Имаме мисия - по-малко смърт по пътищата! За “Сияние” това не е предизборно обещание, а дълг

Корупционните пари разяждат като раково образувание социалната тъкан на обществото ни, казва пред Faktor.bg лидерът на най-нестандартната коалиция „Сияние“, която участва на предстоящите парламентарни избори

Интервю на Мая Георгиева

 - Господин Попов, вече сте в политиката, а социологическите агенции дори отвориха очи и мерят рейтинга ви. Беззаконието и безсилието на гражданите отвън да променят системата ли ви отведоха към това омразно за повечето хора поприще?

- “ЕДНА ЧИСТА КАУЗА!” - това е логото, с което коалиция “Сияние” ще участва в изборите за НС. И тези три думи казват  всичко. Ние нямаме политически амбиции, нямаме нужда  от привилегиите на политиката. Те по-прилягат на добре познатите политици. Ние искаме друго. Имаме мисия - по-малко смърт по пътищата! За “Сияние” това не е предизборно обещание, а дълг към паметта на Сияна и хиляди други отишли си без време деца, младежи, бащи и майки. Убити от корупцията във властта, която строи лоши пътища, защото краде. Краде от асфалта, краде от маркировката, краде от знаците, краде от мантинелите. Корупционните пари разяждат като раково образувание социалната тъкан на обществото ни. Заради тях контролът на държава е занижен. Контролните органи твърде често си затварят очите за пияни, дрогирани и агресивни водачи на МПС и с времето това ги превръща в пътни рецидивисти. Неприлагането на Закона закономерно води до трагични инциденти - Лим, Филип, моето момиченце Сияна и още хиляди.

Уж получихме куртоазно съчувствие от политиците, но в действителност не бяхме чути. Властта - и парламентарната, и изпълнителната,  и съдебната, на практика останаха глухи, колкото и силно да крещяхме от болка по време на протести и митинги, организирани по улиците, съдебните палати и лобните места на децата ни. С малки изключения не получихме справедливост. Съдът нерядко остава в лапите на корумпирани вещи лица, които са се превърнали в скритите съдии по делата за ПТП. Никога не съм имал идея да се занимавам с политика. След преживяната трагедия се свързах с много майки, бащи с подобна на моята съдба и обмисляхме да създадем гражданско движение за натиск върху властта. Натиск за реформи, за справедливост. Един ден по време на поредния ни протест пред Съдебната палата в столицата  при мен се доближи  гражданин и на висок глас ми заяви: “Г-н Попов, стига с тези протести. Няма да ви чуят, те не се боят от протестите. Влезте в парламента, ако искате да промените нещо. Това е пътят.” 

- А не се ли страхувате от това, в което ще ви превърне системата, влизайки в парламента?

- Да. Имаме амбицията да влезем в парламента, но няма да се превърнем в поредните омразни политици. Ще влезем, за да бъде чут гласът на гражданите и за да наложим такива промени в законите и институциите, които да направят по-безопасни пътищата, по отговорни водачите и най-вече по-ефективна и по-справедлива съдебна власт. Аз визирам  и трите стълба на тази власт  - съд, прокуратура, следствие.

 - Амбициозни цели, но знаете ли как да ги постигнете, преди да се почувствате отвратени от поредното безсилие?

- Първо - няма да се уморим, защото тази цел е първостепенна за нас, тя е смисълът на живота ни оттук нататък.

Второ - ние имаме възможно най-трагичния личен негативен опит - знаем защо си отидоха децата ни. Наясно сме и с конкретните причини и с по-общите пороци на системата. А това е първото и най-важно условие за една успешна реформа.

 - Това е своеобразен бунт срещу политическото статукво, къде е счупена връзката граждани - власт?

- Нека се върна за малко към първия ви въпрос. Вие определихте политиката като “поприще”. Простете, но тази дума е много висока и неподходяща за днешната българска политика. Тя отдавна се е превърнала в своеобразно “позорище”, защото преди това е корупционно “тържище”. Бунтът срещу статуквото е задължителен, пътищата са различни. Отвън - не става, “ресто, не струва!” Ние сме амбицирани да се борим отвътре, без да се мърсим, без да се превърнем в  част от тази “гъста, лепкава, корупционна кал”, в която бяха потънали всички издания на законодателния орган на българската държава.

 - Колко дълъг е пътят от една семейна трагедия до българския парламент? Кои са движещите сили за този избор, къде намирате мотивация?

- Мисля, че частично вече отговорих на този въпрос. Аз не просто имам мотивация, аз имам дълг пред паметта на хилядите убити по пътищата деца, които никога няма да пораснат, сред които е и моята Сиянка. Лесно е да потънеш в мъката, да се оставиш в плен на отчаянието. Аз избрах да преобразувам болката в градивна енергия за промяна в името на справедливостта. Нищо няма да ме спре. Най-малкото поръчковите злобни коментари в мрежите.

- Кой е най-тежкият коментар по ваш адрес, който сте чул?

- Най-циничният сред тях и, за съжаление, най-често срещаният е, че съм правел политика от трагедията. Не цинично бих  ги помолил да се замислят дали биха искали да са на мое място. До къде ме докараха?

Да поръчвам надгробна плоча и надгробна снимка на единственото си дете. Тя беше убита от системата и тоталното безхаберие на политиците.

Никога няма да го простя.

Сияна живя само 12 години, защото се роди в България.

Като нея са хиляди хора в цялата страна.

Сега когато решихме да се борим, за да няма повече деца като Сияна - с живот по-кратък от пръстите на ръцете ви, съм враг номер едно на политическата система и на хейтърите в социалните мрежи.

Не само ще се боря за правата си, но ще изринем политическата кочина като Авгиев обор.

-  Казахте “поръчкови” атаки. От къде идват поръчките? Имате ли подозрения?

- Никакви подозрения нямам, направо съм си убеден - от политическото статукво, което се бои от силата на гражданската енергия и от мащабите на протестния вот. За първи път от доста години статуквото се почувства застрашено от автентичната гражданска енергия, която ще размести и пластовете, и политическите лидери. За някои вече е време да говорим в минало време, защото са други резонансите на съвремието, макар далеч да не става въпрос само за  измисления Дръндарски философ.

 - Каква е Вашата технология за правене на политики, с какво ще сте по-различни?

-  Аз нямам амбицията да се правя на специалист по всичко. Основният ми приоритет е - некорумпирана и  ефективна съдебна власт, която да запълни най-големия дефицит в днешната ни уж демократична държава - справедливостта. Този приоритет е средоточието на всички останали политики - от икономиката, през здравеопазването, до образованието и пр. Образно казано въпросът за съдебната реформа е въпрос за хляба на българските граждани. Няма да стане на принципа “Стани да седна” или със смяната на Цацара с Каскета, на Каскета със Сарафа, а Сарафа може би с поредния Каскет. Безспорно са от значение личностите, но по-важни са правилата, които да не позволяват занапред да се възпроизвеждат корупционни модели и схеми от рода на “нотариуси”, “евра” и “джуджета”. Имаме и радикална идея - не просто час по-скоро да бъдат освободени вече омразните за обществото членове на ВСС от парламентарната и прокурорска квота, а 11-те от парламентарната квота собствено да са по-скоро гражданска, а не толкова политическа квота. Всъщност големият проблем тук е, че тази квота е не просто политическа, тя е откровено партийна. Бих отишъл още по-далече-понеже партиите в България (с много малко изключения) са лидерски и именно лидерите, а не колективните органи на партиите номинират членовете на ВСС, се оказва, че така наречената парламентарна квота е в крайна сметка персонална, на една две незаменими персони в българската политика.

Нашето присъствие в бъдещия парламент ще бъде възпитано и умно, без да падаме на просташкото им ниво.

Няма да допусна Сияна и останалите деца да останат просто редове в черната хроника на българската държава.

Взеха ми най-милото - детето ми.

Аз ще им взема сега най-милото – тяхната  безнаказаност и всевластие.