Интервю на Мая Стоянова

Г-жо Баева, как ще коментирате поредния опит на неправителствени организации да изхвърлят от учебниците по литература цитати от произведения на Ботев и Вазов, които са част от българската идентичност?

- Откровено казано, мисля че в случая става дума за недоразумение, което обаче показа неща от скритата дейност на държавната администрация и на неправителствения сектор. Докладът наистина е бил поръчан и изработен от група експерти (неизвестно как подбрани), но от него не е произтекло нищо. По една случайност той стана известен и предизвика скандал, според мен по-скоро защото е август и журналистите имат нужда от новини. Освен това, този скандал даде чудесна възможност на правителството в лицето на просветния министър Сергей Игнатов да се изяви като защитник на българската литература и история. Но да не забравяме, че той неколкократно подчерта, че говори от името на правителството и че ако премиерът беше в София, а не на морето, щеше да се изкаже даже още по-остро.

Струва ми се също така, че едно от най-тревожните неща в този скандал е начинът, по който се харчат европейските средства. Като че ли в дейността на комисията за защита от дискриминация е преобладавало желанието „да си разпределят едни пари”. Само така може да се обясни и присъствието на председателя на комисията в списъка с експертите. Този случай демонстрира защо повечето българи нямат доверие в политиците – оказа се, че с право ги подозират в търсенето на финансови облаги от политиката.

- От съобщение на МОН стана ясно, че точно премахването на цитатите “питат ли ме де зората, ме огряла първий път” и “турчин, че бесней над бащино ми огнище” са предложени за отстраняване лично от бившия зам.-министър на просветата в правителствата на Сакскобургготски и Станишев Мукаддес Налбант, която е член на ръководството на ДПС и в момента щатен служител в централата на ДПС. Съзирате ли опит за политическо вмешателство?

– Не е тайна, че част от българските политици продължават да имат чувството за вина заради „възродителния процес” отпреди повече от четвърт век (1984/85–1989 г.), а други пък не забравят периодично да им припомнят вината. Но чувството за вина пречи на нормалното контактуване между представителите на различните етноси в България. И когато прибавим към това балансиращата роля на ДПС в две последователни български правителства, можем да предположим, че някои негови представители в администрацията може би са злоупотребявали със ситуацията. Но пак ще повторя, не мисля, че някой сериозно е предложил да бъдат премахнати автори и текстове от учебниците и учебните програми. Доколкото разбрах, предложението на експертите е било да се добавят разяснителни текстове, но и то е достатъчно скандално, поне както беше представено. Но от предложение на експерти до реализацията има голяма разлика.

- Смятате ли като историк, че има нещо обидно или дискриминиращо в тези текстове спрямо турската общност у нас? Това комплекс ли е от националната ни култура и имат ли основание сънародниците ни от подобни страхове?

– Да се обиждаме днес на текстове, писани преди десетилетия и столетия, е доста глупаво. Това може да стане само, ако някой си търси повод да се оплаква. Все пак всяко литературно произведение е писано в определен обществен и исторически контекст, и без този контекст не може да бъде разбрано. Това е причината, поради която понякога класиката изглежда на децата толкова неразбрана, но няма да я направим по-привлекателна, ако я цензурираме. Все пак едва ли някой може да отрече, че почти пет века българските земи са били под властта на Османската империя и по тази причина са се оказали откъснати от процесите на европейско развитие. Вярно е, че повечето малки и средни народи в Източна Европа са загубили своята държавност през средновековието, но когато отново се възраждат през ХІХ и ХХ в. те са доста по-напред от балканските, защото са били в състава на европейски империи. Така че такава е историята и не можем да я променим Можем само да обясним защо е станало.

Най-вече не бива да забравяме и факта, че българските турци са част от българската държава и история, а не от турската. И че в българската литература има достатъчно текстове, представящи живота не само на българите, а и на другите етнически групи. Те също се изучават в училище и никой не протестира срещу тях.

- Защо периодично фондации, финансирани най-често от чужбина, се опитват да пренаписват историята ни, преди години имаше подобен скандал с Баташкото клане?

. –  Що се отнася до посегателствата, осъществявани от направителствените организации, искам да припомня, че почти всички те се финансират с чуждестранни средства. Вярно е, че това ги прави независими от правителството, но пък в една или друга степен са принудени да се съобразяват със своите източници на финансиране. И оттам, поне според мен, идва прекомерната активност на различни западно ориентирани организации при преразглеждането на различни моменти от българската традиция. По този начин те са представят като носители на европейските норми, а всъщност се водят от идеалните изисквания за толерантност, които не са реализирани никъде или почти никъде в Европа.

Тази тенденция беше особено силна през 90-те години, когато българските клонове на чуждестранните фондации се чувстваха като апостоли на „новата вяра” и ни учеха как да мислим, живеем и говорим. Тогава ни третираха като виновни непълнолетни, нуждаещи се от напътствия и указания за вярната посока. Сега тяхното значение и влияние върху българското общество значително намаля, но старите навици умират трудно. Мине не мине време и се появи някоя нова идея, но често пъти, заради кризата, тези фондации  все по-трескаво търсят нови проекти, които да получат финансиране. Затова издигат все по-екстравагантни тези.

- Как оценявате позицията на Министерството на образованието и правителството към подобни опити. След като гръмна скандалът, те привидно се разграничиха от направените предложения, но защо са допуснали те да бъдат оповестени, още повече, че сред вносителите им са и няколко щатни експерти на МОМН?

– Министерството на образованието, младежта и науката се държи както винаги – от една страна, министърът прави политика, като заема героичната поза на защитник на българската литература и история, а от друга – чиновниците се оглеждат за указания, за да не сбъркат линията. А на повечето българи става все по-ясно, че работещите в държавния апарат имат по-големи възможности да получават допълнителни средства. Нещо, което би трябвало да се третира като конфликт на интереси. Както виждате, българското разбиране за корупция е доста относително, почти всеки смята, че е негово право да се възползва от положението си.

- Вие следите политическите процеси в страната, но напоследък критиките към ГЕРБ стават все повече и то от различни социални групи, въпреки това правителството запазва доверие. Как обяснявате тази народна любов?

– Откровено казано, мисля, че правителството на Бойко Борисов запазва относително висока степен на подкрепа и до ден днешен, като не забравяме, че сме в четвъртата година на управлението му. Обяснявам си това със загубената вяра на все повече българи, че нещо може да се промени към по-добро. След като няколко пъти българите възторжено приветстваха един или друг „спасител”, накрая избраха един от тях – човек, който говори, мисли и действа като редови българин. Това, за мен, е обяснението за запазилата се подкрепа за това правителство. Защото във всяко друго отношение, особено в икономическо, правителството няма с какво да се похвали, освен с макроикономическа стабилност. Но тя не помага нито на бизнеса, нито на хората да живеят по-добре. Във всички други сфери обещанията за промяна се сведоха само до пропагандни акции и замяната на предишните чиновници, ръководители и изпълнителни с нови, свързани с новата власт – точно както правеха и другите.

- Сега БСП плашат народа, че ни очаква зима по-страшна и от тази на Жан Виденов. Има ли реални опасности кабинетът на Борисов да повтори грешките от 1996-97 година?

– Не, такава опасност не съществува. Ситуацията в България сега е съвършено различна. Тогава реформите още бяха в началото си, надеждите в пазарната икономика бяха много големи, но структурните реформи лишаха огромен брой хора от препитание и им се наложи да търсят работа и по-добър живот извън страната. Сега голямата част от тогавашните загубили вече не са в България, а някъде в чужбина и дори когато останат без работа пак не се връщат в България. Така че дори няма кой да се разбунтува. Но също така няма шанс и да излезем от кризата, както го направиха други страни – чрез активна икономическа политика, обърната към съживяване на производството.

- През последните месеци се нароиха няколко нови партии, мътят се и други формации, но освен тази на Меглена Кунева, виждате ли шанс някоя от тях да се превърне във фактор в следващия парламент?

– Не, не виждам такъв шанс. Дори и партията на Кунева, която най-вероятно ще влезе в парламента, няма да може да изиграе ролята на новата голяма изненада, какъвто беше Симеон Сакскобургготски или Бойко Борисов. Тя по-скоро може да замести ДПС с ролята му на балансьор, от който ще зависи кои ще управляват. Но другите нови формации едва ли ще успеят да изплуват на повърхността, тъй като ние вече сме в следпреходното общество, което не се интересува от политиката. Днес хората недоволстват от политиците, но не могат да се въодушевят от каквато и да било нова политическа идея. Така политиката се превърна в занимание за малцина, които вече май с основание могат да се нарекат „политическа класа”. А другите – или са съсредоточени в професионалните си усилия, или в борбата за прехраната си, или са в плен на безкрайните чалги, риалита и други подобни.

- Защо всички нови партии претендират да са десни, това някакъв комплекс ли е на съвременната политическа класа?

– Моето обяснение за това странно струпване на партиите в десния спектър е в две посоки. Едната е в непреодоления комплекс от социализма, когато имаше само леви убеждения, а десните бяха обявени за вредни и враждебни, докато в годините на прехода нещата се обърнаха на 180 градуса и сега всеки смята, че е по-добре да бъде десен, за да не го заподозрат в социалистически или прокомунистически уклон. При нас дори и социалистите са десни и реагират на всяка истинска лява идея като попарени. Другото ми обяснение е в световните тенденции през последните три десетилетия. Тъй като понятията ляво и дясно се определят преди всичко от икономическата политика, пълното господство на икономическия либерализъм, който беше обявен за единствено ефективната политика в глобализиращия се свят, превърна всички кейнсианци или други икономисти в отживелица. Затова днес е толкова трудно на Европа да излезе от кризата – всички са десни и не смеят да потърсят решение в друга посока.

При това положение, единствената ни надежда е, че в края на краищата посоката ще се обърне, защото дясното залага на личния интерес и егоизма. А ако продължаваме все така, светът в края на краищата ще потъне в противоречия и омраза между успелите и неуспелите, между бедните и богатите. А имаме нужда от повече солидарност и съпричастие, както и от повече равенство в разпределението на богатството.