Олигархията готви сценарий - установяването на авторитарен режим в България

Защо като българи допуснахме да ни управлява на два пъти  довчерашният съветски гражданин Сергей Дмитриевич Станишев, пита известният конституционалист

 Интервю на Стойко Стоянов

- Проф. Близнашки, думата „протест” ли ще остане ключовата за 2013 г.?

- Няма съмнение по този въпрос. Думата „протест” е ключовата дума, която описва събитията от 2013 г. Активната съпротива на гражданското общество срещу една нелегитимна, безотговорна и корумпирана власт надхвърли всички очаквания. Казвал съм го вече, но нека да повторя: правителството на деня е нелегитимно, защото беше зачената в сянката на „Костинбродската афера”, то е безотговорно, защото не може да отговори на привидно простичкия въпрос „Кой предложи Пеевски?”, а внезапното отстраняване на Христо Бисеров – ключова фигура в управляващата коалиция между  БСП, ДПС и Атака – от всичките му политически постове, подсказва за огромния корупционен потенциал, съдържащ се в подобен тип управление, който не се основава върху експлицитната воля на гражданите, изразена по време на изборите. Така или иначе, факт е, че за първи път в най-новата история на страната българският народ се възправя така категорично срещу олигархията, която налага волята си по всички аспекти на националния живот.

Протестът започна спонтанно по повод назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, но много скоро беше идентифициран основният враг – олигархията, която през последното десетилетие се намесва все по-арогантно в различни сфери на обществения живот. В този смисъл протестът не се побира в традиционното разделение „ляво – дясно”, но се разгръща върху плоскостта „гражданско общество – олигархия” и приема формата на морална революция. Възстановяването на обществения морал се превръща в императив на движението. Очакването на хората е, че институциите на публичната власт трябва да работят в името на общото благо, а не да се поставят в услуга на частните и корпоративни интереси на една малка олиграхична клика.

Освен всичко друго, „казусът Пеевски” показа, че след като ограби собствения си народ, олигархията се стреми да наложи безразделно своето господство и над националния политически живот. За първи път обаче арогантността на олигархията удари на камък и срещна масираната съпротива на гражданското общество. Назначението на Пеевски начело на ДАНС, квалифицирано от Сергей Станишев като „нестандартно решение”, беше осуетено, но задкулисието не се отказва от тази персона, като на два пъти се стигна до компрометирането на Конституционния съд  с неговите абсурдни решения за връщането на същото лице като народен представител в Народното събрание. Всичко това обаче доведе до окупацията както на СУ „Св. Климент Охридски”, така и на редица други университети върху територията на цялата страна. Една нова генерация млади хора, родена и израсла след 1989 г., демонстрира своята воля за съпротива срещу господството на олигархията. Поривът на младите хора към свобода и демокрация пречупи обществените настроения и различните социологически проучвания показват между 60 и 80 % подкрепа за основното им искане – оставка на „кабинета Олигарски” и произвеждане на предсрочни парламентарни избори.

- Различни среди и политици непрекъснато се опитват да подценяват значението на избухналия граждански гняв, с какво той промени България?

- Страхът, обхванал олигархичната върхушка на страната е безпрецедентен. Размахът на протеста, който не стихва вече повече от половин година, предизвика ответна мобилизация на олигархията, която разполага с огромни ресурси. Олигархията контролира почти всички печатни издания в страната, но постепенно губи битката за общественото мнение. Хората отговарят на медийния натиск с бойкот на жълтата преса, чийто седмични издания се продаваха в огромни тиражи само преди няколко месеца. Забавно е да се гледат камарите от вестници в подлеза на Софийския университет или на площад „Славейков”, подминавани от множеството граждани.

Каквото и да говорят противниците на протеста, неговите резултати са налице: промени се духовната атмосфера в страната, табутата върху редица теми и проблеми паднаха, формира се алтернативна публичност, като се утвърждават  блестящите пера на редица нови публицисти, които наричат   нещата от нашия живот със собствените им имена. Участниците в протестите демонстрират изключителна воля за съпротива, съпроводена с уникална креативност. Протестните инициативи и начинания следват неспирно една след друга като морски вълни, които докарват олигархичната върхушка и нейните медийни слуги до истерия. А всичко това е необходимо условие за радикалното преструктуриране на публичното пространство в по-близко или по-далечно бъдеще. Предстоящата промяна няма да се сведе до смяната на една или друга партия или коалиция от партии във властта, а трябва да доведе до постепенното формиране на нов политически елит, който работи в полза на висшите национални интереси, а не обслужва чужди геополитически интереси. Българският народ заслужава друга по-щастлива съдба, от тази, която може да му предложи натрапения на нацията номенклатурно-полицейски елит. Децата на номенклатурата или ще се съобразят с желанията и интересите на собствения си народ, или ще се наложи да слязат завинаги от политическата сцена, като този път остатъците от Държавна сигурност няма да могат да им помогнат, няма да могат да ги спасят. В крайна сметка трябва да постигнем идеала, завещан ни от непрежалимия д-р Петър Дертлиев, а именно: „България да се управлява с таланта на цялата нация!”. 

 - Ранобудните студенти и преподаватели които ги подкрепят, започнаха дискусия – „След изборите - накъде?”, какви са алтернативите? От кой път трябва да се пазят младите бунтари?

- Започналите дискусии в окупираната аула на СУ „Св. Климент Охридски” са от огромно значение, тъй като те позволяват на отделните обществени групи и среди, които участват активно в протестите, да се опознаят, да привикнат да дебатират и да формират атмосфера на взаимно доверие помежду им. А това не е никак малко за начало. Няма съмнение, че възстановяването на обществения морал е дългосрочна задача, но нейното решаване започва тъкмо от формирането на атмосфера на взаимно доверие в онези среди, които излизат на улицата и се превръщат в носител на обществената промяна. 

Иначе, първата проведена дискусия показа, че младите хора са преизпълнени с неподражаем идеализъм, който рязко контрастира с бруталния цинизъм на техните критици от печатните и електронните медии. От огромно значение е този идеализъм да остане в изначалните рамки на моралната кауза, която вдъхнови движението на студентите. Няма защо да се иска от студентите да се трансформират в организиран политически субект или да чертаят алтернативни политически проекти. Напълно достатъчно е, че те хвърлиха предизвикателтвото към едно уродливо политическо статукво и заявиха, че повече така не може да се продължава. Оттук насетне те по необходимост ще бъдат легитимният коректив на всяка бъдеща власт. Някои от тях евентуално ще изберат политическата кариера, но най-важното за повечето от тях е да завършат своето образование като пълноценни специалисти, които имат съзнанието за достойно изпълнен граждански дълг в една критична и повратна за своя народ фаза от общественото развитие. В крайна сметка младите хора разбудиха обществото, но поколението на техните родители трябва да довърши започнатото дело.  

  - Страната е обхваната от криза на разделение и противопоставяне. Анализатори прогнозират, че поне три години ще сме в тази зловеща ситуация, каква  е технологията за излизане от нея?

- Разделението в обществото се задълбочава, но това се дължи на осъществената варварска приватизация и въведения  от българските социалисти плосък данък, който има изцяло регресивен характер и обслужва напълно интересите на родната олигархия.  В резултат от плоския данък сферата на публичните услуги буквално се разпада пред очите ни, но корумпираният номенклатурно-полицейски елит дори не подозира за какво става дума. А онези, който подобно на Орешарски поназнайват едно друго за ролята и функциите на данъците, се правят на луди и вместо със социална политика се занимават със социална благотворителност. Всички онези, които подкрепят плоския данък или гласуват за намаляване на данъка върху хазарта, трябва да се изхвърлят рано или късно на бунището на историята. Връщането към прогресивния подоходен данък е единственото средство, чрез което може да се възстанови социалното равновесие в условията на пазарна икономика и политическа демокрация.       За съжаление олигархията готви съвсем друг сценарий, при който развръзката от обществените вълнения ще приключи с установяването на авторитарен режим в България. Всичко това трябва да стане под формата на президентски режим с двукамамарен парламент, но за тази цел задкулисието се стреми към институционална криза, в резултат на която да се свика Великото народно събрание. Това е лошият сценарий. Добрият сценарий е съвсем друг, но за неговата реализация се изискват здрав разум и политическа зрялост.

- Вие винаги сте бил човек от модерната левица, защо днешното ръководство на БСП все повече демонстрира идентичност с 9 септември 1944 г. отколкото с повратната дата на промяната - 10 ноември 1989 г.?

-  Събитията от отминалата година потвърждават оценките за идейната безпътица, в която се намира понастоящем БСП. Тези хора продължават да си изнасят доклади за ролята и значението на  9 септември 1944 г. в българската история, за да отговорят на очакванията на своя застаряващ и носталгично настроен електорат, но така се оказват съпричастни към престъпленията на един тоталитарен режим, който беше порицан и отхвърлен от целия цивилизован свят. Заедно с това Сергей Станишев и неговият семейно-приятелски кръг нямат какво да кажат за дата като 10 ноември 1989 г., когато бе свален от власт комунистическият диктатор Тодор Живков и се откри пътят към демократично управление и свободно гражданско общество. За хиляди активни и просветени български граждани събитията от есента на 1989 г. остават една незавършена революция, чието дело трябва да бъде довършено едва сега – четвърт век след началото на промяната – за да се нормализира политическият живот на обществото. Показателно е обстоятелството, че на 10 ноември тази година многохилядно шествие изпълни централните булеварди на столицата, протестирайки срещу фасадната демокрация, която обслужва инересите на олигархията, а не на народа, докато ръководството на БСП запази гробно мълчание по този повод – както се казва в старото стихотворение – „ни дума, ни вопъл, ни стон”. А това означава само едно: стратегията за обновление, която позволи на бившата комунистическа партия да оцелее, докато повечето аналогични партии в централна и Източна Европа прекратиха своята дейност, е забравена и изоставена. Всичко това е абсурдно за една модерна социалистическа партия, но е напълно разбираемо, когато човек си даде сметка, че в тази партия тон  задават напоследък  най-ретроградните кръгове в българското общество.

Не гражданските протести, а нереформираната бивша комунистическа партия е основният източник на омраза и напрежение в българското общество. Понастоящем БСП не е нищо друго, освен партия на олигархията, която е готова да се добере до властта и да се задържи в нея с всякакви средства и на всяка цена. А това я прави основен риск за националната сигурност, защото за една демократична партия властта не може и не трябва да бъде самоцел. Една демократична партия трябва да е готова да загуби едни или други избори, но да запази конституционния правов ред в страната. Очевидно е, че БСП под ръководството на Сергей Станишев загуби демократичните ориентири, вкопчила се със зъби и нокти във властта и не се колебае да прибягва към брутално полицейско насилие спрямо протестиращите граждани. Контрапротестите и събирането на подписки в подкрепа на правителството са не просто архаични средства на политическа борба, но за сетен път идват да потвърдят тезата за дефицита на легитимност, който характеризира днешното управление на България. Затова гражданските протести не само, че не са източник на заплаха за националната сигурност, но се явяват единствената надежда за възстановяване на обществения морал като предварително и необходимо условие за една пълноценна демокрация.

- Съзирате ли наистина опасност страната да бъде откъсната от ЕС и да се преориентира отново на Изток, към Русия и Кремъл, това ли е най-страшният сценарий за България?

- Не, не мисля така. „Правителството Олигарски” обслужва руските геополитически интереси по един дискретен начин, но не би поело риска от открит курс към напускане на Европейския съюз. Показателно е предпазливото отношение на кабинета спрямо ядрения проект „Белене”, по който беше произведен национален референдум с негативен резултат, а влиятелни среди вътре в БСП незнайно защо твърдят, че са спечелили. Тепърва ще се търси отговорност от Пламен Орешарски за странните преговори, които проведе с ръководството на „Газпром” относно проекта „Южен поток”. Във всички случаи обаче за Русия е по-изгодно България да играе ролята на нейния „Троянски кон” в Европейския съюз, отколкото да я интегрира в някакъв нов евразийски съюз. Друг е въпросът,  защо самите ние като българи допуснахме да ни управлява на два пъти – веднъж пряко, втори път косвено –  довчерашният съветски гражданин Сергей Дмитриевич Станишев. Но да се надяваме, че трети път няма да има.

-   Учени предричат, че 2132 г.  на тази територия ще живее последният българин, има ли и оптимистична теория за българския народ?

-Вярно е, че се самоунищожаваме като нация, но демографската ситуация в страната не трябва прекомерно да се драматизира. Корените на днешната криза са в насилственото коопериране на българското село през 50-те години на миналия век, когато се прекъсна живителната връзка между хората и земята, а нещата се задълбочиха с грандоманскиия проект за изграждане на АПК през 70-те години. Отчуждаването на хората от земята е в основата на днешната демографска криза. Към днешна дата обезлюдяват цели региони, да не говорим за периферията на страната. Хората, които едвам свързват двата края и живеят ден за ден, не са склонни да създават многодетни семейства. Необходимо е дефинитивното преразпределение на националното богатство в полза на обикновените граждани, а не вайкането на разни продажни социолози, които натрупаха огромно благосъстояние чрез манипулиране на общественото мнение.   Когато се нормализира икономическата ситуация в страната, а държавата започне да работи за собствения си народ, а не в изключителната полза на една алчна и безотговорна олигархия, едва тогава ще настъпи обрат и в тежката демографска ситуация.