протестиращите български граждани.

- Какъв знак за избирателите на „Атака” е реториката на Волен Сидеров, ругатните, които използва открито?

- Негативен и това поведение получи съответния отговор от протестиращото мнозинство. Ирония към поведението му с постоянното изискване на извинение  е хаштагът #извинисебе във „Фейсбук”, призив към достоен отговор от страна на медиите и гражданите е хаштагът #ignorVolen. Пърформансът на журналиста Найо Тицин с маската на Волен Сидеров и бялата усмирителна риза е напомняне към властта за непотърсена отговорност за враждебния и ругателен език, който използва лидерът на Атака към протестиращите, към хора от медиите –  случая с Мария Игнатова, назоваването на репортерките, отразяващи протестните действия, като  и „жрици на любовта” и т.н. Патетиката, присъща на Хитлер, която Волен Сидеров използва, може да се сравни с музиката на Вагнер - Валкюра, която също сигнализира националсоциализма.

- Кой е прототипът в реториката на Станишев?

- Станишев е добре обучен като манипулатор. Той дълго време е бил готвен за политик и владее цялата гама на манипулативната реторика - от чистото отричане на политическия „враг” и омаловажаване на неговата дейност до флирта с електората си. Не случайно в речта му могат да се доловят фрази като: повишаване на минималната работна заплата, разкриване на нови работни места, осигуряване на заетост на млади хора, ежегодно осъвременяване на пенсиите и т.н. Т.е. той умело използва примамката за печелене на симпатии и отваря кръга на твърдия си електорат и за други хора. Ще се върна към закриването на кампанията. В интернет и по радиото беше съобщено, че ще пее Лили Иванова и гражданите се канят в НДК. Гражданите, а не само членовете на БСП и Коалиция за България - там има и комунистическа партия, и някакви леви земеделци и други партии. Т.е. той умело „държи опциите отворени за сътрудничество”, ако използвам политическата теория, дори и когато трябва да се конфронтира с ГЕРБ. Разбира се, другите партии вдясно отпаднаха и вече не са „противник”. На кого подражава, кой политик в историята напомня? Не бих могла да го сравня с никого, в никой случай с Тодор Живков, защото Станишев е добре образован човек, а сравнението трябва да бъде в рамките на неговата партия. Той е мисловен тип, умен и деликатен. Когато трябва, и съсипващ политическия си противник словесно в подходящ момент.

- Има ли предимство в това отношение Бойко Борисов?

- Борисов използва умело стилистиката на разговорния език и е по-успешен в конфликтни ситуации и непосредствените си разговори с хората, докато Станишев е обучен в запазване на известна дистанция в диалога. Въпрос и на произход - Станишев се е движел в номенклатурни среди, докато Борисов и имал детството на нормалните български деца в приятелския си кръг, което го е направило изключително социален, важно е за един политик да бъде социален. Станишев е по-подходящ за академична работа. Нито той, нито Пламен Орешарски могат да отработят конфликта. В подобна ситуация Борисов би реагирал веднага на кризата, а Орешарски дори не се обърна с изявление към народа си. Към този, който уж го е избрал.

- Как ще коментирате поведението на медиите, които той обвинява в слугинаж, отразяват ли обективно националните телевизии протестите?

- В Член 11, т. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз – „Свобода на изразяване на мнение и свобода на информация” пише, че свободата и плурализмът на медиите се зачитат. Мисля, че националните телевизии обективно отразяват протестите, дори съм склонна да вярвам повече на журналистите, отколкото на официалната информация на полицията, защото и аз наблюдавам протеста, така да се каже отвътре и трудно мога да се съглася в подобно разминаване, когато полицията обявява 5 000 протестиращи в София, а журналистите – 15 000. Става дума за огромно човешко море, заляло центъра на София, дори в проливния дъжд, когато ентусиастите естествено понамаляха заради лошото време. Сега отново сме свидетели на огромна човешка вълна, протестът дава признаци да се радикализира чрез окупации и блокади, тъй като правителството не реагира вече три седмици и не търси диалог с гражданите.  Националните телевизии отразяват обективно протеста, който и аз като политически лингвист наблюдавам и събирам архив  и данни за фона на протеста чрез включено наблюдение. Това е метод в работата на политическите лингвисти. Смятам да обобщя наблюденията си в книга със заглавие „Диалогът граждани – политици”, тъй като политическият момент е особено ярък в най-новата ни история. Като изключение в обективното отразяване на текущите събития ще посоча особено яркия пример с ТV 7 и News 7 и грубото погазване на Изборния кодекс в деня на размисъл и изборния ден на 11 и 12 май с включване на политическа реклама в полза на няколко партии, участващи в изборите. Името на журналиста Николай Бареков още на 11.05. стана синоним на продажност в журналистиката, поднасяне на невярна и опозоряваща личността и една партия информация през медия и конкретен повод за завеждане на Конституционно дело с искане за отмяна изцяло на изборите. И, за да завърша, ще цитирам отново Член 11 от Харта на основните права на Европейския съюз, т. 1 - Свобода на изразяване на мнение и свобода на информация. Всеки от нас, гражданите, има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите. То обаче не включва невярната и опозоряващата човешката личност информация, особено пренасянето й през медиите. Основно наше право и задължение, с което трябва да се научим да се съобразяваме в личното си поведение.