Интервю на Мая Стоянова

- Проф. Янакиев, след избора на нов патриарх, ще бъде ли този Великден по-различен за църквата и вярващите?

- Пасха Христова е празник, който едва ли зависи от ежедневието, в което живеем. Това е ден, в който би трябвало да забравим, метафорично казано, дните и да честваме Деня с главна буква. Защото  в този ден е сложен краят на края, дошъл свършекът на свършека,  смъртта е претърпяла смърт и както казва църквата - Ден без залез, Ден невечерен. И този Ден свети във всички наши преходни дни. Затова ние се сещаме за него и го честваме с особена енфазия (приповдигнатост – б.ред.), точно в деня на Христовото Възкресение. Това е Ден не от дните и затова е и празник, в който дните трябва да поспрат своя ход, своя бяг и да ни дадат възможност да се докоснем до вечността. Разбира се, църквата ни изживява един период на нова надежда за огромна част от църковния народ, а и на част от съчувстващата на православното християнство общественост. И това е естествено, защото имаме патриарх, който за първи път е напълно канонично, уставно избран, той е и популярен и любим на църковния народ. Това е един човек с особен манталитет, не от тази типична църковна номенклатура,  която до този момент виждахме по върховете на православната ни църква. Но все още е рано да се каже доколко и какво може да промени новият патриарх. Още повече, че според устава на православната църква той няма еднолична или дори приближаваща се даже до монархическата власт. Той е предстоятел на колегията от архиереите на Светия синод и е длъжен да действа според устава – с тяхно съгласие, както и те да действат с неговото. 

- Защо през последните години все по-силно се усеща разминаване на истинското религиозно чувство и парадната суетност за Великден?

-  Нека да бъдем малко по-спокойни. Никъде в Европа не може да се говори за масова, истинска християнска религиозност. Травмата от секуларизма* продължава да съществува. Този секуларизъм е започнал още в средата и особено в края на 19 век в европейски мащаб. В България бе отежнен от един терористичен спрямо църквата и християнството комунистически режим. Но аз решително отказвам да говоря в категориите на “българина”, защото българите са различни. Българинът е абстрактна общност – тук има и вярващи, и скептици, има и враждебни към християнството хора, затова не можем да кажем за българина, че той е само вярващ или само невярващ. 

- Има ли надежда, че поне младите хора  ще успеят да преосмислят делото на Спасителя?

- Младите хора също не могат вкупом да бъдат наречени невярващи. Тъкмо млади хора влязоха вече в църквата през тези 23 години. В големите градове съществуват същински църковни енорийски общности, които живеят съзнателен църковен и християнски живот. Тях няма да ги видите под светлините на прожекторите, защото църковният живот е нещо интимно, нещо духовно, той не е предмет на публична изповед и на атракция. 

- Чакахме Възкресението на Спасителя, но защо все по-често българи предпочитат самозапалването като житейски и духовен изход?

- Поради основните проблеми – бедност, усещане за социална безпомощност и несигурност в собствената им държава. Хората у нас са наистина силно травмирани. Тази е може би причината показните скандали с подслушванията да не впечатляват голяма част от българите, тъй като това не е техният основен проблем. Те разбират, че това са боричканията на две политически мафии, а техният проблем е как да защитят малкия си семеен бизнес от произвола и разгула на една хищна и стимулирана от държавата бюрокрация, която защитава монополите и съсипва семейното благоденствие на българите. Те трябва да се справят с проблема на базисната несигурност, а тя не се състои просто в битовата, но и в друга престъпност, която не беше нито спряна, нито ограничена от тези, които ни управляваха през последните три години  и половина, хвалейки се че ще го направят. Освен всичко друго българите нямат сигурност по отношение на своето здраве, и по отношение на образованието на децата си. Българите са травмирани от това, че децата им излизат социално безпомощни от училище и бързат да напуснат тази страна. Българите се чувстват травмирани, че ако се разболеят, ще влязат в спиралата на един произвол, на един хаос, на една скъпотия. Те се боят, че изгубвайки своето здраве, няма да получат правилното лечение. Това са реалните проблеми на хората,  поради което те се чувстват объркани. Добре е обаче да не слушат популистките обещания на двете политически мафии, а да се опитат да разчетат кой им предлага нещо разумно – нещо просто. Нека да си спомнят, че България три пъти е изпадала в дълбока криза. Но не си спомням, някой от сега шумящите на политическата сергия субекти, тези, които са най-гласовити днес, някога да са направили нещо добро за България, за да изведат страната от криза.

- В дните от Страстната седмица държавата беше разтърсена от скандали, как да ги оценим от гледна точка на църковния морал?

- Тук очевидно става дума не за политици изобщо, а за две политически мафии в България, които ни заливат с кал. И тези политически мафии си имат имена, както и техните герои, които също си имат точно определени имена. У нас не съществува политическа класа, това е измислица на медиите. В България съществуват политическите мафии на ГЕРБ и БСП, които ни занимават с непристойни неща. И тук дори изобщо не става дума за религиозен морал. От най-елементарен човешки морал от подобно говорене би трябвало да бъдем потресени. Защото един от тези политици (Бойко Борисов - б.ред.), който в едно свое съвсем скорошно изказване, поне пет-шест пъти в няколко изречения употребява глагола “пикая” и всякакви дефекални глаголи, най-вероятно ще отиде на Великден да покаже физиономията си в някоя църква. Най-вероятно ще отиде да получи и нечие високоправосвещено благословение.  Същото ще направи и другата милиционерска мафия, водена от Сергей Станишев. Нека българите сравнят тяхното лицемерно присъствие в храма и онова, с което ни занимават само няколко дни преди Великден. Истината – проста и ясна е, че две партийно-милиционерски мафии, едната около ГЕРБ, а другата около БСП, замърсиха и езиково, и морално, и ментално Страстната седмица - тази, в която всички почтени хора се стремят поне малко да живеят духовен живот. 

- Социолозите непрекъснато  ни убеждават, че ГЕРБ и БСП са безспорните политически  фаворити,  как ще повлияят скандалите върху нагласите на избирателите?

- Според мен социолозите няма да бъдат субектите в тези избори. Те се опитват да ни дадат някакво огледало на обществените нагласи. Не мога да съм сигурен доколко то е изкривено, защото самите социолози успяха да се изложат още в началото на кампанията, давайки ни най-различни, както се оказа, добре платени сондажи. Субектът на изборите ще бъде българският избирател. Не бих могъл да твърдя какво ще се получи. Но подобна непочтеност, демонстрирана от представителите на двата кръга на политическата мафия, по-скоро води до известно отдръпване на почтените хора от избирателните урни изобщо. Аз се надявам тези хора да размислят, да опреснят малко своята памет и да си спомнят кога през тези 23 години България се е движила напред и кога е била рушена. Мисля, че след края на правителството на Иван Костов нататък България бавно и постепенно бива материално и морално съсипвана, за да стигнем до днешния ден, когато основните политически играчи са всъщност две политически мафии. 

- Наричате ГЕРБ и Борисов политическа мафия, но как да си обясним подкрепата на ЕНП за тях?

- Не си я обяснявам и не съм сигурен доколко въобще съществува такава подкрепа за ГЕРБ. Доколкото съм информиран Европейският парламент е разтревожен и би искал някакви обяснения за скандалите с подслушванията в България. А относно европейската подкрепа лично на експремиера Бойко Борисов -  ще ви разкаже един мой личен спомен. Преди Борисов да стане министър-председател, все още в качеството му на софийски кмет, присъства на конгреса на ЕНП, на който бях и аз като представител на партия ДСБ. И много ясно си спомням как се режисира тъй наречената европейска подкрепа. Много ясно си спомням, че по онова време българската телевизия излъчи бурни ръкопляскания, с които уж Бойко Борисов бил посрещнат на трибуната. А аз много добре зная, защото бях лично в залата, че тези бурни ръкопляскания бяха за Лех Валенса, който беше посрещнат с тях на трибуната. Те впоследствие бяха монтирани буквално към кадрите при излизането на Бойко Борисов на трибуната. Искам да подчертая, че тогава Борисов беше единственият представител на европейска партия, който трябваше да говори с преводач, тъй като не владееше нито един от четирите официални езика. Така че знам как се манипулира общественото внимание – излиза Бойко Борисов и се ръкува с всички европейски лидери, а негови платени фотографи снимат при неговото ръкуване и след това ни го препоръчват като особена персонална подкрепа на ЕНП. Всичко това видяно на място, уверявам ви, е изключителна комедия.

- Страхът от управлението на ГЕРБ продължава да властва, какъв е шансът той да бъде стопен до изборите?

- Да, има хора, които бяха рекетирани, на които бизнесът беше смачкан, които са социално безпомощни. Те имат основание да се страхуват. Но в една демократична страна край на страха се слага с избор на онези, които са почтени, които са разумни. Край на страха се слага като не се даде възможност на онези, които са вдъхвали страх през последните 4 години, да дойдат отново на власт. Друг начин няма.

- Коя е алтернативата за десните избиратели, след проваленото обединение?

- Според мен в България има една единствена легитимна наследница на автентичното дясно, на тези, които направиха страната ни просперираща преди повече от 10 години. Това е коалицията ДСБ и БДФ. Други политически десни субекти не виждам на политическата арена, тъй като СДС публично се отказа от наследството на десницата в строителството на нова България. Не мога да се съглася,  че са десни и доскорошните управляващи. Аз формулирах вече своето определение за тях – партийно-милиционерска мафия. По тази причина не десният, а почтеният избирател, разумният избирател, дори добрият семеен избирател у нас трябва да помни едно единствено нещо – между зло и зло не се избира. Това е стар, християнски принцип. Нека не позволят българите да бъдат вкарани в тази изкуствена дихотомия – да изберем едните, за да не дойдат другите. Между двете партийно-милиционерски мафии не може да се избира. 

- За България все по-често се говори като за  “територия”, управлявана от мафията. Какъв е изходът от тази зловеща  ситуация?

- Първо, трябва да бъде върната държавността в ръцете на тези, които са държавници. Защото очевидно не са държавници хора, които се договарят помежду си как да заобиколят съдебната система, които си подхвърлят документи, които не би трябвало да се намират в частни пространства, онези, които се занимават с подслушване –това не е държава, това е мафиотска структура. Хората трябва да си върнат държавата, трябва да гласуват за държавниците. Защото нито Бойко Борисов, нито Сергей Станишев, а още по-малко кресливите националистични формации могат да представляват държавата.

- 12 май  е денят на Св. Тома, известен като Неверни, ще има ли честни избори?

- Със сигурност хора, които могат да говорят с езика на Бойко Борисов и неговите двама събеседници, не биха могли да ни вдъхват доверие като политици, които честно ще участват в изборите. Със сигурност не може да ни вдъхва доверие и другата политико-милиционерска мафия, която очевидно  още разполага с тайни служби и нейните инструменти, че ще проведе честно вота. Със сигурност не можем да очакваме, че националистически организации, които най-вероятно се финансират в предизборната си кампания от една велика сила, намираща се на Изток от нас, ще участват честно. Място очевидно за притеснение за почтеността на изборите има. Но при всичката гнилост на българската демокрация, при тази руинираност на демократичните принципи при последните три правителства, все пак сме някаква демокрация и много зависи от нашия глас, кой ще ни управлява през следващите четири години.

* Процес, в резултат на който различни области на социалния живот (образование култура, възпитание, икономика, политика) постепенно се освобождават от контрола на християнската религия и стават независими от църковните институции.