Сръбските политици отказват да се примирят със загубата на Косово, което обяви независимост от Белград

Естественият заместител на косовския епос би могъл да бъде митът за сръбска Босна, казва пред Радио „Свобода” професор Иван Чолович, историк и антрополог

-Проф. Чолович, защо именно косовският мит се оказа толкова важен за сърбите, а не някой друг? 

- В периода, когато започва съзнателното конструиране на сръбското колективно съзнание, когато на територията на Австро-Унгария и Османската империя започват да възникват различни национални концепции, особено внимание се отделя на търсенето на първоизточниците за произхода на народите. В търсенето на това "историческо право", както го определя теоретикът на сръбския национализъм Илия Гарашанин, тогавашните интелектуалци се натъкнали на добре запазената в народния епос история за Косовската битка. В историята няма много битки, в които загиват едновременно и двамата царе, двамата главнокомапндващи. Нищо по-символично в сръбската история за съставянето на списъка с национални герои и формирането на героически пантеон не съществувало, или просто не са намерили нещо по-добро.

- В независимо Косово тази битка се разглежда като част от тяхната национална история. Много изследователи пишат, че на страната на сръбския княз Лазар са се сражавали албански отряди, а на страната на султан Мурад - някои от сръбските князе. Милош Обилич, който убива султана в навечерието на битката, според някои историци, е от Дреница и е албанец? 

- Тази идея, че всъщност сърби и албанци са били заедно в битката беше приета в Белград като провокация, част от сръбските историци твърдят, че данните за съвместна антиосманска борба нямат никаква връзка с историческата действителност. Но някои сериозни западни историографи, например, Анна ди Лелио, обясняват, защо в края на 80-те години, едновременно с ръста на настроенията за самоопределение на Косово, в албанското общество расте и интересът към косовския епос, а бойците от Армията за освобождение на Косово да бъдат представени като наследници и потомци на косовските герои.

За албанците е политически важно, в частност, да подчертаят своята привързаност към европейската, християнската традиция на антиосманската съпротива. Съществува и друго направление на косовско-албанската мисъл, орентирано към ислямската идентичност на албанската култура.  В този контекст албанският писател Исмаил Кадере направи изключителен коментар: Всъщност сърбите продължават да водят косовската битка до ден днешен, а тази битка е само част от епичната картина на съпротивата на исконните жители на Косово с нахлулите в техните земи славянски орди.

- Има един малко известен аспект от сръбско-албанската история, той е свързан със ситуацията в Черна гора. Там сръбско-албанските племенни отношения са съвсем други: структурата на обществата е подобна, смесените бракове не са рядкост, дори съществуват сръбско-албански феодални династии, най-известната от тях са Балшичите, на албански - Балша. Защо в Косово всичко се развива по различен начин?

- В планинските райони на Черна гора и днешна Северна Албания отношенията са типични за изолираните райони: живее се по неписаните закони на предците, с особени представи за чест, за старшинство, за положението на жените. В Косово ситуацията е друга: това са основно равнинни, с етнически пъстра картина. В Турската империя не са правили никаква разлика между македонци, българи, сърби, за османските власти те всички са били друговерци, а самите тези народи чак до XIX век се определят преди всичко като християни. Картината на смешение на обичаи, традиции и вярвания е типична за Балканите.

Тази близост, по идея, би трябвало да стане основа за мирен живот, но на практика всичко се случва наопъки: непоносимата прилика често дава поводи за конфликти. На този философски песимизъм е посветен прекрасният документален филм на българската режисьорка Адела Пеева "Чия е тази песен". Във филма е показана яростната реакция (включително и на интелигентни и образовани) хора на новината, че песента, която те от детскитке си години са смятали за своя, е чужда. Пеева пътува с песента от Турция в Гърция, Албания, Босна, Сърбия и накрая в България. Помислете си: нали хората, които пеят една и съща песен на различни езици трябва да са братя, но злата ирония е, че това не ги сближава, напротив. Тъжна илюстрация за това е, че културната близост на различните народи не води до взаимно разбиране, не, не води...

- Каква е причината Косовският мит да не губи актуалност, да се предава от поколение на поколение? 

- Внимателно наблюдавам динамиката на косовския мит в продължение на вече няколко десетилетия. След въоръжения конфликт през 1999 година изглеждаше, че този мит губи тежестта си на политическия пазар, че се търсят нови политико-исторически конструкции. След сръбското поражение във войната в Косово от 1999 г. възникват чисто физически проблеми: за провеждането на мащбани чествания по повод поредната годишнина от битката на Косово поле, например, е необходимо разрешението на косовските власти. Естественият заместител на косовския епос би могъл да бъде мита за сръбска Босна. В определен, символичен смисъл паметникът на Косовската битка беше пренесен на изток, в Босна, във Вишеград, където Емир Костурица постори така наречения "Андричград". Главният православен храм в Андричград е посветен на паметта на княз Лазар и косовските герои и сега вече всички главни сръбски политици идват да се кланят там, а не край Прищина.

И в това е основният въпрос: каква версия на косовския мит да бъде приспособена към съвременната политика? Сръбският подход към Косово и мита за Косово опита да промени в началото на 2000-те покойният премиер Зоран Джинджич, който отчасти и заради това плати с живота си. Александър Вучич, по времето, когато беше премиер, също обяви начало на "косовски диалог без митологизиране". Но по същото време правителството одобри "Стратегия за развитие на Сърбия 2017–2027 година", в която фигурира "героично направление", а то съдържа "косовския завет". Налице е игра на думи: вече не говорим за мит, а за завет. 

Патриархът на сръбската православна църква Ириней пък говори за "косовския залог", каквото и да означава това. Патриархът, подкрепяйки Вучич, говори за Косово зато "Сръбския Йерусалим", от който сръбският народ никога не трябва да се отказва и отново повтори, че Косово е "нашият вечен залог". Предстои да разберем какво има предвид патриархът.

- Правилно ли разбирам, че в Сърбия, както и в Русия се засилват позициите на църквата и нейните връзки с държавата? 

- В Сърбия сега има подем на национализма, от който не е подмината и сръбската православна църква. Църквата предоставя на националистите, така да се каже, за ползване духовното си имущество: своите реликви, своите ресурси, своите свети истории. Манастирите в Атон, православния патос на косовската битка са провъзгласени за национални, а не за религиозни символи, между вяра и нация не се прави разлика. 

Сръбската православна църква има отдавнашна традиция да принася интересите на вярата в жертва на национализма, разбиран като религия. Сега да си на власт в Сърбия означава да си заложник на националистическите настроения. Традиционният косовски наратив в този смисъл остава силен - без него е невъзможно да се задържиш във властта. 

След идването на власт на Слободан Милошевич група интелектуалци преформулираха понятието "сръбски национализъм", но използването в политическата риторика на понятието "нация" не е спирало в целия социалистически лагер от момента, в който парадигмата на комунизма изпадна в криза: от краен национализъм, граничещ с шовинизъм, до напълно коректни размисли за националните интереси в рамките на демократичния процес. 

Проявленията на национализма в различните страни са с различна сила и интензивност, различна е и цената, която обществото плаща за реализирането на националистическите идеи. Различна е и силата на конфликта, който провокира национализъм: конфликтите се оказват особено разрушителни там и тогава, където и когато на една територия се сблъскват няколко относително малобройни етнически групи. Но същността на процеса е еднаква, става дума за етнически национализъм. 

Аз съм съгласен с тези изследователи, които смятат, че трябва да се прави разлика между политическия и етническия национализъм, между това, което Юргенс Хаберманс нарича "конституционен патриотизъм", предполагащ солидарност в защитата на конституцията на своята страна и етническия национализъм.

Превод: Faktor.bg