Всяка вечер на протести е пирон в ковчега на задкулисието

Единственото и безспорно постижение на българския преход е властта да премине от бащите - велможи на стария режим - към децата на номенклатурата, констатира известният конституционалист

На 4 октомври професорът по конституционно право в СУ "Климент Охридски" Георги Близнашки ще отбележи 30 години научна и преподавателска дейност. Днес той е любимец на студентите, незаобиколим фактор в левицата, но споменаването на името му вкаменява лицата на апаратчиците от „Позитано”20.

Проф. Близнашки е народен представител в 36-то и 40-то Народно събрание. Наблюдател в Европейския парламент (2005-2007) и евродепупат (2007). Автор на множество книги, научни студии и статии.

През последните месеци се превърна в един от символите на протестите срещу правителството на Орешарски, а за хиляди демократи поведението на Близнашки дава основание да вярваш, че социализмът дори и в България може да е нещо добро.

Интервю на Стойко Стоянов

- Проф. Близнашки, изчерпан ли е призивът „Оставка”, какво спечели обществото от тези необичайни протести?

- Не, ни най-малко. Призивът за оставка на правителството „Олигарски” ще го съпровожда до последните дни на неговото съществуване. Правителството „Олигарски” е заченато в грях, самото му съществуване е позор за свободна и демократична България, и затова то е обречено рано или късно да падне от власт. Разбира се, колкото по-рано, толкова по-добре, но това няма как да стане без борба.  Това, което наблюдаваме е сблъсък между „волята на олигархията” за господство и „волята на народа” за съпротива срещу това господство. Протестът започна внезапно за олигархията, но се оказа изключително жилав. Умората е огромна, но хората продължават да излизат всяка вечер отново и отново, защото разбират, че залогът е огромен, тъй като става дума за оцеляването на българския народ като свободна и демократична нация. Хората излизат на площада в лично качество, като свободни граждани, които защитават своите ценности и човешко достойнство. В крайна сметка това, което преживяваме е една морална революция, която вече дава своите най-значими резултати. Защото духовните хоризонти на нацията се раздвижиха, на дневен ред се поставят редица теми и проблеми, които до вчера бяха забранени и поставени извън публичните разисквания. Не беше толкова отдавна времето, когато Сергей Станишев ни обясняваше, че в България олигархия няма, а понастоящем всички вече говорят за зловещата роля на тази „отсъстваща” олигархия в националния политически живот.

Напоследък се стигна дотам, щото другарите от задкулисието  да ни обясняват, че трябва да протестираме не срещу олигархията, а срещу плутокрацията, без да си дават сметка, че влизат в сценария на Йозеф Гьобелс, който популяризира този термин по време на идеологическия сблъсък  на нацистка Германия  с Франция и Великобритания в навечерието на Втората световна война. Понятието олигархия има съвременен смисъл, като с него се описва не просто властта на едно малцинство, а неправомерната намеса на влиятелни делови среди в политическия живот, която обезсмисля ценностите и принципите на демокрацията. Няма нищо лошо в това да си богат, но живей скромно и почтено като добър гражданин. Хората протестират не срещу богатството като такова, а срещу арогантността на богатите. Родната олигархия отдавна се самозабравила, а ние все още помним добре как тези хора създаваха своето благополучие чрез разграбване на националното богатство. Произходът на тяхното днешно благополучие сякаш идва да потвърди знаменитата теза на френския мислител от XIX в. Пиер-Жозеф Прудон, че „собствеността е кражба”. Лошото е друго, а именно, че тези хора свикнаха с мисълта, че са богопомазани и са обречени да живеят върху гърба на другите. Назначени навремето за олигарси от велможите на комунистическата номенклатура, тези хора трябва вече да свикват с мисълта, че българският народ няма да ги остави да бъдат всемогъщи и всевластни господари на неговата съдба, каквито бяха техните демиурзи през епохата на комунизма. Затова протестите в България се ползват със симпатиите на целия цивилизован свят.

-  Може ли да бъде разсечен възелът на конфликта  граждани – олигархия,  имат ли  шанс  обикновените хора в този двубой без правила?

- Понастоящем в България се разгръща едно автентично гражданско общество, чиито кълнове бяха потъпквани през годините на прехода. Ражда се една нова публичност, в която няма забранени теми и проблеми. Никак не е случайно обстоятелството, че репресиите на властите са насочени преди всичко и най-вече към средствата за масова информация. Олигархията усилено изкупува вестници, телевизии, електронни сайтове, дори отделни влиятелни журналисти, но нищо не помага. Един простичък въпрос: „Кой предложи Пеевски?” докарва олигархията до истерия. И това е така, защото задкулисието винаги действа на тъмно, без да поема отговорност за каквото и да било. А демократичната политика е публично занимание и предполага отговорност за всяко действие или бездействие на политиците, т.е. на тези, които излъчени да се занимават с общите дела на цялото общество. Затова всяка вечер на протести е пирон в ковчега на задкулисието, което десетилетия наред осакатява бъдещето на българската нация. Общественото мнение е оръжието на гражданското общество, а то не може да бъде пречупено нито от официалните издания на олигархията, нито от нейната „жълта преса”. Будната гражданска съвест е жива и не може да бъде заглушена по никакъв начин. Не случайно един от лозунгите през ранната фаза на протестите гласеше: „Не сте достатъчно умни, за да ни управлявате”. Една засилена нетърпимост към корупцията и злоупотребите с власт изведе хилядното множество на улицата, защото чашата на търпението преля. През последните месеци българският народ показва неподозирана упоритост, жилавост и креативност в борбата срещу олигархията, а всичко това няма как да не даде своите добри плодове.

- Социологът Юрий Асланов предупреждава, че заплахите за кабинета на Орешарски ще дойдат в гръб, а не от опозицията,  кой е този опасен „гръб”, защо номенклатурата в БСП все припознава  хората с лично мнение като врага с партиен билет?

- Това твърдение на г-н Асланов издава страховете на вътрешния семеен кръг, който е овладял ръководството на БСП и задава тон за нейната политика. А тази политика е напълно несъстоятелна: не случайно никой не споменава за управленските проекти на БСП отпреди изборите. Всъщност „правителството Олигарски” се движи по отъпкания неолиберален коловоз на своите предшественици, като вместо да положат усилия за стабилизиране на икономиката, тези хора се захванаха със социална благотворителност. Подобно „разпускане на коланите” насред кризата лесно може да доведе до пълна икономическа и финансова катастрофа. Обществото едва ли ще приеме с безразличие новите външни заеми, с които тези хора се готвят да го натоварят. А една не малка част от интелигенцията, която все още подкрепя БСП, не желае да се идентифицира със „странното” правителство на г-н Орешарски и поддържащата го нова тройна коалиция, съставена от БСП, ДПС и Атака. Тези хора мълчат, но това гробно мълчание е изпълнено с гняв. Плашилото на разцеплението се размахва непрекъснато, за да се поддържа фиктивното единство на една партия, която отдавна е загубила времева и пространствена ориентация. Така че г-н Асланов има от какво да се страхува, тъй като отстраняването на Сергей Станишев от ръководните постове в партията и държавата ще сложи край на собственото му странно съществуване като публична фигура с неясен профил и още по-неясен статус.

- Вие сте активен участник в гражданските протести срещу правителството, не успяха да ви очернят като платен и купен, но сега върви друга мълвата, че сте американски агент. Защо чак сега ви „разконспирираха”? Възможно ли е за реформираната левица една държава-партньор да продължава да бъде злото?

- Това са абсурдни твърдения, които не ме впечатляват по никакъв начин. Те издават низкото културно равнище на разпространителите на тези слухове, които не са в състояние да водят информиран и отговорен публичен дебат. В своята безпомощност те прибягват до всевъзможни гнусни слухове и инсинуации. Отдавна съм свикнал с всичко това, тъй като темата за предателството е постоянен рефрен, който съпровожда всички опити за реформиране на тази партия след 10 ноември 1989 г. 

Понастоящем тон задават най-ретроградните сили в партията. В съзнанието на тези хора все още битуват страховете от американския империализъм като основен враг на мирното и прогресивно човечество. Това са неосталиниски остатъци, с които няма смисъл да се спори. Само природните закони ще ни излекуват от това зло. Показателно е обстоятелството, че много от участниците докараните със „случаен превоз” в столицата за подсилване на контрапротеста не знаеха на кой свят се намират, а някои от тях разнасяха портрети на незабравимия Йосиф Сталин. Но това не се случва за първи път в историята. Олигархията винаги се е опирала на малокултурните и безпросветни слоеве, за да се справи с по-будната и по-интелигентна част на обществото.

 - Създаването на модерна социалистическа партия и реформирането  на БСП е свързано с вашето име от самото начало на прехода, а днес не криете, че резултатът не ви харесва, къде сбъркахте в конструкцията?

- Реформаторското крило в партията надцени нейния реформаторски потенциал. Мнозина приеха делото на 10 ноември на думи, но на дело си останаха в тоталитарното минало. Реминисценциите за „доброто старо време” продължават да тровят съзнанието на огромно множество хора. Те забравят, че старият режим катастрофира като система и ни остави в наследство разнебитена икономика и огромен външен дълг от 12 млрд. щатски долара, който затормозяваше всички реформаторски начинания. Все пак бяха постигнати съществени резултати като смяната във властта без кръвопролития и създаването на една демократична конституция, която отговаря на изконните въжделения на българския народ, а днес ни дава възможност да протестираме срещу арогантността на олигархията. Провалът на реформаторите дойде от това, че мнозина от ръководните фактори се поставиха в услуга на олигархията, като избраха личното благополучие пред общото благо на цялата нация. Особено вредна роля изигра т.нар. генералско движение, чиято намеса във вътрешно-партийния живот доведе до погрешни кадрови решения и тежки деформации, които едва ли някога ще се коригират.  Така че, днешното статукво в партията има своите корени както в по-близкото, така и в по-далечното минало. Новите социалистическите ценности, които намериха място в последната програма на партията си останаха теоретични формули и заклинания, без реално покритие в политическата практика. Затова властта се превърна в самоцел за БСП, която за да се добере до нея е готова на всякакви безпринципни коалиции, но това вкопчване във властта тепърва ще дава своите горчиви плодове.

-  Какви са очакванията ви за предстоящия конгрес на БСП, какъв лидер е нужен на социалистите сега?

- Нямам никакви очаквания, защото докато Сергей Станишев е в ролята на председател на ПЕС не могат да се очакват никакви вътрешно-партийни промени. Такива промени ще станат възможни едва след като той изпълни мисията си, заради която стана председател на ПЕС, а именно да номинира Мартин Шулц в качеството му на кандидат за президент на европейската комисия. Едва в последствие би могло да се говори за промяна, ако все още има желаещи за подобни начинания, тъй като самият Станишев със сигурност ще се бори за ролята на пожизнен председател на БСП. Това беше крайният резултат от българският преход: властта да премине от бащите - велможи на стария режим - към децата на номенклатурата. Това е единственото и безспорно постижение на българския преход. 

- Поредно реформиране на БСП или създаване на нов ляв проект ще наложи в България истинска европейска социалдемокрация?

- Рано или късно ще се наложи левицата в България да започне отначало, защото проектът за обновление на бившата комунистическа партия се провали. В момента БСП е партия на олигархията, която въведе и наложи плоския данък в България. Това е смъртната присъда за тази партия, защото няма и не може да има социална държава там, където има плосък данък. Когато една социалистическа партия се откаже от каузата на социалната справедливост тя остава без кауза и се превръща в опасност за обществото.