Между нацизма и болшевизма няма разлика, те са двете страни на един и същ медал

Без реална декомунизация ние не можем да сме пълноценен член на ЕС, казва пред Faktor.bg дипломатът

Интервю на Катерина Павлова

- Г-н Балтажи, на 21 май Украйна отбеляза Деня на жертвите на политическите репресии. Защо украинският народ е толкова ревностен към тези възпоменания?

- В Украйна фактически няма семейство, което да не е пострадало от репресии, гладомори, депортации или други престъпления на тоталитарния комунистически режим, които взеха животите на милиони хора. Това е част от националното ни съзнание. По традиция на 21 май в Деня за възпоменание на жертвите на политическите репресии върху сградите на държавните институции се спуска наполовина държавното знаме на Украйна. Висши държавни лица полагат цветя на националния мемориал «Бикивнянски могили» – място, където са погребани най-много жертви на масовите сталински репресии. Но полагане на цветя на паметниците, както и възпоменателни мероприятия, церемонии  се провеждат в цялата страна. Всъщност, почти във всяка една област украинска земя крие тайни гробища, братски могили, пази останките на невинни жертви на терора.

- Какви са били причините за репресиите,  срещу кого са насочени, колко етапа обхваща тази съветска чистка?

- Формално касапите от НКВД и сталинската пропаганда са насаждали в съзнанието на хората митове за „шпиони“, „диверсанти“, „врагове на народа“, но на практика репресиите са били насочени срещу елита на украинската нация – интелигенцията, към която принадлежат културни дейци, учени, писатели, по-късно справедливо наречени «разстреляно Възраждане». Тяхната вина е била в това, че те са обичали земята си и са били против насилственото въвеждане на комунистическата идеология. Не са успели да избегнат трагичната съдба нито работници, нито селяни, нито учители и др.
Маховикът на масовото и цинично унищожаване на хора заработи от март 1937 година и действа непрекъснато чак до началото на войната, когато сталинската окупация  беше принудена да отстъпи място на нацистката. Въпреки че мащабните престъпленията на комунистическия режим са имали място и по време на Втората световна война и в следвоенния период. Ние не трябва да забравяме и за това, че преди масовите политически репресии Украйна е преживяла инициирания от Сталин Гладомор, при който загиват най-малко 7 млн. души. По този начин, периодът на 30-40-те години на миналия век в Украйна реално е белязан с терор, насилие и престъпления от тогавашната комунистическа власт. Но престъпленията на комунистическия режим нямат срок на давност.

- Но днес  Украйна отново е обект на руска агресия и окупация, Кремъл не си ли взе поуки от кръвопролитията през миналия век?

- Днес привържениците на тоталитаризма във временно окупираните от Русия територии на Донбас и Крим, а също така и в самата Русия държат в ръце портрети на Сталин, затварят си очите пред драматичните страници от миналото и се наслаждават на пропагандните клишета и теории на Кремъл, че е недопустимо да се пренаписва историята. В края на краищата, истината не е нужна на тези, които са извършили военна агресия срещу суверенна Украйна, продължавайки и днес спецоперации и престъпления на своите предшественици. Не е случайно също така, че съветските власти в продължение на десетилетия са криели ужасната тайна на Бикивня или са прехвърляли отговорността за стореното на немските окупатори.

- Трябва ли да се прави разлика между престъпленията на комунистическия и нацисткия режими?

- Това са двете страни на един и същ медал. През 1940 г. в Бикивня са били екзекутирани хиляди полски офицери, което е ясен знак за съюзническите отношения между Съветския съюз и нацистка Германия, които се формират след подписването на пакта Молотов-Рибентроп. Ако наричаме нещата с истинските им имена, то трагедията в Бикивня  може да се приравни на престъпленията на нацистите в Бабин Яр или концлагерите в други страни.
Примери за сходство в мащабите на престъпления или сътрудничеството между сталинския и нацисткия режим са достатъчни, като започнем от провеждането на  съвместен военен парад в окупирания Брест и до изучаване на опита за създаване на ужасните концлагери и тяхното използване за нуждите на НКВД след победата над фашизма.

- Институциите в Украйна работят много активно за декомунизцаията на страната, успешен ли е този тежък процес?

- Декомунизацията както в съзнанието на хората, така и на практика е процес, който се извършва на разделителната линия между настояще и минало, свободата и тоталитаризма. Декомунизацията, при  нас първоначално обхвана демонтирането на паметници на Ленин и другите болшевишки фигури, преименуване на имперски названия на улици и градове, но сега вече се набляга на прочистването на съзнанието на хората от догмите на комунизма. Целта е да ги предпазим от повторение на подобни аномалии и злодейства.
Декомунизацията не е само процес за възстановяване на истината, но и на национална памет и идентичност, които се постигат и с реформи в законодателството. За Украйна декомунизацията е е въпрос и на национална сигурност, а също така и отговорност за бъдещето ни и моралното задължение пред милионите украинци, унищожени от болшевишките власти.
Чрез декомунизацията Украйна най-накрая скъсва с постсъветското минало и става част от общото европейско цивилизационно пространство. Между другото, в този контекст трябва да се разглежда и прието от страна на ЕС историческо решение за предоставяне на безвизов режим за украински граждани.
Затова всеки май ние свеждаме глави пред светлата памет на невинните жертви на комунистическите репресии, разбираме, че декомунизацията и успехът на системните реформи на правителството, предназначени за превръщането на Украйна в свободна, силна и демократична държава са най-добрият паметник за украинците, дали живота си за нашата свобода.