Интервю на Мая Стоянова

-  Проф. Минев, какво става днес на социологическия пазар, агенции се надпреварват да надуват и свалят проценти на партии и коалиции в зависимост от дебелината на кесията им! Това ли е истинското лице на вашата професия?

- Мисля, че на социологическият пазар става това, което става на всеки пазар, когато липсва адекватна регулация (правни норми) и морал – печалбата се увеличава, колкото може повече и без особени скрупули. Но критиките към социолозите вероятно трябва да отчитат и силата на натиска, който властови центрове оказват върху тях. Не само социологията, а и други науки са търпели провали под този натиск. Един професор от Лондонското училище по икономика и политически науки, обясняваше неуспехите на икономистите по повод на кризата по следния начин: „хората правят това, за което им плащат”. Щом в Лондонското училище се случват такива неща, какво остава за нашите социологически агенции. Когато властта сграбчи науката, науката става инструмент на властта и така престава да бъде наука. Това впрочем е проблем не само на социологическите агенции, това е цяла историческа драма на всички социални науки. И в тяхна защита трябва да се каже, че в тези науки все пак има огнища на съпротива, които се опитват наистина да създават знание, въпреки валякът, който ги мачка в продължение на десетилетия. Така че – не, това не е лицето на нашата професия, макар че е голяма част от нея.

-  Наскоро Faktor.bg представи вашето сравнително изследване със социолози от още три европейски страни, посветено на клубната проституция и наркозависимостта. Защо на международното поле българските социолози са търсени и уважавани партньори, а у нас ги гледат с неверие и присмех?

- Истината е, че социологията навсякъде е превърната в Пепеляшка на науките – да си припомним как навремето М. Татчър неприязнено говореше за „социологическите набоби”. Всяка „твърда, желязна ръка” предпочита сама да казва на хората какъв е социалният свят и какво трябва да се прави. Монополът върху визиите за света и вземането на решенията е централен аспект на властта и затова всяка социологическа работа по дефиниция е намеса в този монопол. Все пак демокрацията смекчава и ограничава неприязънта към нормалната социологическа работа. 

У нас обаче демокрацията меко казано е слабичка и не играе ролята на такъв амортизатор. През прехода академичните изследователи бяха изолирани и държани на безопасна дистанция от събитията. Властта подкрепяше „правилни изследвания” и „правилни изследователи”. Но нещата достигнаха до пароксизъм, когато ръката на властта стана особено твърда, даже се сви в юмрук, който буквално сплесква всичко, върху което се стоварва. 

- Вие сте един от водещите европейски експерти по програмите "Антибедност". Защо тези проблеми не доминират в предизборните дебати, напразни ли се оказаха усилията на протестиращите?

- Социалните проблеми (а това са проблемите на хората, на обществото) не доминираха в предизборните дебати, защото основните (големите) политически партии бяха основни участници в предизборните дебати, а тези партии са носители на други групови интереси и сравнително слабо застъпват социалните проблеми. Онези, които са тясно ангажирани с такива проблеми са по-малките, нови партии. Точно тези партии обаче, бяха изтласкани в периферията и имаха по-слабо присъствие на дебатите. Те впрочем, слабо присъстваха и в социологическите изследвания, които ги забелязаха едва няколко дни преди изборите. Впрочем, тази ситуация е добра характеристика за демокрацията в страната, която наричат Дивия запад. От друга страна, точно в тази ситуация е заложена възможност за сериозни изненади на изборите – ако политическите идеи и намерения на тези партии станат широко известни, те биха могли да предизвикат и по-висока изборна активност и доста по-различни изборни резултати. 

- Как коментирате прогнозите на част от социолозите, че изненадата на изборите ще са новите, неприсъствали в предишния парламент формации. Най-нови данни, които получихме от експресен сондаж на "Еси-Център" показват, че " Горда България" и НТСБ вече пресичат 4% граница, изненадва ли ви този факт?

- Програмите на тези партии са „социално ориентирани” не само защото визират остри социални проблеми, но и защото тези проблеми се отнасят до живота и представят интересите поне на 70 процента от хората в България. Заедно с това тези партии се погрижиха да покажат и добро познаване на „корените” на социалните проблеми и да посочат възможностите за тяхното решаване. Забележително е например, че те посочиха предварително много от онези престъпни действия, които са главните причинители на бедите на българите. Накратко, те не са само про-социални, но и са убедителни и сериозни. Ако споменатите партии са намерили канали, по които да преодолеят изолацията, в която ги държат и да достигнат до избирателите, вероятността да присъстват в Парламента нараства до сигурност. Проучаването, което посочвате изглежда показва, че тези партии успяват. За НФСБ въобще не се учудвам – те имат средство за преодоляване на информационната мъгла. Коалиция „Горда България” е в по-трудно положение, но те предприеха толкова впечатляващи действия (например, разкриха чудовищни далавери, единствени отхвърлиха сегашната система за субдсидиране на политическите партии, играха важна роля при иницииране на протестите и т.н.), че ще бъде учудващо, ако избирателят не им обърне внимание. Повишаването на процентите им изглежда напълно логично.

- Ясно е как социологията влияе на изборните резултати. А как се отразява психологията, публичните настроения и нагласи? Ще изберат ли колебаещите се гласоподаватели алтернативата, представлявана от смятаните за малки партии и коалиции?

- Скоро ще разберем със сигурност как ще реагират хората към новите шансове, които им дават новите, малки партии. Объркването, липсата на информация (например по това каква е връзката между беднотията и погазването на елементарни демократични практики), а и страхът са бариери, които препречват пътя на избирателя към тези партии. Това проличава ясно и при социологическите изследвания – има голям брой откази на хората да отговарят на въпросите или (когато все пак участват) – отказ да се посочи партията за която ще гласуват (отговорът е, че ще гласуват, но „все още не са решили за кой именно”). Според мен това е емпирично доказателство, че и малките нови партии имат добър „електорален потенциал”. С други думи казано, точно „мълчаливото мнозинство” може да изненада онези, които толкова разчитат на него – че ще си остане мълчаливо или че ще подкрепи, онези, които досега се упражняваха на гърба на мълчаливите. Но няма причини да се вярва, че хората в страната са само мълчаливи „електорални единици – мазохисти”.

- Колкото и да надуват прогнозните резултати на ГЕРБ шансовете им спадат през последните дни, а на БСП - леко се покачват. Отминава ли времето на грандовете в политиката?

- Трябва да отмине – заради страната, заради нейните хора, а и заради самите „грандове”. За грандовете ще е по-здравословно, ако спрат да преяждат с власт, пари, корупция, далавери. За обикновените хора и малките партии е ясно – печалбата е, че България ще се отдалечи от Дивия запад, където грандовете ни закараха.

- Намирате се сега в Брюксел. Има ли интерес към извънредните избори у нас сред европейските експерти и администратори, или сме в "зоната на здрача", в периферията на процесите?

- Сред хората, с които контактувам има любопитство, но умерeно и предпазливо. Считат такъв интерес за проява на лош вкус, а може би дори изпитват погнуса. Схващат такива разговори като разпитване на човек за съдбата на негов роднина, който е извършил тежко престъпление (в дома на обесен не се говори за въже). А те не само се правят на интелигентни хора, наистина са си такива.