Интервю на Юрий Жигалкин, svoboda. Org
 
Кой измисли путинзма? Системата "Путин" - завинаги или до внезапна криза? Надраснало ли е руското общество путинизма? Отговори на тези въпроси дава книгата "Кодексът на путинизма". Тя е изследване, посветено на източниците на това явление, генезиса на възгледите на Владимир Путин и влиянието на путинизма върху руското общество. "Кодексът на путинизма" предлага трезв поглед върху това как Путин се оказва на върха на Русия и за това защо неговата роля на самодържец не предполага нищо добро за бъдещето на страната? Нейният автор е Брайън Тейлър, професор в Сиракузкия университет. 

- Професор Тейлър, какво Ви се стори най-интересно, докато изследвахте явлението "путинизъм"?

- В своята знаменита книга "Икономика и общество" Макс Вебер определя основните мотива за действията на човека. Те са: рационален разчет, идеи, които човекът иска да осъществи, емоции и навици или традиции, които човек следва подсъзнателно. В кодекса на путинизма една от ключовите роли играе залогът на Путин върху контрола и реда. Това е придобита черта, чиито корени са в младостта му, преди работата му в КГБ. Той неведнъж е споменавал, че тренировките по джудо са му създали чувството за самоконтрол. Този навик, който вече е станал подсъзнателен, доста често определя реакцията му в редица ситуации. Някои от очевидните основи на путинизма пък са в силното чувство на обида заради това, че Русия е загубила статута си на велика държава. Това чувство силно влияе върху Путин и неговото обкръжение, когато вземат решения.

- Вие говорите за източниците на путинизма. А какво изобщо представлява путинизмът като явление? Някои смятат, че това е идеология, други - система за обогатяването на властта и близките до нея.

- Според мен има две главни съставни части на путинизма. Първата - своеобразна система за управление, създадена под влияние на личността на Владимир Путин. В нейните рамки съществува формална система за управление - парламент, съд - институции с ограничени пълномощия, играещи по определени правила и едновременно с това - неформална, кланова система на управление, в рамките на която за влияние и пари се конкурират различни кланове. Путин осигурява функционирането на тази структура на управлението. Аз я наричам путинска система за управление. 

Но вторият аспект на путинизма, който е не по-малко важен, е този код, тази менталност, за която говорим. Според мен, това не е идеология. Путин няма строен, комплексен възглед за света, какъвто е, например, марксизмът-ленинизмът, който беше ръководството за действие на съветските лидери. Това е свободна комбинация от идеи, емоции, навици.

Трябва да подчертая, че една от ярките особености на путинизма като система е съсредоточаването на почти пълния контрол над нея в ръцете на самия Путин. При него е ясно изразен патологичен стремеж към контрол над всичко и всички. През 2007 година той каза: "На нас ни е нужно ръчно управление на страната поне още 15–20 години". Доколкото той не вярва в работоспособността на руските институции, той постоянно пряко или косвено ръководи дейността им. Това свойство на характера му доведе до създаването на слабоефективна държавна система в Русия, която в дългосрочна перспективна няма да е в състояние да се справя със задачите си.

- Вашата характеристика на образа на Путин ми припомни един разговор с историка Ричард Пайпс в деня на първата инаугурация на Путин. Пайпс го нарече тогава "човек, чиито мащаби не са достатъчни да ръководи страна като Русия". И Вие ли смятате, че Владимир Путин се оказа твърде дребен за своята страна? 

- Аз ще отговоря с "не" дори само защото той фактически управлява Русия 18 години и на хоризонта не се вижда никаква алтернатива. Трябва да призная, че той изненада мнозина на Запад. Аз помня собствените си думи тогава: нарекох го "второкласен бюрократ", "подполковник-неудачник, който се е върнал от провинциалния Дрезден да си търси нова работа в Русия". Но трябва да призная, че го подцених, защото този човек създаде системата за управление на днешна Русия, която той контролира, а това е доста сложно. Трябва да кажем, че той постигна много от целите, които си беше поставил, да не говорим за това, колко забогатяха неговите приятели и приближени, и, вероятно, той самият. 

От друга страна, очевидно е, че Путин води Русия в задънена улица. Защото когато създавате политическа система така че да е подходяща за определен човек, тя по дефиниция е твърде крехка. Макар положението на Путин да изглежда стабилно, в тази система няма вътрешен двигател, тя не се самообновява.

Например, кой и как ще смени Путин? Малцина вярват, че събитията ще се развият по сценария, предписан от Конституцията. С други думи, Владимир Путин имаше голям успех в това да запази собствената си власт, но не мисля, че той постигна успех в строителството на една Русия, която да преуспее в 21 век.

- Защо тогава "телевизорът победи хладилника" в Русия? Действително ли за мнозинството руснаци е по-важно да живеят във "велика държава", от която всички се боят, отколкото да живеят добър и достоен живот? 

-  Мисля, че системата на Путин не е производна на желанията на мнозинството руснаци, тя е производна на желанията на Путин и неговото обкръжение. Разбира се, Русия практически няма опит с демокрацията. Но аз подозирам, че руското общество силно се е променило и от икономическа гледна точка, и от социална и е съзряло за други политически институции. Но руснаците са ръководени от група хора, които не са готови да приемат тези институции - затова казвам, че Путин, образно казано, "дърпа спирачките" на Русия.  

- В книгата си пишете за страховете на Владимир Путин, които са го подтикнали да създаде такава жестока система на управление. Може ли да се каже, че той е жертва на фобиите си? 

- Мисля, че още когато идва на власт през 1999–2000 година, той се отнася с подозрение към Запада, което не е изненадващо, като имаме предвид миналото му. Още като премиер той изразяваше опасения, че САЩ ще "проникнат в руските обществени организации и ще ги използват за своите цели". Украинските събития от 2004 година, "оранжевата революция", явно, го убедиха, че Америка иска да се отърве от него. И през годините това мнение само укрепва в него. Той приписва на САЩ всички видове "цветни революции", протестите срещу фалшификациите на изборите през 2011 година. Зад всеки протест му се привижда "ръката на Вашингтон". Убеден съм, че той вижда себе си в ролята на политик, отбраняващ се от Запада и защитаващ интересите на Русия.

- Преди няколко години Владимир Путин заговори за "духовните стожери", които крепят Русия. Открихте ли кройъгълния камък, стожера на путинизма? 

- Не мисля, че е възможно да бъде идентифициран такъв крайъгълен камък на системата. Мога само да повторя, че система, изградена около един човек, система, в която няма стабилни институции, в действителност е чуплива в основата си. Невъзможно е да се предскаже какво събитие може да предизвика колапса й, но това би могло да бъде на практика всяко. Например, рязко и продължително падане на цената на енергоресурсите може да предизвика изключително сериозни проблеми за режима. Или неочаквана сериозна болест на президента Путин: неговата неспособност да управлява ще провокира криза или пък - бурна обществена реакция срещу последствията от природна катастрофа. Опитът на Украйна или Армения ни показа, че сътресенията могат да бъдат предизвикани от съвършено непрогнозируеми събития. Кой можеше да предскаже бързото падане на режима в Ереван? 

Путин осъзнава това и предприема немалко стъпки, опитвайки да предотврати такъв ход на събитията. Диапазонът на тези мерки е широк: от тоталния контрол над медиите до създаването на това, което се смята за надежден апарат за репресии и принуда - Федералната служба за сигурност, Росгвардия и т.н 

Но каквото и да предприема Кремъл, историята свидетелства, че подобен род системи нерядко се рушат без да подадат сигнал за тревога предварително.